М О Т И В И по НОХД № 1339/2016 г. по описа на ПлРС:
Обвинението е против подсъдимия А.К.Й.
*** за извършено от него престъпление по чл. 151, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК за това, че:
на неустановени дни в периода 15.05.2015 г. до 20.07.2015 г. в гр. Плевен
при условията на продължавано престъпление се съвкупил с ненавършилата 14
годишна възраст Ф.В.М. ***, родена на *** г., като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание от
три години лишаване от свобода, като същото бъде намалено с 1/3, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор.
Подсъдимият А.К.Й. се явява лично и с адв. В.И. *** и категорично заявява, че е запознат със съкратеното съдебно следствие и дава съгласие то да бъде проведено при
условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимият признава вината си, запознат
е с чл. 371 от НПК, че самопризнанията,
направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на
присъдата, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство
№ Д-2017/2015 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени
доказателства, събрани на досъдебното
производство и направеното самопризнание
на подсъдимия в хода на съдебното следствие,
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са
следните:
Подсъдимият А.К.Й. е роден на *** ***, български гражданин, основно образование, разведен, не работи осъждан, адрес за призоваване
в страната:Гр. Плевен, , известен като , ЕГН **********
Пострадалата свидетелка Ф.В.М. е родена на *** г. в гр. Плевен и живеела с майка си от гр. Плевен, брат
си и сестра си С. в дома на приятеля на
майка й Д.Л.Т.,***. Ф.М. била ученичка в
пети клас в ОУ „Х. ***. В същото училище учила и приятелката й – св. Г.Л.. Последната познавала подсъдимия Й. и често провеждала телефонни разговори с него. На неустановен ден през пролетта
на 2015 г. година подсъдимият потърсил св. Л. по телефона, но отсреща му
отговорила св.Ф.М.. Двамата се запознали
и провели кратък разговор. След това започнали често да разговарят
по телефона, като подсъдимият разбрал, че св. Ф.М. е на 12 години.
На 15.05.2015 г. подсъдимият и пострадалата се срещнали за първи
път в с. Коиловци в заведение. По-късно същия ден с автомобил пристигнали в гр. Плевен и отишли в дома на подсъдимия, находящ се в гр. Плевен , . Там подсъдимият се съвкупил със св.М., въпреки че знаел, че
същата е на 12 години. Съвкуплението било доброволно
и със съгласието на св.М.. След това св.М. започнала често да посещава дома на подсъдимия и оставала да нощува
при него. На неустановени дни през периода от 15.05.2015 г. до 20.07.2015 г. подсъдимият многократно се съвкупил в дома си със св.
М. по нейно съгласие. В този период подсъдимият поддържал интимни отношения и със св. К.С.. По време на
едно от съвкуплението
между подсъдимия и пострадалата М. в посочения по-горе период присъствала и св.К.С.. Подсъдимият поискал от нея „да правят
секс тримата „ но св. С. отказала. Тя наблюдавала съвкуплението между подсъдимия и св. М..
Междувременно майката на св. М. напуснала дома на св.Т. и изоставила
децата си, като не съобщила на близките си къде ще отседне. За децата грижи полагал св. Т.. Същият разбрал от св. М., че е „извършвала полов акт“ с подсъдимия. Св. Т. не одобрил това и отрязъл с ножица косите й. На 19.07.2015 г. М. избягала
от дома на
св.Т. и отишла в дома на подсъдимия. Св. Т. подал
сигнал до Началника на РУП-Пордим, че М. е в неизвестност. На 20.07.2015 г. св. М. била установена в дома на подсъдимия и предадена на св.Т.
. Пред полицейските служители св. М. заявила, че св. Т. извършвал блудствени действия с нея. По повод това било образувано
настоящото наказателно производство. По- късно в хода наразследването
М. признала, че е излъгала, че св. Т. е блудствал с нея, тъй като считала,
че „това е единствения начин да остане“ с подсъдимия.
С Решение № 146/07.09.2015 г. на РС- Червен бряг на основание чл. 28 от Закона за закрила на
детето спрямо Ф.В.М. е взета мярка за
закрила „Настаняване в приемно семейство „за срок от
една година“ .
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че при извършения
преглед на Ф.В.М. е установена стара дефлорационна щърбина на девствената ципа, липса на пресни
травматични увреждания по и около половите органи, както и по другите части
на тялото. Дефлорационната щърбина е резултат от грубо механично
въздействие в половата област и най- вероятно
е получена при полов акт. Давността
на дефлорационната щърбина е повече от 14 дни.
От заключението на психолого-психиатричната експретиза
се установява, че малолетната Ф.В.М. е с общо интелектуално функциониране в норма, с правилно нервно-психично развитие и не страда
от психично заболяване. Психичното й развитие съответства на биологичната й възраст. Психичното й състояние не лишава лицето
от способността правилно да възприема,
запамети и възпроизведе факти, които имат
значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. В предвид възрастово незрялата личностова структура се намалява
надеждността на показанията й, разгледани самостоятелно, което налага допълнителното им верифициране .
Обвинението
се доказва по несъмнен начин от събраните при разследването доказателства и
доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели, Ф.В.М.
/л.49-51/, Д.Л.Т. /л. 59-61/ Г.С.Л. /л. 62-63/ К.В.С. /л. 64-66/ С.Р.К. /л.55/ - Р.В.М. /л.52-53/
заключение
на СМЕ /стр. 83-84/,свидетелство за
съдимост на подсъдимия, както и от самопризнанията на подсъдимия.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Ф.В.М., Д.Л.Т.,
Р.В.М., Г.С.Л., К.В.С., С.Р.К. дадени на
предварителното производство и приети и от подсъдимия като доказателствен
материал по делото. Съдът изцяло
цени посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Между тях няма
противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин в логична
последователност фактите от значение за
делото, които очертават възприетата от съда фактическа
обстановка.
В подкрепа на така изложената
фактическа обстановка в обвинителния акт
са прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства
по досъдебно производство № Д-2017/2015 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен.
На досъдебното производство подсъдимият А.К.Й. не дава обяснения.
От така приетата от страните за
установена фактическа обстановка се установява, че с деянието си подсъдимият А.К.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.151, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, като на неустановени дни в периода 15.05.2015 г. до
20.07.2015 г. в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление се
съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст Ф.В.М. ***, родена на *** г., като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
От
обективна страна са всички признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал елементите от обективна страна на основния и квалифициран
състав и неизбежното настъпване на обществено опасните последици на своето противоправно деяние, което именно е целял.
Причина
за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане
неприкосновеността на малолетните.
Смекчаващо вината обстоятелство е
направеното самопризнание.
Отегчаващо отговорността обстоятелство
са многобройни предишни осъждания на подсъдимия Й., последното, от които е за
същото по вид престъпление, които не са оказали необходимото превъзпитателно и
превантивно въздействие, както и високата обществена опасност на деянието му.
При определяне на наказанието на
подсъдимия А.К.Й. съдът взе предвид, че
за извършеното престъпление по текста на чл.151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от
три до десет години. Тъй като делото е
разгледано при условията на съкртено съдебно следствие и по-точно на чл. 371,
т. 2 от НПК, е на лице изискването за императивното приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК. При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази със задължението по чл. 373, ал. 2 от НПК и приложи разпоредбата на
чл.58а от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от
общите разпоредби в НК – чл. 54 от НК и така определенето наказание се намалява
с 1/3 и осъжда подсъдимия А.К.Й. на четири години лишаване от свобода,
като намалява така определеното наказание с 1/3, а именно го осъжда на две
години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в Затвор.
Тъй като престъплението по настоящото НОХД е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на осъждането му по НОХД №
567/2011 г. по описа на РС – Плевен, то на основание чл. 68, ал. 1 от НК
привежда в изпълнение присъда № 225/17.05.2011 г. постановена по НОХД №
567/2011 г. в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, което
наказание да бъде изтърпяно отделно от наложеното с настоящата присъда
наказание при първоначален строг режим в Затвор.
С оглед изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й.
следва да заплати в полза на ОД на МВР
Плевен направените разноски в размер на 320.16 лева, както и да заплати по
сметка на ПлРС направените разноски в размер на 96.00
лева.
Съдът счита, че по този начин биха се
постигнали целите на закона визирани в чл. 36 от НК.
С оглед гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: