№ 4660
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110169448 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Т.” АД е предявил е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени искове:
- с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 88,25 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект – нежилищно помещение, находящо се в гр. .... за
периода 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,30 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 31.12.2018 г. до
09.11.2020 г.;
-с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 13,32 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение
на топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – гр. .... за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
19.11.2020 г. до окончателното ѝ плащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,31 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.07.2018 г. до
09.11.2020 г.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдението, че не желае ползването на
1
топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният обект, както и не фигурира в
списъка на собствениците.
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва
следните материални предпоставки: 1. обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:-
позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му -
негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез
добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице
прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на
имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която
не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 –
обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква
едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да
плати на обеднелия по – малката от двете суми.Следователно вземането за неоснователно
обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне
размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника- магазин, така и
от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов
клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42
и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо
лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или
небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи
2
са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни
норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката. В случая ответникът ползва имота за задоволяване на небитови нужди. Същият
е собственик на топлоснабдения имот /нежилищен/, видно от представеният Нотариален акт
№ 107/16.06.2006г. – л.36-39 и л.35 от делото. Адресът на топлоснабдения обект съответства
с посочения в нотариалния акт имот съгласно справка от ГИС приложена към делото. Още
повече ответникът не оспорва, че е собственик на същия.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че имота не отговаря
на посочения от дружеството абонателн номер. По данни на вещото лице по изготвената
СТЕ и както е посочило в заседание от 21.03.2023г. се установява, че аб. № 393866 отговаря
на топлоснабдения обект – гр. София, общ. „Слатина“, ж. к. „Христо Смирненски“, бл. 63,
вх. А, магазин.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди"
съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че имотът не е предназначен за
задоволяване на битови нужди поради характера му на магазин, което сочи на небитово
ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който
няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва
облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да
заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е
платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на
потребената топлинна енергия.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в
3
този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай
ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот, на който той е собственик.
Възражението за неползване на топлинна енергия в процесния имот съдът намира
за неоснователно. Видно от заключението на изготвената ССчЕ абоната с аб. № 393866 е
потребител на топлинна енергия само за енергия отдадена от сградната инсталация в
сградата. Редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, както и отговорността при неизпълнение
на задълженията, са част от задължителното съдържание на публично известните общи
условия към договора за продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1
ЗЕ), което не може да се отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06. 04.
2007г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост. В цитираните нормативни актове не е предвидена възможност
за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия
за общите части на етажната собственост. В тези нормативни актове е закрепен принципът
на определяне дела на топлинната енергия за сградна инсталация и общите части на
сградата - етажна собственост между всички клиенти, пропорционално на отопляемия обем
на отделните техни индивидуални имоти по проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ и чл. 145, ал. 2 и ал. 3
ЗЕ). При прилагане на този принцип клиентите дължат цената на реално изразходваната
енергия за сградна инсталация и общите части на етажната собственост. Той е уреден с
императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се в публично известните общи
условия. Произтича и от регламентацията в ЗЕ на присъединяването към топлопреносната
мрежа на сгради – етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им
само при писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3 от собствеността (чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според която
прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по
инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни
права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния
си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Едва с прекратяването на
топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топлопреносното предприятие) се прекратява и договора за продажба на топлинна
енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е
постановеното решение № 5 от 22. 04. 2010г. по конституционно дело № 15 от 2009г. на
Конституционния съд на Република България, както и се приема от Тълкувателно решение
№2/17.05.2018г. по т.д. №2/2017г. Ето защо съдът счита, че ответникът, като собственик на
обект в топлоснабдена сграда, независимо че не ползва топлинна енергия за собствения си
имот, дължи съответна част от суми за отдаденото количество енергия към сградната
инсталация.
4
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на
реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
приетото от съда заключение по СТЕ.
Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в
процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 88,25
лв. Искът следва да бъде уважен изцяло до този размер, който съдът приема за доказан.
От заключението по ССчЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, се
установява, че в счетоводството на ищеца не е постъпвало плащане от ответника за
процесния период.
Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и
лихва върху същата.
В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като
главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е
доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата
главница за обезщетение за неоснователно обоготяване. При условие, че дяловото
разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се
дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице
помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е
прехвърлено по съответния ред, поради което и в тази част иска следва да се отхвърли като
неоснователен, както и акцесорния за лихва върху тази сума.
Действително сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма
за дялово разпределение – „Б. България“ ООД. В случая неприложима е разпоредбата на чл.
22, ал. 1 от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Тъй като между страните не
е налице облигационно отношение и съответно общите условия не обвързват страните,
претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част –
неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответницата
да заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
5
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение
на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3
034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I
ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.
№ 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
По делото е представена от страна на ищцовото дружество покана, връчена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК - на 02.11.2020г. – л.25-26 от делото, с която е даден 7 дневен
срок за заплащане на сумата, като именно от дата 10.11.2020г. /след изтичане на 7 дневния
срок, броен съгласно чл. 72 от ЗЗД./ ответникът е изпаднал в забава. Тъй като се претендира
законна лихва за период до 09.11.2020г. такава не следва да се присъжда и исковете с осн.
чл. 86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Относно разноските:
6
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част от разноските направени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер: 117,18 лв. Уважен размер: 88,25 лв. Отхвърлен размер: 28,93 лв.
Разноски на ищеца:
В заповедното производство/ т. 12 от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г./: 75 лв.
В исковото производство: ДТ- 175 лв., депозит за експертизи –600 лв. и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн. чл. 25 НЗПП или общо 875 лв.
Общо за двете производства 950 лв., от които се дължат разноски в размер на 715,46
лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на А. Л.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. .... че дължи на «Т.» ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес
на управление: гр. .... заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 16.02.2021г. по гр.д. № 57322/2020г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както
следва:
- на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 88,25 лв., представляваща стойността, с която
се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект – нежилищно помещение, находящо се в гр. .... за
периода 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане.;
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо А. Л. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. .... че дължи на «Т.» ЕАД с ЕИК:
.... със седалище и адрес на управление: гр. .... заплащането съобразно заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.02.2021г. по гр.д. № 57322/2020г. на СРС, ІІ
г.о., 57- ми състав, както следва:
7
- на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 13,32 лв., представляваща стойността, с която
се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на
топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – гр. .... за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
19.11.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 13,30 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 88,25 лв. за периода 31.12.2018 г. до 09.11.2020 г.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 2,31 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 13,32 лв. за периода 01.07.2018 г. до 09.11.2020 г.
ОСЪЖДА А. Л. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. .... ДА ЗАПЛАТИ на «Т.» ЕАД с
ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
715,46 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Т.» ЕАД - „Б.“ ООД, ЕИК:....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8