№ 241
гр. Видин, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. С.а
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. С.а Гражданско дело №
20231320102477 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. С. В. от гр. В., чрез А. Б. против И. В. И.
от гр. В., с която са предявени обективно съединени искове - негаторен иск по чл. 109 от ЗС
и иск за заплащане на пропуснати ползи по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че е собственик на масивна сграда – гараж с площ от 15 кв.м.,
построен в северозападната част на ПИ 1336 в кв. 343 по кадастралната карта на гр. Видин с
административен адрес: гр. от гр. В.
Посочва се, че повече от 9 години, считано от 2014г. ответникът , който е съсед на
ищеца, съзнателно му ограничава достъпа до гаража като е поставил два броя МПС в двора
на кооперацията пред гаража на ищеца.
Посочва също, че ищецът търпи имуществени вреди от неползването на гаража
поради отнет достъп до гаража в размер на 2000.00 лева, представляващи пропуснати ползи
от нереализиран наем за периода от 11.12.2018г. до 11.12.2023г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови
действията си, изразяващи се в отнемане на достъп до гаража, собственост на ищеца, както
и да го осъди да му заплати обезщетение в размер на 2000.00 лева, представляващи
имуществени вреди от нереализиран наем за периода от 11.12.2018г. до 11.12.2023г. , ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба, ответникът чрез упълномощен
процесуален представител е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е
доводи, че ищецът не е посочил къде се намира процесния гараж и дали мястото където се
паркират автомобилите създават повече от обичайните затруднения за ползване на гаража.
1
Посочил е също, че представените скици са неактуални и не отразяват действителното
фактическо положение. Страните са съседи и ги дели една ограда, като има възможност и
техническо решение ищецът да има достъп до собствения си гараж, построен в чужд парцел.
Посочил е също, че с договор за доброволна делба от 11.05.1970г. е разпределено ползването
на поземлен имот с идентификатор 10971.509.311, въз основа на който ответникът е
придобил правото на ползване на ¼ ид.ч. от същото дворно място от към западната част на
двора, през което ищецът желае да минава.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана
съдебно – техническа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от нотариален акт № 121, т. ІІ, рег. № 2144, н.д. № 277/2007г. на нотариус №
161, че ищецът е закупил масивна сграда – гараж със застроена площ от 15 кв.м., построен в
северозападната част на поземлен имот № 1336 в кв. 343 по кадастралния план на гр. Видин
с административен адрес: ул. П.Р. С. № 49, за който по регулационен план на същия град е
отреден парцел /УПИ/ XIII-1336 в кв. 343, ведно с правото на строеж за описания гараж, до
съседи: от юг улица, от запад поземлен имот № 1337, от север поземлен имот № 1336, и от
изток поземлен имот № 1335.
Със Заповед № 18-5508-20.05.2024г. на началник на СГКК – Видин, е одобрено
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, състоящо се в
нанасяне на гараж, собственост на ищеца. Видно от скица на сграда от 04.03.2025г., изд. от
АГКК, гаражът е с идентификатор 10971.509.311.4. и е разположен в поземлен имот с
идентификатор 10971.509.311.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том V, дело №
1522/1990г. на нотариус при Видински районен съд, ответникът е собственик на първия етаж
от четирифамилно двуетажно жилище от западната половина на сградата, построена в
парцел XV в кв. 228, предмет на договор за доброволна делба, както и ¼ ид.ч. от дворното
място от западната страна на двора, като мястото от двора пред къщата и от източната и
западната страна на къщата остават за общо ползване на четиримата собственици.
От представена скица на лист 8 от делото е видно, че УПИ XIII-1336 в кв. 343 по
плана на гр. Видин е идентичен на парцел XV в кв. 228.
По делото е представен договор за доброволна делба на жилищна сграда от
11.05.1970г., от който е видно че съсобствениците в четирифамилната двуетажна жилищна
сграда са си разпределили както собствеността на сградата, така и ползването на дворното
място. Видно е, че праводателите на ищеца и на ответника са се съгласили дворното място
пред къщата и от източната, и от западната страна на къщата да останат за общо ползване.
Видно е също от представената декларация от 1993г., че съсобствениците в имота, сред
които е и ответника, са съгласни Д. К. П. – праводател на продавача на ищеца, да си постави
2
гараж в имота.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – техническа експертиза е
посочило, че процесният гараж се намира в северозападната част на имота. Гаражът
представлява готова стоманобетонна панелна клетка, поставена върху бетонни бордюри,
настилката в гаража е бетон, вратите са метални, без електрозахранване.
Вещото лице е посочило, че размера на пазарния наем за периода от 11.12.2018г. до
11.12.2023г. е 3240.00 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Разпитаният по делото свидетел П. А. посочва, че знае, че ищецът е закупил гаража
преди около десет години, но няма достъп, не може да отиде до него, защото съседът, който
живее през оградата си спира колите до портала. Така спира, че ищецът не може да отиде до
неговия гараж. Той не може реално да ползва гаража, защото са спрени колите и това е от
години. Свидетелят посочва, че за да се премине пеш до гаража, трябва да се премине през
портала, където е спряна колата. Оттам е пътя за гаража и няма достъп. Съседът му пречи с
колите си. Портала се заключва и пред портала се спират коли и не може да се мине.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни и логични поради което
ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът е сезирал съда с негаторен иск по чл. 109 от ЗС за неоснователни действия на
ответника, с които смущава правото на ищеца да осъществява владението върху собствения
му гараж.
За уважаване на негаторния иск следва да се установи от носителя на вещно право на
собственост или на ограничено вещно право, че друго лице реално пречи на собственика
или носителя на ограничено вещно право, да упражнява правата си. Ищецът следва да
установи, че действията и/или бездействията, с които му се смущават собственическите
права са неправомерни, като желае да се постанови със сила на пресъдено нещо правото му
и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението. В разглеждания случай, предвид
събраните доказателства, безспорно се установи, че ищецът притежава гараж, ведно с
правото на строеж за гаража с идентификатор 10971.509.311.4. в поземлен имот с
идентификатор 10971.509.311. Ответникът е собственик на първия етаж от четирифамилно
двуетажно жилище от западната половина на сградата, построена в същия имот, както и на
¼ ид.ч. от дворното място от западната страна на двора. Установи се от свидетелските
показания, че ищецът не може да упражнява правото си на собственост в пълен обем по
отношение на гаража поради това, че ответникът го възпрепятства като паркира колите си
пред гаража на ищеца.
Съдът приема и за установено, че с тези си действия, респ. бездействия, ответникът
пречи на ищеца безпрепятствено и в пълен обем да упражнява правото си на ползване върху
3
притежавания от него гараж. Тези действия на ответника, респ. бездействия, съдът счита за
неправомерни, тъй като собственикът на гаража следва да има достъп до него. Съгласно чл.
64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в
акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В този смисъл съдът приема за
неоснователни възраженията на ответника относно правото на ползване на дворното място.
Това е така, защото е видно, че от представените писмени доказателства, съсобствениците
на жилищата в построената в имота жилищна сграда са си разпределили ползването на
дворното място, като са се съгласили дворното място пред къщата и от източната и от
западната страна на къщата да останат за общо ползване. В случая, разпределението на
ползване на дворното място не може да се противопостави на ищеца и неговото право на
ползване на гаража, намиращ се в дворното място, защото последният нито е страна по това
разпределение на ползване, нито е собственик на жилище. Ищецът се явява собственик
само на гаража и като такъв има право да упражнява правото си на собственост по
отношение на тази вещ в пълен обем. Ответникът с действията, респ. бездействията си му
пречи да упражни това свое право. Установи се както от приложената по делото скица, така
и от свидетелските показания, че за ищеца не съществува достъп до гаража от друго място.
Видно е от представените поделото скици, че дворното място, в което се намира гаража има
излаз единствено към ул. П.Р. С. където ответникът паркира колите си и по този начин
ищеца няма достъп до собствения си гараж.
Предвид изложеното, съдът стига до извода, че така предявения иск е основателен и
доказан, и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да преустанови неоснователните
си действия, изразяващи се в отнемане на достъп до гаража на ищеца.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи.
Правната уредба на деликтната отговорност е предвидена в чл.45-54 ЗЗД. За да
възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице четири
предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка
между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено
увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за
претърпените от него вреди. Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и
пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в чл.82 ЗЗД при договорната
отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗЗД, която предвижда обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от деликта лице. На
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за
действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за
4
увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде
реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение от 13.01.2023г. по тълкувателно дело № 3
/2021г. на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказани със сигурност.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи поради не
отдаването на гаража под наем за периода от 11.12.2018г. до 11.12.2023г. В негова тежест е
да докаже изложените в исковата молба твърдения относно това, че търпи вреди от
възпрепятствания от ответника достъп до гаража, изразяващи се в пропуснати ползи поради
неотдаване на гаража под наем. Доказателства за това по делото не се ангажираха. Съдът
не кредитира представената по делото покана за заплащане на обезщетение, тъй като
липсват доказателства същата да е връчена на ответника, а също така поканата не доказва,
че твърдените вреди са реално настъпили. Ищецът не доказа, че е отдавал под наем гаража
или е имал намерение да го отдава под наем и поради неправомерно поведение на
ответника, е търпял твърдените вреди в посочения размер за посочения период. Вредите са
обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е
достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се
установи реалното им съществуване.
С оглед на гореизложеното, исковата претенция за сумата от 2000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от нереализиран наем за процесния гараж за периода от 11.12.2018г. до 11.12.2023г., се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер н 80.00 лева за
платена държавна такса.
Разноски на страните за адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй
като същите не ангажираха доказателства за това.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул. П.Р. С. № 49 да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца Ц. С. В. с ЕГН ********** от гр. В.,
ул. П.Р. С. № 47, ет. 2, ап. 3 да ползва собствения си гараж с идентификатор 10971.509.311.4.
, разположен в поземлен имот с идентификатор 10971.509.311. със застроена площ от 15
кв.м., построен в северозападната част на поземления имот с административен адрес: ул.
П.Р. С. № 49, а именно: да не отнема достъпа на ищеца до гаража.
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. С. В. с ЕГН ********** от гр. В., ул. П.Р. С. № 47, ет.
2, ап. 3 против И. В. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул. П.Р. С. № 49 иск за сумата от 2000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от нереализиран наем за процесния гараж за периода от 11.12.2018г. до
11.12.2023, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул. П.Р. С. № 49 да заплати на Ц. С.
В. с ЕГН ********** от гр. В., ул. П.Р. С. № 47, ет. 2, ап. 3 разноски по делото за платена
държавна такса в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6