№ 113225
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20251110114410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление на „***** срещу А. К. И. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 400
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *****., сключен
между „***** и А. К. И., ведно със законна лихва от 12.03.2025 г. до изплащане на
вземането; 2/ договорна възнаградителна лихва в размер на 12,00 лева за периода от
27.02.2020г. до 28.03.2020г.; 3/ лихва за забава в размер на 252,73 лева за периода от
28.03.2020г. до 27.02.2025г.; 4/ сумата от 827,94 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение по чл.17 от договора за кредит.
Съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК, към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е представен договор за потребителски кредит № *****., като в чл.20 от
същия е посочено, че при непредоставяне на обезпечение по чл.17 от договора (банкова
гаранция или поръчителство) в тридневен срок от сключването, кредитополучателят дължи
неустойка. Доколкото съдържанието на сключения договор разкрива характеристиките на
договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК, то приложими се явяват разпоредбите
на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заповедният съд следва
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а
съгласно т. 3 - и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това, като в тези случаи заявлението се отхвърля. Преценката за спазване на
посочените разпоредби следва да се направи на база твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и
общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са
транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО, те да не обвързват потребителя.
В случая съдът намира, че е налице основанието на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК по
отношение неустойката за непредоставено в срок обезпечение. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем
парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
1
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се
приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция, не е
определено като предварително условие за сключване на договора, като по този начин се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Ето защо съдът
намира, че клаузата за неустойка за неосигуряване на обезпечение в договора за
потребителски кредит е недействителна като противоречаща на добрите нрави, поради
което, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 827,94 лева, представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение по чл.17 от договора.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено
и в частта за разноските над сумата от 13,29 лв. за държавна такса и над сумата от 22,26 лева
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Въз основа на гореизложеното, следва да се издаде заповед за изпълнение за сумата
от 400 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *****.,
сключен между „***** и А. К. И., ведно със законна лихва от 12.03.2025 г. до изплащане на
вземането; 2/ договорна възнаградителна лихва в размер на 12,00 лева за периода от
27.02.2020г. до 28.03.2020г.; лихва за забава в размер на 252,73 лева за периода от
28.03.2020г. до 27.02.2025г. Следва да се присъдят и разноски пропорционално на уважената
част от заявлението, или за сумата от 13,29 лева за държавна такса и за сумата от 22,26 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с вх. № ***/12.03.2025г., подадено от заявителя „***** срещу А. К. И., В
ЧАСТТА за сумата от 827,94 лева, представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение по чл.17 от договор за потребителски кредит № *****., както и в частта за
разноските за държавна такса над сумата от 13,29 лева до пълно претендираните 29,85 лева и
за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 22,26 лева до минималния определен от
съда размер от 50,00 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2