РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
Производството е образувано по искане от осъдените Х. Г. К. и С. Н. К.
за възобновяване на ВНОХД № 1231/23 г. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора, по което с решение № 160/16.07.2024 г. е потвърдена присъда №
126/02.10.2023 г., постановена по НОХД № 2525/23 г. по описа на Районен съд
- Стара Загора.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
атакуваната присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на
въззивното решение.
В искането се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон,
свързани със забраната non bis in idem и към оценъчната дейност на
доказателствената съвкупност от решаващите инстанции. Претендира се
1
възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и
първоинстанционната присъда и признаване на касаторите за невиновни или
връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
сочи, че доводите на двете тъжителки са несъстоятелни и предлага искането
да се остави без уважение.
Двете осъдени поддържат искането по изложените в него съображения
и искат делото да бъде възообновено.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок
от процесуалнолегитимирани страни по отношение на съдебен акт, който е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от
осъдените и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилното
приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на
установената от решаващите инстанции фактическа обстановка, и то само ако
са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение
на съда по фактите.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2
от НПК се обосновава на първо място с липсата на собствен анализ на
доказателствата, на установената фактическа обстановка и на правните
изводи, като въззивната инстанция се е позовала на мотивите на
първоинстанционния съдебен състав, което е равносилно на липса на мотиви.
Отделно от това се отправя се упрек към въззивната инстанция, че в
решението си не е отговорила на възраженията, изложени подробно в жалбата
срещу присъдата.
Така посочените съществени процесуални нарушения, обхванати от
разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 от НПК са налични.
Проверката на въззивното решение сочи на съществен порок при
неговото изготвяне с оглед на съдържанието му, тъй като то не отговаря на
2
изискването на чл.339, ал.2 от НПК. То съдържа буквален препис на мотивите
на първоинстанционната присъда и по съдържание този обем на решението
включва изложение на фактическата обстановка по делото и посочване на
доказателствата, въз основа на които е приета за установена тя, единствено
чрез тяхното посочване.
Останалата част от решението би следвало да съдържа аргументите на
въззивния съд, поради които той счита, доказано ли е обвинението по един
безспорен и категоричен начин, подлежи ли всяка една от двете подсъдими на
наказание и какъв да бъде вида и размера му. Прочитът на тази част от
решението сочи, че въззивния съд бланкетно се е съгласил с изводите на
първата инстанция, като е отбелязъл единствено, че те са правилни. Поради
това, с почти буквално преповтаряне на мотивите на първостепенния съд, без
самостоятелното им обсъждане и отговаряне на възраженията на защитата в
решението на Окръжния съд трудно би могло да се приеме, че последният е
изпълнил задължението си по чл.339 от НПК.
Вярно е, че е възможно и първата съдебна инстанция и контролиращата
я въззивна такава да достигнат до аналогични фактически и правни изводи, но
дори в този случай, съответните мотиви биха имали поне минимални
съдържателни или стилови различия, а такива по настоящето дело липсват. От
процесуалноправна гледна точка не може да се очаква, че основанията на
въззивната инстанция за постановяване на съдебния си акт, ще се обективират
с идентичното словесно преповтаряне на фактическата обстановка и
формалното отчитане на правните съображения на първоинстанционния съд
като правилни. Този подход на въззивния съд не може да не създаде
впечатлението, че там, където и първият съд не е изложил мотиви, тъй като в
хода на първоинстанционното производство не са били направени съответните
възражения и искания, които се съдържат за първи път във въззивната жалба,
липсват мотиви и в решението на въззивния съд. Така например липсва
отговор на възражението на защитата на осъдените как е бил проведен
разговора по телефона при положение, че пострадалата е твърдяла той да бил
счупен по време на инцидента, което е обстоятелство е от съществено
значение за установяване на обективната истина.
Във въззивната жалба осъдените Х. Г. К. и С. Н. К. и защитника им
детайлно са посочили какви според тях процесуални нарушения са допуснати
3
от първата инстанция, но те изобщо не са били обсъдени в контекста на
направените искания, нито дори анализирани при направата на правните
изводи по делото.
Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и
доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали
ги уважава или не и този отговор винаги трябва да бъде обективиран по
делото - в мотивите на въззивното решение /по арг. чл.339, ал.2 от НПК/.
Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на решението и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на
чл. 348, ал.3, т.2 от НПК. Но постановяването на съдебен акт без мотиви е
едновременно с това съществено нарушение на процесуални правила и по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Правото на страните да атакуват по
установения от закона ред съдебни актове, които накърняват законните им
права и интереси, може да се упражни ефективно, когато се оспорят
убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които
са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви ограничава
правото на защита на страните.
В случая въззивният съд е нарушил и принципа на чл.14 от НПК, тъй
като съдържанието на въззивния акт не сочи на спазване на процесуалния ред
на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на "всички
обстоятелства по делото". Този ред е предвиден от законодателя, за да е
гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната
увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че
това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се
разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да
бъде поставено на контрол по предвидения в НПК ред. В случая доводите на
осъдените са били ясно обективирани във въззивната жалбата и в пледоарията
на защитника им по същество на делото, но въобще са били игнорирани от
въззивния съд.
Игнорирането на исканията и на аргументите на страните или простото
деклариране на несъгласие с доводите им, без да се изследват в пълнота и да
4
им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно, невсестранно и непълно
изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е нарушение на
принципа, уреден в чл.14 от НПК.
Тъй като по конкретното дело не е даден отговор на доводите на
осъдените и защитника им, заложени в жалбата и поддържани изцяло в хода
на съдебните прения, е било допуснато съществено нарушение на чл.14 и
чл.339, ал.2 от НПК, съставляващо касационно основание по чл.348, ал. 1, т. 2
от НПК.
Налице е основание за възобновяване на въззивното дело и отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на Старозагорския окръжен съд.
При новото разглеждане процесуалният недостатък на отмененото
въззивно решение следва да бъде преодолян чрез цялостен задълбочен анализ
на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, а в случай на
необходимост - и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, и изготвяне
на прецизен въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от
НПК.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието си по 425,
ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда
останалите доводи, съдържащи се в жалбата и насочени към неправилното
приложение на материалния закон. Те следва да бъдат взети предвид при
новото разглеждане на делото от въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Апелативен
съд - Пловдив
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1231/23 г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора.
ОТМЕНЯВА Решение № 160/16.07.2024г по ВНОХД № 1231/23 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора с което е потвърдена присъда №
126/02.10.2023 г., постановена по НОХД № 2525/23 г. по описа на Районен съд
- Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд
5
от стадия на разпоредителното заседание по допускане на доказателствата по
чл.327 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6