№ 3073
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110200498 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. М. К., с ЕГН: **********, подадена срещу
наказателно постановление № ******* г., издадено от началник група при
ОПП – СДВР, с което:
1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП;
2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложен административни
наказания глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено или изменено, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на правилата на ЗАНН. В тази насока се твърди, че
административнонаказващият орган (АНО) неправилно, едностранно и
тенденциозно е преценил фактическата обстановка и поради това е достигнал
до грешни изводи, а оттам и до издаване на НП. Сочи се, че не става ясно как
АНО е достигнал до извода, че жалбоподателят е извършил процесните
нарушения, което е довело до нарушаване на правото му н защита. В
заключение се посочва, че АНО е приложил закона неправилно, като е
определил неправилна правна квалификация. Претендират се разноски.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
1
упълномощен защитник – адвокат В. В., в което се излагат съображения за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, свързани с приложението
на материалния закон. Отново се претендират разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно
призована за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от юрк. Владимир Пашунов, упълномощен
процесуален представител на АНО, в които са изложени аргументи за
правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
като се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се и разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поискано от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и
проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Жалбоподателката Й. М. К., с ЕГН: **********, е българка, с българско
гражданство, с адрес: ******
На ****** г., около 14:05 часа, в град София, ***** жалбоподателката Й.
К. управлявала лек автомобил марка „*******, модел „******. На паркинг
пред бл. 743 същата извършила маневра движение на заден ход и реализирала
пътно транспортно произшествие с паркиран лек автомобил марка *******, с
рег. № *****, нанасяйки материални щети на предната лява част на същия.
ПТП е настъпило, като жалбоподателката е ударила с предната лява част на
управляваното от нея МПС – предната лява част на удареното МПС. След
настъпване на ПТП, Й. К. напуснала мястото без да уведоми службата за
контрол на МВР.
Свидетел-очевидец на горното станала св. С. С.. Същата уведомила
живущите в блока, пред който се случило ПТП-то, които от своя страна са
уведомили св. К. С., ползвател на ударения автомобил. След като разбрал за
настъпилото ПТП, той звъннал на тел. 112 и подал оплакване за случилото се.
На място са пристигнали органите на ОПП – СДВР, сред които св. М. В., като
са били съставени протокол и скица за ПТП.
Органите на ОПП – СДВР приели, че с поведението си на пътя Й. К. е
извършила две административни нарушения – по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Поради това на 15.05.2024 г. св. С. Д., мл.
автоконтрольор при ОПП – СДВР, издал акт за установяване на
административно нарушение бл. № ******* г. Същият бил съставен в сградата
на ОПП – СДВР в присъствието на двама свидетел Йордан Кънев, служител в
ОПП – СДВР, а св. С. С. била посочена като свидетел-очевидец на
нарушението без да полага подпис, като било отбелязано, че същата е дала
сведение. При предявяване на АУАН, Й. К. посочила като възражение, че няма
спомен в деня и мястото на нарушението да е минавала с автомобила си и да е
удряла кола. Същата е отказала да подпише акта на обособеното за това място
и е отказала да получи препис от него. Това обстоятелство е било
удостоверено с подпис на свидетел – Петя Кирилова Сиракова, служител в
ОПП – СДВР.
2
Въз основа на издадения АУАН, на ******* г. Г. Борисова, началник
група в ОПП – СДВР издала обжалваното НП. Препис от него бил връчен на
жалбоподателката на 1****** г., а на 27.12.2024 г. била подадена жалба срещу
него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени по делото гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите М. В., С. С., Г. С., К. С., С. Д., писмени доказателства и
доказателствени средства: писмо от директора на Дирекция „Национална
система 112“ при МВР с вх. ******* г., протокол за ПТП № 1830652/****** г.
и скица на ПТП към него, справка картон на водач, заповед № ***** г. на
директора на СДВР, заповед № ***** г. на министъра на вътрешните работи,
заедно с акт за встъпване от 29.10.2019 г., заповед № ****** г. на министъра на
вътрешните работи, веществени доказатествени средства: видеозаписи,
качени на флаш памет ********, звукозаписи и фотоснимки, качени на CD-R
диск, ******.
Съдът установи времето, мястото, начина на извършване на деянията,
като се довери изцяло на показанията на св. С. С., както и на записите от
видеокамерите, които са заснели нарушенията. Посочените доказателствени
източници са от съществено значение за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото възпроизвеждат преки доказателства във връзка с
настъпилото ПТП. В тази връзка:
Св. С. е очевидец на настъпилото ПТП – тя лично е възприела, че на
посочените в НП време и място автомобил с рег. № ******, управляван от
момиче, извършвайки маневра на заден ход, е ударил друг такъв – марка
„******, след което е напуснала местопроизшествието. Съдът отчита ролята
на св. С. за установяването на нарушението и самоличността на нарушителя, в
частност съдействието, което тя е оказала на органите на СДВР, които са
пристигнали на местонарушението. От това поведение, както и предвид
това, че същата не се познава с пострадалото лице, съдът намира, че
показанията на св. С. са дадени безпристрастно пред съда. Същите са логични
и се подкрепят напълно от представените видеозаписи, които бяха изгледани в
открито съдебно заседание непосредствено от съда, поради което съдът ги
намира за достоверно гласно доказателствено средство и ги кредитира изцяло.
На флаш памет ******** са прикачени 3 бр. видеозаписи с идентично
съдържание. Записите заснемат периода ****** г. от 13:56:36 ч. до 13:59:59 ч.
От същите се установява, в посочения времеви период лек автомобил марка
„****** с рег. № ***** е в паркирано състояние. В 14:58 часа покрай него
минава лек автомобил, тъмен на цвят, марка „*******. Лицето, което го
управлява, извършва маневра на заден ход, при която с предната лява част на
автомобила си удря предната лява част на паркирания лек автомобил марка
„****** с рег. № *****. След удара лицето не спира и потегля. От посочените
видеозаписи в достатъчна степен се установяват механизмът на настъпване на
ПТП и последващото поведение на жалбоподателя. От тях по безспорен начин
се доказват обстоятелства от състава на процесните нарушения на ЗДвП.
3
Записите обхващат период от почти четири минути, без прекъсване, изрязване
или накъсване на видеоматериала. Картината, която е заснета, е достатъчно
ясна, за да се види движението на МПС, управлявано от жалбоподателката, и
да се индивидуализира удареното от нея МПС. Поради това съдът намира, че
представените записи не са манипулирани от трети лица, следователно не са
налице основания за съмнение в истинността на обстоятелствата, които
отразяват. Ето защо, съдът се доверява изцяло на представените като
веществени доказателствени средства видеозаписи, и не намери основания да
назначава съдебно-техническа експертиза.
Времето, мястото на извършване на нарушенията, настъпилите вредни
последици от тях, се потвърждават и от показанията на св. М. В., служител в
ОПП – СДВР, който е отишъл на местонарушението след като е бил подаден
сигнал по тел. 112, от показанията на св. Г. С., собственик на удареното МПС,
от показанията на св. К. С., както и от изготвените протокол и скица от ПТП.
Съдът им се доверява при формирането на изводите си по отношение на
фактическата обстановка по делото, тъй като всички те, ценени заедно и
поотделно, са непротиворечиви, допълващи се, относими са към предмета на
доказване и водят до единен извод за описаните по-горе обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на св. С. Д., актосъставител, касаещи
процедурата по съставяне и връчване на АУАН, като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана Неделина
Недева, приятелка на жалбоподателката. От показанията не се разкриват
обстоятелства от предмета на доказване. Същата предоставя информация, че
през пролетта на 2024г. е била със жалбоподателката до КАТ, разбрала е от
нея, че й е съставен акт за ПТП, като твърди, че на конкретни ден тя е била със
жалбоподателката и не са били на това място. Тези сведения дадени от св.
Недева са изключително оскъдни като информация, не съдържат конкретика
както за времето, датата, обстоятелствата, дадени са изключително бланкетно,
поради и което съдът не ги цени при постановяване на решението си с
доверие.
От представените 3 бр. заповеди и 1 бр. акт за встъпване съдът достигна
до извод за компетентността на органите, издали АУАН и НП. Същите са
издадени от длъжностни лица (министъра на вътрешните работи и директора
на СДВР), в това им качество, в предвидените от закона ред, форма и
съдържание. Поради това съдът не се съмнява в тяхната автентичност и ги
кредитира в цялост като достоверни писмени доказателствени средства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, № ******* г.,
издадено от началник група при ОПП – СДВР. Подадена е в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок от връчването на препис от НП и от
правнолегитимирана страна – адресат на НП и санкционирано лице. Поради
това съдът намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
4
Видно от представените по делото три броя заповеди и един брой акт за
встъпване, АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на
службата им. Същите са издадени в предвидените от закона срокове, форма и
със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП нарушенията са описано достатъчно ясно, конкретно и
непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна, така че
санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. АНО правилно е
квалифицирал деянията и е приложил съответната санкционна разпоредба.
Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на
жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
Субект на нарушението по чл. 40 от ЗДвП е лице, което към момента на
извършаването на същото е имало качеството водач на МПС. Водач на МПС
съгласно §1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата.
От доказателствата по делото се установи, че на ****** г. около 14:00 ч.
в гр. София, в ж. к. „Люлин“ на паркинга пред блок 743 жалбоподателката е
управлявала лек автомобил марка „*******, модел „******. Следователно,
същата е имала качеството водач на МПС и е била годен субект на
нарушението по чл. 40, ал 1 от ЗДвП, като в тази връзка съдът цени и
заявеното от самата жалбоподателка в декларация по делото, че тя управлява
процесния автомобил и не е предоставила данни друго лице да е управлявал
същото на конкретната дата.
На следващо място се установи, че с поведението си на пътя, при
извършване маневра на заден ход, жалбоподателката не се е убедила, че
извършвайки маневрата няма да създаде опасност или затруднение за
останалите участници в движението. Вследствие на това Й. К. е ударила с
предната лява част на управлявания от нея автомобил, паркирания лек
автомобил марка *******, с рег. № *****, собственост на св. Г. С.. С това
съдът намира, че от обективна страна жалбоподателката е извършила
нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна, нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно – небрежност. Жалбоподателката притежава
свидетелство за управление на МПС, следователно би следвало да е запозната
5
с правилата за движение на пътищата, съответно с извършването на маневри
назад. Видно от приложените по делото видеозаписи, ПТП е настъпило на
паркинг, на който са били паркирани много на брой автомобили.
Жалбоподателката е следвало да съобрази това и да положи необходимите
грижа и внимание, за да не настъпи ПТП. Същата не е сторила това, поради
което съдът намира, че макар да не е предвиждала настъпването на
общственоопасните последици, тя е могла и е била длъжна да го стори. По
аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
винаги се наказват, освен в изрично предвидените случаи. В настоящия
случай не е предвидено някакво изключение, което да изключва виновността
на нарушителя, поради което, Й. К. следва да понесе
административнонаказателна отговорност за извършеното от нея нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
За разгледаното по-горе нарушение, жалбоподателката е санкционирана
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, като е наложено административно
наказание глоба в размер на 20,00 лева.
Съгласно чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, наказва се с глоба 20,00 лева водач,
който нарушава правилата за движение назад. Видно от разпоредбата,
законодателят е определил наказание в абсолютен размер, следователно за
съда не съществува възможност да измени размера на наложеното на
жалбоподателката наказание, като го увеличи или намали. Ето защо, съдът
намира, че адмиистративнонаказващият орган е правилно е определил вида и
размера на наказанието, наложено на Й. К. за нарушение по чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Субект на нарушението по чл. 123 от ЗДвП отново може да бъде лице,
което към момента на извършването му е имало качеството „водач на МПС“.
Както бе посочено по-горе, по делото се установи, че жалбподателката е
имала качеството водач на МПС към момента на извършване на деянието.
Установи се още, че е настъпило ПТП, от което са нанесени имуществени
вреди на удареният лек автомобил марка *******, с рег. № *****, собственост
на св. Г. С.. На следващо място се доказа по безспорен начин, че след като е
настъпило ПТП, Й. К. е напуснала местопроизшествието незабавно – нито е
спряла на паркинга, нито е уведомила органите на МВР. С това тя е
осъществила от обективна страна и нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДВП. Действително в случая не е налице разногласие между
жалбоподателката и собственика на МПС, което е било ударено, но съдът
6
приема, че за съставомерността на нарушението е достатъчно, че
жалбоподателката не е спряла и е напуснала местопроизшествието без да
уведоми органите на МВР, като само по себе си напускането на
местопроизшествието само по себе си представлява липса на съгласие от
жалбоподателката по отношение на участието й в ПТП и нейната вина за него.
Предвид това, че жалбоподателката е видяла, че е настъпило ПТП,
същата незабавно е напуснала местопроизшествието, с цел да избегне
реализирането на административна или наказателна отговорност и не е
уведомила съответните органи, съдът намира, че от субективна страна
нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Й. К. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала настъпването им.
За нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, Й. К. е
санкционирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като са наложени
административни наказание глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. В случая наложеното наказание лишаване
от право да се управлява МПС е наложено в минимален размер. Наложеното
наказание глоба е около средата – към минимума.
Съдът намира, че предвид вида и характера на засегнатите обществени
отношения, административнонакзаващият орган правилно е определил вида и
размера на наложените административни наказания за нарушението на чл. 123
от ЗДвП. Същите са справедливи и ще способстват за постигането на целите
на административното наказание.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80, 00 лева.
Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение,
105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 във вр. с
ал. 1 от ЗАНН наказателно постановление № ******* г., издадено от началник
7
група при ОПП – СДВР, с което на Й. М. К., с ЕГН:**********:
1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложен
административни наказания глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Й. М. К., с
ЕГН:**********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи
сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне по реда на глава XII от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8