Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, …………2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА
МЛ. СЪДИЯ ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 3266/2021 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 11.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 49361/2019 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено по предявените искове с правно основание
по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, и чл. 415 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ответникът К.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***,
дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, офис 4 сумата от 530 лв., представляваща главница по Договор за
паричен заем № ********* от 02.06.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени на „И.А.М.“ АД, а впоследствие на
ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към допълнително
споразумение от 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16483/2019г. на СРС, 35 с-в., като е отхвърлил иска за главница за разликата над
530 лв. до пълния предявен размер от 1044.36 лв., иска за сумата от 48.94 лв.,
представляваща такса за оценка на кредитно досие, иска за сумата от 250,79 лв.,
представляваща такса за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, иска за сумата от 585.17 лв., представляваща такса за
събиране на погасителните вноски по местоживеене, иска за сумата от 141,06 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, както и иска за сумата от 169,10 лв.,
представляваща мораторна лихва. Съобразно с изхода на правния спор е
разпределил разноските между страните
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част
е останал ответникът- К.В.В., който в законоустановения срок е подал настоящата
въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че му е съобщена сключената цесия за прехвърляне на процесните вземания, както
и че неправилно е извел извод, че доколкото договора е нищожен той следва да
заплати чистата стойност на задължението. Във връзка с последното намира, че
когато договорът е приет за нищожен, съдът следва да отхвърли предявения иск.
С оглед изложеното моли съда да отмени първоинстанционното
съдебно решение в неговата осъдителна част и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с който се излага становище
за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, съответно се
иска неговото потвърждаване.
Страните не са направили доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата като следи служебно единствено за нарушения при
приложението на императивни материалноправни норми.
Съдебното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част, а по отношение на нейната правилност съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна, поради следните причини:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, и чл. 415 ГПК, и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като въз основа
на събраните по делото доказателства съдът е приел, че процесния договор за
кредит е нищожен поради противоречие със закона и съответно, че на основание
чл. 23 ЗПК въззивникът, имайки качеството на потребител, дължи единствено
чистата стойност по кредита. Освен това е приел, че въззиваемият има
материалноправна легитимация да претендира плащането по договора за кредит, тъй
като цесията, по силата на която е придобил правата на кредитополучателя, е
съобщена на длъжника с връчването на преписа от исковата молба.
При преценка на събраните по делото доказателства и
твърденията на страните настоящият съд намира изводите на първоинстанционния
съд за правилни и законосъобразни. В тази връзка неоснователно е възражението
на въззивника, че доколкото преписа от исковата молба е връчен по реда на чл.
47 ГПК, то не следва да се приема, че той е уведомен за настъпилата цесия. От
доказателствата по делото е видно, че връчването на преписа от исковата молба е
редовно, предвид което въззивникът се счита за уведомен за всички действия,
извършени с исковата молба, включително уведомление за извършена цесия.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че
доколкото договорът за кредит е признат от първоинстанционния съд за нищожен
поради противоречие със закона, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Законодателят е уредил изрично отношенията между страните в случай на
установена нищожност на договор за кредит, сключен с потребител, в разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, според която в такъв случай кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита т.е. дължи да върне това, което е получил без основание.
Това е частен случай на неоснователното обогатяване и правилно е приложен от
първоинстанционния съд.
Доколкото съобразно чл. 269 ГПК
въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от
страната с въззивната жалба оплаквания, а същите са неоснователни, то
първоинстанционното съдебно решение, в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор само въззиваемият има
право на направените от него разноски в хода на въззивното производство в
размер на 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 49361/2019 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е признал за установено по предявените
искове с правно основание по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 240 ЗЗД, и чл. 415 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
че К.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4 сумата от 530 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № ********* от 02.06.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника, вземанията по
който са прехвърлени на „И.А.М.“ АД, а впоследствие н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към допълнително
споразумение от 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.03.2019г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 16483/2019г. на СРС, 35 с-в и в частта за разноските.
В останалата част съдебното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН: ********** да запрати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК: ***** сумата от 150 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.