Решение по дело №774/2022 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Решение №302/19.05.2022г. по АНД №774/2022г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла Постановление
с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК, М. АНГ. Г. ЕГН:
********** - за това, че на 23.08.2021г. в гр.Плевен, пред *** - служител при
Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, потвърдил неистина в писмена
декларация с вх.№316000-29429/23.08.2021г., която по силата на чл.160, ал. 1
ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като посочил, че издаденото на негово име Свидетелството за
управление на МПС №***г., е изгубено, не е злоупотребено с него и не е
отнето от органите на МВР - престъпление по чл. 313 ал. 1 НК.
В хода на съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН, редовно призована, не се представлява.
Обвиняемият М. АНГ. Г., редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който счита внесеното
Постановление на РП-ПЛЕВЕН за основателно и пледира обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание в минимума, предвиден в чл.78а НК.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, Съдът намира за установено следното:
М. АНГ. Г. е роден на ***., в гр. К***, настоящ адрес: гр. К***,
ул. „***“, № *** българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
На 04.11.2016г., от страна на ОД на МВР – ПЛЕВЕН, на
обвиняемия Г. било издадено Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/
№***, със срок на валидност – 04.11.2021г.
Към месец март 2021г., обвиняемият работел като международен
шофьор. Във връзка с извършено на 29.03.2021г. от страна на обвиняемия
правонарушение на територията на ФРГ, с влязло в сила Решение на
ОКРЪЖЕН СЪД-БАД МЕРГЕНТХАЙМ, споменатото СУМПС №*** било
отнето за периода 06.05.2021г. - 05.07.2022г.
Обвиняемият обаче решил да си набави дубликат на така отнетото
на съответно законово основание, СУМПС. След като се завърнал на
територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на 23.08.2021г. М.Г. се явил в
сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН и пред съответен
служител – свидетелката ***, подал комплект документи за издаване на
дубликат на СУМПС. Сред същите документи била Декларация с вх.
№316000-29429/23.08.2021г., която по силата на закон – чл.160, ал.1 от Закона
за движението по пътищата - се дава за удостоверяване причините, налагащи
1

издаването на дубликат на СУМПС. Въпреки че бил наясно, че издаденото му
СУМПС №*** е отнето от властите на ФРГ, обвиняемият целенасочено и
саморъчно написал, че същото е изгубено, не му е отнето от органите на МВР
и не е злоупотребил с него.
От друга страна, на 01.11.2021г. компетентните немски власти
уведомили българските власти, за отнемането на СУМПС №***, издадено на
името на М. АНГ. Г.. В тази връзка, ГД“НП“ сигнализирала за случая ОД на
МВР – ПЛЕВЕН. След извършена предварителна проверка, с Постановление
от 01.02.2022г. било образувано досъдебно производство пр.пр.№628/2022г.
по описа на РП – ПЛЕВЕН. В хода на разследването, М. АНГ. Г. ЕГН:
********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.313 ал.1 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в
това число:
обяснения на М. АНГ. Г., дадени в досъдебното производство /л.8 от т.ІІ
на ДП /;
показания на свидетеля ***, дадени в досъдебното производство/л.35 - 36
от т.І на ДП/;
препис от писмо на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ във връзка със
СУМПС №***, издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН /л.15 от т.І на ДП/;
Декларация вх.№316000-29429/23.08.2021г. /л.12 от т.І на ДП/;
препис на Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин /л.14 от т.І на ДП/;
препис на документи на немски език, във връзка с отнемането на
СУМПС №***, от страна на властите на ФРГ, ведно с легализиран
превод /л.39 – 55 от т.І на ДП/;
заключение по съдебно-графическа експертиза /л.56 – 63 от т.І на ДП/,
което Съдът приема за съответстващо на изискванията на НПК,
обективно и небудещо съмнение в неговата правилност и от което се
установява, че ръкописният текст в инкриминираната Декларация е
изписан, а подписът в същата Декларация – положен, от страна на М.
АНГ. Г.;
характеристична справка /л.72 – 73 от т.І на ДП, л.10 от делото/;
справка за съдимост /л.11 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите,
приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа Съдът намира, че от обективна страна,
обвиняемият М. АНГ. Г. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.313 ал.1 НК – на 23.08.2021г. в гр.Плевен, пред *** -
служител при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, потвърдил неистина в
2

писмена декларация с вх.№316000-29429/23.08.2021г., която по силата на
чл.160, ал. 1 ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като посочил, че издаденото на негово
име Свидетелството за управление на МПС №***г., е изгубено, не е
злоупотребено с него и не е отнето от органите на МВР.
Престъплението по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява
довършено с факта на потвърждаване на неистина или затаяване на истина в
писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по
силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В
настоящия случай е налице деяние, което се е изразило в действие –
потвърждаване на неистина в писмена Декларация вх.№316000-
29429/23.08.2021г., която по силата на закон – чл.160, ал.1 от Закона за
движението по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на причините, налагащи издаване на дубликат на СУМПС и
Контролен талон към същото. Според посочената правна разпоредба,
„Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него
се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация.“. Следователно, Законодателят е поставил обществените
отношения по декларирането на посочените обстоятелства под закрилата на
наказателноправната норма на чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е обективният
признак, състоящ се в необходимост от деклариране на обстоятелство по
силата на закон, указ или постановление на МС за удостоверяване на същото
обстоятелство. От друга страна, установено е по несъмнен начин, че М.Г. не е
изгубил издаденото на негово име СУМПС, а същото е било отнето от
компетентните немски власти, във връзка с извършено от обвиняемия
нарушение на правилата за движение по пътищата, т.е. по категоричен начин
следва, че извършеното от обвиняемия деклариране, е лъжливо.
Изпълнителното деяние и неговият автор се установяват пряко от
обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелката ***, дадени в
досъдебното производство, Декларация вх.№316000-29429/23.08.2021г.,
заключение по съдебно-графическа експертиза. Косвено се установяват от
препис на документи на немски език, във връзка с отнемането на СУМПС
№***, от страна на властите на ФРГ, ведно с легализиран превод, препис от
писмо на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ във връзка със СУМПС №***,
издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН, Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин.
От субективна страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият
е съзнавал, че удостоверява в нарочна декларация неотговарящо на истината
обстоятелство /че Свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ ***, издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН е изгубено/, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
3

общественоопасните последици от лъжливото деклариране и е целял
настъпването на същите последици. Субективната страна на деянието се
установява по несъмнен начин от горепосочените доказателствени материали,
от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия М. АНГ. Г.
деяние, е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна; Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление, за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо подсъдимото лице са
налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба:
престъплението по чл.313 ал.1 НК попада в кръга на престъпленията по
чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до три години или с глоба от сто до триста лева;
обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е
осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран на основание
чл.86 ал.1 т.1 НК – към 21.11.2010г./ и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, на основание
чл.78а НК, към момента на извършване на деянието;
с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки
обвиняемият М. АНГ. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 до
5000 лева.
При определяне на размера на наказанието, Съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на
обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в
закона наказуемост – лишаване от свобода до три години или глоба в размер
от сто до триста лева - е относително ниска.
Личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената
справка за съдимост, е относително ниска – обвиняемият е неосъждан и
спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК, към датата на деянието.
Както обаче беше отбелязано обаче, Г. е реабилитиран по право, т.е. чистото
му съдебно минало не се поставя под съмнение, но от друга страна, миналата
съдимост следва да бъде взета предвид в качеството на характеристични
данни, сочещи на упражнена в миналото наказателна репресия спрямо
неговата личност. Същевременно, от представената характеристична справка
не се установяват злоупотреба с алкохол, наркотици, контакти с лица от
криминалния контингент, но е налице криминалистическа регистрация в
масивите на МВР. Следователно, съвкупно погледнато, Г. се отличава с
4

известна степен на обществена опасност и същата, действително следва да се
определи като относително ниска.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства Съдът взе предвид
направеното самопризнание, придружено от подробни обяснения в негова
подкрепа. „Чистата“ съдимост е абсолютна предпоставка за прилагане на
института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и поради това, на самостоятелно основание, не
следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността на
обвиняемото лице, не бяха събрани.
На тази основа Съдът направи извода, че е налице относително
ниска обществена опасност на деянието и относително ниска - на дееца, както
и формален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо
Съдът намира, че справедливият размер на административното наказание
глоба следва да бъде ориентиран към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК;
от друга страна, не следва да бъде в самия минимум, предвид отбелязаното
по-горе във връзка със степента на лична обществена опасност на М.Г..
Същевременно обаче, това обстоятелство не налага размерът на
административното наказание да се отклонява съществено от минимума,
предвиден в чл.78а ал.1 НК; в този смисъл, като справедлив и съответен
размер на административното наказание, Съдът прецени ГЛОБА в размер на
1300 лева.
Въз основа на тези съображения, Съдът призна обвиняемия М.
АНГ. Г. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 23.08.2021г. в гр.Плевен,
пред *** - служител при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, потвърдил
неистина в писмена декларация с вх.№316000-29429/23.08.2021г., която по
силата на чл.160, ал. 1 ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като посочил, че издаденото на негово
име Свидетелството за управление на МПС №***г., е изгубено, не е
злоупотребено с него и не е отнето от органите на МВР - престъпление по чл.
313 ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК
го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание ГЛОБА в размер на 1300 /ХИЛЯДА И ТРИСТА/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така определения размер на административното
наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху М. АНГ. Г., както и възпитателен и
предупредителен ефект върху обществото; по-нисък размер, не би
способствал в необходимата степен за постигане целите на
административното наказание, а по-висок – не би бил справедлив.
В съответствие с изхода на наказателното производство и на
основание чл.189 ал.3 НПК, М. АНГ. Г. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 182,05лв. /сто осемдесет
и два лева и пет стотинки/ по сметка на ОДМВР - Плевен, сторени в
5

досъдебното производство във връзка с изготвянето на експертното
заключение по съдебно-графическа експертиза и превода на документи от
немски език.
Върху тези мотиви, Съдът основава Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	302
Дата:	19 май 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20224430200774
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Решение по дело №774/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите