С решение № 43/ 14.11.2004 г. , постановено по гр.д. № 848/ 2002 г. Кърджалийски районен съд е осъдил “Бентонит “ АД г. Кърджали да заплати на “ДЕУ България” АД г. София левовата равностойност на 3673.43 щ.д. , представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 14.09.1999 г., ведно със законната лихва за забава в размер на левовата равностойност на 513 щ.д. , считано от 01.10.2000 г. до 20.08.2002 г. ведно със законната лихва върху главницата , считано от 03.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата , както и направените по делото разноски в размер на 485 лв. Отхвърлен е иска за разликата на левовата равностойност към деня на плащане на 513 щ.д. до пълния предявен размер на левовата равностойност на 1077 . 53 щ.д. представляваща неустойка за забавено плащане. Против решението е постъпила въззивна жалба от “Бентонит” АД г. Кърджали. Твърди, че решението на районния съд е неправилно , тъй като противозаконното му отнемане отпада основанието лизингополучателя да плаща на лизинговите вноски . Освен това съдът неправилно е приел, че искът е доказан по размер , тъй като левовата равностойност следвало да се прецени съгласно уговорения курс в деня на фактическото плащане , а не в деня на падежа. Отделните пращания по договора са срочни , уговорени били на определен ден , ако се приеме обратната теза следвало да се приеме , че се дължат след покана. Освен това не било изпълнението искането на ответника на основание чл.114 от ГПК ищецът да отговори на поставени въпроси и при това положение съдът да приложи разпоредбата на чл. 128 от ГПК и се приеме, за установено , че уведомяване е извършено. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго , с което да отхвърли предявеният иск в уважената му част. Въззиваемия редовно призован не взема становище по жалбата. Окръжния съд, след преценка на доказателствата по повод и във връзка с подадената жалба, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството е по чл. 342,ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД.. Предявени са обективно съединени искове за левовата равностойност на неизплатени лизингови вноски за сумата от 3673.43 щ.д. с левова равностойност от 7346.86 лв. при условен курс от 2 лв за 1 щ.д. към датата на образуване на делото по договор за лизинг от 14.09.1999 г. и за заплащане на договорна неустойка в размер на 1077 щ.д. с левова равностойност при посочените условия в размер на 2155.06 лв. и законната лихва върху главницата от 9501. 92 лв. , считано от 3.12.2000 г. до окончателното изплащане на сумата. За да уважи иска съдът е приел, че ответника не е изпълнил задълженията си по договора за лизинг след кражбата на автомобила на 21.10.2000 г. Спорния въпрос по делото е при застрахователното събитие “кражба на лек автомобил” , предмет на обикновения лизинг , дали се дължат лизингови вноски от лизингополучателя. Ответника релевира възражения , че след кражбата на автомобила не се дължат лизингови вноски , като се позовава на обстоятелството, че лишен от възможността да ползва автомобила , което не може да му се вмени във вина. В случая за лизингодателя възниквала възможността да получи от застрахователя обезщетение, получаването на което зависи изцяло от волята му , защото става въпрос за правоотношения между собственик на застрахована вещ и застраховател. В тежест на лизингодателя е увреждането на отношенията със застрахователя и единствено задължение за лизингополучателя е да заплати застрахователната премия , което е сторено , видно от застрахователната полица. Окръжния съд не възприема възраженията на ответника. Съгласно условията на договора – чл.7,ал.9 задължение на лизингополучателя е да информира незабавно лизингодателя/ищец/ за всички щети, нанесени на автомобила, като се имат предвид, че клаузите от общите условия на застраховка “Каско” и “Гражданска отговорност” са задължителни за лизингополучателя. А съгласно т. 2.9 и т. 3.3 от Общите условия за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства “Автокаско” в случай на уведомяване за лизингодателя следва задължението му да уведоми незабавно оторизираните органи и застрахователя в срок от 24 часа за настъпилото събитие пожар и кражба и писмено да изложи обстоятелствата за настъпване на събитието и размера на нанесените щети , тъй като тежестта на доказване на настъпилото застрахователно събитие лежи върху застрахования , а в случая за действието на договора това е ищецът. Или задължението за уведомяване на застрахователя лежи и върху двете страни по договора за лизинг , при което неизпълнението на разпоредбата на чл.114 от ГПК от страна на ищеца няма правно значение по делото. Освен изложеното следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно чл.6,ал. 5 от договора задължение е на ищеца да осигури процедура за предявяване на претенции към застрахователя за щети по автомобила , подкрепени с всички документи, които лизингополучателят представя при стриктно спазване изискванията на застрахователя за срок на подаване , комплектност и пълнота на документите. А задължение за плащане на застрахователните премии съгласно договора е на ответника и в тази връзка по делото не се представят доказателства за платени премии за 2000 г. – 2002 г. При това положение съгласно чл.7, т.10 от договора лизингополучателя се задължава да заплати на лизингодателя всички лизингови вноски без оглед на това дали автомобилът е годен за ползуване или не. При тези данни следва да се приеме , че е налице неизпълнение на договора за лизинг , а от това следва , че искът по чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза ответника е останал задължен за 24 лизингови вноски, които съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на 3977 щ.д. По делото не е постъпило искане за изменение на иска , при което правилно съдът е приел , че искът е доказан за сумата 3673.43 щ.д. Към 3.12.2000 г., момента на образуване на делото/съобразно съдържанието на исковата молба/ , левовата равностойност на един щатски долар е 1.981390 лв. , а не 2 лв. , при което за съда не представлява трудност да определи размера на иска, който възлиза на 7278,50 лв. Или в този размер искът следва да бъде уважен , а за разликата - отхвърлен . При постановяване на диспозитива на решението районния съд е пропуснал да определи левовата равностойност на дължимата валута. |Настоящата инстанция като такава по същество няма пречка да изправи този пропуск . В останалата част по отношение на предявения иск за договорна неустойка следва да бъде отхвърлен , тъй като отговорността за забавено неизпълнение поражда отговорност за мораторни лихви , каквито ищецът не е предявил и в тази връзка възприемането на искът за забавено неизпълнение /или за неустойка/ като искане за присъждане на законна лихва за периода от 01.10.2000 г. до 20.08.2002 г. е произнасяне по непредявен иск , при което в тази част решението следва да бъде обезсилено и прекратено. Освен това недопустимо е страните да уговарят свободно неустойка за неизпълнение на парично задължение , от което следва в тази решението да бъде оставено в сила. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение 43/14.11.2003 по гр.д.№ 848 по описа за 2002 г. на Кърджалийски районен съд ,в частта с която “Бентонит “ АД г. Кърджали е осъден да заплати на “Деу България” АД г. София левовата равностойност на 3673.43 щ.д. , вместо което постановява: ОСЪЖДА “Бентонит “ АД г. Кърджали да заплати на “Деу България “ АД г. София , бул.”Вапцаров “ Експо – 2000 със съдебен адрес г. Пловдив ,ул.”В. Юго № 14А,ет. 3, адв. Димитър Русев 3673.43 щ.д. с левова равностойност 7278. 50 лв., към 3.12.2002 г. при 1.981390 лв. за 1 щ.д.,представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 14.09.1999 г. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 7346.86 лв. ОБЕЗСИЛВА решение № 43/14.11.2003 г. постановено по гр.д.№ 848/2002 г. в частта, с която “Бентонит “ АД г. Кърджали е осъден да заплати на “Деу България “ АД г. София законна лихва за забава в размер на левовата равностойност към деня на плащане на 513 щ.д. за периода от 01.10.2000 г. до 20.08.2002 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по г.д. № 848/2002 г. на Кърджалийски районен съд в тази му част . ОСТАВЯ в сила решението в останалата част . Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните , че е обявено.
|