№ 15173
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110172412 по описа за 2024 година
Ищецът „Д. з.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско на
МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 198.34 лв. за щети на
застрахованото МПС БМВ530 с рег.№ ....., резултат от ПТП настъпило на 24.03.2024 г. по
вина на водача на МПС Хюндай и30 с рег. № .........., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество ЗК „Л.“ АД. Ищецът предявил пред ответника
регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение, заедно с 15 лв.
ликвидационни разноски. Плащане не постъпило, поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 58149/2024 г., съдът уважил
заявлението на ищеца за заплащане на обезщетението ведно с лихвата за забава, но
ответникът възразил срещу заповедта, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Ето защо ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
213.34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
обичайни разноски за вреди на посоченото МПС, ведно със законна лихва за период от
30.09.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач,
оспорва размера на вредите като завишен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността му предполага сключен валиден договор за застраховка имущество между
1
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Установява се от представените по делото застрахователна полица /в първото съдебно
заседание, идентична с оригинала/ наличието на валидно възникнало с ищеца
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет МПС БМВ530 с
рег.№ ...... Обектът на застрахователно покритие е по клауза Пълно каско и включва щети
от ПТП, със срок на действие от 3.6.2023 г. до 2.6.2024 г.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, искане/, гласните такива
чрез разпит на свидетелите Т. и Т. и заключението на САТЕ, се изяснява, че на 24.03.2024 г. в
гр. Варна, паркинг в ж.к. В.Варненчик № 35, настъпило ПТП при следния механизъм: л.а.
БМВ530 с рег.№ ..... е паркиран в района на паркинга. По същото време водачът на
л.а.Хюндай и30 с рег. № .......... – свидетелят Т., който автомобил бил паркиран в ляво от
БМВ-то, предприел маневра за излизане от паркинга и поради недостатъчен контрол ударил
паркирания автомобил БМВ в предна лява част, като напуснал мястото на произшествието.
В последствие от камерата на съседен блок водачът на л.а. БМВ - свидетелят Т., установил
кой е ударил автомобила му, обадил му се, срещнали се и съставили двустранен констативен
протокол за настъпилото събитие, в който водачът на автомобил Хюндай посочил, че ПТП
настъпило при излизане от паркинг и че е виновен, а другият – че удареното МПС било
паркирано. Така подписаният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който
се ползва с формална доказателствена сила, която установява, че лицата, посочени като
автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на
удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и
причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде
преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. В случая отразените в
протокола обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства. Разпитани като
свидетели, и двамата водачи потвърждават отразеното в протокола относно настъпването на
ПТП, като свидетелят Т. отново признава вината си за настъпване на произшествието, при
което „закачил“ съседното МПС. Според експертизата, получените увреждания по увредения
автомобил отговарят на описания механизъм и са в причинна връзка с ПТП. Тези данни
обосновават извод за извършено от водача на МПС Хюндай противоправно поведение,
изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 25, ал.1 ЗДвП при предприеме на
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства,
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При установената противоправност, вината се предполага.
Не е спорно по делото и се установява от справката от ГФ, че гражданската отговорност на
водача на МПС Хюндай и30 с рег. № .......... е била застрахована при ответното дружество
2
към датата на процесното събитие.
Установява се от представеното платежно нареждане, че ищецът е извършил плащане в
размер на 198.34 лв. на увредения собственик на л.а. БМВ530 с рег.№ ......
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза, нанесените щети, описани при
огледа на автомобил БМВ, могат да се получат при настъпилото ПТП. Стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 378 лв., като няма детайли за подмяна. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части, материали и труд към датата на настъпване на
събитието. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер от пазарната
стойност на ремонта, с платената сума се съизмерява регресното му право, като към сумата
следва да се прибавят и ликвидационните разноски от 15 лв., общо 213.34 лв. Искът е изцяло
основателен, като следва да се присъди и законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, ищецът има право на разноските за държавна такса 25 лв.,
депозити 330 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв. Макар и ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като не се установи да е бил поканен да плати преди
подаване на заявлението /предвид изключване на регресната покана от доказателствата по
делото/, той не е признал иска и следва да понесе разноските на ищеца. За заповедното
производство са дължими присъдените със заповедта 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Д. З." АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ..........., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ,
че ЗК„Л.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ........, дължи
сумата от 213.34 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2024 г. в гр.
Варна, паркинг в ж.к. В.Варненчик № 35, по вина на водача на МПС л.а.Хюндай и30 с рег.
№ .........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва за период от 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58149/2024 г. на
3
СРС.
ОСЪЖДА ЗК„Л.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ........,
да заплати на "Д. З." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 505.00 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 75.00 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4