Решение по дело №2041/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на К. А. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, чрез адв. Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата общо в размер на 10 000 лева, от които сумата от 6000 лв.за периода от 06.06.2019г. до 08.10.2020г. и сумата от 4000 лв. за периода от 01.06.2023г. до 17.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в посочените периоди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност и излагане на риск живота и здравето. Оплакванията са следните: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек); без санитарен възел на определените и задължителни места (липсва баня и тоалетна в коридора, общата баня се намира навън на двора и през зимата се налага да минават през двора, а когато правят каре за 1 час, не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито мивка, нито тоалетна); наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага). С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция по своето основание, като счита, че размерът на обезщетението следва да бъде определен при съобразяване с изискванията на чл.52 от ЗЗД.

Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно Справка за правното положение на ищеца рег.№ 7121 от 28.11.2024г. (л. 27), А. е постъпил в Затвора Пловдив от сектор „Арести“ на 30.10.2019г. и е преместен на 19.08.2020г. в Затвора Пазарджик. Постъпил е в Затвора Пловдив от сектор „Арести“ на 17.07.2023г. и е преместен на 27.05.2024г. в Затвора Пазарджик. Съгласно Справка от ИСДВ рег.№ 9480/11.11.2024г.(л.29) А. е преведен от Затвор Пловдив в ЗООТ „Смолян“ към Затвор Пловдив, на 15.07.2020. Видно от Справка от Началник на ЗО „Смолян“ рег.№ 603 от 26.11.2024г. (л.44) л.св.К. А. А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗООТ „ Смолян“ към Затвора Пловдив от 17.07.2020г. - до 19.08.2020г. Т.е. от 06.06.2019г. до 29.10.2019г., от 01.06.2023г. до 16.072023г. и от 27.05.2024г. до 17.06.2024г. вкл. няма данни ищецът да е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, а именно Затвора Пловдив.

Видно от Справка от ИСДВР на вх.№ 9480/11.11.2024г. (л.28) К. А. А. е постъпил в Затвора Пловдив на 30.10.2019г. Няма запазени данни в коя стая на приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други л.св. е пребивавал съвместно до разпределението си в пета група на 05.11.2019г. К. А. А. е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 17.07.2023г. Настанен е в стая „ОП-2“ на Приемно отделение, където е пребивавал до 21.07.2023г., когато е разпределен в Пета група към Затвор Пловдив. Л. св. А. е пребивавал в стая “ОП-2“ с други л.св., както следва : 17.07.2023г.- 6 лсв., 18.07.2023г.- 4 л.св., 19.07.2023г.- 4 л.св., 20.07.2023г. – 4 л.св. Стая „ОП-2“ е с площ 26.28 кв.м(без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,44 м. х 1,18 м. и 0.98 м. х 1,18 м. Санитарният възел е с площ 2,7 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,35 м. х 1,18 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно парно отопление. Санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма.При постъпването си в Затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване възглавница и спално бельо.Осигурява се възможност л.св. да ползват и лично спално бельо. Хигиената в спалните помещения, в т.ч и спалното бельо е задължение на самите л.св. При престоя си в приемно отделение л.св. К. А. А. не е подавал молби и жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Съгласно справка рег.№ 9480/11.11.2024г. от ИСДВР (л.29) се установява, че в Затвор Пловдив и в системата на ГДИН единствен меродавен момент, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения е „Сведение за разпределение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове на съхраняване на ГДИН и ТП“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020г. на Г. директор на ГД „ИН“ и утвърдена от ДА „Архиви“, се съхранява за срок от три години.

По първия исков период, посочен в исковата молба (06.06.2019г. до 08.10.2020г.) се установява, че л.св.А. е постъпил в Затвор Пловдив на 30.10.2019г., настанен е на Пети пост, стая № 60 от 05.11.2019г. до 05.12.2019г. Размерите на спално помещение № 60 без санитарен възел е 27,86 кв. м.Квадратурата на санитарния възел е 2,82 кв.м.В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 0,45 м. х 1,15м. и 0.98м. х 1.15м. Размерът на прозореца в санитарния възел е 0.30 х 1,15 м. На 06.12.2019г. л.св.А. е преместен в стая № 52, където престоява до 13.02.2020г. Размерите на спално помещение № 52 без санитарен възел е 27,92 кв.м. Квадратурата на санитарния възел е 2,57 кв.м.В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,17 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м. Размерът на прозореца в санитарния възел е 0,34 м. х 1,17 м. На 14.02.2020г. л.св.А. е преместен в стая № 63, където престоява до 24.02.2020г. Размерите на спално помещение № 63 е 26,99 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,90 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м. Санитарният възел е с площ 2,48 кв. м. с два отваряеми прозореца с размер 0,30м. х 1,17 м. На 25.02.2020г. е последвало ново преместване в стая № 52, където А. престоява до 14.07.2020г. На 15.07.2020г. А. е преместен в ЗО“Смолян“ към Затвор Пловдив. Съгласно справка от Началник ЗО „Смолян“ рег.№ 603 от 26.11.2024г. (л.44) се установява, че л.св.К. А. А. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ в ЗООТ Смолян за периода от 17.07.2020г. до 19.08.2020г. По време на престоя си л.св. А. е настаняван в стая № 311 – приемно отделение, стая № 315 и стая № 310.

С постъпването на всеки л.св. в 30“Смолян“ му се зачисляват дюшек, възглавница и определен брои одеяла (според сезона). Масово л.св. ползват свои чаршафи и калъфки, но при нужда се осигуряват служебни такива. Периодичност на сменяне на спалното бельо: има един ден от седмицата определен за пране, като в баните на всеки етаж има топла вода. Лишените от свобода имат задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Етажите разполагат с общо помещение, което се използва за сушилня и обща баня. И на двете помещения е направен основен ремонт през 2018г. Достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата (по график) в общото помещение за задоволяване на хигиенните нужди.

Стая № 311 - Приемно отделение : Състои се от едно помещение от 38,16 квадрата като капацитета за настаняване е до осем лишени от свобода. Снабдена е с осветителни тела и се отоплява с радиатори.Стаята не разполага със санитарен възел, като настанените в нея ползват общата тоалетна на същият етаж. Стаята разполага с два прозореца с размер 160 х 170см, които имат възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80 х 190 см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с 1 шкаф с четири отделения с размери 35x 100м. и с височина 195см. Също така стаята разполага с два по-малки шкафа, една маса и два стола.

Стая № 315 : Стаята е с 15,6 кв.м. Стаята е разположена на 3 етаж изток и не разполага със собствен санитарен възел.Ползват се общи тоалетни, разположени на самия коридор. Л.св. имат постоянен достъп до течаща студена вода в общите помещения на трети етаж изток. Стая № 315, както и общият санитарният възел на трети етаж изток са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с един прозорец с размер 160 х 175см, като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за трима лишени от свобода. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80 x 190 см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения с размери 35 x 100 см с височина 195см. Също така стаята разполага с една маса 70 х 50 см с височина 72см и два стола 37х 37 с височина на плоскостта за сядане 42см.

Стая № 310 : Състои се от едно помещение от 17,55 квадрата и в нея е предвидено да се настаняват до четирима лишени от свобода. Стаята не разполага със санитарен възел, настанените в нея ползват общата тоалетна на същия етаж. Стаята е снабдени с осветителни тела и се отоплява с радиатор. Стаята разполага с един прозорец с размер 160 х 170см, като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80 х 190 см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения с размери 35x100 см с височина 195см. Също така стаята разполага с два по- малки шкафа, две масички и два стола.

Банята е със съблекалня и е обща, на етажа, като ползването и е регламентирано със Заповед на Началник ЗООТ Смолян и График - два пъти седмично.

Капацитетът на стаите, в които е бил настаняван л.св.А. не е превишаван по време на престоя му в ЗООТ Смолян.

Трети етаж разполага с общо помещение, което се използва за сушилня и обща баня. И на двете помещения е направен основен ремонт през 2018г., достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти седмично/ по график/.

По време на престоя на л.св. А. в ЗООТ Смолян не работил.

По втория исков период, посочен в исковата молба (01.06.2023г. до 17.06.2024г.), съгласно справка от ИСДВР рег.№ 9480/11.11.2024г. (л.29-л.30) се установява, че л.св.А. е постъпил в Затвор Пловдив на 17.07.2023г. и е настанен на пост № 5, стая № 61 от 21.07.2022г. до 11.09.2023г.

Размерите на спално помещение № 61 е 27.00 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.44 x 1.17м. и 0.95 x 1.17м. Санитарният възел е 2.50 кв.м. с два отваряеми прозореца с размер 0.34х 1.17м.

Населеност на помещение № 61 :

От 21.07.2023 г. до 25.07.2023г. са били настанени 5 л. св.

От 26.07.2023 г. до 11.09.2023г. са били настанени 6 л. св.

От 12.09.2023г. л. св. А. е преместен в стая №52

Населеност на помещение № 52:

На 12.09.2023 г. са били настанени 5 л. св.

От 13.09.2023 г. до 21.09.2023г. са били настанени 6 л. св.

От 22.09.2023 г. до 28.09.2023г. са били настанени 5 л. св.

На 29.09.2023 г. са били настанени 4 л. св.

От 30.09.2023 г. до 06.10.2023г. са били настанени 5 л. св.

От 07.10.2023 г. до 17.10.2023г. са били настанени 6 л. св.

От 18.10.2023 г. до 20.10.2023г. са били настанени 5 л. св.

От 21.10.2023 г. до 27.12.2023г. са били настанени 6 л. св.

На 28.12.2023 г. л. св. А. е преместен на пост № 6

За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 x 180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работящите имат достъп (баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. В спалното помещение лишените от свобода имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора [населено място] се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, всички прозорци са отваряеми.

Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).

След ремонт в 5 група са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите били оборудвани с нови легла, били поставени маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, всичко било увредено или напълно унищожено от л.св. , което наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

Относно втория исков период посочен в исковата молба (01.06.2023г. до 17.06.2024г.), съгласно справка от ИСДВР към рег.№ 9480/11.11.2024г. (л.33-л.36) се установява още, че на 28.12.2023г. л.св.А. е бил настанен на пост 6-ти стая №11. Размерите на спално помещение № 11 на пост VI е 28,00кв.м. без санитарен възел, разполага с два отваряеми прозореца - 0,50 м.х1,10м. и 1,00м. х 1,10м. Квадратурата на санитарния възел е 2,60м. с един отваряем прозорец - 0,30м. х 1,10м.

На 28.12.23г. в стая №11 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 29.12.23г. до 08.01.24г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 09.01.24г. до 22.01.24г. в стая № 11 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 23.01.24г. до 30.01.24г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 31.01.24г. до 05.02.24г. в стая № 11 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 06.02.24г. до 12.02.24г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 13.02.24г. до 19.02.24г. в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода. 

На 20.02.2024г. ищецът е преместен в стая № 5 на пост 6-ти. Размерите на стая №5 на пост VI са 28,52 кв.м. без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.96x1.15 м. и 0.48x1.15м. Санитарният възел е обособено помещение с размери 2.46 кв.м. с един отваряем прозорец 0.31x1.10м.

От 20.02.24г. до 21.02.24г. в стая №5 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 22.02.24г.до 25.02.24г. в стая №5 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 26.02.24г.до 26.02.24г. в стая №5 са били настанени 4 лишени от свобода

От 27.02.24г.до 27.02.24г. в стая №5 са били настанени 3 лишени от свобода

От 28.02.24г. до 29.02.24г.в стая №5 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 01.03.24г. до 14.03.24г.в стая №5 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 15.03.24r. до 18.03.24г.в стая №5 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 19.03.24г. до 27.03.24г. в стая №5 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 28.03,24г. до 15.04.24г.в стая №5 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 16.04.24г. до 17.04.24г.в стая №5 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 18.04.24г. до 07.05.24г.в стая №5 са били настанени 6 лишени от свобода.

На 08.04.2024г. л.св. А. отново е преместен в стая №11 на пост 6-ти.

Размерите на спално помещение № 11 на пост VI е 28,00кв.м. без санитарен възел, разполага с два отваряеми прозореца - 0,50м.х1,10м., 1,00м. х 1,10м.Квадратурата на санитарния възел е 2,60м. с един отваряем прозорец - 0,30м. х 1,10м.

От 08.04.24г. до 09.04.24г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 10.04.24г. до 11.04.24г. в стая №11 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 12.04.22г. до 22.04.24г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 23.04.24г. до 28.04.24г. в стая №11 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 29.04.24г. до 01.05.24г. в стая №11 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 02.05.24г. до 06.05.24г. в стая №11 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 07.05.24г. до 07.05.24г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

На 08.05.24г. по негова молба и с цел превенция на конфликти л.св.А. е преместен в стая № 16 на пост 6-ти.

Размерите на ст. №16 на пост VI са 27.06кв.м.( без санитарен възел) има два отваряеми прозореца с размери 1.00м. х1.00м. и 1.15м. Х 1.15м. Размерите на санитарния възел към ст. №16 са 3.03кв. м. с отдушник ф.110.

От 08.05.24г. до 26.05.24г. в стая №16 са били настанени 6 лишени от свобода.

На 27.05.2024г. ищецът е преведен в затвор [населено място].

По време на изтърпяване на наказанието л.св. в Затвор Пловдив А. е включван в множество общогрупови дейности: Образователна програма: "Как да преодоляваме тревогата и стреса?"; Турнир по "Не се сърди човече"; Коледно състезание: Заедно можем повече; Коледно състезание: Бинго; Турнир по "Шах" между отборите на пост V и пост VI; Културно-информационно: "Вълшебна Коледа" - изработване на картички, коледна украса и табло от клуб "Да Винчи". Двукратно е включван в трудов процес като ръчник в "Обособено производство" към ДП ФЗ - ТП Пловдив, но видно от зачетените работни дни не е посещавал редовно работата си.

На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода(график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Като работещ, ищецът е имал възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си.

Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода.

Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход.

По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест имат свободен достъп и могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Във всяка група има монтирани простори в общи помещения - три въжета, където могат да простират част от ръчно изпраните от тях дрехи. Има служебна пералня, която се ползва по утвърден график. Във всяка група и място за престой на открито има монтирани фонокартни апарати, от които лишените от свобода могат да разговарят след сутрешна до вечерна проверка. 

Всеки лишен от свобода (обвиняем или подсъдим) може да ползва библиотека по установен график. На територията на затвор Пловдив има действаща библиотека с достатъчно добре снабдена с книги и периодични издания, която всеки лишен от свобода може да посети по установен график и заеме книги.

Съгласно справка от НС „ФЛКР“ към рег.№ 9480/11.11.2024г. (л.47) за периода от 06.06.2019 г. до 08.10.2020 г. и за периода от 01.06.2023 г. до 17.06.2024 г., се установява, че във всяко спално помещение където е пребивавал А. има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Затвора [населено място] се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.

Банята за лишените от свобода е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден.

С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДЦ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в МЛС.

Съгласно Становище от Инспектор ТРЗ от 12.11.2024г. (л.46) се установява, че в периода от 17.07.2023г. до 25.05.2024г. К. А. А. се е намирал в затвора [населено място], назначаван е на работа, както следва:

1.В периода от 13.11.2023г. до 16.01.2024г. лишеният от свобода е работил към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ ТП Пловдив. Същият е назначен като „ръчник" при условия на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, на доброволен неплатен труд за 1 месец с цел обучение, след което да премине на платен труд;

2.В периода от 25.04.2024г. до 21.05.2024г. лишеният от свобода е работил към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ ТП Пловдив. Същият е назначен като „ръчник" при условия на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, на доброволен неплатен труд за 1 месец с цел обучение, след което да премине на платен труд.

Лишените от свобода имат право на престой на открито и го използват, съгласно утвърдени графици за разпределение на времето на лишените от свобода.

Приложени по делото са и График на разпределението на времето на л.св. на Пети пост (л.31 и л.32), График на разпределението на времето на л.св. на Шести пост (л.37 и л.38), График за ползване на библиотека(л.39),Работно време на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив от 18.11.2019г.(л.40 и л.41), Седмичен трафик на служебната пералня в Затвор Пловдив (л.43), Заповед № 05 от 06.01.2022г. за определяне на дневния режим на л.св.(л.45),Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец(л.64).

Видно от Докладна записка от 28.06.2021 г.(л.42), изготвена от д-р Р. Д. лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, представена от ответника и приета без заявени резерви от ищеца, с цел предотвратяване струпването на л.св. от всички постове, е въведен график, като за Пети пост, на който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – в понеделник от 09,30 часа до 11,00 часа и за Шести пост на който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – във вторник от 14,00 часа до 15,00 часа.

Представени от ответника и приети без заявени резерви от страните са и доказателства за ДДД обработка на всички помещения в Затвор Пловдив в т.ч и на затворническата кухня – копия на изготвени протоколи за ДДД обработка за процесните периоди в Затвор Пловдив(л.48 до л.63).

Като свидетели по делото са разпитани М. В. М. и А. Д. К..

От показанията на свидетеля М. се установява, че са били заедно с К. А. А. през 2019г. на пети пост, А. бил в килия № 62, а свидетеля в 63 килия, като миналата година също били заедно, свидетелят бил на трети пост, А. бил на шести пост, но по време на съвместното им посещение на курс при психолог, са разговаряли и сап си споделяли за условията в затвора Пловдив. Свидетелят е заявил, че е бил настанен на шести пост дълги години при предишни присъди, като условията не са се променили. К. А. бил на шести пост в пета килия, 7 човека са били заедно, балатумът на пода бил скъсан, чаршафите забити с пирони като паравани, защото падали, таванът бил с мухъл, вратата на тоалетната счупена, нямало топла вода, само студена. Нямало маркучи за кранчетата на тоалетната, когато се пуска водата вътре се образувал теч. Свидетелят е заявил, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив за 20 години, и е посещавал всички килии в Затвора в Пловдив. В 52 където бил А., килия били 6 души, в пета килия били 7 души. Нямало място за разминаване в килиите,било тясно. Имало и котки на всички постове вътре и вън, навсякъде имало много котки. В затвора Пловдив нямало пералня, от 4-5 години си топлили вода с бързовари и така перяли дрехите си и простирали вътре в килията, въпреки, че имало обособено място за това, но в него нямало простори. Имало и дървеници и хлебарки. От март месец 2024г. имало лекар, викал ги по график. Не знае дали К. А. е имал нужда от лекар и зъболекар. По отношение на общата баня свидетелят е заявил, че трябва да се излезе извън коридора, 30-40 метра по кърпа гол, като в общата баня пускали по 12-13 човека за 20 минути и работили пет, шест душа.В предверието на банята имало две закачалки. В стаите нямало дежурно осветление.

Свидетелят е заявил, че се е оплаквал и е пускал жалби против условията в затвора пред Административен съд Пловдив и пред Министерство на правосъдието.

От показанията на свидетелят К. се установява, че е бил заедно с К. А. А. в затвора Пловдив, през периода 2023г.-2024г., не са били в една килия, в различни килии са били, но са си ходили на гости и знае в кои стаи е бил настанен А.. А. е бил настанен в стая 11 и стая 5 на Шести пост. В едната стая А. бил с шест човека, а другата стая бил със седем човека, на шести пост са тези стаи. Свидетелят е заявил, че 11 стая била предназначена за 4-5 човека, а в нея били седем души, 5 стая била за 5 човека, а били шест човека. В килиите нямало място за разминаване и свободно движение. След 22.00 часа се прекъсвал токът и нямало никакво осветление.В килиите имало малък прозорец около един квадратен метър. Обзавеждането в килиите било с железни легла, дюшеци от старите, шкафове железни, имало хлебарки, дървеници, мишки и всякакви други паразити. В определени килии имало котки, които се разхождали по коридора, в столоватата имало котки постоянно, те влизали през прозорците в траножорната, където се нарязвало месото.В тази насока свидетелят е заявил, че е работил като чистач на столовата и е виждал котки вътре. Свидетелят е заявил, че е виждал и да пръскат за дървеници и хлебарки през 2024г., преди това не са пръскали. Имало перално помещение, където имало пералня, но тя била развалена в продължение на много години, перяли вътре в стаите, простирали вътре в стаите на въжета и се образувал мухъл. Пералнята започнала да работи през април – май 2024г. Не знае дали К. А. е имал нужда от лекар, лекарят работил по график. Свидетелят е заявил, че минавали през „карето“ и оттам влизали в общата баня. Имало и едно помещение, което се води като съблекалня, в което нямало закачалки, имало само едно парно, на което си оставяли дрехите. В банята имало достатъчно душове, но работели само четири от тях, влизали едновременно по една стая, или по две стаи, и за 10 минути трябвало да се изкъпят всички на четири душа. На отговорника на спалното помещение давали лопатка и метла три пъти годишно, последната година му дали само един път. Стаята се почиствала от живеещите в нея л.св.

 

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото, доколкото кореспондират с тях, като се има предвид и тяхната заинтересованост от изхода на правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Ч. С. от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От наличните по делото доказателства, както вече се посочи и по-горе, се установява, че А. е постъпил в Затвор Пловдив на 30.10.2019г. и е пребивавал там до 15.07.2020г., когато е преместен в ЗООТ Смолян към Затвора в Пловдив, като е пребивавал в ЗООТ Смолян, до 19.08.2020г. Постъпил е в Затвор Пловдив на 17.07.2023г. и е пребивавал там до 27.05.2024г. Предвид изложеното, за периода от 06.06.2019г. до 29.10.2019г. вкл. и за периода от 20.08.2020г. до 08.10.2020г. вкл. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвор Пловдив. По идентичен начин и за периода от 01.06.2023г. до 16.07.2023г. вкл. и за периода от 27.05.2024г. до 17.06.2024г., вкл. искът се явява недоказан, доколкото не се установи, в посочените периоди А. да е пребивавал в Затвор Пловдив. Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

При така установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода от 30.10.2019г. до 19.08.2020г. вкл., досежно ЗООТ „Смолян“ и в периода от 17.07.2023г. до 26.05.2024г. вкл., досежно Затвора Пловдив, в които периоди се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на тези затворнически заведения.

По отношение на Затвора Пловдив от събраните по делото доказателства, коментирани по-горе, се установява, че на ищеца не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м., доколкото в периода от 30.10.2019г. до 15.07.2020г. – общо 259 дни от страна на ответника, не бяха представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с А. в съответното помещение през процесния период (воденето на отчетност на документацията относно настаняването на л.св. се съхранявала за период от 3 години), както и относно мебелировката в тези помещения, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода.

При това положение и на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 30.10.2019г. до 15.07.2020г. – общо 259 дни, ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м. в Затвора – Пловдив тъй като за този период от ответникът, не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е бил настанен ищецът и относно броя на настанените в тях лишени от свобода. В тази насока следва да се посочи, че приложението на процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, администрацията е била задължена да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган не е изпълнил, тъй като не е представил никакви справки, съдържащи информация, свързана с пребиваването на А., в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за посочения период, което е основание да се приеме, че в този период, ищецът е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време в размер на 259 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Не се установява обаче нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал А., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, през по-голямата част от пребиваването в това затворническо заведение се установява, че ищецът е работещ, а като такъв, е имал достъп до баня всеки работен ден. Отделно от това, липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитаните по делото свидетели, при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, както и че през зимата е студено и е много неприятно да минават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се установява по безспорен начин къде точно се намира помещението за къпане, къде са се намирали стаите, в които ищецът е бил настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните месеци през открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, които не кореспондират със събраните доказателства по делото и не се кредитират в тази им част, като заинтересовани, доколкото свидетелите се намират в съдебни спорове с ГДИН по заведени от тях искове и жалби срещу условията в местата за лишаване от свобода.

Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. И тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал А., са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. и за наличието на мухъл, доколкото решение на самите л.св. е да сушат дрехите си в спалните помещения. А и няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите. Все в тази насока и досежно твърденията, че към момента на депозиране на исковата молба няма пералня в Затвора Пловдив и се перат дрехите на ръка, простират в килиите и дишат влага, е необходимо да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите л.св., които могат да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето, или да ги предоставят за пране от техни близки, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат отново там. Фактът, че свидетелят К. не знае, че има пералня, не води до извод, че такава липсва. А и дори същата в даден момент да не е работила, то безспорно се установява, че на л.св. е осигурена възможност да поддържат личната си хигиена и по друг начин, а именно като ползват общи помещения за изпиране на дрехите и бельото, в т.ч. е обособено пространство за изсушаването им.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представена докладна записка от д-р Р. Д.(л.42), видно от което за лишените от свобода от Пети пост, на който се установи, че е пребивавал ищецът, е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – Понеделник от 03,00 до 11,00 часа и за лишените от свобода от Шести пост,на който се установи, че е пребивавал ищецът, е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – Вторник от 14,00 до 15,00 часа. Друг е въпросът, че не се установява А. да е имал конкретен здравословен проблем през процесните периоди и да не му е била оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства в тази насока, в т.ч. разпитаните по делото свидетели не твърдят ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания, да не е получил адекватно лечение, в т.ч. да е имал предписан хранителен режим, който да не е бил спазван.

По отношение на ЗООТ „Смолян“, където е пребивавал ищеца за периода от 15.07.2020г. до 19.08.2020г. събраните по делото доказателства се установява, че на А. е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в ЗООТ „Смолян“ е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Фактът, че същите са извън спалното помещение, не променя този извод, доколкото задължение същите да са в спалното помещение, е налице само по отношение на общежитията от закрит тип, каквото ЗО „Смолян“ не е. Що се касае до осигуряването на условия за къпане, то същите безспорно са налице, доколкото както от представената справка, се установява, че достъп до баня, настанените в ЗООТ „Смолян“ л.св. имат два пъти седмично по график.

Все в тази насока и досежно твърденията, че липсва пералня и се перат дрехите на ръка, простират в килиите и дишат влага и мухъл, е необходимо да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите л.св., които могат да сторят това или в пералнята или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение, или да ги предоставят за пране от техни близки, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат отново там, при което се образува мухъл.

Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в затворническото общежитие, тъй като от страна на ответника са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация в помещенията на Затвор Пловдив, които се установи, че касаят целия престой на лицето в Затвор Пловдив, вкл.и в ЗООТ Смолян. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗО, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал А., са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства в тази насока, в т.ч. разпитаните по делото свидетели не твърдят ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания, да не е получил адекватно лечение, в т.ч. да е имал предписан хранителен режим, който да не е бил спазван.

Ето защо, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив в периода от 30.10.2019г. до 15.07.2020 г. вкл., които водят до извода, че битовите условия в посоченото затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 1 295 лева/259 дни х 5,00 лв./, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2019 г. – 2020 г. и 2023-2024г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 259 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 16.09.2024г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 429,50 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., ХІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на К. А. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, сумата от общо 1 295 (хиляда двеста деветдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 30.10.2019г. до 15.07.2020г. вкл., изразили се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за 259 дни в посочения период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 16.09.2024г. до крайното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата до пълния им предявен размер от общо 10 000 лева, и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на частта от заявените искови периоди от 06.06.2019г. до 29.10.2019г. вкл. и от 20.08.2020г. до 08.10.2020г. вкл.; от 01.06.2023г. до 16.07.2023г. и от 27.05.2024г. до 17.06.2024г., вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на К. А. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адвокат Н. П. Д. с адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 429,50 (четири стотин двадесет и девет и 0,50) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Присъдените суми могат да бъдат ЗАПЛАТЕНИ от ответника в полза на ищеца по банкова сметка: *************в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, с титуляр адвокат Н. П. Д., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.