Определение по дело №68410/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3614
Дата: 24 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20211110168410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3614
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110168410 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими,
като доказателствената им сила подлежи на изследване по същество на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдено-счетоводна експертиза, доколкото
касае изясняване на спорни по делото обстоятелства следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 19456/2021г. по описа на СРС за послужване.
ДОПУСКА изготвяне на ССчЕ, като указва на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да депозира писмена молба с формулиране на задачи към вещото
лице.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ЛЮБОМИР
БОНЕВ.
Вещото лице да се призове след представяне на въпросен лист и доказателства за
заплатен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 19.03.2024г. от 15:00 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и
чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „.... /с предишно наименование ..../ е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. Х., за заплащане на следните
суми:
- 57,84 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за ползван
за мобилен номер: **********, за които вземания са издадени фактури №
..../25.06.2019г.; № ...../25.07.2019г.
- 7,38 лева, неплатени лизингови вноски за мобилно устройство ....., за които
вземания са издадени фактури № ..../25.06.2019г.; №
...../25.07.2019г. - 79,98
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги по вина на ответника, която сума е включена в
издадена фактура с № ...../25.09.2019г.
- 70,11 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за мобилно устройство ....., начислена във фактура №
...../25.09.2019г.
- 223,48 лева, представляваща разлика между цената на горепосоченото закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг, начислена във фактура № ...../25.09.2019г.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Н. С. Х. за сумата от общо 438,79 лв., представляваща задължения
по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 20.04.2019г., ведно
със законната лихва от 07.04.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 16.04.2021г. по ч.гр.д. № 19456/2021г. по описа на
СРС, 81състав. След дадени указания на ищеца по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК са
предявени настоящите установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Ищецът „.... извежда съдебно
предявените субективни права при твърденията, че по силата на договор за
предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг, сключени с ответника на
20.04.2019г., предоставил на последния мобилни услуги и устройство на изплащане –
телефонен апарат ...... Ответникът не изпълнил задълженията си, за което били
издадени Фактури № ..../25.06.2019г.; № ...../25.07.2019г.; и № ...../25.09.2019г., във
всяка от които били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
посочените договори. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на 438,79 лв., представляваща главница за
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми
за мобилни устройства, неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги за номер **********, както и сума, представляваща разликата между
стандартната цена на предоставено устройство - ..... без отстъпка и дължимата
преференциална цена по Договор за лизинг от 20.04.2019г., съответстваща на
оставащия срок на договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за период от
07.04.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19456/2021г. по описа
на СРС, 81състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. С. Х., чрез назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените
2
искове.
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД в негова тежест е да
установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните
мобилни услуги, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2. че ищецът е
изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на
доставените услуги по договора. При установяване на горното, в тежест на ответника е
да установи погасяване на задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора
за финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си.

По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по
негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между
страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за
финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача,
както; 3. наличие на неустоечно съглашение за заплащане от страна на потребителя
разликата между цената на закупено устройство без абонамент и преференциална обща
лизингова цена; 4. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 5. конкретния размер на вземането. При установяване на горното, в
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1 ГПКкато безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че между тях са възникнали
валидни облигационни отношения по процесните договори, че ищецът е предоставил
уговорените мобилни услуги, предмет на договорите.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3