№ 1420
гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100287 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. П.. Излагат се твърдения, че на
10.11.2022г., около 08:40 часа в ***, при управление на лек автомобил ***, в посока към ***,
водачът Б. Г. С. предизвикал пътнотранспортно произшествие, като при преминаване покрай
пешеходна пътека не пропуснал ищеца и реализирал удар с него. Изтъква се, че от
инцидента на С. П. са причинени мозъчно сътресение и травми в областта на долните
крайници, придружени с болки и ограничения в движението както и силен стрес, довели до
нарушения в обичайния начин на живот. Твърди се, че в хода на лечението ищецът направил
разходи за медицински прегледи, изследвания и медикаменти в размер на 1351,35 лв. както
и че виновният за произшествието водач към момента на пътния инцидент е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва да
покрие причинените вреди. Навеждат се доводи, че на 22.06.2023г. С. П. предявила
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, който не се е произнесъл по
заплащане на претендираното обезщетение. Поради изложеното се отправя искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 23500 лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1351,35 лв. за извършени разходи за
лечение, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Признава участието на водача Б. С. в пътния инцидент и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
1
„Гражданска отговорност” спрямо него. Изтъква, че с предвид механизма на
произшествието, ищецът е станал причина или е допринесъл за настъпването му като
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са недължими или
прекомерни. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и
за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 10.11.2022г. около 08:40 часа С. П. вървяла по тротоара на *** като след като се убедила,
че не създава опасност за движението предприела пресичане на платното за движение по
пешеходната пътека в района на №21. В същия момент по еднопосочната улица към
пешеходната пътека се движил водачът Б. Г. С. с лек автомобил ***, по отношение на който
с ответника била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Същият бил употребил алкохол и закъснял с реакцията си след възприемане на пешеходеца,
в резултат на което последвал удар, от който последният бил повален на платното за
движение. След удара ищецът започнал да се оплаква от болки в областта на главата,
коленете и кръста. Последвали преглед в болнично заведение, където са установени мозъчно
сътресение и увреждане на лумбосакралните коренчета както и преглед при съдебен лекар,
който констатирал охлузни рани с кръвонасядания в областта на долните крайници.
Проведено е болнично лечение през периода от 10.11.2022г. до 14.11.2022г., след което
възстановяването на С. П. продължило в домашни условия с прием на обезболяващи, които
не успели да намалят болките в главата и кръста. След произшествието ищецът станал
тревожен и неработоспособен, започнал да има нарушения в храненето и да изпитва страх
при пътуване и при пресичане. Липсата на пълно възстановяване от уврежданията довели до
системно ползване на отпуск по чл. 162 от КТ от С. П. за периода от края на 2022г. до
началото на 2025г. както и до болнично лечение през лятото на 2024г. поради смесено
тревожно-депресивно разстройство. За извършените медицински прегледи, изследвания,
болничен престой и медикаменти ищецът извършил разходи от 1351,35 лв. Във връзка с
произшествието е образувана административнонаказателна преписка в ОД на МВР - Велико
Търново, приключила с издаване на наказателно постановление от 15.02.2023г. спрямо
водача на лекия автомобил, с което са наложени глоба и лишаване от право да управлява
МПС за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. На 22.06.2023г. ищецът
предявил претенция до застрахователя без да посочва банкова сметка за изплащане на
застрахователно обезщетение от 26351,35 лв. за претърпени от произшествието
имуществени и неимуществени вреди, по отношение на която липсват доказателства за
произнасяне. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което е съобразено със
събраните гласни и писмени доказателства се установява, че причина за произшествието е
неправилната преценка на пътната обстановка, отклонено внимание и закъснели действия от
2
водача на лекия автомобил, който е имал възможност и време от разстояние 30 метра да
преустанови движението си преди мястото на удара с пешеходеца при наличие на опасна
зона за спиране от 18,6 метра. Заключението на съдебно-медицинската експертиза
констатира, че мозъчното сътресение и травмите на двете колена са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а хроничното травмено главоболие и
болковият синдром в поясния отдел на гръбнака - до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Изяснено е, че уврежданията представляват леки телесни повреди, които
са възможна последица от контакта на тялото със земната повърхност в резултат от удара му
с предната част на автомобила. Вещото лице е констатирало, че възстановителният процес е
приключил за срок от шест месеца като се очаква хроничното травмено главоболие и
болковият синдром в поясния отдел на гръбнака да се проявяват с различен интензитет при
продължително физическо и психическо натоварване или при промяна в климата. По делото
е допусната и съдебно-психологическа експертиза, при която е констатирано съществуващо
депресивно състояние на ищеца в резултат от пътния инцидент, правещо го раздразнителен,
обезкуражен, в мрачно настроение, с пристъпи на плач, с нарушен сън, умора и загуба на
тегло. Вещото лице е установило, че интензитетът на неблагоприятните изменения се
поддържа и зависи от силата на болките от психосоматичните заболявания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който при приближаване
на пешеходната пътека, по която е преминавал ищецът, не е изпълнил задължението си по
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП да го пропусне да мине, като намали скоростта или спре. Поведението
му е виновно, защото е могъл да предвиди, че при приближаване до пешеходна пътека, по
която преминава пешеходец ако не го пропусне може да го блъсне и увреди. Той не е
предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал
небрежно и в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,81 на хиляда, като е
станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е в пряка
причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвал удар между
автомобила и пешеходеца, вследствие на който на последния са причинени няколко леки
телесни повреди и е отключено психично разстройство. Ищецът няма вина за настъпване на
вредите тъй като с поведението си нито е поставил началото на причинно-следствения
процес, нито е способствал за неговото развитие, поради което възражението за
съпричиняване е недоказано. Водачът на лекия автомобил към момента на произшествието е
имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради
което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от
неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От изложеното се достига до
извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на
виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира
обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради
3
което предявените искове са доказани по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в леки телесни повреди в областта на
главата, гърба и долните крайници, които са довели до усложнения и до трайно влошаване
на психоемоционалното състояние. Получената психологическа травма от инцидента е
довела до депресивно разстройство. Това състояние не е преодоляно, за което са показателни
психосоматичните прояви и промените в личността на ищеца, в начина му на живот и в
работоспособността му. Поради това, съдът след като съобрази характера и интензитета на
увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, продължителността на
оздравителния период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди за сумата от 23500 лв. е справедливо като искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
уважен. Претенцията за плащане на обезщетение за имуществени вреди от 1351,35 лв. също
е основателна и следва да бъде уважена. Възражението на ответника за липса на причинна
връзка между разходите и увреждането е неоснователно, защото изразходваните от ищеца
средства са пряко свързани с лечение на получените от произшествието травми и с издаване
на съдебномедицински удостоверения. Поради изложеното и предвид липсата на
доказателства за предоставяне на данни за банкова сметка, на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ
застрахователят следва да бъде осъден да плати обезщетенията, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковете - 22.01.2025г. до окончателното изплащане на
задълженията, а претенцията в частта за плащане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 10.11.2022г. до 21.01.2025г. и в частта за плащане на
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.06.2023г. до
21.01.2025г. е неоснователна.
При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно. Тъй като процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 и 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ответникът следва да бъде осъден да плати на адвокат Р. В. сумата от 2965 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да плати в полза на Великотърновския
районен съд сумата от 994,05 лв. за държавна такса за уважените искове и сумата от 800 лв.
за разноски за възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, да заплати на С. Г. П. с
ЕГН: ********** от ***, сумата от 23500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/ -
4
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
1351,35 лв. /хиляда триста петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за
лечение, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.11.2022г. в ***, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 22.01.2025г. до окончателното изплащане на
задълженията, като отхвърля исковете в частта за плащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.11.2022г. до 21.01.2025г. и в частта
за плащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
22.06.2023г. до 21.01.2025г.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Р. К. В. с ЕГН: ********** от ***, сумата
от 2965 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумите от 994,05 лв. /деветстотин деветдесет и четири лева
и пет стотинки/ за държавна такса за уважените искове, 800 лв. /осемстотин лева/ за
разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5