РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120101944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Топлофикация-Перник“ АД срещу К.С. К., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 936,56 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия
за обект на потребление, находящ се в *, за периода от м.06.2017 г. до м.10.2020 г., ведно
със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 83,90 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.08.2017 г. до 17.12.2020 г., за които суми е издадена
Заповед № 261480/22.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8407/2020 г. на РС Бургас, на основание чл.
415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като съсобственик на обект на потребление, находящ се в *,
не са изпълнили задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна енергия за
периода от м.06.2017 г. до м.10.2020 г. на обща стойност 936,56 лева, включваща
предоставянето на битово горещо водоподаване на стойност 864,78 лева и отчет за дялово
разпределение на стойност 71,78 лева. Сочи се, че срокът за плащане е до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, а съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при
неизпълнение в срок се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В тази връзка се
поддържа, че ответникът дължи сумата от 83,90 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 01.08.2017 г. до 17.12.2020 г. Предвид липсата на изпълнение от страна на
ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените на кредитора указания са
обусловили правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни
разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения
особен представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответникът не е единствен собственик на
имота, а притежава само идеални части от правото на собственост върху същия. Направено
е възражение, че част от претендираните главни вземания са погасени преди подаване на
заявлението в съда, с изтичане на три годишният давностен срок, а по аргумент от 119 от
ЗЗД, се сочи, че са погасени и акцесорните вземания за мораторна лихва. Поддържа се, че
общият топломер на сградата не отговаря на изискванията за годност на СТИ, тъй като не са
преминали първоначална метрологична проверка, а представените доказателства за
последващи проверки не касаят целия периода от 2017 г. до 2020 г., като в приложеното
свидетелство от проверка на топломер 0370 от 18.07.2016 г. не е посочен срок на валидност
на проверката.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач „Белчевсторй” ЕООД, конституирано на страната на ищеца,
не изразява становище.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приети по делото са Договор от 21.01.2000 г., 04.12.2002 г., от 30.12.2005 г.,
15.01.2008 г., 01.04.2018 г. и анекси към тях при ОУ за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, сключен между „Топлофикация Бургас” АД и
„Белчевсторй” ЕООД /л. 34 – л. 55/.
Приобщен е Протокол от 05.11.2007 г. на Общо събрание на етажните собственици,
взело решение да се сключи договор за индивидуално разпределение на топлинната енергия
по апартаменти, за извършване на дялово разпределение. Подписът на Управителя е
нотариално заверен, а протоколът придружен от списък на съгласилите се етажни
собственици /л. 31 – л. 32/.
Видно от Удостоверение за наследници от 2008, Нотариален акт № 33/31.01.2006 г.
по нот.дело по описа от 2006г. на нотариус с рег. № 491 с РД РС Бургас, сестрата на
ответника му е дарила своята идеална част от правото на собственост върху Апартамент №
9, находящ се в *.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Бургас” ЕАД на потребители в гр. Бургас /л. 61 – л. 69/.
Приобщени е на л. 28 – л. 30 са свидетелство за годност от проверки на процесния
СТИ за 2016 г., 2018 г. и 2020 г., от които се установява, че на всеки две години е
извършвана проверка относно съответствието и годността на СТИ.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 159 – л. 162/ се установява, че незаплатените суми по компоненти
са за БГВ – 874,48 лева, ОДР – 71,78 лева и корекция – 9,70 лева, като корекцията се дължи
на промяна на цените на топлинната енергия. Общият размер на задължението възлиза на
936,56 лева, а мораторната лихва възлиза на 83,90 лева, като същата е изчислена без периода
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., в който лихви за забава не са начислявана, съобразно
забраната установена в Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Установява се, че през целия процесен период абонатната станция за процесната
етажна собственост е била действаща и е работила само на БГВ. Спазени са нормативните
изисквания и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при индивидуалното
разпределение на топлинна енергия за всички абонати, присъединени към абонатната
2
станция. Сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба касаеща енергетиката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните
облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера
на вземанията, дължими за тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат направените
правоизключващи възражения, включително възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните
суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификатите за годност на СТИ и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията
за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени, включително периодична
проверка на общия топломер.
Установи се също така от констативно-съобразителната част на заключението на
вещото лице, че претенцията касае реални отчети, като в периода от м.05.2020 г. е
3
установена повреда на СТИ и са начислявани служебно количества топла вода, но при
спазване на методиката за дялово разпределение. Поради това, съдът намира искът за
главница за процесния период от м.06.2017 г. до м.10.2020 г. за доказан по своето
основание.
Изложеното налага съдът да се произнесе по своевременно направеното от ответника
възражение за погасяване по на претендираните от ищеца вземания с изтичане на кратката
три годишна погасителна давност. От приложеното по делото ч. гр. д. № 8407/2020 г. на РС
Бургас е видно, че заявлението за процесните вземания е подадено в съда на 21.12.2020 г., с
което е прекъснат, респ. спрян давностният срок за вземанията от този момент до края на
исковия период. Следователно срокът на кратката три годишна погасителна давност е
изтекъл за вземанията за главница и лихви за периода от м.06.2017 г. до м.11.2017 г. Видно
от таблицата със задълженията на ответника по месеци, изготвена към заключението на
вещото лице за този период главницата възлиза общо на 71,10 лева, а мораторната лихва
възлиза общо на 20,81 лева, които суми следва да бъдат приспаднати от общия размер на
задълженията дължими от ответника за процесния период.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно последното, дължимата сума за главница възлиза в размер на 936,56 лева, от
който следва да бъде приспадната погасената по давност сума от 71,10 лева, като
претенцията за главница бъде уважена в размер от 865,46 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер – отхвърлена.
Съответно претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в размер от 63,09
лева, изчислен след приспадане на погасената по давност част в размер от 20,81 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер – отхвърлена.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 113,74 лева, както и
сторените в исково производство разноски в размер от 477,71 лева, от които сумата от 22,75
лева за заплатена държавна такса, сумата от 272,98 за депозит за експертизи и сумата от
181,99 лева за депозит за особен представител, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К.С. К., ЕГН
********** с адрес * дължи на ищеца „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление * следните суми: сумата от 865,46 лева /осемстотин шестдесет и пет
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена и ползвана
топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в *, за периода от м.06.2017 г. до
м.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда –
21.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 63,09 лева
/шестдесет и три лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.08.2017 г. до 17.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 261480/22.12.2020 г. по
ч. гр. д. № 8407/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
уважения размер от 865,46 лева до предявения размер от 936,56 лева – главница, както и за
разликата над уважения размер от 63,09 лева до предявения размер от 83,90 лева.
4
Решението е постановено при участието на ”Белчевстрой” ЕООД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, конституирано в качеството му на трето лице-помагач на
страната на ищеца ”Топлофикация Бургас” АД, на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.С. К., ЕГН ********** с адрес * да заплати на „Топлофикация-Перник“
АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ сумата от 113,74
лева /сто и тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени в ч.
гр. д. № 8407/2020 г. на РС Бургас съдебно-деловодни разноски и сумата от 477,71 лева
/четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5