Р Е Ш Е Н И Е
№ 346 25.11.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като рагледа докладваното от съдия
АНД №1000 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. А. М., чрез адв. М. Ч. срещу Наказателно постановление № 6272 от 05.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. М. Ч. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки аргументира доводите за незаконосъобразност на НП.
Административнонаказващият орган – Началникът на Отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез упълномощения по делото представител – юрк.Б. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 09.07.2019 г. в около 14.10 часа по път І – 5, км. 283+300“ в посока на движение Стара Загора – гр. Хасково, свидетелите И.Й.Д. на длъжност „главен инспектор“ по РМП при Агенция „Пътна инфраструктура” и Б.М.Б. *** забелязали движение на тежкотоварно пътно превозно средство, с четири оси, съответно две управляеми оси - товарен автомобил, марка „МАН”, модел „12.192“, с рег. № *******, натоварен със слама .Решили да предприемат проверка и спрели превозното средство, като поканили водача да спре за извършване на проверката и необходимите измервания. В хода на същата било установено, чрез измерване от св.И.Д. с помощта на предадените му с протокол от 09.01.2019г. технически средства – ролетка № 1308 / 18 /5м./ и щрихована мярка за дължина L01, че широчината на ППС е 3.50 м. при максимално допустима широчина от 2.55 м.,а височината на ППС е 4. 60 метра,при максимално допустима височина от 4.00 м., т. е. същото е извънгабаритно съгласно чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Затова той изискал от водача да представи разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС съобразно неговия маршрут и размери, но водачът не му представил валидно съответно разрешително или квитанция. Свидетелят Д. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0006805 от 09.07.2019 г., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС– за това, че водачът осъществява движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Й.Д. и Б.М.Б. относно обстоятелствата, свързани установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1 /а/ от Закона за пътищата, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“
спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14,
ал. 3. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000
лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени някои измеду визираните в т. 1 - 6 дейности, а конкретно т. 2
предвижда движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока следва да се приемат за несъстоятелни, след като е посочена конкретната точка от наказващата норма на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата – т. 2, независимо, че след това в диспозитива на НП, при повтаряне на основанието за налагане на глобата е записано единствено чл. 53, ал. 1 ЗП. С посочване на пълното основание веднъж в санкционния акт е изпълнено изискването на вписване на правната квалификация на деянието и правната норма, въз основа на която се налага санкцията в необходимата пълнота, за да се обезпечи правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем и поради това последващо непълно изписване не води до извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, включително и място на извършване съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано и не е налице разминаване в съдържанието на процесните АУАН и НП, издадено въз основа на него, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда
с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и
категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и НП дата и място водачът
в лицето на жалбоподателя е управлявал ППС - товарен автомобил марка „МАН”,
модел „12.192“, с рег. № ******, с четири оси, съответно две управляеми оси,
извършващ превоз на слама , по отношение на който било установено, чрез
измерване от контролните органи, на място, с технически средства –ролетка и
щрихова мярка , че превозното средство е
с широчина от 3.50 м. при максимално допустима широчина от 2.55 м. и височина- 4. 60 метра,при максимално
допустима височина от 4.00 м.
Техническите средства , с които е
извършено измерване на широчината и
височината на превозното средство са
съответно калибрирано за щрихованата
мярка за дължина / видно от приетото свидетелство за калибриране №841-Д-15/ и
сертифицирано за ролетката с дължина 5м. и ид.№1308/18/видно от приетия
сертификат за съответствие/ , като при
самото измерване не са допуснати нарушения, които да са от естество да
разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи.Предвид изложеното настоящата инстанция приема за
неоснователно и оплакването за нарушено право на защита, поради неизяснени
обстоятелствата, свързани с извършване на нарушението.
При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 11/2001 г. управляваното от жалбоподателя ППС представлява "извънгабаритно" по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. Следователно за водача е тежало задължението да извърши движението на ППС след издадено разрешително, респективно след заплащане на съответната такса.Безспорно е освен това, че такава такса не е заплатена, като към момента на проверката водачът не е представител разрешително за извършване на извънгабаритния превоз или квитанция за платена такса, с което е нарушена нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП. Последната постановява забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б."а" от Закона за пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващият орган. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна достатъчно е да налице обективно несъответствие на широчината и височината на превозното средство с нормативно установените изисквания и конкретно тези на чл. 2, вр. 5, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.
При определяне размера на санкцията, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата в размер за глобата от 1000 лева, т.е. съобразно установения минимум. Съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая – липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици, че нарушението на водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива и липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя, съдът намира, че индивидуализацията на наказанието правилно е извършена при превес на смекчаващите обстоятелства и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила е наложена в размер, съобразно минималния предвиден в законовата разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.Горното налага НП да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6272 от 05.08.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар: Е.Д.