Присъда по дело №2502/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120202502
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. *, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
и прокурора Г. Н. Г.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120202502 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Р. Щ., ЕГН **********, роден на * г. в гр.
*, българин, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен, адрес:
гр.*,кв.*, ул.„*“№ 36, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода за
времето от около 11.00 часа на 13.09.2020 г. до около 16.00 часа на 13.09.2020
г. в гр. *, в района на езерото Вая, при условията на продължавано
престъпление, на два пъти отнел оставени без надзор чужди движими вещи на
обща стойност 270,00 лева /двеста и седемдесет лева/ от владението на
различни лица: М. ИВ. В. с ЕГН ********** от град * и КР. Г. ИВ. с ЕГН
********** от град *, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои в маловажен случай, както следва:
1. Ha 13.09.2020г. около 11:00 часа в гр. * в района на езеро Вая отнел
следните чужди движими вещи оставени без постоянен надзор: 1 /един/ брой
черна кожена чанта тип „паласка“, на стойност 15,00 лева /петнадесет лева / и
сумата от 60,00 лева /шестдесет лева/, всичките на обща стойност 75,00 лева
/седемдесет и пет лева / от владението на М. ИВ. В. с ЕГН ********** от град
* без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
2. На 13.09.2020г. около 16:00 часа в гр. * в района на езеро Вая отнел
чужди движими вещи оставени без постоянен надзор: 1 /един/ брой мобилен
1
телефон марка „Samsung“, модел „А6 Gold“ с IMEI * на стойност 180,00 лева
/сто и осемдесет лева/ със сим карта в същия и ведно с 1 /един/ брой карта
памет 16 GB на стойност 15,00 лева/п зтнадесет лева / всички те на обща
стойност 195,00 лева/сто деветдесет и пет лева/ от владението на КР. Г. ИВ. с
ЕГН ********** от град * без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал.4 вр. ал.1, т.2, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 195, ал.4
вр. ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК ГО
ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ включваща следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 1
/една/ година;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 1 /една/ година.
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/
часа за срок от 1 /една/ година.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Б. Р. Щ., ЕГН
**********, със снета по делото самоличност да заплати направените по
делото разноски на досъдебното производство, в размер на 54,90 / петдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/ лева в полза на бюджета на ОД на МВР - *
по сметка на ОД на МВР – *.

Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Окръжен съд -
* в 15-дневен срок от днес.
Вярно с оригинала: Д.Б.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1/07.01.2022 година по НОХД № 2502/ 2021г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 431 ЗМ-540/2020г.
по описа на Първо РУ на МВР -гр. *, ПОР № 2225/ 2020г. на БРП, с който е повдигнато
обвинение срещу Б. Р. Щ., ЕГН **********, роден на * г. в гр. *, ***********, за това, че в
периода за времето от около 11.00 часа на 13.09.2020 г. до около 16.00 часа на 13.09.2020 г. в
гр. *, в района на езерото Вая, при условията на продължавано престъпление, на два пъти
отнел оставени без надзор чужди движими вещи на обща стойност 270,00 лева /двеста и
седемдесет лева/ от владението на различни лица: М. ИВ. В. с ЕГН ********** от град * и
КР. Г. ИВ. с ЕГН ********** от град *, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои в маловажен случай, както следва:
1. Ha 13.09.2020г. около 11:00 часа в гр. * в района на езеро Вая отнел следните
чужди движими вещи оставени без постоянен надзор: 1 /един/ брой черна кожена чанта тип
„паласка“, на стойност 15,00 лева /петнадесет лева / и сумата от 60,00 лева /шестдесет лева/,
всичките на обща стойност 75,00 лева /седемдесет и пет лева / от владението на М. ИВ. В. с
ЕГН ********** от град * без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои
2. На 13.09.2020г. около 16:00 часа в гр. * в района на езеро Вая отнел чужди
движими вещи оставени без постоянен надзор: 1 /един/ брой мобилен телефон марка
„Samsung“, модел „А6 Gold“ с IMEI * на стойност 180,00 лева /сто и осемдесет лева/ със сим
карта в същия и ведно с 1 /един/ брой карта памет 16 GB на стойност 15,00 лева/п зтнадесет
лева / всички те на обща стойност 195,00 лева/сто деветдесет и пет лева/ от владението на К.
Г. И. с ЕГН ********** от град * без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл. 195, ал.4 вр. ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „пробация”, включваща
задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от една година, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото за
срок от една година.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. М.Н. от АК-*, поддържа, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минимума.

Подсъдимият Щ. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, както и
че съжалява за стореното.
1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Б. Р. Щ., ЕГН **********, роден на * г. в гр. *, ************
На 13.09.2020г. в град * в района на езерото „Вая” двамата свидетели М. И. В. и К. Г.
И. били на риболов, поотделно всеки един от тях самостоятелно. На 13.09.2020г. в град * в
района на езерото „Вая” бил и подсъдимият Щ.. Около 11:00 часа, от лекия автомобил на
свидетеля М. И. В., паркиран незаключен в района на езерото, подс.Щ. отнел собствени на
свид.В. движими вещи- 1 /един/ брой черна кожена чанта тип „паласка“ ,съдържаща сумата
от 60,00лева и лични документи-лична карта, документи за МПС /СУМПС,Контролен талон
за МПС/. Подс. Щ. след като изпразнил съдържащото се в чантичката, я изхвърлил в
храстите, като документите задържал при себе си, а сумата от 60,00 лева употребил за
собствени нужди - купил си храна и цигари.
На 13.09.2020 г., около 16:00 часа, в гр. *, в района на езерото Вая, свидетелят К. Г. И.
ловял риба, като бил оставил встрани мобилния си телефон марка „Samsung“, модел „А6
Gold“ с IMEI *. В телефона имало карта памет 16GB, както и СИМ карта на мобилен
опрератор. Подс. Щ. издебнал момент, когато телефонът бил настрани от свидетеля и го
взел. Подсъдимият продал телефона на св. * И. за сумата от 20,00 лева, като му казал, че е на
братовчедка му. От своя страна св. И. заложил телефона на 13.09.2020 г. в заложна къща „*“
ЕООД- гр. *, с адрес гр. *, ул. „*“ № 49 за сумата от 140,00 лева.
Чантичката на свид. В. му била върната от познати за него лица рибари. С Протокол
за доброволно предаване от 16.09.2020г. подс.Щ. предал на полицейски служител от Първо
РУ на МВР гр.* в сградата на Първо РУ на МВР гр.* лична карта № * на името на М. ИВ.
В..
След установяването му, мобилният телефон бил предаден от служител на заложната
къща на органите на МВР на 23.09.2020 г., които на 28.09.2020 г. го предали на св. К.И.. В
телефона липсвала картата памет.
От заключението на назначената в хода на разследването съдебно - оценителна
експертиза се установява стойността на отнетата черна мъжка чантичка е 15,00 лева,
стойността на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „А6 Gold“ е 180,00 лева, а
стойността на карта памет 16 GB е 15,00 лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – М. ИВ. В. /л. 32 от ДП/, КР. Г. ИВ. /л. 33 от ДП/, * /л. 34 от ДП/, *
/л. 35 от ДП/, * * И. /л. 36 от ДП/; от заключението на вещото лице по извършената оценъчна
експертиза /л. 40-41 от ДП/, актуална справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за
доброволно предаване /л. 15 и л. 28 от ДП/, разписка /л. 29 от ДП/, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
2
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Щ. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на
гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- 1 /един/ брой черна кожена чанта тип
„паласка“, на стойност 15,00 лева /петнадесет лева / и сумата от 60,00 лева /шестдесет лева/ ,
всички те на обща стойност 75,00 лева /седемдесет и пет лева /, собственост на М.В., и 1
/един/ брой мобилен телефон марка „Samsung“, модел „А6 Gold“ с IMEI * на стойност
180,00 лева /сто и осемдесет лева/ със сим карта в същия и ведно с 1 /един/ брой карта памет
16 GB на стойност 15,00 лева/петнадесет лева /, всичките на обща стойност 195,00 лева/сто
деветдесет и пет лева/, собственост на К.И.. Всички вещи са движими и са били чужди за
подсъдимия- същите са били собственост на пострадалите. Правилно е преценено, че макар
да е отнета СИМ карта към мобилен оператор, не следва да се включва към общата стойност
на отнетите вещи таксата за деактивиране, тъй като самата пластика няма собствена
стойност.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са
се намирали във владение на собствениците им В. и И.- като същите са имали достъп до тях
по всяко време. Съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали
несъмнено се установява, че подсъдимият Щ. е прекъснал осъществяваното от пострадалите
владение върху вещите. Щ. първо е отнел чантичката, ведно с намираща се в нея парична
сума в размер на 60 лв., собственост на В., с което същият е прекъснал възможността му да
осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е установил своя собствена.
Малко по-късно подсъдимият е отнел мобилният телефон и карта памет, собственост на
пострадалия И..
Налице е и квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК- отнетите вещи са
били без постоянен надзор. Съгласно ППВС 6-71 предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2
НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради
други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор,
независимо от това къде се намират тези вещи – на поле, в населено място и пр. В ТР.54-89-
ОСНК ВС е приел, че поначало оставянето на моторното превозно средство на улицата е
3
типичен случай на движима вещ, която се намира без постоянен надзор. В конкретния
случай лекият автомобил, в които са се намирали вещите на пострадалия В. е бил в района
на езерото „Вая“ в гр. *, т.е. извън населено място, поради което следва да се приеме, че
както автомобилът, така и намиращите се в него вещи са били без постоянен надзор.
Същото се отнася и за вещите, собственост на пострадалия И., които са били оставени по-
настрани от него, докато той е извършвал риболов.
Налице е и привилегированият признак по чл. 195, ал. 4 НК- деянието представлява
маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 НК, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно ППВС 6-71 по-ниската степен на обществената опасност следва да се
определи с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или
незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В
случая по-голямата част от вещите са възстановени. Освен това общата стойност на
отнетите вещи е около два пъти по-малка от размера на минималната работна заплата към
датата на деянието. Накрая, следва да се отбележи, че към момента на деянието Щ. не е бил
осъждан. Всичко това мотивира съда да приеме, че действително се касае за маловажен
случай.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Щ. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи
са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашнте
владелци, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е
имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича и от
последващите му действия, като същият е взел парите от чантичката на пострадалия В., а
нея изхвърлил, а също така продал телефона на пострадалия И.- т.е. същият се е разпоредил
с тях.
Налице са и предпоставките на чл. 26 от НК по отношение на Щ., като деятелността
му следва да се квалифицира като продължавано престъпление. Отделните деяния
представляват престъпления по чл. 195, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като са
извършени при една и съща обстановка, при която подсъдимият е отнел вещи от една и
съща местност. Също така деянията са извършени в непродължителен период от време, в
рамките на няколко часа. Безспорно деянията са извършвани при една и съща форма на
вината- пряк умисъл с описаното по-горе съдържание.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 195, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до една година
или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Щ. обстоятелства, съдът отчете на
първо място, че към датата на деянието подсъдимият не е бил осъждан. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчита изразеното съжаление от страна на подсъдимия, както и
оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, вън от признаване на
4
фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно
постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното
самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен
когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство
процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на производството
подсъдимият е съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната
истина по делото.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита, че се касае за две деяния, извършени
през няколко часа, като при първото от тях е отнета сумата от шестдесет лева, която би
следвало да е достатъчна за посрещане на някакви спешни битови нужди. След като обаче е
извършено и второ деяние, може да се направи извод за формирано съзнание за придобиване
на доходи по престъпен начин.
По тези съображения, предвид лекия превес на смекчаващите обстоятелства, съдът
счете за най-подходящо наказание „пробация”, включващо задължителна регистрация по
настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за
срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една
година. Пробация за такъв срок най-добре би постигнало залегналите в чл. 36 НК цели, без
да е налице откъсване на Щ. от нормалната социална среда. Същевременно безвъзмездният
труд в полза на обществото би приучил подсъдимия към уважения към чуждата
собственост, придобита именно чрез престиране на труд от страна на гражданите.

По разноските:

По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Щ., да заплати по сметка на ОД на МВР-* направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 54,90 лв. Също така.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.
5
Съобщи за изтекли лични данни