Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /19.09.2019г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На девети септември 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Станка Желева
като разгледа докладваното от съдията т.д.№136 по описа за 2018 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:
Регресен
иск по 274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.) за сумата 85 139.13
лв.
Ищецът ЗК“Лев
Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* твърди в исковата си молба, че е заплатил на правоимащи
лица присъдено по съдебен
ред застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в раз-мер на 45 000 лв. и 39 139.13 лв. законна
лихва за периода 13.09.2006г.-14.10.2013г., причинени от ответника И.С.М. ***,
чиято гражданска отговорност е застрахо-вана
при ищцовото дружество с полица №223060332872, при ПТП на 13.09.2006г. в
гр.Търговище, при управление на л.а. „Форд Ескорт“ рег. №Т 74-01 АС след употреба на алкохол-2.45 промили,
довело до смъртта на М., б.ж. на
гр.Търговище-наследодателка на правоимащите
лица М. и А.,
двамата от гр.Казанлък, за което с влязла в сила на 14.01.2008г. присъда
№8/12.02.2007г. по н.о.х.д.№575/2006г. на Окръжен съд-Тър-говище е ангажирана наказателната му отговорност за
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1 във вр.с чл.343, ал.1, б.“в“във
вр.с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.20, ал.2 от ЗДвП, но ответникът не е възстановил
посочената сума до настоящия момент.
По реда и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения на осн.чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника-адв.Т.Д. ***
с възражения за изтекла погасителна давност и липса
на основание за ангажиране гражданската отговорност на ответника относно
заплатената на правоимащите лица лихва след предявяване на прекия иск срещу
застрахователя.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С влязла в сила на 14.01.2008г. присъда №8/12.02.2007г. по н.о. х.д.№575/2006г. на Окръжен
съд-Търговище ответникът И. СМ. *** е признат
за виновен в това, че на 13.09.2006г. в кв.“Въбел“ на гр.Търговище, ул.“А.Стамболийски“,
при управление на л.а. „Форд
Ескорт“ рег.№Т 74-01 АС след употреба на алкохол-2.45 промили и в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на М.,
б.ж. на гр.Търговище-наследодателка на правоимащите
лица М. и А.,
двамата от гр.Казанлък-престъп-ление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1 във вр.с
чл.343, ал.1, б.“в“във вр.с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.20, ал.2 от ЗДвП, която присъда по силата на
чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно приложената застрахователна полица №223060332872/ 29.12.2005г., гражданската
отговорност на
последния е застрахована при
ищцовото дружество и
на осн.чл.226, ал.1 от КЗ(отм.), при участието на прекия причинител
като трето ответно лице и с обвързващата го сила на мотивите при условията на
чл.223, ал.2 от ГПК, с решение №91/21.07. 2016г. по т.д.№489/2014г. на ВКС, II т.о., от същото в полза на правоимащите
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в окончателен размер на
45 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.09.2006г. до окончателното плащане.С оглед заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, последното е направено на 14.10.2013г., чрез превеждане
на сума в общ размер на 320 899.92 лв. по изп.д.№20137870400443 на ЧСИ М,
като следващата се законна лихва за периода 13.09.2006г.-14.10.2013г. върху платената
главница от 45 000 лв. възлиза на сумата 38 281.22 лв., а не в размер
на претендираната от ищеца в размер на 39 139.13 лв.
С оглед на така
установените обстоятелства, по отношение на заплатеното на правоимащите
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. са налице
предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) относно правото на регрес-
ответникът е причинил вредата при управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона граница, гражданската му отговорност е
застрахована при ищеца и същият е заплатил дължимото обезщетение на
наследниците на лицето, чиято смърт е причинена при ПТП и към датата на
предявяване на исковата молба-12.10.2018г. не е изтекла предвидената в чл.110
от ЗЗД 5-годишна погасителна давност, считано от плащането на 14.10.2013г., поради
което предявеният иск в тази му част е доказан по основание и следва да бъде
уважен, като се прецени платената от застрахователя законна лихва след
предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) на 30.01.2007г. попада ли в обхвата на регресното
право.
Предвид регламентацията по чл.223, ал.1, чл.227, т.2 и чл.267, ал.4 от КЗ(отм.), отговорността на застрахователя е обусловена от деликтната отговорност на
причинителя и се свежда до вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, включая и за забава, но правото на регрес относно платеното
обезщетение за последната е ограничено от законодателя до завеждането на прекия
иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.). След посочения момент забавата
в издължаването не е пряка и непосредствена последица от поведението на
деликвента, лихвата за забава не се включва в застрахователната сума, подлежаща
на възстановяване от деликвента в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.), като отговорността за забава е
за сметка на самия застраховател и в зависимост от неговото поведение,
независимо дали добросъвестно е оспорвал вземането на правоимащите лица или
превратно е упражнявал процесуалното си право на оспорване на претенцията за
застрахователно обезщетение(в този смисъл и решение по чл.290 от ГПК №199/10.05.2016г. по
т.д.№3137/2014г. на ВКС, I т.о.).При тези
доводи, предявеният иск по чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.) в тази му част е основателен и
следва да бъде уважен само за сумата 2 289.43 лв., представляваща платена
на правоимащите лица лихва за забава за периода 13.09.2006г.-29.01.2007г., а в
останалата част до пълния размер на претенцията от 39 139.13 лв. за
периода от датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) на 30.01.2007г. до датата на плащането на
14.10.2013г. същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото, ответникът по първоначалните искове следва да бъде
осъден да заплати на ищеца по същите направените по делото разноски в размер на
3 687.86 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на лв.166.63 лв., определени
съразмерно на уважената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.1 и 8 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.С.М. ***, ЕГН:********** да заплати на ЗК“Лев Инс“АД-гр.София, ЕИК
********* сумата 47 289.43
лв.(четиридесет и седем хиляди двеста осемдесет и
девет лева и 43 ст.) представляваща изплатени застрахователни обезщетения по чл. 226, ал.1 от КЗ(отм.) на роднините на М., б.ж. на гр.Търговище-М- и А., двамата от гр.Казанлък, починала на 13.09.2006г. при
предизвикано от ответника пътно-транспортно произшествие в гр.Търговище в общ
размер на 45 000 лв.(четиридесет и пет хиляди лева) и лихва за забава по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.2 от ЗЗД в размер на 2 289.43
лв.(две хиляди двеста осемдесет и девет лева и 43 ст.) върху посочената
главница за времето от 13.09.2006г. до 29.01.2007г., ведно със законната лихва
върху задължението, считано от 12.10.2018г. до окончателното плащане, на осн.чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.), като
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.) в останалата
част до пълния му размер от 85 139.13 лв., претендирана като платена на
правоимащите лица лихва за забава върху застрахователното обезщетение от
45 000 лв. за периода от 30.01.2007г. до 14.10.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.С.М. ***, ЕГН:********** да заплати на ЗК“Лев Инс“АД-гр.София, ЕИК
********* направените по делото разноски в
размер на 3 687.86 лв. (три хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и 86ст.),
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на лв.166.63 лв.( сто шестдесет
и шест лева и 63 ст.), определени съразмерно на уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: