В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 422 ГПК, вр с 415 ГПК, чл. 79 и 86 ГПК. В исковата си молба ищецът твърди, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта „Виза Електрон” от 21.07.2006г., предоставили на ответницата, банков кредит под формата на кредитен лимит в размер на 400.00 лв., който може да усвоява по начините уговорени в чл. 4 до чл.6 от Общите условия на „Ю." за издаване и използване на кредитни карти, неразделна част от договора за предоставяне на кредитната карта, които Общи услови, съгласно подписаната от Картодържателя (ответника) декларация от 12.07.2006г., е потвърдил, че са му предадени и ги е приел без възражение. Същият не е изпълнил договорните си задължения относно погасяване на дължимите суми, като съгласно чл. 10 и чл.12 от Общите условия на „Ю.” за издаване и използване на кредитни карти, Картодържателят се е задължил да изплати най-малко минималната месечна вноска така, както тя е определена в приложението, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит. Съгласно чл. 16.1, буква „а” от Общите условия на горепосочения договор, при неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, Картоиздателят (настоящият ищец), има право да прекрати договора с Картодържателя и да обяви картата за невалидна. Според чл. 16.2 от същия, за издаване и използване на кредитни карти, прекратяването на договора от картодържателя влиза в сила един месец след предварително уведомление до Картодържателя, включително посредством Месечните уведомления. На осн. чл.16.3, ри прекратяване на договора от Картоиздателя, цялото задължение на Картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо. Поради неизпълнение от страна на ответника, съгласно чл. 9 от сключения Договор, му е изпратено Месечно извлечение № */*г., с което се уведомява, че на основание чл. 16.1, буква „а”, вр. с чл. 16.2 от Общите условия на посочения договор, същият е прекратен, считано от 11.12.2008г. и кредитната карта „Виза Електрон” е обявена за невалидна. На осн. чл. 16.3 от същия, цялото задължение на ответницата, се счита за незабавно изискуемо и дължимо. Към датата на прекратяване на договора, задължението на ответницата към ищеца, възлиза на 190.22 лв., от които 162.56 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009г. до окончателно изплащане на задължението и 27.66 лв., представляващи договорна лихва за периода от 25.11.2008г. до 31.03.2009г., които представляват и обща сума на начисленията по Договора за издаване на кредитна карта „Виза Електрон” от 21.07.2006г. Твърдят още, че по време на действие на договора, ответницата е ползвала и други суми от предоставения й кредитен лимит. На 11.05.2009г., подали Заявление за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК – допускане на незабавно й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което било образувано ч.гр.д. 72/2009г. Издадена била Заповед № 252/14.05.2009г., като е бил издаден и Изпълнителен лист от 18.05.2009г. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответницата е възразила писмено срещу издадената заповед. До настоящи момент, сумите не им са заплатени, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск. Моли, да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че същата им дължи сумата от 162.56 лв. – главница по по Договор за издадена карта „Виза Електрон” от 21.07.2006г., ведно със законната считано от 11.05.2009г. до изплащане на вземането; сумата 27.66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2008г. до 31.03.2009г. и разноски по ч.гр.д. 72/2009г. в размер на 169.00 лв., както и съдебните разноски по настоящото производство. Моли за неприсъствено решение. Ответницата редовно призована не се явява и не взема становище по иска. Към делото е представен документ за внесена сума в размер на 265.22 лв. на 14.07.2010г. без цитирано конкретно основание, като е посочено, че сумата се внася по гр.д. 164/2010г. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.гр.д. № 72/2009 г. на ЗРС, срещу настоящия ответник, въз основа на Заявление с вх.№622/11.05.2009 год., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 252/14.05.2009 год. за сумата 190.22 лв., от които 162.56 лв. – главница по Договор за издадена карта „Виза Електрон” от 21.07.2006г.; сумата 27.66 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2008г. до 31.03.2009г. № */11.09.2009г. и разноски в размер на 169.00 лв., включващи ДТ и адвокатско възнаграждение. Върху главницата от 162.56 лв. е присъдена и законната лихва, считано от 11.05.2009г. до окончателното й изплащане. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на кой‗о е образувано изп.д. 46/2009г., по описа на Държавен-съдебен изпълнител гр. З. До длъжника е изпратена на 14.08.2009г. Покана за доброволно изпълнение. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал Възражение вх. № 424/02.03.2010г., поради което в срок ищецът е предявил положителен установителен иск за вземането си. На 14.07.2010г., видно от приложената вносна бележка по В.ч.гр. 368/2010г. по описа на СОС, ответницата е внесла по сметката на ищеца сума в размер на 196.66 лв., като задължение по ч.гр.д. 72/2009г., по описа на ЗРС. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и чл.86 ЗЗД, установяване, че вземането по ч.гр.д. 72/2009г. е дължимо. Налице са кумулативните предпоставки, визирани в чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на Неприсъствено решение. Според чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Ответницата е била уведомена за тези последици. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, искът е допустим и вероятно основателен, т.е. налице са предпоставките и на чл. 239, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като същото се основа на наличието на посочените предпоставки. То не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага, след обявяването му. Съгласно чл. 76, пр. ІІ ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, първо се погасяват разноските, след това лихвите и последно – главницата. Общото задължение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 252/14.05.2009г., е в размер на 359.22 лв. (главница – 162.56 лв.; изтекла лихва – 27.66 лв. и разноски – 169.00 лв.) Ответницата, по образуваното ч.гр. дело е внесла сума в размер на 196.66 лв. След приспадане на разноските и лихвите, остава дължима главницата в размер на 162.56 лв. По гр.д. 164/2010г., ответницата е внесла на 14.07.2010г. сума в размер на 265.22 лв. Общото задължение е в размер на 357.00. ( главница в размер на 162.56 лв.и разноски по Г.д. 164/2010г. – 145.00 лв., съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК). След приспадане на разноските по делото, за погасяване на главницата остава сумата 120.22 лв. Дължимата главница е в размер на 162.56 лв., от която следва да се приспадне внесената сумата от 120.22 лв., като остава дължима главница в размер на 42.34 лв. Върху тази сума се дължи и законната лихва от 11.05.2009г. до окончателно изплащане на същата. Относно направеното искане за присъждане на разноските, направени по изп.д. 46/2009г., общо в размер на 314.00 лв., съдът намира, че не са предмет на настоящото производство и не дължи произнасяне, с оглед разпоредбата на чл. 79 ГПК. В останалата част, заповедта за парично вземане, ще следва да се обезсилена. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на "Ю." , гр. С. ЕИК *, представлявано от изпълнителните директори А.В.Я. и П.Н.Д., чрез пълномощника си *. С.С.Ч., САК, Съдебен адрес: гр. С. ул. Д. № * срещу С.Ф.Т., ЕГН - *, от гр. З. общ. З. обл. Смолян, И. № 5В, за коÕто е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 252/14.05.2009г., по ч.гр.д. № 72/2009г., на ЗРС, съществува до размер на 42.34 лв., ведно със законната лихва от 11.05.2009.,представляваща остатък от главница по Договор за издаване на кредитна карта „Виза Електрон” от 21.07.2006г., поради частично изпълнение на главницата и разноските, като в останалата част обезсилва издадената Заповед за изпълнение. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта над 42.34 лв. до 190.22 лв., като неоснователен и недоказан. ДА СЕ ИЗДАДЕ Изпълнителен лист по ч.гр.д. 72/2009г., съобразно установеното вземане. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я:И.К. |