Присъда по дело №25/2022 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 13/15.02.2022 година по НОХД № 25/2022 година
по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –
Ямбол, с който срещу подсъдимия Е А /E A/ - роден на 01.01.2000 год. в гр.Хайбар
Адженси, Пакистан, гражданин на Пакистан, без образование, женен, безработен, с адрес в
гр.Хайбар Адженси, Пакистан, неосъждан, без документи за самоличност е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 06.01.2022 год., в района на
гранична пирамида №193, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат. Подсъдимия се е
явил само в първото по делото съдебно заседание в което не е даден ход на делото, след
това редовно призован за с.з. не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването
си. Поради това и с оглед правната квалификация на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и участието му в
наказателния процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на подсъдимия не
би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
производството е обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството, по аргумент на чл. 269, ал.1 от НПК във вр.чл.271,
ал.2, т.2 от НПК, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимият Е А /E A/, обвинение, като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира на подсъдимия да се
наложи наказание за извършеното престъпление по чл.279, ал.1 от НК при условията на
чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в минимален
размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.Г от АК – Ямбол не оспорва
съставомерността на деянието, за което подсъдимия е привлечен към наказателна
отговорност. Моли съда при постановяване на присъдата да се вземе предвид чистото
съдебно минало на подзащитния й, пълното му съдействие на ДП за изясняване на
обективната истина и направените от него самопризнания. Моли съда, отчитайки горните
смекчаващи обстоятелства да определи на подзащитния й наказание лишаване от свобода, в
размер на минимума определен в чл.39 от НК – три месеца, чието изпълнение да се отложи
на основание чл.66 от НК за срок от три години и глоба, определена в размер на минимума
предвиден в чл.279, ал.1 от НК – 100 лева. Счита, че с едно такова наказание ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Е А /E A/. Същият е роден на 01.01.2000 год. в гр.Хайбар
Адженси, Пакистан, гражданин на Пакистан, без образование, с адрес в гр.Хайбар Адженси,
Пакистан.
Подсъдимият Е А /E A/ около три години преди 06.01.2022 г. напуснал родината си
Пакистан и се установил в република Турция. По време на престоя си в република Турция
подсъдимия решил да отиде в Белгия, като премине през границите по пътя му до там без
необходимите му за това разрешения от граничните власти. В изпълнение на намерението си
1

подсъдимия се свързал в република Турция с неустановено по делото лице, което срещу
парично възнаграждение приело да осигури предвижването му до Белгия, през република
България не по установения за това ред, без съответните изискуеми разрешения от
граничните власти. Във връзка с така договореното на 05.01.2022г., вечерта подсъдимия
заедно с други петнадесет лица и двама водачи тръгнал от гр.Истанбул към границата на
република Турция с република България. Рано сутринта на 06.01.2022г. подсъдимия и
лицата, с които се придвижвал достигнал в близост до границата на република България. С
помощта на стълба носена от водачите на 06.01.2022 г., подсъдимия Е А /E A/, заедно с още
три лица и единия водач преминал над възпрепятстващото съоръжение на границата между
република Турция и република България в района на гранична пирамида №193, находяща се
в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, като по този начин влязъл от
република Турция в република България без надлежно разрешение. След това подсъдимия
заедно с другите три лица и единия от водачите продължил движението си към
вътрешността на страната. На 11.01.2022 г. подсъдимия заедно със спътниците си достигнал
до място където пристигнал лек автомобил, в който подсъдимия и другите три лица,
преминали границата, без водача, се качили и който следвало да ги отведе до град София.
Около 00.50 часа на 12.01.2022 година водачът на лекия автомобил в който пътувал
подсъдимия бил спрян от полицейския служител от РУ – Елхово - св.Б на изхода от
с.Стефан Караджово, обл.Ямбол. След извършената му полицейска проверка, при която
подсъдимия не представил документ за самоличност и извършена последваща проверка от
служители на Гранична полиция подсъдимият бил задържан.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Е А
/E A/ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите Г Д Б и Н П Т, дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар
и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, същите съдържат
твърдения относно времето на извършване на деянието, механизма на извършването му и
формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът
ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични,
непротиворечиви, кореспондиращи с другите доказателства, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване
на престъпното деяние. Писмените доказателствени средства като редовни от външна страна
и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Е А /E A/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.01.2022 год., действайки
като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Е А /E A/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
2

която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Б, както и в
писменото доказателство - протокол за полицейски обиск на лице, удостоверяващ, че при
обиска на подсъдимия на 12.01.2022 година не са намерени никакви лични вещи, вкл. и
документи. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на Кралство Белгия,
преминавайки през Република България.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания. Посочените смекчаващи
обстоятелства не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона
минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа, който ги е
направил РДГП-Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
3

регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	13
Дата:	15 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20222310200025
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 януари 2022 г.

Присъда по дело №25/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите