№ 3356
гр. Варна, 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501343 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗМБГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Карпузица“, ул. „Евлия
Челеби“ № 55, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № №
985/20.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110104690 по описа на
РС-Варна за 2024 год., В ЧАСТТА МУ, с която ответникът, настоящ
въззивник, „ЗМБГ“ ЕАД е осъдено да заплати на ищцата М. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Пчелник, ул. „Мусала“ № 11, сумата от 13 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова
злополука от 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдания,
психически стрес и дискомфорт от невъзможност да възстанови обичайния си
жизнен ритъм, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
подаването на исковата молба в съда – 17.04.2024 год. до окончателното й
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и
анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърди се, че в решението липсва задълбочен анализ, обхващащ всички
събрани по делото и относими към спора доказателства. Според въззивника
неправилно са кредитирани показанията на майката и дъщерята на ищцата,
като не е отчетена възможната им заинтересованост, както и липсата на преки
впечатления от настъпването на злополуката, а в нарушение на процесуалните
правила не са взети под внимание показанията на свидетелката Елена Х., от
които според въззивника несъмнено се установява поддържаното и пред
въззивната инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
1
от ищцата, изразяващо се в проявена от нея груба небрежност. С оглед
относимостта към твърдЯ.та да е проявена от ищцата груба небрежност на
наличието на коренов израстък пред входа на процесния фургон, използван
като стъпало към неговия вход, въззивникът твърди, че коренът не е станал
причина за увреждането, а изложеното в показанията на майката и другата,
ангажирана от ищцата, свидетелка Гинка А. относно значението му не
отразяват обективно действителността. Пояснява, че обстоятелствата около
неговото положение, както и факта, че не е ставал причина за падания преди и
след инцидента с ищцата, се установяват от изложеното в декларацията и
протокола за разследване на трудовата злополука, неразделна част от
разпореждането на НОИ. Навеждат се и твърдения за неспазване от ищцата на
правилата за безопасност на труда и тези за вътрешния ред. Въззивникът
навежда, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудовата злополука е недоказан и по размер, доколкото към датата на
прегледа, извършен при СМЕ, ищцата е възстановена напълно от травмата, а
свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди са
необективни и пристрастни. Излага още, че претърпените вреди са минимални
с оглед естеството на злополуката и получените травми. Дружество сочи още,
че неправилно първоинстанционният съд не е приспаднал от присъденото
обезщетение сумата от 838 лева, представляваща извършено от
застрахователя „Дженерали застраховане“ АД в полза на ищцата плащане на
обезщетение по риска „временна загуба на работоспособност“.
Отправено е искане за отмЯ. на решението в атакуваната от ответника
част и постановяване на друго, с което искът за заплащане на сумата от 13 500
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука, станала на 17.07.2023 год. в гр. Варна, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от подаването на исковата молба 17.04.2024 год.
до окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен, евентуално – размерът на
присъденото обезщетение да бъде намален, като се отчете, на основание чл.
200, ал. 4 КТ, полученото от ищцата застрахователно обезщетение по риска
„временна загуба на работоспособност“, както и съпричиняването от нейна
страна за настъпването на злополуката, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата,
ищец по исковете, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от
ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага, че
противно на становището на въззивника, изводът на районния съд за липса на
съпричиняване от нейна страна за настъпването на трудовата злополука, е
правилен и подробно аргументиран. Счита за неоснователно и оплакването за
необективност на показанията на майка й и на свидетелката А., като заявява,
че необективни са показанията на ангажирания от ответника свидетел елена
Х. поради трудовоправните й отношения с въззивника към момента на
събитието и отговорността, която носи за работния процес, вкл. и при
злополука. Отделно от това се твърди, че изнесеното от свидетеля Мезиров е в
подкрепа на твърдението за наличие на корен пред входа на фургона. Сочи и
че не трябва да бъдат взимани предвид данните от декларацията и протокола
за разследване на трудовата злополука, неразделна част от разпореждането на
2
НОИ, доколкото последният, като официалният свидетелстващ документ има
удостоверителна сила само относно непосредствено възприетите от
длъжностното лице обстоятелства, но не и онези, касаещи обстоятелствата
или причината за инцидента. Подчертава и че е налице противоречие между
изложеното в декларацията и свидетелските показания по делото относно това
кой е завел ищцата до спешното отделение след злополуката. Въззиваемата
страна счита, че правилно, на база всички релевантни доказателства, съдът е
уважил иска за неимуществени вреди и не е намалил неговия размер със
застрахователното обезщетение от 838 лева, поради липса на доказателства за
извършено плащане. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „ЗМБГ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Карпузица“,
ул. „Евлия Челеби“ № 55, въззивна жалба срещу Решение № 985/20.03.2025
год., постановено по гр. д. № 20243110104690 по описа за 2024 год., в
обжалваната му част, с която въззивникът „ЗМБГ“ ЕАД е осъден да заплати
на ищцата М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Пчелник, ул. „Мусала“ № 11,
сумата от 13 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие трудова злополука от 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени
болки и страдания, психически стрес и дискомфорт от невъзможност да
възстанови обичайния си жизнен ритъм, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда –
17.04.2024 год. до окончателното й изплащане;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
29.09.2025 год. от 13, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3