РЕШЕНИЕ
№ 3718
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114570 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.79 ЗЗД, ал.1, вр. с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, вр. с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Пламивет“ ООД против С. М. М./Б. се твърди, че с договор за наем от
12.05.2020г. сключен между страните, дружеството – ищец отдало под наем два метални
павилиона, предназначени за офис и склад, разположени на ул. „***“ с уговорен месечен
наем от 200 лева. За отдадените обекти била осигурена специализирана охрана – СОТ.
Твърди се, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора, като не бил
заплатил наем за 9 месеца: от месец юли 2020г. до месец март 2021г., включително.
Стойността на незаплатения наем възлизала на обща стойност от 1800 лева. Ответникът
дължал и сумите от 20 лева – за ел.енергия и 211,23 лева за специализирана охрана, от
които: 120,24 лева за монтаж и 23,47 лева такса за месечно обслужване за период от 11
месеца - от месец юли 2020г. до месец май 2021г. Сумите за СОТ били заплатени от
наемодателя – ищец, но за сметка на наемателя и дължими от него, съгласно т.11 от
договора. Твърди се, че на 19.02.2021г. ответникът бил поканен да заплати част от
дължимите суми, но плащане не било постъпило. За претендираните суми била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5921/2021г. на VIII гр.с., която била връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което за дружеството се породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Твърди се, че по договора за наем, от който произтичали задълженията по издадената
заповед, ответникът не бил освободил наетите помещения. В същите се намирали негови
1
вещи, материали и оборудване. За периода от месец април до месец август 2021г.,
включително ответникът не бил заплатил дължимия наем за пет месеца, възлизащ в общ
размер на 1000 лева. Дължал и заплатените от дружеството – ищец такси за обслужване на
СОТ за този период в общ размер на 117,35 лева.
С оглед изложеното от съда се иска да бъде установено, че ответникът дължи на
дружеството – ищец сумите от: 1800 лева, представляващ неплатен наем за девет месеца; 20
лева – неплатена ел.енергия; 120,24 лева за монтиране на специализирана охрана; 211,23
лева – такса за обслужване на СОТ за 11 месеца, ведно със законна лихва върху главница от
дата на входиране на заявлението -08.04.2021г. до окончателното изплащане. Иска се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1117,35 лева, от която: 1000 лева
представляваща дължим наем за периода месец април – месец август 2021г. и 117,35 лева –
разходи за СОТ, такса обслужване. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че
ответникът бил напуснал наетите помещения пред месец юли 2020г. и не следвало да
заплаща наемна цена за вещи, които не ползва. Твърди се, че ако в наетите помещения има
вещи на ответника, то те били изоставени след напускането на имота и това не означавало,
че обектите се ползвали. Според т.15 от договора наемодателят разполагал с възможността
да направи опис на имуществото, намерено в обекта, да го запечата и съхранява в избрано
от него помещение, което не бил направил. Оспорва дължимостта на сумите за СОТ, както и
сумите за ел.енергия. Счита, че претендираните суми не са начислени за обектите, за които
бил сключен договорът.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 5921 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 3529 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от дата 14.04.2021г., по силата
на която е разпоредено С. М. Б. да заплати на „Пламивет“ ООД сумата от 1800 лв. –
главница, представляваща неплатен наем за периода месец юли 2020г. – месец март 2021г.,
сумата 20 лв. главница, представляваща неплатена консумирана електрическа енергия за
периода месец юли 2020г. – месец март 2021г., сумата 120.24 лв. главница, представляваща
такса за монтаж на СОТ, сумата 211.23 лв. – главница, представляваща неплатени такси за
месечно обслужване на специализирана охрана със СОТ за периода месец юли 2020г. –
месец май 2021г., заедно със законната лихва върху четирите главници, считано от
08.04.2021г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 43.96 лв. платена държавна такса и 313 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за наем от 12.05.2020г., сключен между „Пламивет“ ООД и
С. М. Б., в качеството им съответно на наемодател и наемател, по силата на който са
отдадени за временно ползване два броя метални павилиона с обща площ от 18 кв.м., на ул.
„***“ диагонално срещу ***. Приложен е и Опис на получените за ползване съоръжения,
оборудване и вещи от наемателя, подписан от страните по договора за наем.
2
Представена е извънсъдебна покана за плащане на задължения до С. Б., изх.№ ***г., ведно с
известие за доставяне, с дата 24.02.2021г.
Представени са фактура № ********** от 26.08.2020г. на стойност 70.42 лв. за такса охрана
на обект № *** за август – октомври вкл., ведно с фискален бон за плащане на посочената
сума, фактура № ********** от 19.11.2020г. на стойност 70.42 лв. за такса охрана на обект
№ *** за ноември-декември 2020г. и януари 2021г., ведно с фискален бон за плащане на
посочената сума, фактура № ********** от 25.02.2021г. на стойност 70.42 лв. за такса
охрана на обект № ***, ведно с фискален бон за плащане на посочената сума, фактура №
********** от 23.06.2021г. на стойност 70.42 лв. за такса охрана на обект № *** такса,
ведно с фискален бон за плащане на посочената сума, с издател „Даикс“ ООД и получател
„Пламивет“ ООД. Представени са и фактури от 03.07.2020г. на стойност 90.24 лв., фактура
от 15.01.2021г. на стойност 30 лв., с доставчик *** и получател ищцовото дружество за
доставка и монтаж на СОТ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Г., който разяснява, че познава
обектите на ищцовото дружество, познава визуално ответника, единият от обектите бил на
ул. „***“, а другият на ***. Ответникът наел два павилиона, обединени в един, в които
правил алуминиева дограма. Павилионите не били подвижни, били стационарни, нанесъл си
вътре машини. Доколкото свидетелят знаел, ответникът въобще не бил освобождавал
павилионите, просто изчезнал и нямало контакт с него. Спрял да идва в обектите към края
на 2020г. Поддържал с тъста на свидетеля контакт по телефона, казвал, че изпитва
затруднения. Ключове не бил предал, машините и част от материалите, с които работил,
останали вътре. Ответникът помолил да се сложи СОТ, за да е сигурен за машините, тъй
като били скъпи. Тъстът на свидетеля платил за монтажа, а впоследствие сумите следвало да
се приспадат от наемите. Имало по наема 3-4 плащания, след което плащането спряло.
Свидетелят и тъст му изнесли машините към края на 2021г., а обектите вече се ползвали, от
около месец насам.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5921 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от приложените доказателства, че между страните, в
качеството им съответно на наемодател и наемател е сключен договор за наем на обект –
два броя метални павилиона с обща площ от 18 кв.м., на ул. „***“ в ***, срещу месечна
наемна цена от 200 лв., платима до 12-то число на текущия месец. Не се спори, че държането
на обекта е предадено на ответника, като според ищеца наемната цена за месеците от юли
2020г. до март 2021г. не била платена. В депозирания писмен отговор е направено
възражение, че ответникът е напуснал обектите още през месец юли 2020г., като е върнал
двата метални павилиона на наемодателя, но това възражение се опровергава от събраните
по делото гласни доказателства, които съдът намира за обективно дадени. Машините,
3
посредством които ответникът е осъществявал своята дейност в наетите помещения, са
изнесени едва в края на 2021г., и то от свидетеля и законния представител на дружеството –
ищец. Според чл.20 от договора ако в края на договорения период договорът не е прекратен
на някакво основание, то той се подновява автоматично за още една година. Доколкото няма
доказателства за прекратяване на договора и за заплащане на наемните вноски за
претендирания период, съдът намира, че установителният иск за сумата от 1800 лв. е
основателен и следва да бъде уважен. Няма доказателства за заплащане на дължимата
ел.енергия в размер от 20 лв., което задължение като вид и размер е посочено в изпратеното
до ответника писмо от 19.02.2021г., надлежно получено от него. Няма доказателства за
плащане и на сумата от 120.24 лв. за монтиране на СОТ по фактури от 03.07.2020г. и
15.01.2021г., както и за заплащане на сумата от 211.23 лв. такса за обслужване на СОТ. С
оглед разпоредбата на чл.232, ал.2 ГПК и тази на чл. 11 от договора, според която
наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя в уговорените срокове стойността на
конусмативите - вода, електричество, специализирана охрана и др., съдът намира, че
исковете са установени по основание, а с оглед представените фактури - и по размер.
Липсата на плащане е отрицателен факт, поради което е достатъчно ищецът да го твърди, а
доказването на обратното тежи върху ответника. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. При тези данни съдът намира, че следва да се приеме, че установителните
искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
От гласните доказателства по делото се установи, че ответникът не е освободил наетите
помещения, поради което осъдителният иск за заплащане на сумата от 1000 лв. неплатени
наемни вноски за периода от април до август 2021г. ще се уважи. Следва да се плати и
сумата от 117.35 лв. такси за обслужване на СОТ за същия период.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените по делото разноски, като
предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради това съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 43.96 лв. за държавна такса и
313 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство в размер
на 228.04 лв. за държавна такса, 383.88 лв. възнаграждение за особен представител и 350 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. Б., ЕГН ********** от *** дължи на „Пламивет“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, със законен
представител Г.С. сумата от 1800 лв. – главница, представляваща неплатен наем по договор
за наем от 12.05.2020г. за периода месец юли 2020г. – месец март 2021г., сумата 20 лв.
4
главница, представляваща неплатена консумирана електрическа енергия за периода месец
юли 2020г. – месец март 2021г., сумата 120.24 лв. главница, представляваща такса за монтаж
на СОТ, сумата 211.23 лв. – главница, представляваща неплатени такси за месечно
обслужване на специализирана охрана със СОТ за периода месец юли 2020г. – месец март
2021г., заедно със законната лихва върху четирите главници, считано от 08.04.2021г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 3529 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 14.04.2021г. по ч.гр.дело № 5921 по описа на ПРС за
2021г.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН ********** от *** да заплати на „Пламивет“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, със законен представител Г.С.
сумата от 1000 лв. – главница, представляваща неплатен наем по договор за наем от
12.05.2020г. за периода месец април 2021г. – месец август 2021г., сумата 117.35 лв.
главница, неплатени такси за месечно обслужване на специализирана охрана със СОТ за
периода месец април 2021г. – месец август 2021г.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН ********** от *** да заплати на „Пламивет“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, със законен представител Г.С.
сумата от 356.96 лв. разноски по ч.гр.дело № 5921 по описа на ПРС за 2021г., както и сумата
от 961.92 лв. направени по настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5