№ 156
гр. Варна , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело
№ 20203100901143 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:46 часа се явиха:
на второ четене се явиха:
Ищецът „ВГ-5“ ЕООД, редовно призован, не се явява законен
представител на дружеството, представлява се от адвокат П.П., редовно
преупълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не
се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
Л.М., редовно преупълномощена и приета от съда от днес.
Трето лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призовано, не се явява представител.
Адв. П.: Моля да дадете ход.
Адв. М.: Няма пречки. Моля да се даде ход.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. П.: Запознати сме с проекта за доклад и нямаме възражения.
Адв. М.: Нямаме възражения.
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК
прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 310 от
23.03.2021 година, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ВГ-5"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. Р. М., срещу
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
която са предявени осъдителни искове правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
155710.81 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
септември 2017 г., сума от 43728.72 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, сума в размер 79320.66 лева, дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2017 г., сума от 22275.95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен
към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.2007-
3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008 г. , сключен между ищеца и
Електроразпределение - Варна АД (в последствие „Е.ОН България Мрежи"
АД, а от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД). Излага се
също така, че ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 87/17.02.2010 год. с ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО
2
ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“
АД), по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно,
на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа
енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-
010/30.03.2011 год.
Сочи, че за месец септември 2017 год. е доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 757,101 MWh, за която е издал фактура №
113/11.10.2017 год. на стойност 15354.68 лева с ДДС. Впоследствие
централата на ищеца е надминала 2250 ефективни часа работа и ищецът е
издал дебитно известие № 114/31.10.2017 год. към фактура № 113/11.10.2017
год. на стойност 155710.81 лева с ДДС, която сума е дължима, но не е
заплатена към датата на завеждане на исковата молба. Ответникът не е
заплатил тази сума, с което ищцовата страна обосновава правния си интерес
от предявяване на осъдителна искова претенция в размер на 155710.81 лева,
дължима на основание договорните отношения между страните. Исковата
сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 43728.72 лева,
считано от датата на забавата – 01.01.2018 год. до датата на предявяване на
иска. Като развива доводи, че механизмът за заплащане на произведената от
ищеца ел.енергия е в съответствие със сключения между страните договор,
предявява исковете си.
По отношение на втория иск твърди, че за месец октомври 2017 г. е
доставил електроенергия на ответника в размер на 395,632 MWh, за която е
издал фактура № 115/31.10.2017 год. на стойност 86580.76 лева с ДДС, като
продажната цена за количеството от 242,899 MWh е 188,29 лева/MWh.
Продажната цена за количеството 152,733 MWh е 172,95 лева/MWh (а
именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 1.9 от
Решение СП-1) след достигане на ВяЕЦ на Ищеца на 2250 ефективни часа
работа. Количеството произведена електрическа енергия през месец октомври
2017 г. в общ размер на 395,632 MWh (242,899 MWh при работа на
централата до 2250 ефективни часа плюс 152,733 MWh при работа на
централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване
последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение
СП1, защото през целия месец октомври централата не е достигнала прага от
2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран
3
1 kW мощност. Ответникът е заплатил единствено част от сумата по Фактура
№ 115 в размер на 7 260.10 лева на ищеца, като към настоящия момент остава
дължима и незаплатена сумата в размер на 79 320.66 лева с ДДС. Исковата
сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 22275.95 лева,
считано от датата на забавата – 01.01.2018 год. до датата на предявяване на
иска. Отправено е искане съдът да се произнесе инцидентно относно
валидността на Решение СП-5 на КЕВР.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД
депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на
исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между
страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че
приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично
производство е преференциалната цена, определена с Решение №
Ц10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство, приложима се явява цената за излишък на
балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно
приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно
приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за
излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията
ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно
тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, респективно при
осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да анулира така
предявените документи за плащане. Излага, че с решение ЦП-5 КЕВР
валидно и законосъобразно установява какво е нетното специфично
производство, използвано при утвърждаване на преференциална цена по т.8
от Решение № Ц10/30.03.2011г.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията в отговора, като твърди, че поведението
на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по договора за
изкупуване, и именно последният се явявал неизправна страна по договора.
Излага доводи, че първоинстанционния съд следва да се произнесе относно
валидността на решение СП-5.
4
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор
на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и
поддържа/развива своите за неоснователност на иска.
Трето лице-помагач на страната на ответника - "НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8, с писмена молба
изразява становище за неоснователност на иска.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен
снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно правоотношение
между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик,
изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на
НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от
Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия;
факта на получаване на фактурите и дебитните известия от ответника.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена.
В тежест на ответника е да установи твърдения си във връзка със
собствената му изправност, както и останалите правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите
възражения, включително заплащане на дължимата цена за изкупената
ел.енергия.
УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за
очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са
5
ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят
доказателствена тежест.
Адв. П.: Моля да се приемат писмените доказателства.
Адв. М.: Да се приемат. Към настоящия момент нямаме други искания.
СЪДЪТ счита, че представените от страните писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствата по делото
представените с исковата молба писмени документи, а именно заверени копия
на: електронна справка от Търговския регистър за актуално състояние на „ВГ-
5“ ЕООД към дата 08.10.2020г.; електронна справка от Търговския регистър
за актуално състояние на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД към дата
08.10.2020г.; договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010г.; Анекс №1 към договор
за изкупуване на енергия №87 от 17.02.2010г., ведно с Приложение №1 към
него; Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-
27.05/2008г. от 04.08.2008г.; фактура № ********* от 11.10.2017г.; фактура №
********** от 31.10.2017г.; фактура № ********** от 31.10.2017г.; писмо от
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране с изх. № Е-12-00-
646/30.05.2008г. до председателя на „Асоциация на производителите на
екологична енергия“; писмо от Комисия за енергийно и водно регулиране с
изх. № Е-04-01-4/28.04.2015г.; писмо от „Енерго-Про Продажби“ АД с изх. №
ЕPRS-151/18.01.2018г.; справка и корекция на фактурирана енергия до
размера на цената за излишък на балансиращ пазар; писмо от „Национална
електрическа компания“ ЕАД с изх. № 26-1632-166 от 28.11.2017г.; писмо от
„Национална електрическа компания“ ЕАД с изх. № 26-1632-173 от
11.12.2017г.; справка от „Енерго-Про Продажби“ АД за закупуване на
електрическа енергия по преференциална цена от възобновяеми енергийни
източници за месец октомври 2017г.; писмо от „Национална електрическа
компания“ ЕАД с изх. № 26-1632-17 от 11.12.2017г.; изчисляване на законна
6
лихва за просрочени задължения на „ВГ-5“ЕООД от 01.01.2018г. до
07.10.2020г. от дата 04.10.2020г. – 2 бр. и банково извлечение на „ВГ-5“ЕООД
за период 01.11.2017г. – 30.11.2017г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения с
отговора на исковата молба писмен документ, а именно заверено копие на
удостоверение от 28.05.2020г. на Софийски градски съд, ф.д. № 648/2010г.;
Адв. П.: Нямаме други доказателствени искания. Моля да спрете
настоящото производство до окончателното приключване на производството
по административно дело № 1719/2021г. по описа на Административен съд –
София-град, което е с предмет проверка на законосъобразността на Решение
СП-5 от 28.03.2019г. Представям разпореждане по цитираното
административно дело. Представям и определение на Върховен касационен
съд по гражданско дело № 1184/2020г., като в подобен смисъл има
постановено още едно определение, то е по гражданско дело №1219/2020г. на
Върховен касационен съд, като твърденията ни са, че с тези определения се
допуска до касационно разглеждане решенията на Апелативния съд с мотиви,
че са вероятно недопустими поради отказа на Апелативен съд – Варна да
приложи нормата на чл.229, ал.1, т.4 и да спре разглеждането на търговския
спор до приключване влязло в сила решение по преюдициалния му
административен.
Адв. М.: Аз считам, че не са налице основания за спиране поради липса
на преюдициалност на Решение СП-5 по отношение на настоящия спор. На
първо място считам за некоректен изказа на колегата доколкото с посочените
определения на Върховния съд, се допуска до проверка допустимостта на
решенията, като в никакъв случай няма мотиви, още по-малко констатация за
вероятна недопустимост на същите поради неспиране на делото. Аз считам,
че настоящия състав е запознат с практиката на ВКС, включително и
формираната такава по отношение на предходните спирания, постановени и
от Окръжен и от Апелативен съд във връзка с обжалването на Решение СП-1
и смятам, че и в тези случаи ВКС няма да се отклони от формираната си
практика, като допускането считам, че има за цел единствено да препятства
непредставените касационнни жалби от страна на ищците във връзка с
оставеното без уважение направените по други производства с идентичен на
7
настоящото производство предмет за спиране на делата. Соченият
административен акт има единствено установително действие. Същият не е
конститутивен такъв, поради което пряко от него не следват никакви права и
задължения за страни. Още по-малко с него се определя размер на нетно
специфично производство. Със същият единствено се установява какво е
било нетното специфично производство като ценообразуващ елемент,
ползван по съответните ценови решения, които са стабилни актове. В този
смисъл преюдициалност в случая не е налице доколкото фактът е сложен
назад във времето и установяването на същия с нарочен акт във връзка с
изрично законово задължение по никакъв начин няма да го промени. Не на
последно място актовете на КЕВР се ползват и с предварително изпълнение
по силата на изрична законова разпоредба и в този смисъл фактът на
обжалването на този акт по никакъв начин не съставлява пречка същият да
бъде съобразен.
В този смисъл, моля да оставите без уважение искането за спиране на
производството.
СЪДЪТ като взе предвид, че съгласно императивната разпоредба на
чл.13, ал.9 от ЗЕ Решение СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР се ползва с
предварителна изпълняемост и намира искането за спиране за неоснователно,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на производството по
оспорване на Решение СП-5 от 28.03.2019г. пред Административен съд –
София-град по административно дело № 1719/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРИЛАГА по делото представените от ищцовата страна в днешно
съдебно заседание заверения копия на разпореждане по административно
дело № 1719/2021г. по описа на Административен съд – София-град и
Определение № 183/18.03.2021г. по т. дело № 1184/2020г. по описа на
Върховен касационен съд на Република България.
8
Адв. П.: Молим съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху
Решение СП-5 на съображения, изложени в исковата молба и допълнителната
искова молба, както и във връзка с предпоставките по чл. 146 от
Административно-процесуалния кодекс.
Представям списък на разноските.
Адв. М.: Нямаме искания. Също представям списък на разноските,
ведно с доказателства за извършването им. Считаме искането по чл.17 за
неоснователно. По отношение на неоснователността на същия - формирана е
трайна практика както на настоящия съд, включително и на настоящия състав,
така и на Апелативен съд – Варна, с което вярвам председателят е запознат.
Тук също има като процесуално изискване преюдициалност, която считам, че
не е налице.
СЪДЪТ предоставя за сведение представените списъци по чл.80 от
ГПК, съответно на насрещната страна.
Адв. П.: Правя възражение за прекомерност срещу размера на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
Адв. М.: Не правим възражение, тъй като хонорара е под минимума,
който се претендира от ищеца. Нашият е определен съобразно материалния
интерес по спора, както и във връзка с изискванията на Наредба №1/2004г.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото днес представения от процесуалния
представител на ищеца списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с преводно
нареждане и фактура.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото днес представения от процесуалния
представител на ответника списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с
договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.149, ал.1 от
9
ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да уважите иска. Моля за срок за писмена защита.
Адв. М.: Моля да отхвърлите предявените искове. Моля да ни
присъдите сторените разноски. Нямаме искане за писмени бележки, тъй като
мисля, че по тези дела вече всичко е изписано.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищцовата
страна в 5 дневен срок от днес да представи писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:56
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10