АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
РЕШЕНИЕ № 133 |
|||||||||||
гр. Видин,
27.07.2020 г. |
|||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
Административен
съд Видин, |
Шести административен състав |
||||||||||
в публично заседание на |
Двадесет и девети юни |
||||||||||
през две хиляди и шестнадесета година в състав: |
|||||||||||
Председател: |
Борис Борисов |
||||||||||
при секретаря |
В. Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
от съдия |
Борис Борисов |
|
|||||||||
Административно дело № |
100 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
Производството е по чл.211
ЗМВР. Образувано е по жалба на Б.М.Г.
*** против Заповед № 4078з-182/06.04.2020г. на директора на РДГП Драгоман, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца на основание чл. 194 ал.1 и ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1
т.11 и чл.204 т.4 ЗМВР. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е нарушена процедурата по налагане на наказанието
и че не е извършил нарушение на служебните си задължения. Иска се от съда да отмени
обжалваната заповед. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по жалбата е
взел становище в писмени бележки, като счита жалбата за неоснователна. Съдът, като взе предвид
обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед №
4078з-182/06.04.2020г. на директора на РДГП Драгоман на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на
основание чл. 194 ал.1 и ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11 и
чл.204 т.4 ЗМВР, поради обстоятелството, че на 06.03.2020г. при изпълнение на
служебните си задължения по охрана на обект в ГПУ Брегово, за времето от
22.05ч. до 22.20ч. не е изпълнявал службата си съгласно направения му
инструктаж и по този начин виновно е нарушил чл. 27 ал.5 от инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на РБ, което е
квалифицирано от наказващия орган като неизпълнение на служебните задължения
по ЗМВР. По делото не е приложена
длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност – младши инспектор,
старши полицай в МГПВ. Нарушената инструкция не е представена, както и данни,
че същата е сведена до знанието на жалбоподателя. При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, тъй
като се обжалва подлежащ на обжалване административен акт от лице с правен
интерес за това. Същата е подадена в законоустановения срок за обжалване. По същество жалбата е
основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание
по ЗМВР което на основание чл.204,т.3 ЗМВР може да се налага от директора на
РДГП за длъжността, на която е жалбоподателят. Спазена е процедурата и административно
производствените правила описани в чл.206 и сл. ЗМВР. Служителя е изслушан
преди налагане на дисциплинарното наказание, дадена е възможност да представи писмени обяснения,
дадена възможност да изложи обяснението си по случая, да направи възражения,
да посочи доказателства. Заповедта е материално незаконосъобразна. В заповедта е
описано, че Г. за времето от 22,05ч. до 22,20ч. се е намирал в стаята ЛКЦ.
Видно от обясненията на служителите Илиев и Андреев, които са носили службата
в стаята ЛКЦ, Г. е влязъл около 22ч. в стаята,проведен е кратък разговор/
разменили са няколко думи/ и същия е напуснал помещението. Не се установява
неизпълнение на задължение в продължение на 15 минути, както е описано в
заповедта. Тези обяснения са приети в изготвената справка. На следващо място,
видно от показанията на свидетеля Л., стаята ЛКЦ се намира в
административната сграда. Тази сграда влиза в границите на охранявания обект.
Стаята за веществени доказателства /ВД/, изрично е упомената като точка за охрана,
се намира в административната сграда, на същия етаж, в същия коридор срещу стаята ЛКЦ. При тези данни
неправилно от административно наказващия орган е прието, че е налице неизпълнение
на служебни задължения. От това следва извода, че Г. не е извършил
отклонение, изпълнявал е службата си и
не е доказано извършване на нарушение на служебни задължения. На основание чл.143 АПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските, направени в
производството, а именно сумата от 500 лв, която видно от договора за правна
защита е заплатена за защита по делото. Воден от горното Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Заповед №
4078з-182/06.04.2020г. на директора на РДГП Драгоман, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на основание чл.
194 ал.1 и ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11 и чл.204 т.4 ЗМВР. ОСЪЖДА РДГП Драгоман при ГДГП МВР да заплати
на Б.М.Г. *** направените по делото разноски в размер на 500/петстотин/ лв. Решението е окончателно. Административен съдия: |
|||||||||||