Решение по дело №100/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 133
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Борис Огнянов Борисов
Дело: 20207070700100
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 април 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ133

гр. Видин, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

Двадесет и девети  юни

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

В. Шутилова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Борис Борисов

 

Административно дело №

100

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б.М.Г. *** против Заповед № 4078з-182/06.04.2020г. на директора на РДГП Драгоман, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на основание чл. 194 ал.1 и ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11 и чл.204 т.4 ЗМВР. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е нарушена процедурата по налагане на наказанието и че не е извършил нарушение на служебните си задължения.

Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата е взел становище в писмени бележки, като счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 4078з-182/06.04.2020г. на директора на РДГП Драгоман на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на основание чл. 194 ал.1 и ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11 и чл.204 т.4 ЗМВР, поради обстоятелството, че на 06.03.2020г. при изпълнение на служебните си задължения по охрана на обект в ГПУ Брегово, за времето от 22.05ч. до 22.20ч. не е изпълнявал службата си съгласно направения му инструктаж и по този начин виновно е нарушил чл. 27 ал.5 от инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на РБ, което е квалифицирано от наказващия орган като неизпълнение на служебните задължения по ЗМВР.

По делото не е приложена длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност – младши инспектор, старши полицай в МГПВ. Нарушената инструкция не е представена, както и данни, че същата е сведена до знанието на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва подлежащ на обжалване административен акт от лице с правен интерес за това. Същата е подадена в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание по ЗМВР което на основание чл.204,т.3 ЗМВР може да се налага от директора на РДГП за длъжността, на която е жалбоподателят.

Спазена е процедурата и административно производствените правила описани в чл.206 и сл. ЗМВР. Служителя е изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание, дадена е  възможност да представи писмени обяснения, дадена възможност да изложи обяснението си по случая, да направи възражения, да посочи доказателства.  

Заповедта е  материално незаконосъобразна. В заповедта е описано, че Г. за времето от 22,05ч. до 22,20ч. се е намирал в стаята ЛКЦ. Видно от обясненията на служителите Илиев и Андреев, които са носили службата в стаята ЛКЦ, Г. е влязъл около 22ч. в стаята,проведен е кратък разговор/ разменили са няколко думи/ и същия е напуснал помещението. Не се установява неизпълнение на задължение в продължение на 15 минути, както е описано в заповедта. Тези обяснения са приети в изготвената справка. На следващо място, видно от показанията на свидетеля Л., стаята ЛКЦ се намира в административната сграда. Тази сграда влиза в границите на охранявания обект. Стаята за веществени доказателства /ВД/, изрично е упомената като точка за охрана, се намира в административната сграда, на същия етаж, в същия  коридор срещу стаята ЛКЦ. При тези данни неправилно от административно наказващия орган е прието, че е налице неизпълнение на служебни задължения. От това следва извода, че Г. не е извършил отклонение, изпълнявал е службата си  и не е доказано извършване на нарушение на служебни задължения.

На основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските, направени в производството, а именно сумата от 500 лв, която видно от договора за правна защита е заплатена за защита по делото.

Воден  от горното Съдът

 

 

                                              РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 4078з-182/06.04.2020г. на директора на РДГП Драгоман, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на основание чл. 194 ал.1 и ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11 и чл.204 т.4 ЗМВР.

 ОСЪЖДА РДГП Драгоман при ГДГП МВР да заплати на Б.М.Г. *** направените по делото разноски в размер на 500/петстотин/ лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

Административен съдия: