№ 15420
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110150975 по описа за 2024 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на И. М. И. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1959,83 лв., представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 28.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 360,21 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 13.08.2024г., сумата 45,73 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.08.2024г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 11,99 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г., които суми касаят
топлоснабден имот жилище, находящо се в гр. София, ул. ... аб. № 235647.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. М. И., е депозирал отговор на исковата
1
молба, с който оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер.
Твърди, че не са представени доказателства, от които да се установява, че е собственик
или носител на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот,
съответно наличието на облигационно отношение с ищеца. Поддържа, че ищецът не е
легитимиран по претенцията за цена за извършена дялово разпределение.
Противопоставя се по отношение на акцесорната претенция. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Холидей и Райзен" ЕООД не
изразява становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
2
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
От представен по делото нотариален акт за недвижим имот № 53, том
XXXXXIII, дело № 9925/1991г. (л. 10-11) се установява, че на 31.07.1991г. С. И. Б.а е
придобила собствеността по отношение на следния недвижим имот: жилище,
разположено в южната част на сградата, находящо се в гр. София, ул. ... който имот и
идентичен с апартамент № 4, с адрес: ул. ..., аб.№ 235647, съгласно удостоверение за
идентичност (л. 12), издадено от Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на
вземанията“ на “Топлофикация София“ ЕАД. Видно от посочения документ за
собственост на процесното жилище, прехвърлителката М. И. К. си е запазила
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване по отношение на имота. От
прието удостоверение за наследници изх. № 1756/06.07.2023г., изд. От СО, община
„Сердика“ се установява, че М. К. е починала на 27.10.1995г., с което на основание
нормата на чл. 56 ЗН, учреденото ограничено вещно право се е погасило.
3
Същевременно по делото се установява и че приобретателката С. И. Б.а е починала на
12.02.2008г. (удостоверение за наследници изх. № 1461/09.06.2025г., издадено от СО,
район „Сердика“, л.126), като е оставила за наследници по закон син И. М. И. и син К.
М. Б., починал на 20.08.2023г., които са придобили наследствения имот при равни
права – арг. чл.5, ал. 1 ЗН. След смъртта на К. Б., наследеното имущество е преминало
изцяло към ответника И. М. И. (1/2 ид.ч. по наследство от С. Б. и 1/2 ид.ч. по
наследство от К. М. И.). Следователно в качеството си на собственик, ответникът И.
има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по
облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Рони” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните
собственици от 27.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответницата е имало 3 броя отоплителни тела,
както и 1 брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през исковия
период, дялово разпределение е извършвано на база екстраполация по максималния
специфичен разход на сградата съгл. т.6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1. В допълнение към това топлата вода е начислявана на база брой
лица/потребители по 140л./ден за един човек съгл. чл. 69, ал.2т. 2 от Наредбата. От
заключението се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за
4
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
1943,81лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл.120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – 28.08.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 28.08.2024г., то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за месец 05 и месец 06.2021г. са погасени по давност, поради
което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период – от 01.07.2021г. до 30.04.2023г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 1921,50 лв., до която сума искът е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1959,83 лв. и за периода от
01.05.2021г. до 30.06.2021г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период
(справка на л.25 от делото). По делото се установява, че за исковия период от
5
м.07.2021г. до м.04.2023г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 45,73 лв., следователно искът
предявен за същия размер е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
6
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес
следва да бъде присъдена сумата 562,74 лева - разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът е представляван в настоящото производство от адв. Д. Ч., която е
осъществявала безплатна правна помощ по делото. Последната претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,т. 2 ЗА. Същата има право на
възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
което определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на
сключване на представения по делото договор за правна защита и съдействие от
23.01.2024г./ е в размер на 68,00 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ,
сумата 1921,50 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
28.08.2024г. до изплащане на вземането, сумата 45,73 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.08.2024г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот
жилище, находящо се в гр. София, ул. ... аб. № 235647, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за ТЕ над сумата 1921,50 лв. до пълния претендиран размер от 1959,83 лв. и
за периода м.05.2021г. до м.06.2021г., иска за сумата 360,21 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2022г. до 13.08.2024г.,
както и иска за сумата от 11,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата 562,74 лв.,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,т. 2 ЗА
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Й. Ч., САК,
сумата 68,00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото в полза на
ответника безплатно процесуално представителство.
7
Решението е постановено при участието на "Холидей и Райзен" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8