Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2294 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.357 и сл. от КТ и чл.310 от ГПК – бързо производство.
Ищецът С.В.И. твърди, че с
ответника били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от
07.08.2006г., съгласно който заемал длъжността „общ работник”, при 8-часов
работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 190.00 лева, платимо
до 30-то число на месеца следващ отработения, включително и допълнително
възнаграждение в размер на 0.6% за прослужено време. С допълнителни
споразумения към трудовия договор бил преназначен на длъжността „арматурист”,
като основното му месечно трудово възнаграждение било редуцирано съобразно
повишаването на минималната работна заплата за страната. Края на 2015г.
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по
взаимно съгласие на страните. За периода м.11.2014г. до м.12.2015г. ответникът
не му заплатил дължимите трудови възнаграждения в пълен размер, като
работодателят дължи и лихви за забава върху главниците на неизплатените трудови
възнаграждения, считано от 30-то число на месеца следващ отработения до датата
на предявяване на исковете. Тези парични суми не са заплатени до настоящия
момент. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 5 599.78 лева, представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода м.11.2014г. до м.12.2015г.
включително в нетен размер и сумата от 1 395.10 лева, представляваща лихва
за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода 25.12.2014г. до
09.04.2018г., ведно със законната лихва върху дължимата главница на неизплатените
трудови възнаграждения, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Претендира на основание чл.36, ал.2 от ЗА да бъде
определено възнаграждение на редовно упълномощения от него адвокат и осъден
ответника да го заплати.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединените искове по чл.242 и чл.245 от КТ.
Ответникът “ПГС-96” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.Люляк № 13, представлявано от
управителя М. Г. М., оспорва изцяло предявените искове. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на претендираните трудови възнаграждения за периода
м.11.2014г. до м.02.2015г. включително и лихвите за забава върху тях.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не спори, че страните били в трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор от 07.08.2006г., съгласно
който ищецът заемал длъжността „общ работник” в ответното дружество, при
8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 190.00 лева,
платимо до 30-то число на месеца следващ отработения, включително и допълнително
възнаграждение в размер на 0.6% за прослужено време. С допълнителни
споразумения към трудовия договор бил преназначен на длъжността „арматурист”,
като основното му месечно трудово възнаграждение било редуцирано съобразно
повишаването на минималната работна заплата за страната. Доказан е и факта, че
края на 2015г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325,
т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, приета от съда и неоспорена от
страните, се установява, че по разплащателните ведомости за заплати в ответното
дружество е начислявано трудово възнаграждение на ищеца на база уговореното
основно възнаграждение с трудовия договор, както и допълнителни възнаграждения
за разряд и прослужено време. Изчислени са всички законовоустановени удръжки,
които са за сметка на осигуреното лице – за пенсионно и здравно осигуряване, за
болнични и безработица, както и дължимия данък съгласно ЗДДФЛ, като е посочена
нетна сума за получаване, която следва да се изплати на 24-то число на месеца
след месеца на заработката, както е уговорено в трудовия договор. Размерът на
дължимите и неизплатени трудови възнаграждения на С.И. за периода м.12.2014г.
до м.12.2015г. включително възлизат в нетен общ размер на 5 599.78 лева, като вещото лице ги е
посочило и отделно по месеци. Размерът на лихвата за забава за периода от
падежа на всяко отделно плащане – от 25-то число на следващия месец до датата
на предявяване на иска – до 09.04.2018г. включително, възлиза в общ размер от
1 395.10 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се доказва, че страните са били обвързани
от трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор от 07.08.2006г., съгласно който ищецът заемал длъжността „общ
работник” в ответното дружество, при 8-часов работен ден, с основно месечно
възнаграждение в размер на 190.00 лева, платимо до 30-то число на месеца
следващ отработения, включително и допълнително възнаграждение в размер на 0.6%
за прослужено време. С допълнителни споразумения към трудовия договор бил
преназначен на длъжността „арматурист”, като основното му месечно трудово
възнаграждение било редуцирано съобразно повишаването на минималната работна
заплата за страната. В края на 2015г. трудовото правоотношение било прекратено
на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.Положеният труд по трудовото правоотношение е
възмезден и за предоставената от работника работна сила, работодателят дължи
насрещна престация – трудово възнаграждение. От заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза е видно, че ответникът не е заплатил на ищеца
дължимите трудови възнаграждения за периода от м.12.2014г. до м.12.2015г.
включително. Поради това исковете за осъждане на ответното търговско дружество
да заплати неизплатените трудови възнаграждения са основателни и доказани по
своето правно основание. По отношение на техния размер, съдът взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за периода м.12.2014г. до
м.12.2015г. включително възлизат в нетен общ размер на 5 599.78 лева. Тези искове като доказани
както по своето правно основание, така и по размер, следва да се уважат изцяло.Върху главницата следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 10.04.2018г. до
окончателното им изплащане.
При забавено плащане на трудовите възнаграждения се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа.
Задължението на работодателя е срочно и същият е поставен в забава от 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение,
съобразно уговореното в трудовия договор и допълнителните споразумения към него
между страните. Лихвата за забава се определя на база законната лихва,
установена за страната – чл.245, ал.2 от КТ. В конкретния случай е налице неизпълнение
на задължението на работодателя за заплащане трудовите възнаграждения за
процесния период, поради което исковете за осъждането му да заплати обезщетение
за забава в размер на законната лихва са доказани по своето правно основание.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
размерът на лихвите за забавено плащане, изчислени от падежа на всяко отделно плащане – от 25-то
число на следващия месец до датата на предявяване на иска – до 09.04.2018г.
включително, възлиза в общ размер от 1 395.10 лева. Тези искове също следва да се уважат изцяло, като
основателни и доказани по размер.
На основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата и предвид уважаването на исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на редовно упълномощения от ищеца адвокат, възнаграждение за
оказаната от него безплатна правна помощ в размер на 679.74 лева – изчислено на
основание чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1/2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съразмерно с размера на уважените искове.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на предявените искове от
279.80 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещото
лице в размер на 200.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ПГС-96” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.Люляк № 13, ЕИК *********, представлявано от управителя
М. Г. М., да заплати на С.В.И. ***, с
ЕГН: **********, сумата от
5 599.78 лева /пет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода
м.11.2014г. до м.12.2015г. включително в нетен размер, след приспадане на
законовоустановените удръжки и сумата от 1 395.10 лева /хиляда триста
деветдесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода
25.12.2014г. до 09.04.2018г., ведно със законната лихва върху дължимата
главница на неизплатените трудови възнаграждения, считано от 10.04.2018г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “ПГС-96”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.Люляк № 13, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. Г. М.,
да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат З.Д.П. от Адвокатска
колегия – гр.Русе, с адрес на упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Църковна
независимост” № 2, вх.Б, партер, кантора Паскалиеви, адвокатско възнаграждение
в размер на 679.74 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и
четири стотинки/.
ОСЪЖДА “ПГС-96” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.Люляк № 13, ЕИК *********, представлявано от управителя
М. Г. М., да заплати по бюджетната
сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 479.80 лева /четиристотин седемдесет
и девет лева и осемдесет стотинки/ - държавна такса върху уважените размери на
предявените искове и направени по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: