Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,                   2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                               ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Стоил Томов, като разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧД №3339 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение от 21.06.2018 г. по НЧД №9254/18 г., СРС, НО, 99 състав е извършил групиране на наказанията, наложени на осъдения В. И.П. по осъжданията на лицето до този момент, като от определените общи най- тежки наказания по трите групи е приспаднал търпяната част от наказанията, включени в групите, както и времето на задържане на лицето по съответните дела.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на осъдения В. П. – адв.Л.Н., който твърди, че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като намира, че новото групиране е необосновано и не е по- благоприятно за осъдения. Твърди, че има предходно групиране, което  е влязло в сила и поради това изобщо не се налага извършването на ново такова, още повече, че последното осъждане на лицето по НОХД №17627/17 г. на СРС следва да се търпи отделно и поради това не следва да се прави ново групиране на предходните осъждания. Акцентира, че новото групиране не е по- благоприятно за осъдения.

Сочи, че ако все пак се налага извършването на ново такова, то би било по- благоприятно наказанието по НОХД №17627/17 г. на СРС да бъде групирано с наказанието по пункт 17 от предложението на СРП, което би било по- благоприятно за осъдения.

Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да отхвърли искането на СРП за ново групиране на наказанията, наложени на осъдения.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица, но следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения Е.П. ведно с всички бюлетини за съдимост за същия, както и справка от ГДИН за търпените от него наказания лишаване от свобода и времето, през което е бил задържан с МНО задържане под стража по различните дела, а така също и за това дали е търпял наказание пробация- по кои дела, за колко време и кога.

Следва да се изиска и справка от НАП, респ. от ДП по местоживеене на лицето, дали и кога същият е платил глобата в размер на 300 лв., наложена му по НОХД №1105/2010 г. на СРС.

С оглед предварително определения график за разглеждане на въззивните дела от зам.председателя на СГС, НО- съдия Б., делото следва да бъде насрочено за следващата предвидена по график заседателна дата на състава през месец септември 2018 г.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения Е.П.- адв.Н. поддържа жалбата като моли въззивният съд да отмени определението на СРС, тъй като изобщо не да налице основания за извършване на ново групиране на лицето. На следващо място счита, че ако се приеме, че е налице такова основание, то би следвало последното наложено на осъдения наказание пробация да се изтърпи отделно, а не да бъде включвано в други групи. Ето защо счита, че начина, по който е извършено групирането е неправилен и следва най- малкото да бъде променено определението на СРС. Сочи, че поддържа изцяло доводите си изложени в тази връзка във въззивната жалба.

Осъденият Е.П. заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.

Прокурорът при СГП намира жалбата за неоснователна, а определението на СРС за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди изцяло. Счита, за правилни и изводите на СРС относно глобата от 300 лв. и невъзможността за влошаване положението на осъденото лице.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба ‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното „определение“, констатира следното:

Делото пред СРС е било образувано предложение н СРП за определяне на общо най- тежко наказание на осъдения Е.П. за групиране на наложените му наказания по различните осъждания до този момент. Въз основа на това предложение е било образувано НЧД №19007/2017 г. по описа на СРС, НО, 17 с-в, по което е било и постановено определение от 07.02.2018 г., влязло в сила на 23.02.2018 г. Това производство е било проведено задочно спряно осъденото лице, поради невъзможността за намирането и призоваването му.

В тази връзка и въз основа на молба на защитника на осъдения производството по това дело е било възобновено с решение на ВКС от 28.05.2018 г. с аргумент за нарушено право на защита на осъдения, поради това, че е бил лишен от възможността лично да се явява ми да участва по делото.

След възобновяване на производството по делото е било образувано ново НЧД №9254/18 г. на СРС, НО, 99 с-в, по което е постановено и обжалваното пред възззивния съд определение от страна на защитата на осъдения.

Видно от материалите по делото Е.П. е осъждан многократно- общо 19 пъти, като и многократно спрямо него са били извършвани редица групирания на наложените му наказания.

Последното групиране, направено спрямо осъдения П. (преди постановяване на обжалваното определение) е по НЧД №16156/2016 г., влязло в сила на 21.10.2016 г. по НЧД №16156/2016 г. на СРС, НО, 109 с-в. Към момента на постановяване и влизане в сила на това определение, все още не е било влязло в сила последното осъждане спрямо Е.П., а именно това по НОХД №17627/2016 г. на СРС, НО, 17 с-в, влязло в сила на 02.12.2016 г.- т.е. близо 2 месеца след последното извършено групиране на наказанията на Е.П..

С оглед на това и преценявайки, че е налице и по- благоприятен за осъдения вариант на групиране на наложените му наказания, СРП е внесла и предложението за ново групиране на наказанията на П.. На възражението на защитата, че последното осъждане на П. по НОХД №17627/2016 г. не се намира в група с другите осъждания и поради тази причина не се налага изобщо извършването на ново групиране на наложените му наказания, първостепенният съд е отговорил обосновано и мотивирано, посочвайки, че това не е вярно, както и че, след като деянието по последното осъждане на лицето е в съвкупност поне с едно от досегашните деяния, за които е осъждан П., то отново на задължителна преценка подлежи въпросът за най- благоприятния вариант за групиране на наложените му до този момент наказания. Изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд. Още повече, че и напълно резонно е било направеното от СРП искане за ново групиране на наложените на осъдения наказания, доколкото в действителност е налице и по- благоприятен за него вариант на групиране на наложените му наказания при който той ще следва да търпи наказание лишаване от свобода за по- кратък срок в сравнение с предходното групиране на наложените му наказания. Това е вариантът предложен от СРП с предложението до съда. С оглед на това СРС е определил на осъдения П. следните групи и наказания: 3 години лишаване от свобода, измежду наказанията наложени му по НОХД №6826/2005 г. на СРС, по НОХД №1269/2009 г. на СРС, по НОХД №4110/2007 г. на СРС и по НОХД 12973/2013 г. на СРС, което е постановил да бъде изтърпяно при строг режим. Това е и първата група. Във втората група е включил наказанията, наложени на осъдения П. по следните осъждания: НОХД №2073/2009 г. на СРС, по НОХД №3635/2009 г. на СРС, по НОХД №16225/2010 г. на СРС, като е определил общо най- тежко наказание по тези осъждания в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при строг режим.

По следващата група от осъждания на лицето, СРС е наложил на осъдения общо наказание пробация за срок от 3 години, като е включил в тази група следните осъждания: по НОХД №1550/2010 г. на СРС, по НОХД №4078/2010 г.на СРС, по НОХД №8621/2010 г на СРС, по НОХД№1105/2010 г. На СРС, по НОХД №1515/2010 г. на СРС и по НОХД №1107/2010 г. на СРС.

Постановил е също така да изтърпи отделно и наказанието от 2 години пробация наложено му по последното осъждане по НОХД №17627/2016 г. на СРС.

В мотивите на обжалваното определение първостепенният съд подробно е изброил осъжданията на П. до този момент, посочвайки дата на влизане в сила на съдебните актове, дата на деянията, респ. наложените наказание, поради което и не следва същите да бъдат повтаряни отново, а и няма спор по този въпрос. Същевременно и извършеното от първостепенния съд групиране на наказанията му се явява поради това и правилно и законосъобразно, като по този начин и чрез това групиране, осъденият ще следва да търпи общо наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, както и наказание пробация общо за срок от 5 години, респ. глоба в размер на 300 лв. Такова е било и първоначалното групиране, направено спрямо осъдения по възобновеното дело, където обаче съдът е пропуснал да присъедини към общото наказание от третата група- т.е. към наказанието от 3 години пробация, наказанието глоба от 300 лв., наложено на осъдения по НОХД 1105/2010 г. на СРС. Предвид това и доколкото делото е било възобновено по молба на осъдения, правилно първостепенният съд е преценил, че при новото групиране не следва да присъединява това наказание от 300 лв. глоба към общото най- тежко пробация по третата група. Независимо от това обаче и доколкото става въпрос за самостоятелно наказание, то подлежи на изпълнение, в която връзка е било образувано и изпълнително производство, макар и към настоящия момент сумата все още да не е събрана.

Направеното от първостепенният съд групиране на наказанията на осъдения се явява най- благоприятния към този момент за него вариант. Ако бъде удовлетворено искането на защитата на осъдения наказанието от 2 години пробация по последното осъждане на лицето- това по НОХД №17627/2016 г. на СРС, да бъде групирано с наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №12973/2013 г. (с което деянието по последното осъждане се явява единствено в реална съвкупност) то в този случай осъденият ще следва да търпи общо наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и 1 месец, макар и в този случай наказанието пробация, което ще следва да търпи да е в по-кратки срокове, а именно в размер на 3 години. Кое групиране се явява по- благоприятно за осъденото лице обаче се определя не от срока на наказанието пробация, а от срока на наказанието лишаване от свобода, когато осъденият следва да търпи едновременно и двата вида наказание. Предвид това в конкретния случа именно избраният от първостепенния съд начин на групиране на наказанията на осъдения се явява и най- благоприятния за него вариант, тъй като предполага да търпи наказание лишаване от свобода за най- кратък срок по всички негови осъждания до този момент.

С оглед на това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно в своята пълнота, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото не се установяват нови обстоятелства, нито допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалния и/или материалния закон при постановяване на атакуваното определение.

Правилно е определен режимът на изтърпяване на отделните наказания, респ. правилно е приспаднато и времето, през което осъденият е бил с МНО задържане под стража по различните дела, респ. е търпял наказание лишаване от свобода.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски  съд

 

Р      Е     Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 21.06.2018 г. по НЧД №9254/18 г., СРС, НО, 99 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.