Решение по адм. дело №345/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. П. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [улица], ет. 3, ап. 3, срещу т. 2 от Заповед № 8121К-8841/ 25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Излагат се доводи за немотивираност на акта, липса на материалноправните предпоставки за налагане на процесната мярка и превратно упражняване на власт. Твърди се, че в заповедта не е посочен срок на отстраняването от длъжност, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Сочи се, че едно от условията за приложение на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на образувано срещу служителя дисциплинарно производство. Това императивно изискване на закона е нарушено, тъй като дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано едновременно с отстраняването му от длъжност. Твърди се, че административният орган не е посочил конкретни доводи защо е нужно служителят да бъде отстранен и по какъв начин той може да попречи на установяването на обективната истина. В заповедта са изложени общи и бланкетни мотиви, а твърденията за оказване на въздействие върху служители на МВР и граждани са необосновани. Сочи се, че целта на наложената мярка не е да бъде установена обективната истина, а да бъде отстранен жалбоподателят от служба. По тези съображения се иска отмяна на акта в оспорената му част и присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на производството процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че към момента на съдебното заседание служителят е възстановен на работа, като е преназначен на друга длъжност в ОД на МВР - Добрич, но правният му интерес от оспорване на заповедта не е отпадал с оглед възможността за претендиране на обезщетение за вреди по ЗОДОВ.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че са налице предпоставките за приложение на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина чрез възможността да повлияе на лицата, които ще бъдат привлечени като свидетели. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на вътрешните работи в размер на 100 лева.

Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно по делото, че жалбоподателят П. П. Р. е заемал длъжността разузнавач V степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Добрич.

От материалите по преписката е видно, че с Предложение рег. № 357р-7055/ 17.06.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, изготвено въз основа на Докладна записка рег. № 357р-7050/17.06.2025 г. на началник сектор ООР при ОД на МВР – Добрич, е предложено на министъра на вътрешните работи да бъде образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка с данни за извършено от инспектора тежко нарушение на служебната дисциплина и лицето да бъде временно отстранено от длъжност. Предложението е мотивирано с това, че на 17.04.2025 г., в жилището на П. П. Р., находящо се в гр. Добрич, [улица], ет. 3, ап. 3, при извършване на претърсване и изземване по ДП № 13/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Добрич, образувано за престъпление по чл. 339 от НК, в една от стаите на апартамента е намерено и иззето дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев от категория „С“ - ловна карабина „Марлин“, калибър 22LR № 00396132, за което жалбоподателят не е имал издадено разрешение за придобиване и съхранение по ЗОБВВПИ. Процесуално – следствените действия са извършени в присъствието на двама служители от Първо РУ – Добрич. Оръжието е иззето и предадено за съхранение от следовател М. К. от Първо РУ – Добрич. Снети са писмени сведения от полицейските служители, присъствали по време на претърсването в дома на жалбоподателя. Прието е, че с действията си (държане на огнестрелно оръжие без валидно разрешение по ЗОБВВПИ) инспекторът не е спазил правилата на т. 15, т. 29, б. „а“, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направен е извод, че неправомерното му поведение е станало достояние на граждани (поемните лица) и органи извън МВР (прокурори от ОП – Добрич и следователи от ОСлО – Добрич), което е довело до уронване престижа на службата и представлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Въз основа на предложението и приложената към него докладна записка е издадена Заповед № 8121К-8841/25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (т. 1) и държавният служител е временно отстранен от длъжност (без посочен срок), като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие (т. 2). В заповедта са изложени съображения, че правомощията, с които разполага служителят, с оглед заеманата длъжност, му предоставят възможност да оказва влияние върху служители на МВР и на граждани при събирането на доказателства за вмененото му дисциплинарно нарушение. Свидетели на неправомерното му поведение са служители на Първо РУ в гр. Добрич, както и граждани от региона. От тези лица следва да се вземат сведения за пълно и обективно установяване на фактическата обстановка. Служебното положение на инспектора позволява да оказва натиск и въздействие върху тях за промяна на даваните сведения. Налице е реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина по воденото срещу служителя дисциплинарно производство. В качеството си на разузнавач жалбоподателят има възможност да използва информационните фондове на МВР, за да се сдобие с лични данни и адреси на служители и граждани, имащи отношение към случая. Въз основа на тези обстоятелства е прието, че е налице хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, налагаща отстраняването на служителя едновременно с образуването на дисциплинарното производство.

Жалбоподателят е запознат със заповедта на 25.06.2025 г., за което собственоръчно се е подписал. В тази насока е и приложената по делото покана рег. №357р-7384/25.06.2025 г., връчена на служителя от дисциплинарноразследващия орган (л. 43-44).

В хода на съдебното производство е представена и приета като писмено доказателство Заповед № 8121К-10368/26.08.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която е върната преписката на ДРО за допълнително разследване и е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя с още един месец до 25.09.2025 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Действително по време на процеса заповедта в обжалваната ѝ част е преустановила действието си, тъй като е изтекъл срокът на временното отстраняване от длъжност, но това не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя да установи нейната незаконосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1, във вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Следователно за приложението на тази норма се изисква наличието на две кумулативни предпоставки – образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Наличието на първата предпоставка се извежда от заповедта за образуване на дисциплинарното производство (едновременното произнасяне на органа по чл. 207, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не изключва наличието на образувано дисциплинарно производство), но по отношение на втората предпоставка липсват конкретни мотиви как служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина. Самият факт, че служителят заема определена длъжност в МВР, не е достатъчен да обоснове такъв извод. В заповедта е посочено, че правомощията, с които разполага служителят, му предоставят възможност да оказва влияние и натиск върху служители на Първо РУ – Добрич и граждани от региона, станали свидетели на неправомерното му поведение, от които следва да се вземат сведения, но не е посочено кои са тези лица и какви сведения ще се събират от тях. От съдържащите се в административната преписка данни e видно, че за доказване на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение са ползвани материали от водено досъдебно производство. Това се потвърждава и от становището на ответника на л. 48 от делото, съгласно което останалите материали по случая са приложени към следствено дело по описа на ОСлО – Добрич. От предложението на директора на ОД на МВР – Добрич и приложената към него докладна записка се установява, че полицейските служители, участвали в претърсването и изземването в жилището на П. П. Р., са дали сведения месец преди образуването на дисциплинарното производство, а и те работят в друга структура на ОД на МВР – Добрич, не са йерархично зависими от жалбоподателя и няма как обясненията им да са повлияни или да могат да бъдат повлияни от служебното му положение. От друга страна, единствените граждани, за които се твърди в преписката, че са станали свидетели на нарушението, са поемните лица, в присъствието на които е осъществено претърсването и изземването. Това претърсване и изземване е извършено повече от два месеца преди образуването на дисциплинарното производство и за него следва да е съставен протокол, в който поемните лица се подписват – чл. 161, чл. 162, във вр. чл. 137 от НПК. В подкрепа на този извод е и последващата заповед на министъра на вътрешните работи за удължаване на срока на ограничителната мярка, в която изрично е разпоредено да се изиска протоколът за претърсването в дома на служителя. С оглед на това не става ясно по какъв начин жалбоподателят би могъл да затрудни дисциплинарното разследване и да въздейства на гражданите, участвали в едно вече проведено и документирано процесуално – следствено действие. Неубедителни са твърденията на органа, че в качеството си на разузнавач той има достъп до информационните масиви на МВР и може да се сдобие с личните данни и адресите на поемните лица, след като повечето от тези данни (имена, адреси и ЕГН) се вписват в протокола за претърсване и изземване, копие от който се връчва и на самия служител. В заповедта не са изложени каквито и да е логически съображения за наличието на реална възможност за възпрепятстване разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно производство. Причините за временното отстраняване от длъжност не следва да са хипотетични или предполагаеми, а обективно съществуващи, основани на определени факти и обстоятелства, за да може съдът да извърши проверка относно законосъобразността на приложената ограничителна мярка. Такива на практика не са посочени нито в заповедта, нито в документите от административната преписка, предхождащи нейното издаване. В предложението на директора на ОД на МВР – Добрич само е вписано, че с оглед служебното му положение инспекторът може да повлияе върху разкриване на обективната истина, а в докладната записка към него дори не е предложено отстраняването на служителя от длъжност. Органът не е обосновал каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина. Самият характер на вмененото нарушение (държане на огнестрелно оръжие без валидно разрешение съгласно ЗОБВВПИ, станало достояние на други лица) и обстоятелствата, при които е извършено, изключват дори минималната възможност служителят да попречи на пълното и всестранно изясняване на случая и на събирането на необходимите доказателства за това, а и за иззетата ловна карабина от дома му е изготвен както протокол за претърсване и изземване, така и докладна записка с рег. № 1717р-5300/05.05.2025 г. от началника на Първо РУ – Добрич, видно от докладната записка на началника на сектор ООР.

С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че оспорваната заповед не е надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсват конкретни фактически обстоятелства, обуславящи необходимостта от наложената мярка. Не са налице доказателства, които да сочат, че служебното положение на жалбоподателя може да се отрази на дисциплинарното разследване и да осуети разкриването на обективната истина. Необосноваността на заповедта има за последица нейната незаконосъобразност по същество, тъй като не е изпълнена втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Неспазването на материалния закон влече и несъответствие на акта с неговата цел - да се гарантира обективното провеждане на дисциплинарното производство. Нарушен е и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, като заповедта засяга правата и законните интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото.

Действително непосочването на срок на отстраняването не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неоснователно се твърди от жалбоподателя, защото тогава се зачита максималният срок от два месеца, определен в чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, но това не променя извода, че наложената мярка не е обоснована от фактическа страна и противоречи на материалния закон и неговата цел - да се избегне опасността от затрудняване разкриването на обективната истина.

По тези съображения съдът намира, че са налице основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК разноските в тази им част следва да бъдат намалени до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС. С оглед на това общата дължима сума на жалбоподателя възлиза на 760 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П. П. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [улица], ет. 3, ап. 3, Заповед № 8121К-8841/ 25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, в частта по т. 2, в която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на П. П. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [улица], ет. 3, ап. 3, сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, съставляваща сторени разноски за първата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.