Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 22.12.2025 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На седемнадесети декември 2025 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Адриана Генкова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1131 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, с правно основание чл.79 ал.1, чл.240 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД..
Ищецът – „Първа инвестиционна банка“ АД-София твърди в исковата си молба, че е издадена заповед № 284 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.03.2018г. по ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на РСТ и въз основа на нея изпълнителен лист в полза на “Първа инвестиционна банка“ АД-София против длъжник – С.Н.Й. ***, за сумите от общо 7 367,31лв., представляваща непогасено обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г., от която - главница в размер на 5 000лв.; просрочена договорна лихва за периода от 19.09.2016г. до 21.03.2018г. в размер на 1 646.87лв., просрочена наказателна лихва за периода от 06.10.2016год. до 26.03.2018год. в размер на 516.44лв., годишна такса за поддържане на картата в размер на 78лв. и разноски по събиране на вземането в размер на 126лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018год., до окончателното изплащане на сумата, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, на осн. чл.417, т.2 от ГПК, както и за направените съдебни разноски - внесена държавна такса от 147,35лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ПДИ е с Изх.№ 6044/25.04.2018г. на ЧСИ А.З. , връчена на 30.04.2018г., след което е подадено на 14.05.2018г. /дата на пощенското клеймо/ в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 ГПК възражение от длъжника – ВХ.№ 4818/16.05.2018г.
Искът по реда на чл.422 ГПК е подаден на 27.06.2018г. в законния едномесечен срок, считано от 01.06.2018г. /Междувременно с определение № 242/17.07.2018г. по В.ч.гр.д. № 88/2018г. е : отменено разпореждането от 27.03.2018г. по Ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на РСТ, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 284/27.03.2018г. и издаване на изпълнителен лист, като вместо това е постановено: отхвърля заявление № 3034/26.03.2018г. от „ПИБ“-АД за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против същия длъжник и обезсилва издадения въз основа на цитираната заповед по чл.417 от ГПК изпълнителен лист./
Страните са обвързани от сключен на 08.02.2016г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г.., съгласно който банката предоставила на картодържателя , банков кредит – овърдрафт в размер на 5000 лв.
Картодържателят се задължил по чл.3 от договора да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, уговорени в ОУ на ПИБ-АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти. По силата на т.5 от договора и ОУ, длъжникът е длъжен да погасява до 5-то число на всеки месец минимум 3 % от използвания от него овърдрафтен кредит. При надхвърляне на кредитния лимит, съгласно ОУ картодържателят е задължен незабавно да погаси сумата, с която е надхвърлен лимита.
Ответникът нарушил клаузите на договора, като не заплатил в уговорените срокове дължимите от него месечни вноски.
С изпратена нотариална покана № 15345, том 5, акт 72 на нотариус Петя Ангелова – с разписка № 137/20.11.2017г. и 3 бр. уведомления от 20.11.2017г., 03.12.2017г. и 04.01.2018г. – разписки №1, № 2 и № 3, на постоянния/настоящ адрес ***, същият е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост, но плащане не последвало. Забавените плащания на изискуеми задължения на длъжника са над 552 дни.
Банката е осъществила надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземането чрез връчване на нотариална покана на каротдържателя, съдържаща изрично изявление на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането след изтичане на 7-дневен срок от получаване на уведомлението за доброволно погасяване на задълженията. Изискуемостта на посочените задължения се основава на неспазване на задълженията по т.5 от договора и на раздел ХІІІ, т.13.1.1. от ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa и е настъпила на 21.03.2018г. /след изтичане на срока, посочен в нот. покана, връчена чрез залепване на уведомление чрез нотариуса/. На 26.03.2018г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги , на осн. чл.417 т.2 от ГПК във вр. чл.60 ал.2 ЗКИ.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се установи съществуване на вземането му към ответника, произтичащо от посочения договор, по основание и размер, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 284 от 27.03.2018г. по ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното, и в исковото производство. Редовно призован в открито заседание ищецът се представлява от упълномощен процесуален представител – юрк. Д. Д., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – С.Н.Й., редовно уведомен за исковата молба , подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор.
Основните възражения на ответника са, че :
-В раздел ХІІІ от ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa не съществува т.13.1.1., а само т.13.1., която обаче гласи, че договорът се сключва за неопределен срок и в тази клауза не става дума за предсрочна изискуемост.;
-Не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като нотариалната покана за това не е връчвана на ответника; не е получавал изявлението на кредитора за прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, нито преди, нито след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Узнал за изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита едва от връчването на ПДИ. Не е спазен редът за връчване на нот.покана от нотариуса, а именно не му е връчена по месторабота по реда на чл.47 ал.3 от ГПК във вр. с чл.50 ЗННД и във вр. чл.37-чл.58 ГПК.
Оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен, като му се присъдят разноските по делото.
Редовно призован, и за първото открито заседание, проведено на 18.09.2019г. и за второто открито заседание, проведено на 17.12.2025г., ответникът не се яви лично и няма упълномощен процесуален представител.
Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено на 26.03.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от заявител/кредитор: „Първа инвестиционна банка“ АД-София против длъжник: С.Н. Й. - К. от гр. Търговище е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 284/27.03.2018г., с която се разпорежда: Длъжникът С.Н. Й. – К. да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД сумите от общо 7 367,31лв., представляваща непогасено обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г., от която - главница в размер на 5 000лв.; просрочена договорна лихва за периода от 19.09.2016г. до 21.03.2018г. в размер на 1 646.87лв., просрочена наказателна лихва за периода от 06.10.2016год. до 26.03.2018год. в размер на 516.44лв., годишна такса за поддържане на картата в размер на 78лв. и разноски по събиране на вземането в размер на 126лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018год., до окончателното изплащане на сумата, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, на осн. чл.417, т.2 от ГПК, както и за направените съдебни разноски - внесена държавна такса от 147,35лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Със същата заповед е постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. За посочените в цитираната заповед суми е издаден изпълнителен лист № 349/27.03.2018г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 442/2018г. по описа на ЧСИ Анелия З. . Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ с Изх.№ 6044/25.04.2018г. по изп.д. № 44282018г. по описа на ЧСИ А.З. е връчена на длъжника на 30.04.2018г., след което е подадено на 14.05.2018г. /дата на пощенското клеймо/ в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 ГПК възражение от длъжника – Вх.№ 4818/16.05.2018г.
С определение № 704/23.05.2018г. в законния едномесечен срок, заповедният съд е указал на кредитора да предяви, на осн. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването иск за установяване на вземането си. Това обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК. Определението е получено от кредитора на 01.06.2018г. и в законния едномесечен срок е подадена искова молба с вх. № 6616/27.06.2018г. , с която е предявен иск от кредитора за установяване на вземането, за което е издадена заповедта по чл. чл.417 ГПК.
Междувременно по подадена от длъжника частна жалба Вх.рег.№ 4819/16.05.2018г. против разпореждане, с което е уважено искането за незабавно изпълнение на заповедта, е образувана В.ч.гр.д. № 88/2018г. по описа на Окръжен съд –Търговище. С определение № 242/17.07.2018г. по В.ч.гр.д. № 88/2018г. по описа на ОС-Търговище, въззивният съд: ОТМЕНЯ разпореждане от 27.03.2018г., постановено по Ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на РС-Търговище, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 284/27.03.2018г. и издаване на изпълнителен лист въз основа на нея , и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ заявление № 3034/26.03.2018г. , подадено от „ПИБ“ АД за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против С.Н.Й. за всичките посочени в издадената заповед суми, като неоснователно и ОБЕЗСИЛВА издадения по Ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на РСТ въз основа на заповед № 284/27.03.2018г. за изпълнение на парична задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК изпълнителен лист.
В първото открито заседание по настоящото гр.д. № 1131/2018г., проведено на 18.09.2019г., съдът с изрично определение е прекратил производството по делото само в частта за установяване съществуване на вземане за разноските в заповедното производство по Ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на РСТ, а именно: за внесена държавна такса от 147,35лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., поради недопустимост на иска, имайки предвид съдебната практика и най-вече т.10в. от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 482013г. на ОСГТК на ВКС.
Спорът е висящ по отношение установяване на съществуване на вземане за сумите от общо 7 367,31лв., представляваща непогасено обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г., от която - главница в размер на 5 000лв.; просрочена договорна лихва за периода от 19.09.2016г. до 21.03.2018г. в размер на 1 646.87лв., просрочена наказателна лихва за периода от 06.10.2016год. до 26.03.2018год. в размер на 516.44лв., годишна такса за поддържане на картата в размер на 78лв. и разноски по събиране на вземането в размер на 126лв.
Ищецът като кредитор основава вземането си на: неизпълнение на договорни парични задължения на ответника като кредитополучател по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г. и по-точно задължения по т.5 от договора и раздел XIII, т.13.1..1. от ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa и настъпила на 21.03.2018г. /след изтичане на срока, посочен в нотариалната покана, връчена чрез залепване на уведомление чрез нотариуса/ предсрочна изискуемост на вземането, за което ответникът е надлежно уведомен преди подаване на 26.03.2018г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парична задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК изпълнителен лист.
Видно от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г., сключен на 08.02.2016г. в гр. Омуртаг, „Първа инвестиционна банка“ АД, наричана за краткост – „Банката“, представя на С.Н. Й. – К., наричан за краткост – „Титуляр“, по посочената в т.1 открита и водена на негово име разплащателна /картова/ сметка правото да ползва кредитен лимит в размер на 5000 лв., който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, при условията и по реда предвиден в Общите условия за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /ОУ/. Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафт/ е до 08.02.2017г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ.
Съгласно т.5 от процесния договор, титулярят се задължава да погасява усвоената част от кредитния лимит /овърдрафт/ в сроковете и по начина, договорени в ОУ.
В т.8 от договора е уговорено, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметката не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, титулярят има задължението да заплаща на банката фиксирана годишна лихва в изрично посочения размер /16 % - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции или 18 % -за всички останали дебитни салда по сметката/. Това е договорната лихва.
В т.9 от договора е уредено заплащането на наказателната лихва – при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период /посочен в извлечение по картовата сметка/ на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит /неразрешен овърдрафт/ независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери,у съгласно действащата тарифа и по реда, предвиден в ОУ.
В т.10 от договора е регламентирано правото на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредитен лимит.
Годишният процент на разходите е фиксиран в размер на 18.48 %, а общата дължима сума е в размер на 5852.33 лв. /т.11 от договора/. ГПР и общата дължима сума са изчислени в съответствие с изискванията на ЗПК и при следните допълнителни допускане: а/. овърдрафтът е изцяло усвоен чрез терминално устройство ПОС за първоначалния срок съгл. Т.3 /т.е. до 08.02.2017г./; б/. към сметката има издадена една карта, като при промяна на някои от параметрите послужили като база за изчисляването им независимо от причината за това, същите се променят.
В т.13 от договора е уредено задължението на титуляра да заплаща на банката лихви, такси, комисионни според вида и класа на картата и съгласно действащата тарифа – към деня на операцията, във връзка с поддържане и ползване на кредитната карта и ползване на кредитния лимит. Към датата на сключване на договора таксата за поддържане на първата кредитна карта е стандартна - 39 лв. Също така в т. 17 от договора е посочено, че всички разходи, произтичащи от евентуално неизпълнение на договора от страна на титуляра /напр. държавни такси, такси за принудително изпълнение и съдебни разноски/ са за сметка на титуляра. Правото на титуляра на предсрочно погасяване на кредитния лимит, без комисионна за предсрочно погасяване, както и правото на отказ от договора, са формулирани в т.15 и т.16 т договора.
С подписване на договора титулярят декларирал, че е запознат с Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /ОУ/; Общите условия на банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и тарифата и приема прилагането им в отношенията между него и банката. ОУ са неразделна част от договора /т.12/. Както искането за издаване на кредитна карта, така и протоколът за получаване на кредитната карта на 08.02.2016г. са подписани от титуляра по договора, както и нива лимити за кредитна карта MasterCard и Visa. Представеният от ищеца /л. 129-л.130 по делото/ оригинал на процесния договор от 08.02.2016г. е подписан на четири места, както в края на договора, където е изписал и името си – на стр.4, така и на всяка една от първите три страници.
Към договора са приложени /л.154-171/ Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /ОУ/, където в раздел XIII. „ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ“, т.13. е регламентирано правото на банката да обяви ползвания овърдрафт за изцяло или предсрочно изискуем, след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в изрично и подробно посочени седем отделни хипотези /от т.13.1.1. до т.13.1.7 вкл/. Ищецът се позовава на първата хипотеза - т.13.1.1. от визираните ОУ, а именно: Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в случай, че: т.13.1.1. - Титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите ОУ за срок, по-дълъг от 5 /пет/ работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Предвид безспорно установеното по-горе, първото от основните възражения на ответника, а именно, че в раздел ХІІІ от ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa не съществува т.13.1.1., а само т.13.1., която обаче гласи, че договорът се сключва за неопределен срок и в тази клауза не става дума за предсрочна изискуемост, е неоснователно.
Още с определението си по реда на чл.140 ГПК, с оглед изясняване на спора от фактическа страна, съдът назначи съдебна счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи. От писменото заключение на вещото лице М.В.П., потвърдено в първото открито заседание на 18.09.2019г. и прието и приложено като компетентно изготвено и отговарящо на поставените въпроси се установи категорично следното:
1.От представеното движение по банковата сметка, обслужваща кредитната карта, въз основа на което ССЕ състави таблична справка за усвояванията и погашенията, като изчисли подневни салда /табл.1-1/ в периода от 09.02.2016г. /след сключване на договора на 08.02.2016г./ до 21.03.2018г. /от когато банката счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането/.
В рамките на изследвания период лимитът е усвояван няколкократно, като след извършвани погасявания, салдото е снижавано под 5000 лв. и отново е била на разположение сума за усвояване. В изследвания банков регистър са отразени множество усвоявания, както и погашения, като на 20.09.2016г. кредитният лимит от 5000 лв. е надвишен без да е налице последващо погасяване. След тази дата в движението са отразени само начислени възнаградителни лихви, наказателни лихви и такси.;
2.В таблица 2-3 са посочени сумарните стойности на начислените и непогасени задължения по видове, както следва: 5000 лв. е усвоена и непогасена главница; 1646.87 лв. – общо договорна лихва по дебитно салдо; 491.06 лв. общо наказателна лихва /350.60 лв. общо наказателна лихва за минимална вноска + 140.46 лв.-общо наказателна лихва за надвишен лимит/ ; 78 лв. – общо годишна такса за поддържане на карта. В открито заседание вещото лице разясни, че разликата между претендираните от ищеца суми и изчислените по ССЕ е само по отношение на договорната лихва /491.06 лв. вместо 516.44 лв./. Общото задължение /главница+договорна лихва+ наказателна лихва+такси/ е 7215.93 лв.;
3.От общо 26 бр. минимални погасителни вноски /МПВ/ падежирали в периода от издаване на кредитната карта до 26.03.2018г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК/ , са погасени първите 5 бр. и са налице 21 бр. непогасени падежирали МПВ.;
4.Редовното обслужване на кредитната карта е преустановено на 27.06.2016г., когато е извършен последния превод за погасяване на минимална погасителна вноска /табл. 5-1/.; От представеното движение по картовата сметка се установява, че на 21.03.2018г. банката е записала операция със стойност 7215.93 лв. и с основание „Зануляване на дълг по КК 206СС-R-001552 прехвърлен в контракт S24LOVR180800001“.
5.Общият размер на постъпилите по картовата сметка суми за погасяване на задължения възлиза на 906.88 лв., последното от които е на 27.06.2016г.;
6.Последната извършена от ответника транзакция с картата е от дата 15.06.2016г.-теглене на пари в брой – сумата в размер на 20 лв. След тази дата е отразено постъпление на парични средства на 27.06.2016г. чрез превод от друга сметка на картодържателя в същата банка /табл.5-1/. Всички последващи движения, записани по кредита, се отнасят за начислени вземания на банката за възнаградителни лихви и лихви за просрочие и такси.
По отношение на наведените в писмения отговор възражения на ответника, че не е негов или поне не прилича на неговия подпис, който е положен в процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г. и при ксерокоспирането на личната му карта с декларация за съгласие да бъде копирана, от което евентуално би следвало, че липсва съгласие от ответника като титуляр за сключването на договора, съдът установи безспорно следното:
Както по-горе се посочи въпросният договор е подписан не на едно, а общо на четири места, както и на същата дата при сключване на договора – 08.02.2016г. ответникът е подписал и протокол за получаване на кредитната карта, и в края на искането за кредитна карта, и ОУ, и приложените нива лимити за кредитна карта. Ответникът никога не е твърдял, че копираната лична карта със съгласие от него да се копира и подпис, не е негова или че точно към момента на сключване на договора не е била у него, не е била на разположение и някой е злоупотребил /напр. да е изгубена, да е открадната, да е унищожена и пр./. Ответникът претендира, че познава текста на ОУ към договора. И най-вече, както категорично се установи от заключението на съдебната счетоводна експертиза /табл.5-1 и т.6/ след началото на договора – 08.02.2016г. до 27.06.2016г. ответникът, не някой друг, е извършвал съзнателно плащания за погасяване на задължения по кредита, като на 27.06.2016г. е извършен превод от друга сметка на ответника в същата банка по сметката му, по която се отчита погасяване на кредита. При извършването на тези плащания ответникът е можел да провери какви суми и по какъв договор те се дължат и да се противопостави веднага след узнаването. Извършвайки тези плащания сам е потвърдил сключването и действието на договора. След усвояване на суми от кредитния лимит, ответникът сам е предприел погасяване на вноски по кредита, както се потвърди от ССЕ, така че е абсурдно и несериозно едва в писмения отговор бланкетно да сочи, че подписът на договора и съгласието за копиране на личната му карта не е негов или поне не прилича на неговия. Преценявайки обсъдените по-горе писмени доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че между страните е налице валиден договор.
По отношение на второто основно възражение на ответника, а именно, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, съдът установи следното:
От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че банката е изпратила на ответника-титуляр по ДПК нотариална покана от 20.11.2017г. по реда на чл.569 т.3 ГПК, в която като се позовава на Раздел XIIIл чл.13.1.1. от Общите условия на ПИБ-АД за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, съдържа изричното изявление на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането след изтичане на 7-дневения срок от получаване на уведомлението за доброволно погасяване на задълженията. Връчителят е удостоверил надлежно връчването на екземпляри от нотариалната покана с рег.№ 15345, том 5, акт №72, удостоверено чрез представените и приложени писмени доказателства - разписка № 137 от 20.11.2017 г. и уведомления с разписка №1 от 20.11.2017 г.; с разписка № 2 03.12.2017 г. и с разписка № 3 от 04.01.2018 г. на постоянния адрес на длъжника в ******************* / л.118-л.126 по настоящото дело/. Докато в първите две разписки връчителят сочи, че никой не е отговорил на позвъняванията на вратата и е залепил уведомление на вратата на апартамента, то в последната разписка № 3 от 04.01.2018 г. връчителят е отбелязал, че вратата е отворена от лице, което твърди че е наемател на жилището и по негови данни адресатът живее в гр. София, след което е залепил уведомление на вратата на апартамент. В последното уведомление е посочено, че адресатът следва в 14-дневен срок, считано от 04.01.2018г. да се яви в нотариалната кантора, за да получи отправената нотариална покана. От приложената справка от НБДН е видно, че към момента на залепване на уведомленията и към 31.01.2018г. постоянният и настоящ адрес на ответника е същият, който е посочен в т.18 от договора от 08.02.2016г. Според ищеца на 21.03.2018г. /след изтичане на срока, посочен в нотариалната покана, връчен чрез залепяне на уведомление от нотариуса/ е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията на ответника.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Страните са обвързани от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 206CC-R-001552/08.02.2016r. , неразделена част от която са Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa. Процесният договор има изискуемото съдържание за ДПК. Няма спор между страните по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за погасяване на главница, договорна и наказателна лихва и такси, като след 27.06.2016г. няма извършвани погашения. Неплащането на МПВ се установи несъмнено от заключението на съдебната счетоводна експертиза. Действително в Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa в – в раздел XIII. „ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ“, т.13.1.1. е регламентирано правото на банката да обяви ползвания овърдрафт за изцяло или предсрочно изискуем, след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите ОУ за срок, по-дълъг от 5 /пет/ работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Към момента на подаване на заявлението в заповедното производство забавените плащания на изискуеми задължения са със забава от 552 дни.
Единственият спорен момент е
дали банката е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, тъй
като ответникът възразява, че не
е получил уведомление от банката за упражненото от нея право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника.
Според Решение на С. по дело С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.
Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС: „ В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.
Спорният въпрос по делото е връчена ли е редовно нотариалната покана по правилата на чл.47, ал.1 и ал.З от ГПК, респективно налице ли е фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК, следва ли нотариусът да връчва поканата по месторабота, съответно по местослужене или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
С изменения публикувани в Държавен вестник бр. 86 от 2017 г. са измени разпоредби на ГПК, включително и чл. 47 ГПК и чл. 415 ГПК. Брой № 86 на Държавен вестник за 2017 г. е публикуван на ден петък 27.10.2017 г. Промените в нормативните актове влизат в сила три дни след тяхното обнародване, ако няма друг срок, изрично посочен в самия закон. Денят на обнародването не влиза в този тридневен срок /чл. 41, ал. 3 ЗНА/. В случая в закона не е предвиден изричен срок, поради което измененията са в сила от дата 31.10.2017 г.
Съобразно чл. 47, ал. 3 ГПК в сила от 31.10.2017 г., когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
В настоящия случай не е осъществена предвидената в чл. 47, ал. 3, изр. поел. от ГПК проверка за местоработата на ответника, предвидена съобразно действащата редакция на разпоредбата. Процесуалният характер на разпоредбата обуславя нейното приложение спрямо висящите производства, с оглед липсата на изрична регламентация в смисъл, че спрямо същите се прилага действащата до момента уредба. В случая уведомяването е извършено чрез нотариална покана, спрямо връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на нотариуса специална компетентност. Разпоредбата на чл. 47 от ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани / напр.Решение по чл.290 ГПК - № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 62/2014 г., I т. о., ТК/. Липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на въведената с изменението на ГПК допълнителна проверка спрямо връчването на нотариални покани, поради което следва да се приеме, че всички етапи от процедурата по връчване по чл. 47 от ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на нотариални покани. С оглед формиране на извод за редовност на връчването чрез залепване на уведомление законът предвижда наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки и осъществяване на описаните действия в тяхната взаимовръзка и поредност.
При преценка на обстоятелството дали нотариусът може да връчва изявлението на кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите на законите, уреждащи неговите правомощия, а именно: нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, включително и връчване на нотариални покани, като в чл.50 от ЗННД е предвидено, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс; в чл.19 от същия е предвидено, че нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство, както и има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Налице е и постоянна съдебна практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определения по Ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.; по Ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; по Ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК и др., в която изрично е прието, че при връчване на нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК следва да са налице както предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена разписаната в закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия.
В действителност при изменение на разпоредбата на чл.47 от ГПК, с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждане изискването за връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на чл.74, ал. 1, т. 4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до данни, представляващи данъчна и осигурителна информация.
Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и липсата на предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация по реда на чл. 74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от един и същи ранг.
Съдът намира, че така констатираното противоречие не може да бъде отстранено по тълкувателен път, доколкото разпоредбата на чл. 74 от ДОПК е императивна и кръга на лицата, които имат достъп до осигурителната информация не може да бъде разширяван. От друга страна, не би могло да се извърши и корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК като се изключи от приложимия за нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване по месторабота, доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки.
Допускането на различен ред за връчване на книжата според субекта /нотариус, съдебен изпълнител, съд/, осъществяващ връчването и вида на връчваните книжа, както и възможността да се достигне до различно тълкуване на вида на предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме, че е осъществено „достигане на изявлението на банката до длъжника" в хода на заповедното и исковото производство, означава страните по делото - както кредитора, така и длъжника да бъдат поставени в неизвестност за това дали са упражнили надлежно правата си, да се стигне до противоречиво прилагане на разпоредбите на закона по отношение на едни и същи страни в различни производства и да се наруши принципа на правната сигурност, според който когато един спор се разрешава от съдилищата, той трябва да бъде разрешен окончателно. Прилагането и неприлагането на изречение последно на чл. 47, ал.З от ГПК в зависимост от субекта е в разрез с целта на изменението на нормата, тъй като то цели, правата на ответника в исковото производство, респективно длъжника в заповедното производство да бъдат достатъчно охранени и същия да може да реализира своята защита.
Въз основа на изложеното се налага извода, че не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по представеното извлечение от сметки и договора към него.
Съобразявайки
изложеното по-горе, съдът не може да приеме
при тези доказателства, че е
налице валидно връчване на
нотариална покана, с която кредиторът уведомява длъжника, че упражнява правото
си да
направи целия кредит предсрочно изискуем. Възражението на ответника в настоящото исковото производство е
основателно, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането
на кредитора, тъй като уведомлението за
това не е получено от него преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК.
Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли предявения иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед по реда на чл.417 от ГПК, като неоснователен.
Ответникът бланкетно в писмения отговор заявил, че претнедира разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, но нито е посочил размер и основание за разноски, нито е представил писмени доказателства за разноски по делото, нито е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което и искането му следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул./ул. бул. Цариградско шосе № 111 П, представлявано от С. А. П. – изпълнителен директор, съдебен адрес:***, чрез юрк. Д. И. Д., против С.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за установяване съществуване на вземане за сумите от общо 7 367,31лв., представляваща непогасено обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка № 206СС-R-001552/08.02.2016г., от която - главница в размер на 5 000лв.; просрочена договорна лихва за периода от 19.09.2016г. до 21.03.2018г. в размер на 1 646.87лв., просрочена наказателна лихва за периода от 06.10.2016год. до 26.03.2018год. в размер на 516.44лв., годишна такса за поддържане на картата в размер на 78лв. и разноски по събиране на вземането в размер на 126лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018 год., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 284/27.03.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на Районен съд – Търговище , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искане по чл.78 ал.3 от ГПК на С.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул./ул. бул. Цариградско шосе № 111 П, представлявано от С. А. П. – изпълнителен директор, съдебен адрес:***, чрез юрк. Д. И. Д., да му заплати разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: