РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Нова Загора, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20252220200350 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Д. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.Х. И. Х.
от АК - Сливен, против Наказателно постановление № 24-0306-001300/23.10.2024г ., издаден
от ОДМВР Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, предл.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50.00 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.104А от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР, са й отнети 18 бр. контролни точки.
В жалбата се релевират доводи, че не била получавала процесното НП. За пръв път
узнала за издаденото срещу нея НП на 25.08.2025 г. Твърди, че връчването на същото било
опорочено и моли съдът да го отмени. Моли да бъде призован свидетел.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Х. Х.
от АК - Сливен.
Въззиваемата страна - ОДМВ - Сливен не изпраща процесуален представител.
В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден.
В съдебно заседание се явяват и свидетелите – С. Ц. Д. – актосъставител, Б. Й. Б. –
1
свидетел и водения свидетел Димитър И. Д. – баща на жалбоподателката.
Св.С. Ц. Д. - актосъставител, споделя че жалбоподателката нямала поставен колан и
говорела по телефона. Те я видели и взели отношение. С колегата инсп.Б. извършвали обход
в гр.Нова Загора и по ул.„Цар Освободител“, не помни точно къде засекли
жалбоподателката по ул.„Цар Освободител“ да пътува в посока-юг с „Дачия Сандеро“, като
я видели да говори по телефона и била без поставен предпазен колан, след което те
направили обратен завой, пуснали светлинен сигнал и извършили проверка, като й
съставили АУАН. Телефонът бил опрян до лявото й ухо.
Св.Б. Й. Б., споделя че е бил свидетел на нарушението и при съставянето на АУАН. В
случая установили, че водачът е без поставен колан и по време на движение използва
телефона си.
Св.Димитър И. Д., баща на жалбоподателката, заявява че, полицаите му донесли
известието и му казали да се подпише. Дъщеря му Д. и мъжа й тогава работели в *** и не се
връщали доста дни и той го оставил на масата и забравил да й каже за него и чак когато Д. и
мъжът й се върнали го видели, но вече бил минал срока за обжалване.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа страна:
На 11.10.2024 г. около 15:20 часа, *** до фирма „Маги Мебел“, Д. Д. М. с ЕГН
********** и адрес: ***, управлявала в посока север-юг, лек автомобил марка „Дачия“
Сандеро, с регистрационен номер ***, като:
1. Не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван.
2. По време на движение използва мобилен телефон, като го държи със своята лява
ръка върху лявото си ухо без устройство позволяващо използването му без участието на
ръцете.
Констатираните нарушение били квалифицирано по чл.137А, ал.1 и по чл.104а от
ЗДвП, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.първо и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на
100,00 лв., като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР, на водача били
отнети общо 18 бр. точки.
Наказателното постановление било издадено на Д. Д. М., ЕГН **********,
жалбоподател и водач на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 25-0804-000230 по чл.171, т.4 от ЗДвП от 24.07.2025 г., НП № 24-
0306-001300 от 23.10.2024 г., АУАН серия GA Акт № 1431582/11.10.2024 г., справка за
нарушител/водач Д. Д. М. с ЕГН **********, копие от пощенски плик на л.13 от делото,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и гласните доказателства събрани в съдебно
заседание.
2
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло, като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Приложения по делото АУАН серия GA, № 1431582, съдържа всички изискуеми
реквизити, предвидени в чл.42 и чл.43 от ЗАНН: трите имена на актосъставителя, дата и
място на извършване на нарушението, описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, законните разпоредби които са нарушени, трите имена и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и месторабота, ЕГН, имената, адресите и дати на раждане на
свидетелите, обясненията и възраженията на нарушителя. АУАН е връчен надлежно срещу
разписка на нарушителя и е подписан от нея, актосъставителя и свидетелите.
Жалбоподателката е уведомена за правото й да обжалва съставения му акт и сроковете, в
които може да упражни правото си.
От него става ясно, че на 11.10.2024 г. около 15:20 часа, *** до фирма „Маги Мебел“,
Д. Д. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, управлявала в посока север-юг, лек автомобил
марка „Дачия“ Сандеро, с регистрационен номер ***, като:
1. Не използвала обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван.
2. По време на движение използвала мобилен телефон, като го държала със своята
лява ръка върху лявото си ухо без устройство позволяващо използването му без участието
на ръцете.
НП е връчено на 04.11.2024 г. на бащата жалбоподателката, а жалбата е подадена на
12.09.2025 г., но в случая настоящият състав приема, че съгласно свидетелските показания и
възрастта на свид.Д. И. Д., то НП не е стигнало в законоустановения срок до
жалбоподателката, която е узнала за него в един значително по-късен момент и следва да
допусне до разглеждане жалбата.
Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Същият съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Наказателното постановление е издадено по утвърден образец, от компетентен АНО,
3
съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Същото съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.
В НП е описано къде е установено нарушението – *** до фирма „Маги Мебел“.
С нормата на чл.137А от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено
изискване при управление на МПС, да използват обезопасителния колан, с който е МПС е
оборудвано.
С нормата на чл.104а, ал.1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е
въведена забраната при управление на МПС, да не използват мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му.
На първо място следва да бъде обсъдено констатираното с АУАН GA
1431582/11.10.2024 г., от водача на МПС нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП.
Събраните по делото писмени доказателства безпротиворечиво сочат, че на
11.10.2024 г. около 15:20 часа, *** до фирма „Маги мебел“, Д. Д. М. е управлявала в посока
север-юг, лек автомобил марка „Дачия Сандеро“ с регистрационен номер ***, като по време
на движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Изложената
фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, като
показанията на актосъставителя и свидетелите, които в тази посока са едностранни и
непротиворечиви и настоящият състав ги кредитира напълно. Следва да бъде отбелязано, че
и самата жалбоподателка не е изложила никакви обяснения в тази посока, и не е оспорила
фактите в тази част от процесното НП. Следва да бъде прието за безспорно установено, че
при управлението на процесното МПС на установената дата, жалбоподателката не е
използвала обезопасителния колан на МПС.
На второ място съдът следва да обсъди обжалваното нарушение на чл.104а от ЗДвП.
С посоченият по-горе АУАН, на 11.10.2024 г. около 15:20 часа, *** до фирма „Маги
мебел“, Д. М. управлявала в посока север-юг, лек автомобил марка „Дачия Сандеро“ с
регистрационен номер ***, като по време на движение използвала мобилен телефон, като го
държала със своята лява ръка върху лявото си ухо без устройство позволяващо използването
му без участието на ръцете. Макар и жалбоподателя да навежда, че полицейските служители
не са чули жалбоподателката да говори по мобилния си телефон, тъй като прозорците на
автомобила са били затворени, съдът не намира същото за състоятелно, тъй като закона
забранява използването му, поради което е без значение как точно бива използвано
устройството – дали за разговор, дали за сърфиране в интернет, дали за игри или като
камера и пр.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – С. Д., който поддържа
съставения от него акт. Сочи, че причината да спрат управлявания от жалбоподателката
автомобил, била, че с колегата му на свидетеля – Б. Б., видели как Д. М. говорила по
4
мобилно устройство без устройство „Свободни ръце“ и без поставен колан, като това била
причината, за да я спрат. Потвърждава, че водачката разговаряла в движение по мобилния си
телефон. И актосъставителят, и свидетелят Б. при съставянето на АУАН, едностранно и
безпротиворечиво посочват, че непосредствено са видели как лицето е шофирало процесния
автомобил и е държало в лявата си ръка мобилен телефон, опрян до лявото ухо.
Смисълът на забраната в чл.104а от ЗДвП е ръцете на шофьора да бъдат освободени от
държането на мобилен телефон, заради неговата лична и на другите участници в движението
безопасност. В тази разпоредба законодателят не изисква от обективна страна водачът да
говори по мобилния си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка,
преглеждането на кореспонденция, на снимки, игрането на игри, ползването на приложения
в него и всички други възможности, които предоставя ползването на един мобилен телефон.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни и
съответни на събраните писмени доказателства, включително и от съставения АУАН, чиято
презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради което съдът
възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по
безспорен начин, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна
нарушение и на чл.104а от ЗДвП, тъй като на 11.10.2024 г. около часа на посоченото в акта и
в НП място, при управление на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ СН 52020АР, е
използвала мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
В случая е установено виновно несъобразяване от страна на жалбоподателя като
водач на МПС със забраната на чл.104а от ЗДвП, според която на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му, както и със забраната на чл.137А от ЗДвП, вменяваща като
задължение на водачите на МПС, при движение да използват обезопасителен колан.
От показанията на свидетелите С. Д. и Б. Б., се установи, че жалбоподателката е
извършила процесното деяние по време на движение. Именно тя в качеството си на водач на
превозното средство, е адресат на горепосоченото задължение и годен субект на
нарушението по чл.104а и 137А, ал.1 от ЗДвП. Следователно в обективната действителност
са се осъществили фактите от хипотезиса на правната норма по чл.104а и чл.137А, ал.1 от
ЗДвП и за жалбоподателката е възникнало задължение да съобрази поведението си с
разписаното правило за поведение, което същата не е сторила. От субективна страна
деянието е било извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в случая санкционна
разпоредба, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на
жалбоподатеката било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 100,00
5
лв., като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, на водача са отнети общо 18 контролни точки.
Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на
наказанието, поради което и в тази си част наказателното постановление е законосъобразно
и правилно.
Не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за
умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения
от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като
„маловажен случай“. Напротив, съгласно приложената по делото справка за нарушител /л.9
от делото/, жалбоподателката има множество влезли в сила НП и ЕФ за нарушения по ЗДвП,
включително някои от тях и от вида визиран в процесното НП.
Съдебният състав прие, че в хода на административното производство, както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, не са допуснати процесуални
нарушения, които да са от категорията на съществените такива, водещи до засягане и
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
По разноските: Процесуалният представител на АНО, чрез ст.юриск.Дарина Конарева,
не е направил искане за заплащане на разноски в производството.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-001300/23.10.2024 г.,
издадено от ОДМВР Сливен, за нарушение, установено с АУАН серия GA, № 1431582 от
11.10.2024 г., издаден от ОД на МВР - Сливен, с което на Д. Д. М. с ЕГН **********, с което
е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 100,00 /сто/ лева и
„отнемане на общо 18 точки“, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП
и „Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение“, затова че: на
11.10.2024 г. около 15:20 часа, *** до фирма „Маги Мебел“, Д. Д. М. с ЕГН **********,
адрес: ***, управлявала в посока север-юг, лек автомобил марка „Дачия“ Сандеро, с
регистрационен номер ***, като: 1. Не използва безопасителен колан, с какъвто
автомобилът е оборудван и 2. По време на движение използва мобилен телефон, като го
държи със своята лява ръка върху лявото си ухо без устройство позволяващо използването
6
му без участието на ръцете, с което е нарушила разпоредбите на чл.137А, ал.1 и чл.104а от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7