№ 3426
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100509414 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. А. срещу решението от
28.07.2022 г. по гр.д. № 2253/2022 г. на СРС, 37 състав. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, като са изложени съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН, евентуално
– да се отмени само наложената му мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.
Въззиваемата страна Л. А. А. оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да се остави в сила.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л. А. А. срещу
А. Д. А. – за защита от домашно насилие, подробно описано в молбата от
1
18.01.2022 г. и в нейното уточнение от 27.01.2022 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С решението от 28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 2253/2022 г., СРС,
37 състав, е издал заповед за защита в полза на Л. А. А. срещу А. Д. А. с
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. Първоинстанционният съд е
предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложил е на
ответника глоба в размер на 200 лева и е осъдил ответника да заплати на
молителката разноски от 300 лева, а на СРС – държавна такса от 25 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните
насилнически актове са доказани. Представената от молителката декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не
съдържа конкретните дати, часовете (точни или приблизителни) и мястото
(конкретния адрес в с. Опицвет) на актовете на насилие в периода от
19.12.2021 г. до 04.01.2022 г., както и конкретните дати, конкретните обиди,
часовете (точни или приблизителни) и телефонните номера на отправяне и
получаване на обидите по телефон. Съдът няма право да указва на молителя
да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на
актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие.
Разпитаните от районния съд свидетели Д.В. и Ц.М. не са били очевидци на
твърдяното насилие в с. Опицвет, а знаят за него единствено от молителката,
поради което показанията им в тези части също не представляват годни
доказателствени средства за установяване на процесните актове в посоченото
село. Св. М. е дала показания и за актове на насилие по телефон извън
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (през лятото на 2021 г.), поради
което показанията й в тази част са неотносими доказателствени средства. По
делото са представени свидетелски показания в писмена форма – 4
декларации, съдържащи се на л. 45-л. 51 от делото на СРС, които са
недопустими доказателствени средства. Други доказателства за авторството
2
на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.
Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а
молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата Л. А. А. да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за
защита, както и държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивната жалба.
Предвид изхода на делото, въззиваемата няма право на разноски за
първоинстанционното производство. Въззивникът не е претендирал разноски
за нито едно от двете съдебни производства, поради което съдът не се
произнася по този въпрос с решението си.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2253/2022
г. на Софийския районен съд, 37 състав, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. А. А., ЕГН **********,
за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Д. А., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на
ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. А. А. да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавни такси в размер на 37.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. А. А. за присъждане на
разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4