МОТИВИ към Присъда № 78 от 03.07.2018
г. по НЧХД № 78/2018 г. по описа на Районен съд - Дупница
Г.К.Г., ЕГН **********
с адрес: *** е предявил частно обвинение срещу Д.Л.С. с адрес: *** за
престъпление по чл.148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. II във вр. с чл. 147, ал. 1,
пр. II от НК и А.С.С.,
със същия адрес, за престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т.
2, пр. II във вр. с чл.
147, ал. 1, пр. II от
НК.
В тъжбата се сочи, че на 31.03.2017 г. тъжителят Г.К.Г.
бил призован от полицай Младен Петров в
РУ гр. Дупница, за да даде обяснения по повод на извършвана проверка възложена
от районна прокуратура гр. Дупница по жалба на Д.С., която била депозирана на
13.07.2017 г. в РП гр. Дупница с вх. №
1995/2017 г. Според изнесеното в жалбата, С. е оклеветила Г., че на 01.07.2017
г. около 17.00 ч. заплашвал съпруга й по телефона, а впоследствие отишъл у тях
с кола в нетрезво състояние, извадил пистолет и ги заплашвал с думите ,,Ще ви
избия“. В обяснение дадено в хода на
проверката на 25.07.2017 г. С. леко видоизменила обстоятелствата, като е
посочила, че на 03.07.2017 г. около 17.00 ч. Г. бил у тях много пиян, миришел
на алкохол, като прибавила и думи, с които я обиждал ,,курво, боклук“. В
рамките на проверката пред полицай Петров, обяснение е снето и от А.С.С. –
дъщеря на Д. и С С . В обяснението дадено на 02.08.2017 г. по случая, същата не
си спомня датата, но твърди, че действието се е развило около 20.00 ч.. тя и
майка й останали на двора, а баща й бил на магазина, тогава Г. отишъл с кола,
започнал да свири и те се показали, тогава е обиждал и заплашвал майка й,
извадил пистолет от чантата и ги заплашил с убийство с думите ,,Курви мръсни, и
Вас и Ачо ще Ви избия“.
С тъжбата е
предявен граждански иск срещу Д.Л.С. в размер на 1500 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени
срам, унижение и огорчение, накърняване на достойнството на тъжителя в резултат
на деянието, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата; граждански иск срещу А.С.С. в размер на 1000 лв. представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени
срам, унижение и огорчение, накърняване на достойнството на тъжителя в резултат
на деянието, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно
заседание на 06.03.2018 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените
граждански искове и е конституирал тъжителя Г.К.Г. като граждански ищец.
Повереникът на
частния тъжител адв. О. поддържа обвиненията срещу подсъдимите и претендира гражданските
искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимата Д.С.
е дала обяснения, според които тъжителят е дал на съпруга й в заем сумата от
200 лв., от които не му е върнал 60 лв. До този момент отношенията между
двамата били нормални, нямали никакви проблеми. На 01.07.2017 г. около 22.00 ч.
се обадила по телефона на Росен Петров, който е началник на тъжителя и той я
посъветвал на следващия ден да отиде на работното му място – Затвора гр. Бобов
дол, за да й обясни какво да направи. Преди това тя му обяснила за дадената в
заем сума, както и че в продължение на три часа тъжителят е звънял на съпруга й
и го заплашвал, че ще го убие. Когато звънял по телефона на съпруга й, тя
вдигнала и тъжителят й казал ,,Какво искаш ти ма курво“. Когато Г. пристигнал
пред къщата им бил пиян и започнал да я псува на майка и да отправя обиди и
закани ,, курва, ще ви избия“. На следващия ден подал жалба до прокуратурата. В
последната си дума моли да бъде оправдана.
Подсъдимата А.С.
е дала обяснения, че на 01.07.2017 г. Г. отишъл пред къщата им да търси баща й,
като му казала, че той е до магазина. Когато пристигнал пред тях, започнал да
свири, тя излязла навън, след което извикала майка си и когато тя излязла Г.
започнал да я обижда, като размахвал пистолет. Като видяла пистолета, майка й
се изплашила и се прибрала в къщата. Желае да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Защитникът на подсъдимите
– адв. Г. излага доводи, че подзащитните му не са извършил престъпленията
повдигнати им с тъжбата и пледира да бъдат признати за невиновни и оправдани.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – обяснения на подсъдимите,
показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Д.Л.С.
е родена на *** ***, българка, с българско гражданство, със средно-специално
образование, омъжена, безработна, неосъждана, егн
**********.
Подсъдимата А.С.С.
е родена на *** г. в гр. София, с адрес: гр. Дупница*******, българка,
българска гражданка, неосъждана, безработна, неомъжена, егн **********.
Не е спорно
между страните, че тъжителят Г. и С С /съпруг и баща на двете подсъдими/ били колеги
като надзиратели в Затвора гр. Бобов дол, както и факта, че през 2016 г. Г.
предоставил на Сапинев заем в размер на 200 лв., от които останали невърнати 60
лв.
На 13.07.2017
г. подсъдимата Д.С. депозирала жалба до РП гр. Дупница с вх. № 1995/17, в която
е изложила, че на 01.07.2017 г. към 17.00 ч. Г.Г. - бивш колега на съпруга й,
му позвънил по телефона и започнал да го псува и заплашва за това, че има да му
дава още 60 лв. Съпругът й не взел на сериозно заплахите на Г. и отишъл до
магазина, в същото време докато го нямало, Г. дошъл пред тях във видимо
нетрезво състояние и започнал да размахва пред нея и дъщеря й пистолет, като
крещял обидни думи ,,Ще ви избия“. В хода на предварителната проверка по
случая, Д.С. е дала обяснения на 25.07.2017 г., в които е изложила следното:
,,На 03.07.2017 г. около 17 ч. пред дома му в гр. Дупница на ул. ,,Иван Шишман“
36, лицето Г.Г. дойде във видимо нетрезво състояние, свиреше с клаксона на
колата си ,,Ауди А3“, когато излязох да видя какво става заедно с дъщеря ми А.С.,
той слезе от автомобила, започна да ме обижда с думите ,,курво, боклук“ и
множество такива и след това ми извади пистолет и започна да казва, че ще ни
застреля, визираше мен и съпруга ми С С , същият беше много пиян и миришеше на
алкохол, всичко това стана пред очите на дъщеря ми. Казах му, че ще извикам
полиция и тогава Г. се качи в автомобила си и тръгна в посока ж.к. Бистрица“.
На 02.08.2017
г. А. Славчова С. е дала обяснения във връзка с извършената предварителна
проверка, в които сочи: ,,Преди около месец не си спомням точно дата се бяхме
събрали вкъщи в двора с майка ми и баща ми на ул. ,,Иван Шишман“ 36. Приятел
или познат на баща ми звънна няколко пъти по телефона да го заплашва. Той реши
да не вдига и си изгаси звука на телефона. Ние останахме в двора, а баща ми
отиде до магазина. Ауди А3 сиво спря пред нас 5 минути след като баща ми
излезе. Започна да свири и ние се показахме, той започна да обижда майка ми и
да ни заплашва. Извади пистолет от чантата си и ни заплаши с убийство. Майка ми
се изплаши и му каза, че ще извика полиция, но той запали колата и си тръгна.
Заплаши ни с думите ,,курви мръсни и вас и Ачо ще ви избия“, извади пистолета
си, но го държеше насочен към земята. Това стана около 20.00 ч.“
Снето било
обяснение и от Г.Г., в което същият отрича да е ходил и да се е срещал със
съпругата и дъщерята на бившия му колега С С . Единствената среща, която е имал
със съпругата на Сапинев е при даването на паричния заем. Г. не отрича, че се е
обаждал на Сапинев по телефона, за да си търси парите, но той винаги си намирал
причина да не го направи. Поради невърнатия заем отношенията между тях се
влошили. Видно от приложената по делото прекратена преписка № 348000-5419/2017
г., при направена справка в служба КОС при РУ гр. Дупница е установено, че Г.К.Г.
се води на отчет и контрол в служба КОС и му е издадено разрешение №
20160261499 за дейности с късо огнестрелно оръжие пистолет ,,ТТ“ кал. 7,62x25мм № ГГ1628, валидно до
01.11.2021 г. На 31.07.2017 г. Г.Г. е предупреден от мл. инспектор Младен
Петров на основание чл. 65 ЗМВР в бъдеще да не се саморазправя с Д.С. и членове
на нейното семейство и всички спорни въпроси да решават по законоустановения
ред.
С
постановление от 28.08.2017 г. прокурор при Районна прокуратура гр. Дупница е
отказал да образува досъдебно
производство и прекратил преписка вх. № 1995/2017 г. по описа на РП-Дупница
поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
На 11.04.2017
г. Г. е приет на лечение в Университетска болница за активно лечение по
ортопедия, Клиника костна патология и обща ортопедия, гр. София, където е
извършена оперативна интервенция ,,алопластика коксе син“, след което е изписан
с окончателна диагноза ,,некрозис асептика капитис феморис син МКБ М87.05“ на
20.04.2017 г., видно от представената по делото епикриза. Същият е бил в отпуск
поради временна неработоспособност във връзка с посоченото заболяване за
периода от 10.06.2016 г. до 02.11.2017 г. Същият притежава лек автомобил
,,Фолксваген Транспортер“ с рег. № 6832 ВА и лек автомобил ,,Ауди А3“ с рег. №
КН9300ВН, видно от писмо рег. № 348000-4595/28.05.2018 г. на Началника на
РУ-Дупница.
Видно от
представените по делото етапна епикриза от 10.10.2017 г. и 20.02.2018 г.,
издадени от д-р Илка Иванова, подсъдимата Д.С. е с диагноза ,,посттравматично
стресово разстройство, разстройство в адаптацията“ и на същата е назначена
терапия.
Свидетелят
Росен Петров – колега на тъжителя в показанията си твърди, че Г. е бил в
продължителен отпуск след извършена оперативна интервенция – смяна на става на
крака. Когато Г. е идвал да си представи болничните листа се е придвижвал с
патерица, като е имало случаи, в които му помагал да слиза по стълбите и е
виждал, че отвън го чака шофьор с автомобил. С личния си автомобил за първи път
е дошъл, когато се върнал на работа края на м. ноември-началото на м. декември
2017 г. През лятото на 2017 г. съпругата на С С – Д.С. е отишла при него и са разговаряли и
при тази среща тя е споделила за проблемите им с Г., свързани с неуредени
парични взаимоотношения. Тогава той я посъветвал да си подаде жалба в
прокуратурата или в полицията. При тази среща, С. не е споменала за отправяни
от Г. заплахи с оръжие. Свидетелят твърди, че във връзка с неуредените парични
взаимоотношения между Г. *** документи, от които не било установено извършване
на престъпление от Г., поради което ръководството на затвора не предприело
дисциплинарни мерки спрямо Г..
Свидетелят
Иван Манчев – колега на тъжителя в показанията си твърди, че след операцията Г.
бил трудно подвижен, ходел с патерици, на прегледи той го е карал. Не е виждал Г.
да шофира през лятото на 2017 г. В същия период си спомня, че Г. го помолил да
го закара до полицията в гр. Дупница във връзка с подадена жалба срещу него от
съпругата на Сапинев във връзка с неуредени финансови взаимоотношения. Тогава Г.
се придвижвал с помощта на патерици, а той го чакал на паркинга зад полицията.
Като се върнал, Г. бил ядосан, разказал му в общи линии какви обяснения е
давал. След подаване на жалбата, техни колеги започнали да коментират случая и
да се държат подигравателно с Г., който се изолирал от колегите си.
Свидетелят
Димитър Стоянов в показанията си твърди, че познава тъжителя, който от лятото на
2017 г. в продължение на една година живял в с. Мали Върбовник. В този период Г.
не е шофирал, а когато трябвало някъде да отиде той го закарвал с личния си
автомобил. Дълъг период от време Г. ползвал патерици.
От показанията
на свидетелката Вероника Кирилова – дъщеря на тъжителя се установява, че познава
подсъдимите, както и С С . Известно й е, че баща й е дал паричен заем на
Сапинев, както и, че не цялата сума е върната. През лятото на 2017 г. при
престоя си в България тя е закарвала баща си до с. Мали Върбовник, той е ходел
с помощта на патерици. На 01.07.2017 г. двамата заедно били на почивка в гр.
Сандански и се върнали на другия ден. Баща й не е шофирал сам автомобила си, тъй
като здравословното му състояние не позволявало, ползвал нейните услуги или на
негови приятели да го закарат, когато трябвало да отиде някъде. Във връзка с
дадения заем знае, че баща й е искал да му бъде върнат, но това не е станало,
викали го в полицията заради подадената срещу него жалба от Сапиневи, след което
бил много разстроен.
От показанията
на свидетеля С С се установява, че имал
нужда от пари и Г. му дал в заем 200 лв. По това време все още двамата работели
заедно в затвора гр. Бобов дол. Върнал му сумата от 140 лв. като останал да му
дължи 60 лв. Спомня си, но не и конкретната дата, че Г. му се обадил по
телефона, напсувал го, разменили си реплики. По време на разговора присъствали
дъщеря му и съпругата му. Същият ден Г. му звънял няколко пъти. При едно от
обажданията, съпругата му взела телефона и попитала Г. какво иска, след което Сапинев
отишъл до магазина, а в това време Г. с автомобила си отишъл пред къщата им и
заплашвал съпругата и дъщеря му, че ще ги избие, като е отправял и обидни думи.
Същата вечер се обадил на Росен Петров, тъй като и преди този случай са били
подавани сигнали срещу Г., че злоупотребява с алкохол. При проведения разговор,
Петров му казал да подаде жалба. Заявява, че Г. се е движел нормално, сам е
шофирал автомобила си през лятото на 2017 г.
От показанията
на нито един от разпитаните свидетели не се установиха твърденията, изложени от
подсъдимата Д.С. в жалбата й подадена на 13.07.2017 г. до Районна прокуратура
гр. Дупница, в обясненията на същата от 25.07.2017 г. и в обясненията на А.С.
от 02.08.2017 г., че тъжителят Г.Г. им се заканвал с убийство и е отправял
обидни думи. Съдът кредитира показанията на св. Петров, който заявява, че при
разговора си с Д.С., последната не е споменала за отправяни заплахи от страна
на Г.. Единствено е споменала, че съпругът й има неуредени парични
взаимоотношения с Г., като свидетелят заявява, че не са установени данни за
извършено престъпление след като били изискани доказателства от районна прокуратура
гр. Дупница. Тези показания са напълно достоверни и съдът ги кредитира, тъй
като се подкрепят и от постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство от 28.08.2017 г., поради липса на данни за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3 НК. Съдът кредитира показанията на свидетелите Манчев,
Стоянов и Кирилова, които установяват, че тъжителят е ползвал услугите им, за
да се придвижва с автомобил, тъй като здравословното му състояние и извършена
оперативна интервенция не позволявали той да управлява МПС. Техните показания
се подкрепят и от заявеното от св. Росен Петров, който е виждал тъжителя при
идванията му в Затвора гр. Бобов дол, че се придвижва с патерици, а пред
сградата го чакал шофьор, който да го прибере. Съдът не кредитира показанията
на св. Сапинев, който е заявил, че е виждал тъжителя да шофира след случая, тъй
като показанията му са изолирани и се опровергават изцяло от показанията на
горните свидетели. Съдът кредитира показанията му единствено в частта, в която
свидетелства за това, че Г. му е предоставил паричен заем в размер на 200 лв.,
от които останали невърнати 60 лв., тъй като в тази част същите се подкрепят от
показанията на първата условна група свидетелски показания, коментирани
по-горе, както и от обясненията на подсъдимите, които също са наясно с
възникналите заемни правоотношения между Сапинев и Г.. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите, че Г. е отишъл с автомобила пред къщата им на
01.07.2017 г., тъй като от една страна обяснения на двете подсъдими са
противоречиви относно съществени детайли, както и относно датата, на която
тъжителят е отишъл пред къщата им. В
жалбата до РП – гр. Дупница подсъдимата Д.С. е изложила, че Г. е отишъл на
01.07.2017 г., а в обяснението си от 25.07.2017 г. е посочила, че датата е
03.07.2017 г. Налице е съществено противоречие и относно часа на идването на Г.
пред дома им, като подсъдимата Д.С. конкретизира, че това е станало около 17.00
ч., а подсъдимата А.С. в обяснението си е посочила, че инцидента е станал около
20.00 ч. Относно противоречията в обясненията на двете подсъдими, съдът
констатира и други такива. Подсъдимата Д.С. твърди, че при идването на Г. пред
дома им са провели разговор и след като му казала, че ще извика полиция, той си
тръгнал. Тази теза не се потвърждава от обясненията на другата подсъдима А.С.,
която е заявила следното: ,,той потърси баща ми и аз казах, че е до магазина и
каза викни майка ти, аз я извиках и той започна да я обижда, като размахваше
пистолет…когато я извиках, той беше долу и обиждаше. Майка ми беше излязла на
вратата и като видя, че размахва пистолет се уплаши и се прибра“. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата Д.С., че е подала жалба до РП гр. Дупница
на другия ден след инцидента. Видно от щемпела поставен върху същата при входирането
й се установява, че е подадена на 15.07.2017 г. Обясненията на двете подсъдими
са опровергани изцяло и от показанията на св. Вероника Кирилова, че на
инкриминираната дата 01.07.2017 г. заедно с баща си били извън гр. Дупница и се
върнали на другия ден.
От събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства не бе установен по
един безспорен и категоричен начин действията на Г.К.Г., описани в жалбата на Д.С.
*** и в обяснението й от 25.07.2017 г. и в обясненията на А.С. от 02.08.2017 г.
Авторството на
жалбата и обясненията на двете подсъдими, в които са изложени твърдения за
извършени престъпления от тъжителя, не се оспорва от подсъдимите.
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на
свидетелите Росен Петров, Иван Манчев, Димитър Стоянов, Вероника Кирилова,
отчасти показанията на св. С С в
кредитираните части, както и частично от обясненията на подсъдимите, също в
кредитираната им част, събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на
така установеното, съдът счете, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна следното:
Относно обвинението, повдигнато на Д.С.:
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две
форми – разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се
засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление
е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на
действителността. Несъмнено престъпният състав на клеветата в двете
изпълнителни форми – разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на
престъпление се осъществява в момента, в който клеветническите твърдения станат
достояние на трети лица.
Съдът счете,
че подсъдимата Д.С. е осъществила една от формите на изпълнително деяние –
приписване на престъпление на Г.К.Г..
Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т.
2, пр. II във вр. с чл.
147, ал. 1, пр. II от
НК, тъй като с жалба от 13.07.2017 г. до Районна прокуратура – гр. Дупница и в
писмено обяснение от 25.07.2017 г., дадено пред полицейски служител на РУП –
Дупница в рамките на възложена проверка по преписка № 1995/2017 г. на Районна
прокуратура – гр. Дупница, е приписала на Г.К.Г. престъпления по чл.144, ал.3 и
чл.146, ал.1 от НК, като според изнесеното в жалбата на Д.С., на 01.07.2017 г.
около 17:00 часа Г.К.Г. е заплашвал съпруга й по телефона, а в последствие
отишъл у тях с кола в нетрезво състояние, извадил пистолет и ги заплашил с
думите: „ще ви избия”, а в обясненията на Д.С. от 25.07.2017 г. същата е посочила,
че на 03.07.2017 г., около 17:00 часа, Г.К.Г. е бил у тях, много пиян, миришел
на алкохол и ги обиждал с думите: „курво, боклук”.
За изпълнителното деяние на престъплението клевета по
чл. 147, ал. 1, пр. II от НК се изисква да бъде приписано
другиму престъпление без значение дали то е действително извършено или не е
извършено, но засягащият позорен факт трябва да е неверен. Ако позорния факт е
верен, това би засегнало само наказуемостта. Приписването на престъпление е
особен случай на разгласяване на позорни обстоятелства, неотговарящи на
действителността. Отговорността за клевета би се носила само ако твърдяното
престъпление е конкретизирано в достатъчна степен, а именно то да е очертано
достатъчно конкретно по време, място и начин на извършване, което в настоящия
случай е сторено.
С горепосочените изрази подсъдимата е наклеветила
тъжителя Г., че е осъществил съставите на престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство и по чл. 146, ал. 1 от НК - обида.
Подсъдимата не доказа истинността на изнесеното от
нея в жалбата си до Районна прокуратура гр. Дупница и в обяснението, което е
дала в хода на предварителната проверка по случая, поради което съзнателно е
наклеветила тъжителя, че е извършил горните престъпления. Подсъдимата не доказа
истинността на приписаните престъпления. Напротив – от показанията на
свидетелите, чиито показания съдът кредитира, както и от постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство, безспорно се установи, че тъжителят
не е извършил противоправно деяние. Съдът прие, че е налице квалифициращият
признак по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК. Разгласяването на позорните обстоятелства е
извършено чрез депозирането на жалба до Районна прокуратура гр. Дупница и в обяснение,
което е дала в хода на предварителната проверка, възложена от прокурора, т.е.
,,по друг начин“ по смисъла на посочената разпоредба.
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна деянието е извършено
умишлено – при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици с цел
злепоставянето на тъжителя. Същата напълно съзнателно с изложеното от нея в
жалбата и обяснението си, е приписала престъпление на Г.Г., съзнавайки, че
изнася клеветнически твърдения. В тази връзка неоснователен е довода на
защитата за несъставомерност на деянието от субективна страна, тъй като
подсъдимата е упражнила конституционното си право на жалба да търси защита от
органите на властта. Следва да се подчертае, че конституционно гарантираното
право на гражданите да подават молби, жалби и петиции до съответните власти не
е абсолютно и при упражняването му не следва да се накърняват правата на други
граждани, които също са законово защитени, в случая посредством предвидената в чл. 147
от НК наказателна отговорност при засягане на доброто име и почтената
репутация на личността.
С оглед на гореизложеното, съдът прие, че
подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. чл. 148, ал. 2 във
вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. II
във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. II
от НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна я за виновна и й
наложи съответно наказание.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прие, че
по отношение на подсъдимата са налице материалноправните предпоставки по чл.
78а НК, поради което я освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание .
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимата за това
престъпление, съдът взе предвид всички обстоятелства обуславящи отговорността й.
За извършеното престъпление материалният наказателен закон предвижда наказание
„глоба” от 5 000 до 15 000 лв. и „обществено порицание”.
С
престъплението не са причинени имуществени вреди. Подсъдимата не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на обсъждания институт.
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на подсъдимата, както и целите на наказанието.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъпление и др.
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Деянието е с
относително ниска степен на обществена опасност. Засегнати са обществени
отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта на
естественото право на чест и достойнство.
Степента на
обществена опасност на подсъдимата е ниска, поради липсата на предишни
осъждания.
Липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства. Размерът на глобата бе определен при
изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства – 1000 лв.
Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от нея обяснения, както и
здравословното й състояние.
С така
определеното и наложено най-тежко наказание настоящият състав счита, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите,
които виновно е причинил другиму. Налице е виновно поведение от страна на
подсъдимата и пряка причинно-следствена връзка между поведението й и настъпилия
вредоносен резултат - оклеветяване на частния тъжител, чрез приписване на неизвършени от него престъпления. Съдът като отчете от една страна
вида и характера на приписаното престъпление, а именно закана с убийство и
обида, и от друга страна-мотива за оклеветяването, дължащ се на влошени
отношения във връзка с невърнат паричен заем, по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, осъди подсъдимата да заплати на частния тъжител обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 800 лева, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска до пълния
му размер от 1500 лева, като неоснователен.
Установено е,
че в резултат на противоправното деяние на подсъдимата, гражданският ищец Г. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени срам, унижение и
огорчение, накърняване на достойнството на тъжителя в резултат на деянието. Основателна
е и акцесорната претенция на пострадалия за присъждане на законната лихва върху
сумата, поради което съдът присъди посочената сума, ведно със законната лихва,
считано от претендирания момент – 13.07.2017 г., който съвпада с датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
По
обвинението, повдигнато на А.С.:
Подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. II във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. II от НК, тъй като в
писмено обяснение, дадено пред полицейски служител на РУП – Дупница на
02.08.2017 г. в рамките на извършена проверка по прокурорска преписка
№1995/2017 г. на Районна прокуратура – гр. Дупница, е приписала на Г.К.Г.
престъпления по чл.144, ал.3 и чл.146, ал.1 от НК, а именно, че Г.К.Г. е
обиждал и заплашвал майка й, извадил пистолет от чантата и ги заплашил с
убийство, с думите: „курви мръсни и Вас и Ачо, ще ви избия”.
С горепосочените изрази подсъдимата е наклеветила Г.,
че е осъществил съставите на престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с
убийство и чл. 146, ал. 1 от НК - обида.
Подсъдимата не доказа истинността на изнесеното от
нея в обяснението, което е дала на 02.08.2017 г. в хода на предварителната
проверка по случая, поради което съзнателно е наклеветила тъжителя, че е
извършил горните престъпления. Напротив – от показанията на свидетелите, чиито
показания съдът кредитира, както и от постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство, безспорно се установи, че тъжителят не е извършил
противоправно деяние. Съдът прие, че е налице квалифициращият признак по чл.
148, ал. 1, т. 2 НК. Разгласяването на позорните обстоятелства е извършено чрез
обяснение, което е дала в хода на предварителната проверка, възложена от
прокурора, т.е. ,,по друг начин“ по смисъла на посочената разпоредба.
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна деянието е извършено умишлено –
при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието
и е искала настъпването на общественоопасните последици с цел злепоставянето на
тъжителя. Същата напълно съзнателно с изложеното от нея в обяснението си от
02.08.2017 г., е приписала престъпление на Г.Г., съзнавайки, че изнася клеветнически
твърдения. В тази връзка неоснователен е довода на защитата за несъставомерност
на деянието от субективна страна, тъй като подсъдимата е упражнила
конституционното си право на жалба да търси защита от органите на властта.
Следва да се подчертае, че конституционно
гарантираното право на гражданите да подават молби, жалби и петиции до
съответните власти не е абсолютно и при упражняването му не следва да се
накърняват правата на други граждани, които също са законово защитени, в случая
посредством предвидената в чл. 147
от НК наказателна отговорност при засягане на доброто име и почтената
репутация на личността.
С оглед на
гореизложеното, съдът прие, че подсъдимата е осъществила състава на
престъплението по чл. чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. II във вр. с чл. 147, ал. 1,
пр. II от НК, както от
обективна, така и от субективна страна, призна я за виновна и й наложи
съответно наказание.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прие, че
по отношение на подсъдимата са налице материалноправните предпоставки по чл.
78а НК, поради което я освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание .
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимата за това
престъпление, съдът взе предвид всички обстоятелства обуславящи отговорността й.
За извършеното престъпление материалният наказателен закон предвижда наказание
„глоба” от 5 000 до 15 000 лв. и „обществено порицание”.
С
престъплението не са причинени имуществени вреди. Подсъдимата не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на обсъждания институт.
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на подсъдимата, както и целите на наказанието.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъпление и др.
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Деянието е с
относително ниска степен на обществена опасност. Засегнати са обществени
отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта на
естественото право на чест и достойнство. Степента на обществена опасност на
подсъдимата е ниска, поради липсата на предишни осъждания.
Липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства. Размерът на глобата бе определен при
изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства – 1000 лв.
Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от подсъдимата обяснения.
С така
определеното и наложено най-тежко наказание настоящият състав счита, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите,
които виновно е причинил другиму. По безспорен начин по делото бе доказано
виновното и противоправно поведение на подсъдимата, както и, че деянието й
съставлява престъпление. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимата
и настъпилия престъпен резултат. Установено е, че в резултат на противоправното
деяние на подсъдимата, гражданският ищец Г. е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени срам, унижение и огорчение, накърняване на
достойнството на тъжителя в резултат на деянието. Съдът прие, че присъждайки
обезщетение в размер на 500 лв. ще реализира принципа по чл. 52 ЗЗД за справедливо
възмездяване на претърпените от пострадалия неимуществени вред, като съдът
отхвърли иска за разликата над уважения размер до претендирания от 1000 лв.
като неоснователно завишен. Основателна е и акцесорната претенция на
пострадалия за присъждане на законната лихва върху сумата, поради което съдът
присъди посочената сума, ведно със законната лихва, считано от претендирания
момент – 02.08.2017 г., който съвпада с датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата.
По
разноските:
На основание чл.
189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят на тъжителя Г.К.Г., всяка от
двете сумата в размер на по 206 лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за
държавна такса по сметка на Районен съд – гр. Дупница, както и сумите в размер
на по 50 лв., представляващи държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове по сметка на Районен съд – гр. Дупница.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: