№ 3772
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110211688 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв. С. П. от
АК Пловдив, против наказателно постановление № ***/27.06.2025 г., издадено от Началник
Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на Б. е наложена глоба
в размер на 50 /петдесет/ лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно. Поддържа се, че изпълнителното деяние на нарушението не е описано в АУАН
и НП по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере с какви действия е осъществил
състава на нарушението по чл. 104а ЗДвП, респективно да организира защитата си.
Последното е определено като процесуално нарушение от категорията на съществените,
обуславящо отмяната на НП.
За проведеното на 13.10.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Депозирано е възражение срещу жалбата от юрк. М., в което релевира доводи в насока
неоснователността й, прави искане НП да бъде потвърдено и моли в полза на СДВР да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
Постъпила е и молба от адв. П., съгласно която не възразява ход на делото да бъде
даден в негово отсъствие. В допълнение към доводите в жалбата като процесуално
1
нарушение изтъква, че АУАН не е подписан от жалбоподателя, с което правото му на защита
било ограничено по съществен начин.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 02.06.2025 г. около 16:30 ч. в гр. София жалбоподателят И. Б. управлявал лек
автомобил „***”, ДК № ***. Движел се по бул. „Цариградско шосе“, с посока от ул. „Павел
Красов“ към ул. „Патриарх Герман”. Спрян бил за извършване на проверка от полицейски
екип на ОПП СДВР в състав свид. В. П. и колегата му Б. В., които, движейки се с патрулния
автомобил в близост до автомобила на жалбоподателя, забелязали, че при управлението на
автомобила Б. използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да го използва
без участието на ръцете, като го държал в ръка. Поради това свид. П. му съставил АУАН
Серия GA № 4001356/02.06.2025 г., в който описал подробно обстоятелствата относно
констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен
на Б., който го подписал без да направи възражения. Такива не постъпили и в рамките на
законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДвП на Б. била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля В. П., и писмени - справка-картон на водач;
заповед № 503з-5428/01.07.2021 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Времето и мястото на описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение,
обстоятелствата по извършването му и авторството му, съдебният състав прие за безспорно
установени въз основа показанията на свидетеля-очевидец П.. Същият е възприел
непосредствено употребата на мобилния телефон от жалбоподателя по време на управление
на МПС, без устройство, позволяващо да го използва без участието на ръцете, което е бил и
поводът за спирането му и извършването на полицейската проверка. Свидетелят излага
относимите към случая факти последователно, обективно и безпристрастно, поради което
съдът кредитира показанията му, намирайки ги за вярно отразяващи възприетите
обстоятелства.
2
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и
компетентността на административнонаказващия орган, следват по силата на длъжностните
им качества и правомощията, възложени им съгласно приложените заповеди.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи
и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на
обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП. Конкретните действия, осъществявани
от водача с мобилния телефон, не са част от обективната съставомерност на нарушението,
предвид което и изричното им посочване не е необходимо при описанието му. Релевантните
обстоятелства са описани в АУАН и НП в достатъчна пълнота, поради което съдът прецени,
че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН
съществени реквизити. АУАН е връчен и подписан от жалбоподателя, видно от приложения
по делото екземпляр /графа РАЗПИСКА/, при което и съответното възражение е
неоснователно и обсъждането на евентуална незаконосъобразност на АУАН на това
основание е безпредметно.
С оглед горното съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за
отмяната на санкционния акт.
Атакуваното НП е и материалноправно законосъобразно.
От обективна страна се доказа по изискуемия несъмнен начин, че на посочените време
и място жалбоподателят Б. е управлявал МПС, като по време на управлението е използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо му да използва телефона без участието на
ръцете. С това обективната съставомерност на вмененото му нарушение е изпълнена, като
конкретно извършваните действия с телефона са без значение, доколкото законът по смисъла
на чл. 104а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм., бр. 19 от 2015 г./
има предвид всяко ползване на мобилния телефон с ръце без съответното устройство.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС Б. е бил наясно с регламентираното в
съответната законова разпоредба задължение, въпреки което не е съобразил поведението си
с нея. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването,
респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.
Б. е санкциониран с глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., съобразно разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, която определя административното наказание за извършеното
нарушение по чл. 104а ЗДвП в абсолютен размер. Предвид това последното се явява
законосъобразно наложено и справедливо.
3
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
При този изход на делото е основателно искането, релевирано в постъпилото срещу
жалбата възражение, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание без участието на процесуален представител на СДВР, претенцията следва
да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ,
ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, а именно в размер на 130 /сто и тридесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/27.06.2025 г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР против И. И. Б. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 130 /сто и тридесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4