№ 1206
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501513 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.04.2023г. постановено по гр.д.№ 2287/2016г. по описа на СГС, ГО, 8
състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД, като
Л. С. К. е осъдена да заплати в полза на Г. Д. Т. сумата от 22 881, 88 лева (двадесет и две
хиляди, осемстотин осемдесет и един лев и 88 ст.), представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради ползване в периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. на
недвижими имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и
други обособени обекти в същата сграда: 1/2 идеална част от складово таванско помещение,
таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без
номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „***“ № *
в гр. ***, които имоти са описани в Договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 71, том ІІІ, per.№ 10169, дело № 383/2012г., в Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 103, том І, per.№ 2543, дело № 88/2013г.,
в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 102, том І per. №
2539, дело № 87/2013г. и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу
поемане на задължение, обективиран в н.а.№ 62, том I, per. № 1773, дело № 52/2013г. -
всичките на нотариус В. М., ведно със сумата от 1673 лева (хиляда шестстотин седемдесет и
три лева), представляваща лихва за забава, изчислена върху главницата за всеки отделен
месечен период от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., ведно със законната лихва, начислена
върхуглавницата, считано от 19.01.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 4132
1
лв. направени разноски .
Със същото решение е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД за разликата над присъдената
сума от 22 881, 88 лв. до пълния претендиран размер от 27 000 лв., а този по чл.86 ЗЗД в
частта за горницата над присъдената сума от 1673 лева до пълния размер от 954,69 лв. като
неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски по компенсация, като Г. Д. Т. е осъден да заплати на Л. С. К., сумата
от 90 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответницата по делото.
Жалбоподателят-ответник Л. С. К. оспорва решението в неговата осъдителна
част, като намира решението за недопустимо и неправилно, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.146 ГПК, тъй като по делото липсва пълен и точен доклад,
не са дадени указания на ищеца или ответника- кои факти и обстоятелства същият следва да
докаже, за кои не сочи доказателства, не дал указания за посочване на относими за делото
доказателства, които е пропуснал да извърши поради отсъствие, непълнота или неточност на
твърдените факти. В случая първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената
тежест според изискванията на чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК, не е дал никакви указания за
подлежащите на доказване факти, с което е нарушил правото й на защита в процеса.
Отделно твърди, че СГС е допуснал процесуално нарушение като в първото о.с.з. на
27.05.2021г., макар че ответницата не е била надлежно представлявана, е приел направеното
оттегляне на възражението за прихващане, без да съобрази, че видно от приложеното от адв.
Б. пълномощно същият е нямал изрично правата по чл.34 ал.3 ГПК. Действително
декларацията за оттегляне на пълномощията от 17.05.2021г., с която са прекратени правата
на адв. Б. е постъпила по делото след първото съдебно заседание, но видно от приложения
пощенски плик е налице достоверна дата на изпращането й. Въпреки това, счита че
направеното оттегляне на възражението за прихващане е недействително и не е породило
целите правни последици, доколкото пълномощникът не е имал изрично правата по чл.34
ГПК. В настоящия случай направеното от нея в отговора на ИМ възражение за прихващане
е съдебно по смисъла на закона.
На трето място посочва, че СГС е обвързан от СПН по влязлото в сила решение по
гр.д, № 17811/2014г. на СГС, 4 с-в, единствено по отношение на собствеността на
недвижимия имот, но не и на други факти и обстоятелства, които следва да бъдат пълно и
главно доказани от ищеца. В случая за процесния период е заявила право на задържане във
връзка с направените от нея разходи за подобрения и съхранение на процесния имот докато
трае висящността на производството по предявените от нея насрещни искове по гр.д. №
17811 /2014г. на СГС, ГО, 4 с-в. Абсолютно недоказано е останало твърдението на ищеца, че
тя е ползвала имота в процесния период. Същият поначало е бил реално неизползваем,
доколкото не е бил снабден с електричество, а от друга страна, ищецът винаги е имал ключ
за достъп до имота, тъй като до преди окончателното му заминаване за Виена, през 2014г., и
2
двете страни са възприемали жилището като общо, семейно такова т.е. Л. К. никога не го е
лишавала от ползване. От друга страна не доказан остава и размера на претендираното
обезщетение по основния иск, тъй като същият по никакъв начин не съответства на средния
пазарен наем за имоти със същите характеристики като процесния за исковия период.
Изготвената по делото СОЕ е оспорена, но и това искане е оставено без уважение от СГС.
Изготвената от в.л инж. З. експертиза е непълна от една страна, а от друга страна вещото
лице е използвало документи, приети като доказателства едва на 24.03.2022г., когато е
приета и експертизата на вещото лице. По време на изслушването на въпрос дали при
изготвянето на експертизата е ползвал строителните документи в Том I от стр.26-125 от гр.д.
№17811/2014г. на СГС дава отговор, че ги е съобразил, но тези доказателства са приети едва
след изготвянето на експертизата. Същевременно вещото лице заявява, че не е направил
оглед на апартамента, както и че не е проверил дали същият към процесния период е имал
открита партида в ЧЕЗ. Изтъква факта, че до средата на 2015г. имотът е бил необзаведен, без
монтирани осветителни тела, настилки и небоядисан, в съС.ие на тотален ремонт и напълно
негоден за обитаване. Подобен имот, ако изобщо би могъл да се отдаде под наем, то би било
за драстично по ниска наемна цена от претендираната. Едва след средата на 2015г. имотът е
бил оборудван и обзаведен лично от ответницата. Оспорва получаването на нотариална
покана от 04.07.2014 г. като твърди, че тя не е връчена лично или на упълномощено от нея
лице, поради което и същата не е породила правен ефект. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Д. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че с определение от 01.02.2021г. СГС е указал
изрично на ответницата да уточни своите фактически твърдения относно възражението за
прихващане, като я е предупредил, че при неизпълнение процесуалното действие
възражение за прихващане ще се счита неизвършено. Уточнение в посочения срок не е
постъпило. Затова възражението не следва да се разглежда. Наличието или липсата на
изрично пълномощно за оттегляне на иск или оттегляне на възражение в конкретния случай
е ирелевантно. Освен това претенциите въз основа на които претендира право на
прихващане са вече отхвърлени със СПН с влязло в сила решение между същите страни,
което е прието по настоящото дело. Посочва, че жалбоподателката не е имала право на
задържане, което да е установено със СПН с Решение № 4327/ 28.06.2018г ло гр. д. №
17811/2014г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, Решение № 871/21.04.2020г. по гр.д. №
612/2019г. по описа на САС, 7 състав и Определение № 453 от27.11.2020г. постановено по
гр.д. № 2503/2020г. по описа на ВКС. По отношение на поканата посочва, че видно от
същата върху нея има отбелязване за връчване, като оригинала на поканата е представен.
Същата не е оспорена, не са направени доказателствени искания във връзка с това. Намира
доказателствените искания във връзка с това обстоятелство са преклудирани. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Г. Д. Т. твърди, че притежава правото на собственост върху следните недвижими
имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други
обособени обекти в същата сграда: 1/4 идеална част от складово таванско помещение,
таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без
номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „***“ № *
в гр. ***, чиито индивидуализиращи белези са описани подробно в Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 71, том 111, per. № 10169,
дело № 383/2012г. на нотариус В. М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 103, том I, per. № 2543, дело № 88/2013г. на нотариус В. М.,
в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 102,
том 1, per. № 2539, дело № 87/2013г. на нотариус В. М., както и в Договор за прехвърляне на
идеална част от недвижим имот, срещу поемане на задължение, обективиран в Нотариален
акт № 62, том I, per. № 1773, дело № 52/2013г. на нотариус В. М.. Ответницата фактически
ползвала процесните имоти и не го допускала до тях, с което си спестявала разходи -
плащане на наем и така на практика се обогатявала неоснователното за негова сметка,
поради пропуснатата възможност да ползва лично имота и да придобива граждански
плодове. На 09.07.2014г. й била връчена нотариална покана, насочена към предаване на
владението върху процесния имот. Въпреки това тя продължила да ползва имота без
основание - след изтичане на посочения в поканата 10 дневен срок, поради което претендира
законна лихва върху дължимия размер на обезщетението за неоснователно обогатяване,
считано от 19.07.2014г. и на всяко следващо 19-то число в съответния месец. Претендира
сумата от общо 27 000 лева, представляваща общ размер на обезщетение за ползване,
изчислено по 1500 лв. месечно, дължимо за периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., както и
сумата от общо 1954, 69 лева, представляваща лихва за забава, считано от 19.07.2014г. до
19.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2016г. до
окончателното плащане.
Ответницата Л. С. К. оспорва пасивната материална легитимация по иска, като поддържа
тезата, че е съсобственик на процесния имот и го ползва в рамките на обема на
собственическите си права, поради което не дължи обезщетение за неоснователно
обогатяване. Твърди, че жилището е обща собственост, доколкото било закупено частично с
нейни лични средства. Отрича да е ползвала имота в посочения период, тъй като имотът бил
неизползваем поради лошото фактическо съС.ие, в което се е намирал. Релевира факта, че
собствеността върху имота е предмет на отделен съдебен процес, който се развива по гр.д. №
17811/2014г. по описа на СГС. Твърди, че тя лично е направила разходи за подобрения и
необходими разходи за съхранение и запазване на имота, чиито общ размер възлизал на
сумата от 95 832,70 лева.
От фактическа страна се установява, че между страните по делото е налице влязло в
сила съдебно решение по чл.108 ЗС, по силата на което ответницата К. е осъдена да предаде
4
в полза на ищеца владението върху процесните имоти, за които в настоящото производство
се претендира обезщетение за ползване.
С определение № 453/27.11.2020г. по гр.д.№ 2503/2020г. ВКС, Първо ГО не е допуснал до
касация въззивно решение № 871 /21.04.2020г. по гр.д. № 612 /2019г. по описа на САС, ГО, 7
състав, с което е потвърдено Решение № 4327/28.06.2018г. по гр.д.№ 17811/2004г. по описа
на СГС, 4 състав, в частта досежно отхвърлен частичен насрещен иск за направени
подобрения в процесния имот с цена 30 000 лв. за увеличена стойност в резултат на
направени подобрения със знанието и съгласието на собственика и за необходимите
разноски за запазване на вещта, както и за установяване на право на задържане върху
имотите до заплащане на подобренията на основание чл.72, ал.3 ЗС и чл.61 ал.2 ЗЗД. В
останалата част /по чл.108 ЗС/ въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Към
момента ищецът, сега въззиваема страна, се намира във владение на имота, въз основа на
вече влязлото в сила решение по чл.108 ЗС.
С решение № 4327 от 28.06.2018г., постановено по гр.д.№ 17811/2014г., СГС, 4 състав, е
уважил иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Г. Д. Т. против Л. С. К., като е
признал за установено, че Т. е едноличен собственик на следните недвижими имоти: а)
„Втори надпартерен етаж от сграда, находяща се в град София, район „Триадица", с лице
към улица „***” 26, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и два коридора, със застроена
площ от 112,00 кв.м., и с декларирана площ по данъчна оценка от 123,12 кв.м., при вътрешни
съседи по акт за собственост: улица „***", наследници на И. С., двор и наследници на П. П.;
заедно с избено помещение, с площ от 5,00 кв.м., при съседи по акт за собственост: улица
„***", З. Ч. и коридор; заедно със 7/30 ид.ч. от общите части на сградата, и заедно със 7/30
ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ по скица от 307,00
кв.м., съставляващ по скица УПИ XIII-4, в квартал № 352, по плана на град София,
местността „Зони Г-Центъра", одобрен с Протокол № 14 от 05.04.2012 година и с Решение
№ 172 на СОС, при съседи на УПИ по скица: улица „***", УПИ XII-5, УПИ Х-17, УПИ VI-
16 и УПИ XIV-3“;
б) „Кабинет с тоалетна и общо ползване на коридор“, находящ се в град София, район
„Триадица", в четириетажна жилищната сградата на улица „***”, на таванския етаж на
сградата, с площ от 20,64 кв.м., при съседи: складово помещение, коридор и стълбище;
заедно с 1/30 ид.ч. от 4/30 ид.ч. от общите части на сградата; и заедно 1/30 ид.ч. от 4/30 ид.ч.
от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ по скица от
307,00 кв.м., а по акт за собственост с площ от 307,30 кв.м;
в) 1/2 ид.ч. от складово таванско помещение“ с площ от 30,80 кв.м., при съседи по акт за
собственост: таванска стая, коридор, стълбище и улица „***"; заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена сградата;
г) таванско помещение без номер с площ по документи за собственост 14,20 кв.м., при
съседи по документи за собственост: коридор, сушилня, двор, а съгласно извършено
преустройство, съгласно възстановени строителни книжа за преустройство от 08.1992г. на
5
тавански етаж, одобрени на основание чл.145 ал.5 ЗУТ на 12.03.2013г. от СО-район
«Триадица», представляващо: кабинет с баня и тоалетна, със съседи по плана за
преустройство: двор, стая с балкон, кабинет с баня и тоалетна, стълбище, баня с тоалетна,
ведно с общите части на сградата и правото на строеж за построяването му от поземления
имот, в който е построена сградата; общ таван, без номер, съгласно извършено
преустройство, съгласно възстановени строителни книжа за преустройство от 08.1992г. на
тавански етаж, одобрени на основание чл. 145, ал.5 ЗУТ на 12.03.2013г. от СО-район
«Триадица», представляващ: кабинет с баня и тоалетна, с обща светла квадратура 23,24
кв.м., при съседи: ул.»***», калкана стена, стълбищна площадка, таванска стая с баня и
тоалетна, стая с балкон, ведно с общите части на сградата и правото на строеж за
построяването му от поземления имот, в който е построена сградата; общ таван, без номер,
съгласно извършено преустройство, съгласно възстановени строителни книжа за
преустройство от 08.1992г. на тавански етаж, одобрени на основание чл.145 ал.5 ЗУТ на
12.03.2013г. от СО-район «Триадица», представляващо: баня с тоалетна, с обща светла
квадратура 18,18 кв.м., при съседи: двор, кабинет с баня и тоалетна, стълбище, калканна
стена, ведно с общите части на сградата и правото на строеж за построяването му от
поземления имот, в който е построена сградата“ (по-нататък „имотите”), както и е осъдил Л.
С. К. да предаде на Г. Д. Т. владението върху така описаните по-горе недвижими имоти.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. К. против Г.
Т. насрещни искове по чл.74, ал.2 вр. чл.72 ЗС за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
предявена като частичен иск от общото вземане 95 832.70 лв., представляваща
увеличената стойност на имотите находащи се в гр.София, район „Триадица", ул.„***” 26,
вследствие на подобрения, вкл. необходими разноски за запазване на вещта, извършени от Л.
С. К. в качеството й на владелец в периода 2012г.-2014г., както и иск с правно основание
чл.72, ал.3 ЗС за установяване правото на задържане върху имотите, до заплащане на
подобренията. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният от Л. К. против Г. Т. иск по
чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 5500 лв., представляваща обезщетение за водене на
чужда работа без натоварване, която е била предприета и в собствен интерес-направените
разноски и увеличената стойност на имотите в резултат на подобрения извършени в периода
2012 г. - 2014 г., находащи се в град София, район „Триадица", улица „***” 26.
Именно като зачете наличието на СПН между страните по повод подобренията,
правото на задържане и обезщетението за водене на чужда работа без натоварване,
съдът не допусна направеното в условие на евентуалност възражение за прихващане с
направени необходими и полезни разноски по време на ремонта и преустройството на
процесните имоти.
В производството не е спорно, а се установява и въз основа на събраните свидетелски
показания, че в периода 2005г.-2013г. страните Г. Д. Т. и Л. С. К. живеели на семейни начала
в наето под наем жилище в гр.***, бул.***. През 2012г. взели решение да закупят недвижим
имот. По делото не е спорно това, че процесните горепосочени имоти са придобити само на
името на ищеца Т. с договори за покупко-продажба, като за имота, представляващ „Втори
6
надпартерен етаж от сграда, находяща се в град София, район „Триадица", с лице към улица
„***” 26, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и два коридора, със застроена площ от 112,00
кв.м., и с декларирана площ по данъчна оценка от 123,12 кв.м.” е ползван банков кредит от
ДСК. Страните не спорят и се установява, чрез събраните в производството писмени
документи, че в периода от края на 2012г. до 2014г. е бил извършен основен ремонт на
имотите /особено в таванския етаж/ които били в окаяно съС.ие, поверен и изцяло
реализиран от Л. К. с помощта на нейния баща, тъй като ищецът заминал да работи в
Австрия, откъдето изпращал пари. За целта с пълномощно рег.№ 6254/24.06.2013г. на
нотариус В. Г. с рег.№ *** на НК на РБ Г. Т. е овластил Л. К. да го представлява пред СО,
КАТ и всички други общински и държавни органи по всички въпроси, свързани с
притежавания от него имот, включително, но не само, да подава и получава документи,
декларации, строителни книжа, проекти, както и да подава документи за издаване на
разрешителни за строеж, за ремонт на покрива на сградата и да получи издаденото
разрешение за строеж на негово име.
В края на 2013г. /м.декември/ ищецът уведомил ответницата, че прекратява отношенията си
с нея, тъй като вече има друга жена. Помолил я да му предаде владението върху жилището.
Тогава тя поискала да придобие имота, тъй като вложила много труд и усилия за ремонта,
като в началото на 2014г. двамата имали среща за преговори досежно цената. В тази насока
са показанията на св.С., разпитана пред въззивна инстанция, чийто показания съдът
кредитира напълно, доколкото съвпадат по време със събраните писмени доказателства.
Така съдът приема, че жалбоподателката се пренесла да живее в имота в края на 2013 г., м.
октомври, защото тогава пренасяли багажа, свидетелката лично помогнала, към който
момент жилището било недовършено, все още течал ремонт на жилището, слагали външна
изолация, всичко се забавило, защото жилището преди това било няколко пъти наводнявано
от порои, понеже покривът бил махнат. В момента, в който тя се пренесла имало ток, но в
по-късен период нямало електричество. Г. заминал през 2012г., защото закрили офиса в
България, в който работел. Наводнението било през 2013 г., тогава Ж. бил в Австрия. Помни,
че тогава присъствала на това наводнение в дванайсет и половина през нощта, събирали
вода като луди, защото нямало поставен покрив. Ж. по телефона й обяснил, че иска да си
прекратят взаимоотношенията, да се разделят, защото той си е намерил нова жена. В
началото на м. януари 2014 г. имали среща, тъй като тя заради него напуснала работа,
защото идеята била да завърши ремонта и след това да замине при него в Австрия. Тогава тя
нямала работа, бил й казал да остане в жилището, докато си намери работа и стоял отворен
въпроса тя да закупи жилището, след като вече има работа, за да могат да й отпуснат кредит.
Още тогава на този разговор тя му предложила да откупи неговата част, която е от
жилището. Това свидетелката не е видяла и чула лично, знае го от Л.. След това няколко
пъти те се срещали, дори имало негови вещи, останали в жилището, тя му помогнала да ги
закара с л.а. Дори техни съседи помогнали да ги качат в жилището, което е на майка му, в
наследствения му имот. Твърди, че Г. последно й обещавал, че ще се договорят за това
жилище. Когато тя му съобщила, че си е намерила работа, като Изпълнителен директор на
„Сердика офиси“, настъпила промяна и тогава вероятно, ако той я е заблуждавал през
7
всичкото това време, решил, че просто няма как повече да я заблуждава. Защото тя наистина
имала огромното желание и многократно повтаряла, че иска да закупи това жилище, защото
го е преустроила и изградила отново тя, заедно с баща й. Когато го закупили имотът
представлявал един етаж с тавански помещения. В момента, изглежда като два
самостоятелни имота, с два отделни входа, което е изцяло нейно дело, защото тя реално
направила ремонта. Твърди, че Л. не е отказвала на Ж. да живее в жилището. Това били два
апартамента, ако е имал желание винаги е могъл да използва един от двата апартамента.
Доколкото й е известно, в момента Ж. ги е пуснал в продажба за един милион, и никога не е
живял там.
Факта, че в началото на 2014г. страните са водили преговори се потвърждава и от
показанията на св.М., разпитана в о.с.з. на 03.05.2017г. пред първа инстанция. Същата
твърди, че Л. й казала как двамата се разбрали, че тя ще остане да живее в жилището и ще
изкупи неговата част, тъй като той живее и работи във Виена. Затова тя подписала протокол
за владение пред нотариус и пред свидетели, че живее в апартамента. Трябвало само да
погаси кредита и да се вдигне ипотеката.
Ето защо съдът приема за доказан факта, че в началото на 2014г. ремонтът все още не е бил
приключил, страните все още се намирали в добри отношения, като са водили преговори за
придобиване на собствеността от страна на Л. К., която имала разрешението да остане да
живее в имота.
Във връзка със спор, възникнал по-късно през май 2014г. между страните за ползването на
имота от ответницата и демонтиране на електромера на имота и смяна на ключалката е била
образувана преписка пред 04 РУ – СДВР през 2014 г., по сигнал, подаден от К., която е
приключила с постановление на СРП от 12.12.2014 г. за отказ да бъде образувано
наказателно производство. В хода на същата е било установено, че Г.Т. и Л.К. са имали
интимни отношения в периода 2012 г. – 2013 г., когато е бил извършен ремонт на имотите,
както и че през 2014 г. Т. е отправил искане до К. да ги освободи. С нотариална покана,
изпратена от ищеца и връчена на ответницата на 09.07.2014г. се обявява прекратяване на
всякакви договорни отношения между страните, основани на договор за заем за послужване
и тя е поканена да освободи имота от движими вещи и да предаде фактическата власт върху
него в десетдневен срок от връчването на волеизявлението. В нотариалната покана се
съдържа изрично предупреждение, че при неоснователно упражняване на фактическа власт
върху имота, след изтичане на определения срок - адресатът на изявлението ще дължи
обезщетение, чието заплащане се изисква. Следователно доброволният срок за изпълнение е
изтекъл към 19.07.2014г., от която дата тя е изпаднала в забава.
Предмет на настоящото производство е обезщетение за пропуснати ползи за процесния
период, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., изразяващи се в невъзможността ищецът да
ползва недвижимия имот.
Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че доколкото в
производството по чл.108 ЗС е проведено пълно и главно доказване на факта, че ответницата
8
е държала имота без годно правно основание, поради което искът е уважен и по аргумент от
разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК следва да се приеме за установено в отношенията между
страните, че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция
/о.с.з. на 17.02.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на САС, 7 състав/ ответницата е
продължила да осъществява фактическа власт върху процесния имот. Точно затова искът по
чл.108 ЗС е бил уважен. В рамките на това производство е отхвърлен като неоснователен
насрещен иск за направените в имота подобрения и необходими разноски. В този смисъл
жалбоподателката не е имала право на задържане до тяхното заплащане.
От депозираното заключение /на л.161 / по СТЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че средната пазарната наемна
стойност на процесните имоти по двата метода - пазарната стойност на ползването, за
периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза общо на 22 881, 88 лева. Общият размер на
сумата, представляваща лихва за забава, изчислена върху месечната сума на изчисления
пазарен наем на процесните имоти, за всеки отделен месечен период, считано от 19.07.2014г.
до 19.01.2016г. възлиза на 1673 лева.
От депозираното пред въззивна инстанция допълнително заключение /на л.116 / се
установява, че имотите, по време на закупуването им са били в незадоволително
експлоатационно и техническо съС.ие и са се нуждаели от неотложен ремонт. Относно
съС.ието на таванския етаж в процесния период м.07. 2014-м.01. 2016г. в исковата молба
няма данни, но видно от приетата СТЕ по гр.д.№ 612/2019г. по описа на САС на в.л. Ч.,
съС.ието към 2019г. е следното : изпълнена нова покривна конструкция, извършен е надзид
на външните стени, укрепване със стоманобетонови пояси, надзиждане с тухлена зидария;
не са извършвани довършителни работи, етажът е на груб строеж. Съгласно дадените
свидетелски показания от Т. М. в протокол от 03.05.2017г. ремонтът е започнал след
подписването на предварителния договор и свършва в началото на 2014г. Относно съС.ието
на апартамента на втори надпартерен етаж за процесния период м.07.2014-м.01.2016г. в ИМ
се твърди се, че същият е бил без електрозахранване и освен това, до средата на 2015 г. бил
необзаведен, без монтирани осветителни тела, настилки и небоядисан, в съС.ие на ремонт и
негоден за обитаване. Видно от приетата СТЕ на в.л. Ч., съС.ието към 2019г. е следното. :
Апартаментът - на втори партерен етаж цялостно е обновен. Състои се от просторно
помещение - дневна с трапезария и кухненски бокс, коридор, две спални, две тераси, 2
санитарни възела. Довършителните работи са с трайни, ефективни и скъпи строителни
материали. Интериорът е с впечатляващо дизайнерско оформление. Фасадата на сградата
цялостно е санирана.
По повод оплакването, че за да принуди Л. да напусне имота, Г. е спрял електрозахранването
в имота, след направена справка в „Електрохолд Продажби“ АД (ЧЕЗ Електро България“
АД) от вещото лице се установява, че договорни сметки 310210164566- за апартамента на
втори надпартерен етаж и 310210164863- за таван за с демонтирани средства за търговско
измерване /СТИ/ от 25.06.2014г. с констативни протоколи № 1692957 и №1692956, по
заявена услуга за временно преустановяване на електрозахранването на адреса, като
9
възстановяването на ел. захранването с монтаж на СТИ е направено с констативен протокол
от 10.09.2020г. Затова и като е взело предвид събраните доказателства в предходното
производство между страните, вещото лице дава заключение, че средната пазарна наемна
цена на втори надпартерен етаж от сграда, находяща се в град София, район "Триадица", ул.
„***“№26, с лице към улица, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и два коридора, със
застроена площ от 112, 00 кв.м., и с декларирана площ по данъчна оценка от 123,12 кв.м, на
база имоти със сходни характеристики в това число: напълно необзаведени,
неотремонтирани и в крайно захабено съС.ие, както и съобразявайки се, че имотът не е
захранен с електричество, няма действаща партида към „ЧЕЗ Електро България“ АД, като
електромерите му са демонтирани за периода от 16.07.2014г. до 19.01.2016г. е в размер на
около 5920 лв. Поради степента на завършеност – на груб строеж на таванския етаж, за
същият не може да бъде определена наемна цена за периода.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е приел за приложими задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5
от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ, че при хипотезата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ
факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Счел е,
че в случая следва да бъде разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл. 59
ЗЗД, а именно - служене с чужди блага без основание. Това е една от проявните форми на
неоснователното обогатяване, чието съдържание включва използване на материално или
нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право. Намерил е, че в разглеждания
случай неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият
се е трябвало да понесе, като най-честата хипотеза - тази на ползване на чужд имот без
основание - извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения
наем, който би плащал на собственика, а обедняването като пропуск да бъдат придобити
имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е
ползването без правно основание на чуждото благо.
СГС е уважил претенциите съобразно заключението на вещото лице за средния пазарен наем
за идентичен имот за процесния период от време, като е съобразил наличието на СПН между
страните по вече влязло в сила на 27.11.2020г. решение по чл.108 ЗС на основание
разпоредбата на чл. 297 и чл.299 ГПК. Безспорно ищецът е собственик на процесните
недвижими имоти, през периода, за който се претендира обезщетение за неоснователно
обогатяване, поради което и всички правоизключващи възражения на ответницата са
преклудирани. Приел е още, че фактическата власт на ответницата върху процесните имоти е
продължила през целия период, за който се претендира обезщетение - от посочената в
исковата молба по чл.108 ЗС начална дата и до момента на съдебното дирене пред
въззивната инстанция /о.с.з. на 17.02.2020г. Нотариалната покана е връчена на адресата
10
/ответницата по делото/ на 09.07.2014г., поради което след изтичане на предоставения 10-
дневен срок К. е изпаднала в забава, считано от 19.07.2014г. Този извод съответства на
трайно установената и непротиворечива практика на тричленни състави на ВКС, според
която предметът на силата на пресъдено нещо съвпада с предмета на делото - тя обхваща
спорното право с неговите характеристики - юридически факт, съдържание на правото и
страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни
правоприемници /решение № 299/13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г., Първо ГО на ВКС;
решение № 20/20.02.2017 г. по гр. д. № 617/2015 г., Първо ГО на ВКС/. Забраната на чл.299
ГПК не е налице когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на
нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния,
съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл.235 ал.3 ГПК най -
късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след
предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда /решение № 871/22.02.2011 г. по
гр. д. № 1285/2010 г. на Първо ГО на ВКС; решение № 299/13.12.2013 г. по гр. д. №
1924/2013 г. на Първо ГО на ВКС/,
В практиката на ВКС, обективирана и в решение по гр. д. № 398/2014 г. на ВКС, решение по
гр. № 1993/2013 г. на ІV - го и решение по търг.д. № 193/2010 г. на ВКС по т. д. № 1087/2009
г. на ІІ - то е прието, че при предявен иск от невладеещ собственик срещу владеещ
несобственик, за заплащане на обезщетение за ползване на вещта, е необходимо ищецът да е
собственик на същата, ответникът да я ползва фактически и без основание за това, като
размера на обезщетението се определя на базата на средномесечен пазарен наем. В
решенията е прието, че горните обстоятелства са релевантни и в хипотеза на иск относно
вещ, за която, с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС, владеещият несобственик е
осъден да предаде владението на невладеещия собственик, като във всеки един случай, в
който несобственик владее без основание вещ, дължи обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД на
невладеещият собственик. Посочва се, че само когато правата на собственика и липсата на
основание за владението/държането на владелеца/държателя не са спорни, а са установени
със сила на пресъдено нещо между тях, упражняващият фактическа власт несобственик е
длъжен да съобрази поведението си с установените от съда материални права; дължи
доброволно изпълнение и за това не е нужно нито покана от собственика, нито образуване
на изпълнително производство. Следователно до влизане в сила на решението по чл.108 ЗС
е установено ползването на имота от страна на жалбоподателката, поради което същата е
осъдена да предаде владението на имота, който именно е предмет на претенцията за
обезщетение. Преклудиращото действие на СПН се изразява в невъзможността
съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди
този момент. В съответствие с тази практика СГС е счел, че ищецът в настоящето
производство, не носи доказателствената тежест досежно факта, че ответницата владее
имота му в процесния период, който е изтекъл преди приключване на устните прения.
От друга страна възражението за прихващане с направени в имота подобрения и необходими
разноски са вече преклудирани. Забраната по чл.299 ГПК означава преклудиране на всеки
11
факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението,
независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно
искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в
сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо/ т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК
на ВКС; решение № 49/14.04.2011 г. по т.д. № 561/2010 г. на Първо ТО на ВКС; решение №
115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г. на Първо ТО на ВКС; решение № 314/15.01.2018 г. по
гр. д. № 4301/2014 г., Четвърто ГО на ВКС/. Правото на задържане, без значение на
основанието, на което то се упражнява, не включва право на ползване на вещта, поради
което за ползването й без основание задържащият не подлежи на освобождаване от
задължението за заплащане на обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД (в този смисъл решение
№ 335/28.07.2010 г. по гр. д. № 660/2009 г. на 4-то г.о. на ВКС).
В съответствие е и извода за начина на определяне размера на следващото се на
невладеещия собственик обезщетение за ползата, от която е бил лишен за времето, през
което ответницата е стопанисвала процесния имот без наличие на основание за това - в
размер на средно месечния пазарен наем за същия. Правилен, в съответствие с установената
съдебна практика (решение № 24/01.06.2016 г. по г.д. № 2968/2015 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 88/28.08.2017 г. по г.д. № 834/2016 г. на ВКС, II т.о.), е и извода на съда, че за
уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД не е от значение начина, по който е ползвана/неползвана
вещта, нито дали са генерирани приходи от ответника (държател). Достатъчно е тя да се е
намирала в неговата фактическа власт без основание. Ответницата е била поканена да
заплаща обезщетение за ползване на имота в размер на средния пазарен наем за същия с
покана връчена на 09.07.2014г., а периода на претендираното обезщетение за забавено
плащане на главницата е за времето от 19.07.2014г. /плюс 10 дни доброволен срок/ до
предявяване на исковете. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена, но до
размера на наема, посочен от вещото лице по допълнителната СТЕ, депозирана пред САС,
която е съобразила събраните доказателства в предното производство за съС.ието на
имотите към процесния период от време – 2014-1016г., доколкото електромерът е бил
демонтиран, а таванският етаж /състоящ се от отделни малки помещения/ все още в процес
на преустройство. Към момента това са два отделни апартамента. САС намира, че това е
реалната средна пазарна цена за имота не само поради факта, че електромерът е бил свален
/демонтиран/, но и поради близките интимни отношения между страните в рамките на осем
години, водените преговори за изкупуване на имота от жалбоподателката в началото на
2014г. и факта, че съдът многократно напъти страните към постигане на спогодба, но такава
бе отказана от въззиваемата страна. Същевременно и само поради липсата на сключен
граждански брак, К. не е станала съсобственик на имота в СИО, но от субективна страна е
имала намерението, че прави преустройство и ремонт на собствено жилище, за да живеят
двамата заедно в него. В този смисъл е била въведена в заблуждение от страна на Т.,
продължило във времето, докато се е правел основният ремонт и преустройство. Затова
следва да се присъди обезщетение в размер на 5920 лв., което съдът намира за справедливо.
12
Поради степента на завършеност – на груб строеж на таванския етаж, за същият не може да
бъде определена наемна цена за периода.
За времето от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. се дължи и обезщетение за забава в размер на
1354.20 лв. изчислена служебно от съда. Върху главниците се дължи и законна лихва,
считано от дадата на депозиране на исковата молба - 18.01.2016г. до окончателното
изплащане.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции, решението следва да бъде отменено от САС частично, а исковете - уважени за
сумата от 5920 лв., главница, 1354.20 лв. обезщетение за забава, ведно със законните
последици от ИМ. В останалата им част следва да бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложеното разноските за първа инстанция следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата дължи в полза на ищеца направени разноски,
които общ оса 4808.19 лв. Възражението за прекомерност на адв.хонорар от 3000 лв. е
неоснователно. С оглед уважената част от исковете дължими са само 1167.62 лв. Пред
въззивна инстанция Т. е направил разноски в размер на 1500 лв. платен адв.хонорар. От тях
дължими са само 444 лв.
По компенсация Т. дължи в полза на К. направените разноски, които за първа инстанция са в
размер на 600 лв. От тях дължими с оглед отхвърлената част от исковете са само 454 лв.
Пред въззивна инстанция са направени разноски в размер общо на 3507.64 лв. От дължими
са само 2468 лв. с оглед уважената част от жалбата.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.04.2023г. постановено по гр.д.№ 2287/2016г. по описа на СГС, ГО,
8 състав, в осъдителната част за разликата над 5920 лв. до 22 881.88 лв. обезщетение за
ползване на имота, както и за разликата над 1354.20 лв. до сумата от 1673 лева,
представляваща лихва за забава, за период от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., и разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. Т. ЕГН ********** адрес гр. ***, ул. „***“ № *, срещу Л.
С. К. ЕГН ********** съдебен адрес адв. В. М., гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, искове за
заплащане на разликата над 5920 лв./пет хиляди деветстотин и двадесет лева/ до сумата от
22 881, 88 лева (двадесет и две хиляди, осемстотин осемдесет и един лев и 88 ст.),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване в периода от
19.07.2014г. до 19.01.2016г., на недвижими имоти и обособени части, както следва:
представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други обособени обекти в същата
13
сграда: 1/2 идеална част от складово таванско помещение, таванско помещение без номер,
общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без номер с площ от 23, 24 кв. м.,
кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „***“ № * в гр. ***, които имоти са
описани в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 71, том
ІІІ, per.№ 10169, дело № 383/2012г., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 103, том І, per.№ 2543, дело № 88/2013г., в Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 102, том І per. № 2539, дело № 87/2013г.
и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу поемане на
задължение, обективиран в н.а.№ 62, том I, per. № 1773, дело № 52/2013г. - всичките на
нотариус В. М., както и за разликата над 1354.20 лв. /хиляда триста петдесет и четири лева
и двадесет стотинки/ до сумата от 1673 лева (хиляда шестстотин седемдесет и три лева),
представляваща лихва за забава, за период от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., ведно със
законната лихва, начислена върху главницата, считано от 19.01.2016г. до окончателното
плащане, като неоснователни в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА Л. С. К. ЕГН ********** съдебен адрес адв. В. М., гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*,
ап.*, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. Д. Т. ЕГН ********** адрес гр. ***, ул. „***“ № *,
сумата от 1167.62 лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/
направени разноски пред първа инстанция, както и сумата от 444 лв./четиристотин
четиридесет и четири лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. Т. ЕГН ********** адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Л. С. К. ЕГН ********** съдебен адрес адв. В. М., гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, сумата
от 454 лв. /четиристотин петдесет и четири лева/ направени по делото разноски пред първа
инстанция, както и сумата от 2468 лв./две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева/
направени разноски пред въззивна инстанция.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14