Решение по дело №941/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1090
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20233100500941
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500941 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 78371/14.11.2022 г., подадена от "НОВ ДОМ 1" ООД, ЕИК
*********, чрез пълномощник адв. Н. Т., против решение № 2998/07.10.2022
г., поправено с решение № 164/17.01.2023 г. и решение № 868/16.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 15018/2021 г. по описа на РС-Варна, с което е осъдено
на основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.26 ЗЗД вр. чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП "НОВ
ДОМ 1" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да заплати на М. Л. И.,
ЕГН **********, от гр. ************************, ап.29, сумата от 2000
лева (две хиляди лева), като дадена без основание по нищожна клауза -
уговорена неустойка по т.2 от договор за депозит от 13.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 15.10.2021г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми и
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че договорът е
индивидуално уговорен и подготвен специално по отношение на конкретния
1
възложител. Сочи, че ВРС е извършил процесуално нарушение като не е
указъл на страните кои клаузи намира за вероятно неравноправни.
Неправилно ВРС е възприел, че уговорката в т.2 от договора е неравноправна.
Моли за отмяна решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Л. И., ЕГН
**********, от гр. Варна, чрез пълномощник адв. Т. В., е подала отговор, с
който оспорва жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на
производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. Н. Т., която моли за уважаване на
жалбата и присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемия се представлява от адв. Т. В., която моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В представената
писмена защита вх.№ 22823/21.09.2023 г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на М. Л. И.
против "НОВ ДОМ 1" ООД за връщане на сумата от 2140 лева като дадена на
отпаднало основание по сключен между страните писмен договор за депозит
от 13.05.2021г. развален от ищеца поради виновното му неизпълнение от
ответника, а в условието на евентуалност като дадена без основание по
нищожна клауза от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.10.2021г. до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 13.05.2021г. между него
като бъдещ купувач и ответникът като търговец осъществяващ
посредничество при сключване на сделки с недвижими имоти бил сключен
договор за посредничество и съдействие при закупуването на недвижим имот
Апартамент №18, находящ се в новострояща се сграда в УПИ 1-534, кв. 17,
2
гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“, ет. 3 за цена от 41000 евро, от които 7
760 € платими в деня на подписване на предварителен договор и 33 240 €
платими в срок до 45 дни след издаване на Образец Акт 15 на сградата
посредством банков ипотечен кредит. Ответникът като посредник /брокер/
получил по договора от ищеца сумата от 2000 лв. като депозит /гаранция/, че
последният като купувач ще изпълни задължението си да сключи
предварителен договор за имота при уговорените параметри в срок до
21.05.2021г. С договора било предвидено, че при несключване на
предварителния договор по вина на купувача, депозитът се задържа като
неустойка за неизпълнение. При постигане на посочените параметри на
сделката посредникът предава депозита на продавача, а при непостигането им
в срок до 21.05.2021г. връща депозита в еднодневен срок на купувача
договорът се прекратява. Ищецът заплатил 140 лева за изготвянето на оценка
на имота и отново поискал да му се предоставят документи. Поради липса на
изпълнение 09.07.2021г. изпратил имейл, че прекратява без предизвестие
договора за депозит по вина на ответника, който не е извършил никакви
действия след сключването му да съдейства на ищеца за сключване на
предварителен договор. След направена справка по партидата на имота
установил, че е продаден на друго лице. В условието на евентуалност ако не
бъде приет договора за развален сочи, че клаузата за неустойка в договора е
нищожна.
С писмен отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва наличието на посочения от ищеца Договор за депозит от 13.05.2021г.,
по силата на който М. Л. И., в качеството си на клиент е предал на ответника
сума в размер на 2000 лева като депозит за закупуване на недвижим имот.
Излага, че "НОВ ДОМ 1" ООД е изправна страна по договора, поради което
договорът не е развален и дружеството не дължи връщане на сумата. Счита за
неоснователно възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза на
чл.2 от договора поради накърняване на добрите нрави, тъй като в случая
предвидената санкция напълно съответства на принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения. Сочи, че не се дължи и претендираната от страна на ищеца
сума в размер на 140 лева заплатена на „Банка ДСК“ за оценка на процесния
имот.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
3
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на въззивното производство е сумата от 2000 лева (две хиляди
лева), за която се твърди, че е дадена без основание по нищожна клауза -
уговорена неустойка по т.2 от договор за депозит от 13.05.2021г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.10.2021г. до окончателното й изплащане. В останалите си части решението
на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
От представените по делото доказателства се установява, че между
страните е сключен между писмен договор за депозит от 13.05.2021г. във
връзка със закупуването на недвижим имот Апартамент №18, находящ се в
новострояща се сграда в УПИ 1-534, кв. 17, гр. Варна, жк. „Владислав
Варненчик“, ет. 3 за цена от 41000 евро, от които 7 760 € платими в деня на
подписване на предварителен договор и 33 240 € платими в срок до 45 дни
след издаване на Образец Акт 15 на сградата посредством банков ипотечен
кредит. В договора е предвидено, че при несключване на предварителния
договор по вина на купувача, депозитът се задържа като неустойка за
неизпълнение. При постигане на посочените параметри на сделката
посредникът предава депозита на продавача, а при непостигането им в срок
до 21.05.2021г. връща депозита в еднодневен срок на купувача и договорът се
прекратява.
По процесния договор за депозит, ищецът има качеството на
потребител, а ответникът на търговец по см. на § 13 от ДР на Закона за защита
на потребителите. Предвид потребителския храктер на спора следва да се
4
разгледа възражението на ответника за противоречие на уговорената клауза за
неустойка с императивните норма на чл.143, ал.2 от ЗЗП. Съгласно чл.143,
ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2, т.4
от ЗЗП е уточнено, че неравноправна е клаузата, която позволява на
търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в
случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като
същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на
същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна
на търговеца или доставчика. В процесния случай, при неизпълнение на
задълженията на потребителя да сключи предварителен договор депозитът от
2000 лева не подлежи на връщане. Ако предварителният договор не се сключи
по други причини депозитът се връща, но не е предвидена неустойка дължима
от търговеца.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд указа на
страните, че на основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
даде възможност на страните да изразят становище по съответствието на
уговорена неустойка по т.2 от договор за депозит от 13.05.2021г. с
разпоредбата на чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП, както и да ангажират доказателства
във връзка с тези твърдения. Във връзка с твърдението си, че клаузите на
договора за депозит са уговорени индивидуално, "НОВ ДОМ 1" ООД
ангажира гласни доказателства посредством разпита на свид. Н. Д.. От
показанията й се установява, че договорът за депозит е бил изготвен от
юристи в офиса на "НОВ ДОМ 1" ООД, като по отношение на ищеца е
намалена цената на имота от 42000 евро на 41000 евро и депозита е намален
от 2000 евро на 1000 евро. Показанията й са идентични на показанията на
разпитания в първоинстанционното производство свидетел А.Д..
Въззивният съд намира, че търговецът не доказа твърдението си, че
клаузите на договора за депозит са уговорени индивидуално. Намаляването на
цената на имота с 1000 евро, както и вземането на по-малък депозит, не
представлява индивидуално уговаряне по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Същественото в случая е, че липсва индивидуално уговаряне относно
5
отговорността на търговеца при неизпълнение на неговите задължения.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че уговорена
неустойка по т.2 от договор за депозит от 13.05.2021г. представлява
неравноправна клауза по чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП и съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП е нищожна. Даденото по нищожната клауза подлежи на връщане на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Поради това "НОВ ДОМ 1" ООД е
следва да бъде осъдено да върне на ищеца дадения депозит в размер на 2000
лева.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за
основателност на иска, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на възззиваемата страна направените по делото разноски в размер на
700 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2998/07.10.2022 г., поправено с решение
№ 164/17.01.2023 г. и решение № 868/16.03.2023 г., постановено по гр.д. №
15018/2021 г. по описа на РС-Варна, в обжалваната част, в която е осъдено
на основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.26 ЗЗД вр. чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП "НОВ
ДОМ 1" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да заплати на М. Л. И.,
ЕГН **********, от гр. ************************, ап.29, сумата от 2000
лева (две хиляди лева), като дадена без основание по нищожна клауза -
уговорена неустойка по т.2 от договор за депозит от 13.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 15.10.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "НОВ ДОМ 1" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати на М. Л. И., ЕГН **********, от гр.
************************, ап.29, сумата от 700 лева (седемстотин лева),
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
6
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7