№ 102
гр. Стара Загора, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо А.
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо А. Гражданско дело № 20245530101208
по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците В. С. Д., Л. Д. Л. и Р. Д. Л. твърдят в исковата си молба, че страните са
наследници, заедно с М.Р.М.в, С.Г.Б., М.С. И., Г.С.Б., М.К.Д., П. К. И. и К.М.Д., на общия им
наследодател В.С.В., починал на 28.11.1972 г. в с. ..., община Стара Загора. След смъртта си
общият наследодател на страните оставил в наследство недвижим имот, представляващ:
УПИ /дворно място/, находящ се в с. ..., община Стара Загора, представляващ УПИ 1-69
/парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37, по плана на с. ...,
отреден за поземлен имот № 69, към който, съгласно действащия ПУП на селото се придават
от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м.
жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с площ
РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота:
от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг
- УПИ IH- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197. Наследодателят оставил като
наследници 5 деца, които го наследявали, а след тяхната смърт имотът бил собственост на
наследниците им по закон и по завещание както следва: М.Р.М.в, внук на общия
наследодател, наследявал изцяло дела на майка си В.П.Р., като дъщеря на И.В. И., която била
дъщеря на общия наследодател. Неговият дял бил в размер на 1/5 идеална част. Ищците Л.
Д. Л. и Р. Д. Л. били наследници по завещание на 1/5 идеална част от дъщерята на общия
наследодател П.В.П., завещано им със саморъчно завещание, обявено и вписано в СП. Със
саморъчното завещание от 28.07.1986 г. на ищците Л. и Р. Л.и било завещано цялото
движимо и недвижимо имущество, включително пари, влогове, като П.В.П. ги направила
свои универсални наследници при равни права. Завещанието било валидно, не било
1
оспорено и породило присъщото си правно действие. Наследяването по завещание
изключвало наследяването по закон, поради което ответницата не придобила права върху
процесния имот по наследство от П.В.П., а притежаваната от нея идеална част от имота
била изключителна собственост наищците Л. и Р. Л.и. В. С. Д. получавала по наследство 1/5
идеална част от баща си С.В.С. - син на общия наследодател. Наследниците на М.В. И. -
дъщеря на общия наследодател с 1/5 идеална част, били наследниците на сина й С.Г.Б.:
С.Г.Б., М.С. И. и Г.С.Б., всеки с по 1/15 идеална част от имота. Синът на общия наследодател
К.В.С. оставил наследената от него 1/5 идеална част на дъщеря си - ответницата В. К. А. в
размер на 1/10 идеална част и на внуците си: М.К.Д., П. К. И. и К.М.Д., всеки от тях с по
1/30 идеална част. Имотът бил съсобствен на всички наследници на В.С.В. при квоти:
ищците - В. С. Д. - 1/5 ид. част, Л. Д. Л. - 1/10 ид. част, Р. Д. Л. - 1/10 идеална част. Ицците
притежавали общо 2/5 от наследения имот. Ответницата В. К. А. била собственик на 1/10
идеална част. Въпреки това тя се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство и давност № 68, том I, рег. № 450, дело № 50/2024 г. на
Нотариус П. И., вписан в СВ вх.рег. № 1389, Акт № 167, том IV, дело № 674/2024 г. на целия
имот. Ответницата не била придобила собствеността на имота чрез давностно владение.
Придобиването правото на собственост на един недвижим имот по силата на упражнявано
давностно владение било уредено в чл.79 от ЗС. Фактическият състав на придобивната
давност, според ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, включвала
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал. 1 от ЗС. В конкретния случай упражняването на
фактическа власт започнало като държане и презумпцията на чл. 69 от ЗС следвала да се
счита оборена. За да се приемело в този случай, че била налице промяна на държането във
владение, ответницата следвало открито и недвусмислено да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота спрямо останалите съсобственици. В случая по никакъв
начин ответницата не променила поведението си спрямо доверителите. В този смисъл била
задължителната практика на ВКС - TP № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС, съгласно която всеки съсобственик бил владелец на наследената от него идеална
част, а по отношение идеалните части на останалите наследници бил държател. Ответницата
била държател на притежаваните от ищците идеални части. Тя не ги била придобила по
давност, тъй като по никакъв начин не показала, че превръща държането си във владение. Тя
не била демонстрирала такива действия спрямо ищците, с които по явен и недвусмислен
начин да покажела отричане на тяхното владението. Такива действия не били доведени до
тяхното знание. Завладяването на идеалните части на останалите съсобственици, в т.ч. и на
ищците, както и промяната от държане във владение изисквало ответницата да
манифестирала пред тях действия установяващи своене и отблъскващи владението им в
продължение на целия придобивен срок по давност. В този смисъл била установената
съдебна практика. Ищците молят съда да признае за установено по отношение на
ответницата В. К. А., че В. С. Д. е собственик на 1/5 идеална част, че Л. Д. Л. е собственик
на 1/10 идеална част, че Р. Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част от следния недвижим
имот: УПИ /дворно място/, находящ се в с. ..., община Стара Загора, представляващ УПИ 1-
2
69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37, по плана на с. ...,
отреден за поземлен имот № 69, към който, съгласно действащия ПУП на селото се придават
от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м.
жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с площ
РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота:
от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг
- УПИ III- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197 и да осъди В. К. А. да предаде
владението на 2/5 идеални части от описания по-горе имот, както следва: на В. С. Д. -1/5
идеална част и на Л. Д. Л., и на Р. Д. Л. по 1/10 идеална част. Молят съда, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по наследство и давност № 68, том I, per. № 450, дело № 50/2024 г. на Нотариус П. И., вписан
в СВ вх.рег. № 1389, Акт № 167, том IV, дело № 674/2024 г., с който В. К. А. е призната за
собственик на УПИ /дворно място/, находящ се в с. ..., община Стара Загора, представляващ
УПИ 1-69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37, по плана
на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който, съгласно действащия ПУП на селото се
придават от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50
кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с
площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на
имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и
206, от юг - УПИ 111- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197, до размера на 2/5
идеални части.
Ответницата В. К. А. заявява, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Оспорва
като неоснователна претенцията на ищцата В. С. Д. да бъде призната за собственик на 1/5
ид. част от процесния имот, както и претенцията на другите двама ищци и нейни деца Л. Д.
Л. и Р. Д. Л. да бъдат признати за собственици на по 1/10 ид.част от процесния имот,
респективно да бъде осъдена да предаде владението на съответните идеални части.
Неоснователно било искането за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство и давност №68, тм.1, акт №167, дело №50/2024 на Нотариус
П. И., с който ответницата била призната за собственик на целия процесен имот, до размера
на 2/5 идеални части от имота. Процесния имот, находящ се в село ... към момента на
смъртта на В.С.В. бил негова лична собственост. Ответницата също била от кръга
наследници на В.С.В.. Дядото на първата ищца и ответницата - В.С.В., бил роден на
23.10.1893 г. и бил собственик на процесния имот. С неговата съпруга живели в този имот и
имали пет деца - три дъщери и двама синове, родени в периода 1915 - 1929 г. Трите дъщери
се омъжили и заживели в домовете на съпрузите си - П.В.П. (родена 1923 г. и починала 1998
г.) се омъжила в селото и живеела в съседна махала, М.В. И. (родена 1918 г. и починала 1990
г.) също останала в селото, а И.В. И. (родена 1920 г. и починала 2004 г.) отишла да живее в
гр. К.. По традиция в семейството се считало, че къщата щяла да остане за първородния син
- С.В.С. - баща на първата ищца и дядо на другите двама ищци. С идването на новата власт
през септември 1944 г. той загубил живота си, когато дъщеря му - ищцата В. Д. - била едва
петмесечно бебе. Майка й я изоставила изцяло на грижите на нейните баба и дядо, омъжила
3
се в друго село и повече не се интересувала от дъщеря си. От петте деца на бабата и дядото
на първата ищца и ответницата, в къщата останал да живее вторият син на семейството
К.В.С., който бил баща на ответницата. Той се оженил за майка й - Д. И. С. през 1948 година,
през 1950 година се родила ответницата, а сестра й В. - през 1956 г. Година или две преди
раждането на сестра й баба им В. починала и така нейните родители изцяло поели грижите
за детето на загиналия брат - ищцата В. Д., т.е. родителите на ответницата, дядо им и трите
момичета живеели като едно семейство в дома на дядо им. В. Д. била любимата племенница
на трите лели, които й съчувствали, че от бебе останала сираче и била изоставена и от майка
си, поради което всички съдействали, за да бъде тя добре образована и обгрижвана.
Основните ежедневни грижи и издръжката й, докато учела, били давани от родителите на
ответницата. След като ищцата В. Д. завършила образованието си, заминала да работи в гр.
С., където се омъжила. След това, в периода 1967-1968 година, в семейството на дядото на
ответницата било взето решение леля им П.В.Р. и нейният съпруг Р.Р., които нямали свои
деца, да „осиновят“, неформално ищцата В. Д., за да има кой да ги гледа на старини, а освен
това да оставят цялото си семейно имущество на нея. Тогава тя изнесла всичките си вещи от
дома на дядо им и оттогава винаги, когато идвала на село, отивала в тяхната къща,
изключително рядко се отбивала при ответницата, което огорчавало майка й. Хората около
тях коментирали, че не идвала, че прекъснала връзката си с техния дом и не желаела близък
контакт с тях. На 28.11.1970 г. бащата на ответницата - К.В.С. загинал при злополука, а две
години по-късно починал и дядо им В.С.В.. В къщата на село останала да живее единствено
майката на ответницата - Д.. По това време ответницата била омъжена в К., сестра й В. била
в интернат в Стара Загора, прибирала се само уикендите, след това отишла да живее при
ответницата в К., където се омъжила за първия си съпруг. Ответницата ходела редовно на
село при майка си, водела децата уикендите, а през ваканциите й ги оставяла да ги гледа. Тя
се грижела не само за дома - обработвала целия двор, отглеждала животни за период от
време, продължил повече от 20 години. В периода 1994 -1998 г. майката на ответницата
стояла през седмицата в К., за да помага на сестра й в грижите за двете й деца, но се
прибирала уикендите, за да поддържа къщата и двора. През този период се наложила
цялостна подмяна на покрива, тя много се тревожела, че състоянието му било лошо, но
нямала достатъчно средства, за да го ремонтира. Тя нямала на кого да разчита, освен на
ответницата, така че се наложило последната да намери работници и да й помогне с пари.
През 1998 г. майката на ответницата се завърнала да живее на село, но след като се
разболяла около 2002-2003 г., се наложило да живее в К. при ответницата и дъщеря й. До
смъртта й през 2008 година при всяка възможност искала да я водят на село. През тези
години, когато тя вече била в К., укрепили кирпичената ограда на двора. Съседи й се
обаждали да й кажат, че оградата щяла да падне и това много я притеснило, поради което
отново измолила ответницата за пари. Ответницата й помагала с пари, тъй като дълги
години работила в Гърция и печелила сравнително добре. Правела го със съзнанието, че така
поддържала дома на нейните родители, който след смъртта на майка й щял остане за
ответницата и сестра й. Следващите години станало така, че майката на ответницата
останала изцяло на нейните грижи, сестра й починала и майка й започнала да говори, че
4
къщата в ... трябвало да остане за нея. Преди сестра й да почине, майка й виждала, че само
ответницата й помагала да поддържа къщата в добро състояние и изобщо само тя се
интересувала от този имот. По тази причина в отношенията им било ясно, че къщата в ...
щяла да остане за ответницата и нейното семейство. След смъртта на майка й тя останала да
работи в Гърция, а на село продължила да ходи дъщеря й, но й било трудно да поддържа
имота. Преди около десет години дъщерята на ответницата й предложила да пуснат хора да
живеят в имота с уговорка го поддържат. За това я помолил човек на име М., който бил
техен роднина по линия на майката на ответницата - Д.. Тя се съгласила, дали му ключове и
до настоящия момент М. живеел там, като всички в селото били наясно, че ответницата го
пуснала в имота и ако имало нужда, защото понякога имало оплаквания от него, звънели на
дъщеря й и тя разговаряла с него. М. не плащал наем, защото уговорката била да се грижи за
имота и да плаща разходите по него, включително годишния данък. През всички тези години
никой от наследниците на дядото на ответницата и ищцата В. Д. не се интересувал нито от
къщата, нито от дворното място, нито имали претенции към майката на ответницата, а след
2008 година и към нея самата, нито предлагали помощ за поддръжка на дома. Трите й лели
си имали техни домове и в случай че идвали до къщата на майка й - било на гости. След
като родителите на ответницата се оженили и живели в имота, след като давали всичките си
средства и труд за поддръжката му, след като в този дом отгледали не само децата си и
изоставеното дете на брат си, очаквали, че имотът щял да остане за тях. Ранната смърт на
бащата на ответницата обаче и обстоятелството, че ако къщата останела за родителите на
ответницата, детето на рано загиналия брат, изоставено и от майка си, щяло да остане без
наследство, поддържало в някаква степен у семейството очакването, че част от имота
трябвало да остане собственост и на В. Д.. Било възможно в началото родителите на
ответницата също да мислели така, но след като станало ясно, че В. Д. щяла да наследи
цялото имущество на леля си П. и нейния съпруг, родителите на ответницата счели, че
домът щял да остане за тях и това бил най- справедливият вариант. След смъртта на бащата
на ответницата, майка й Д. не живяла в този дом със съзнанието, че той принадлежал на
сестрите на съпруга й, на племенницата й В. и на ответницата. Тя смятала, че след като
имотът щял да бъде оставен на нея и на съпруга й, независимо че той бил починал, имотът
оставал за нея, защото тя била негова стопанка, живеела в него и го поддържала. В същото
време тя знаела, че никоя от сестрите нямала претенции към дома, а единствената, която
можела да има такива - ищцата В. Д., била компенсирана с наследството на леля си П..
Докато Д. била жива, В. Д. по никакъв начин не заявявала претенции към дома, напротив, с
поведението си ясно давала да се разбере, че тя имала свой дом, оставен от леля й П., а
домът в който израснала не бил неин. На 19.05.1998 г., майката на ответницата - Д. И.
декларирала имота в Данъчна служба Чирпан изцяло на свое име, т.е. към 1998 година тя
вече се считала единствен собственик на къщата и двора. Само по себе си, декларирането на
имот не означавало придобиване на имот, но в съдебната практика било прието, че
декларирането на имота и заплащането на данъци по принцип било годно да удостовери
намерение за своене на имота. От месец май 1998 г. до смъртта на майката на ответницата
изминали почти 10 години и повече от 25 години до днешна дата - период, през който всеки
5
от наследниците на дядото на ответницата можел да се осведоми и бил осведомен, че човек,
който не бил от кръга наследници на бившия собственик В.С.В., декларирал имота на свое
име, заплащал данъци, стопанисвал и поддържал имота за себе си, т.е. всички наследници на
дядото на ответницата знаели, че майка й Д. И. изцяло своила имота, като упражнявала
фактическа власт върху него. От смъртта на дядо й на 28.11.1972 г. до датата на исковата
молба, нито първата ищца, нито другите двама ищци - нейни деца, нито който и да било друг
от наследниците на В.С.В. не предприел действия за защита на правото си на собственост
върху имота, по съответния ред, с оглед прекъсване на давностното владение,
осъществявано от майката на ответницата, а след това - повече от 15 години от нея. От
много години насам, родните й по бащина линия избягвали контакта с ответницата и
нейното семейство, не ги канели на семейни сбирки и не общували с тях. Всичко това било
заради недоволството им, че имотът останал за майката на ответницата, съответно след
смъртта й за нея, но това недоволство, съчетано с липсата на правни действия, предприети
за защита на собствеността, в крайна сметка говорело за знание и съгласие, че имотът бил
собственост на майка й и нейните наследници. По отношение претендираната 1/5 идеална
част от имота, която била наследена от втория и третия ищец по завещание от леля им
П.В.Р., последната нямала никакви претенции да е съсобственик в къщата, останала след
смъртта на баща й. Тя и съпругът й решили да оставят на В. Д. семейното си имущество, но
категорично не искали по този начин В. Д. да придобиела още 1/5 ид.част от наследството
на дядо си - семейната къща. В. Д. и децата й Р. Л. и Л. Л. били наясно с това, те знаели
имотът на леля им П. в село ... като свой, но не и имотът на майката на ответницата, в който
почти никога не се отбивали. Това което ответницата и майка й знаели било, че П. В. и
съпругът й щели да завещаят цялото си имущество на В. Д.. Едва от исковата молба
ответницата научила, че всъщност през 1986 година П. В. изготвила собственоръчно
завещание, в което оставила цялото си имущество и правила свои универсални наследници
децата на В. Д., ищците Р. Л. и Л. Л.. След справка в имотния регистър ответницата
установила, че завещанието на П.В.П. от 1986 година било вписано в СВ Стара Загора на
10.11.2006г. като акт №77, том 12, книга Вписвания, а на 23.11.2006г. било вписано
завещанието и на съпруга Р.П.Р. като акт №170, том 12, книга Вписвания. При проверка на
място в СВ Стара Загора ответницата разбрала, че в тома, в който били подвързани
завещанията, били пришити целите преписки по вписването, от които се установявало
следното. Молбата за вписване на завещанието на П.В.П. била подадена от ищцата В. Д., за
което била изрично упълномощена от наследниците по двете завещания - децата й Р. Л. и Л.
Л.. При вписването и на двете завещания били приложени нотариално заверени декларации
от ищцата Р. Л., с които декларирала, че единственото наследствено имущество от двамата
наследодатели, за което знаела, било това, за което приложила данъчни оценки. Данъчни
оценки и доказателства за собственост били приложени за следните имоти: УПИ III 148, в
квартал 34 по плана на село ..., утвърден със заповед №27/02.05.1997г., заедно с постройките
в него - това била семейната къща на леля им П. и съпруга й, както и за няколко земеделски
земи. Към 2006 година никой от тримата ищци не считал, че в наследството на П. П. била
включена 1/5 от процесния имот. След смъртта на предишния собственик на процесния имот
6
В.С.В., починал на 28.11.1972 година, в къщата останала да живее единствено майката на
ответницата Д. И., която от този момент нататък осъществявала постоянно, явно,
необезпокоявано владение върху имота, с намерение да го свои, тъй като смятала, че имотът
трябвало да остане за нея и съпруга й, а единствената, която можела да има претенции към
собствеността - племенницата В. Д., щяла да бъде наследница на имотите на бездетната си
леля П. и нейния съпруг. Майката на ответницата владяла имота спокойно и
необезпокоявано, владението й било явно, всички наследници на дядо им В. знаели, че това
бил нейният имот, знаели, че тя го декларирала и тя плащала данъците за него и се
съгласявали с това, макар и някои от живите наследници на дядо им да били недоволни, че
имотът останал за нея и за наследниците й. Според трайно установената практика на ВКС
придобивната давност била въведена в българското законодателство като основание за
придобиване на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през
определен период от време фактически упражнявало правомощията, свързани с притежание
на вещно право, като собственикът бездействал и не защитавал правата си, то фактическото
състояние следвало да бъде приравнено на юридическото. До датата на смъртта си
20.01.2008 година майката на ответницата - Д. И. С. не се снабдила с документ за
собственост върху имота, не се позовала на давностното си владение. В.С.В., когото всички
считали за собственик на имота, също не притежавал документ за собственост. В т.3 от
Тълкувателно решение №4 от 2014г. на ОСГК на ВКС било прието, че ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на
последиците от придобивната давност, то в наследството се включвало владението върху
имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя
им придобивна давност, щом са продължили владението. В тълкувателните мотиви се
сочело още, че действието на придобивното основание се зачитало от момента на изтичане
на срока, то при наличие на позававане от страна на наследниците, щяло да се счита, че
придобивното основание било осъществено от наследодателя. За майката на ответницата –
Д., презумпцията на чл.69 ЗС не можела да се счита опровергана, тъй като тя владяла имота
повече от 25 години без правно основание и без за нея да била налице съсобственост, тъй
като тя самата не била наследник на В. В.. След смъртта на майката на ответницата, по
тяхна обща воля, единствено ответницата установила владение върху имота, и то като нейна
наследница, а не като наследник на дядо си В., като въз основа на наследственото
правоприемство придобила самостоятелното имуществено право да се позове на изтеклата в
полза на своята наследодателка придобивна давност. Независимо от всичко това, владението
на ответницата, установено след смъртта на майка й, настъпила на 21.01.2008 г., до момента
в който се позовала на неговите последици чрез искане до нотариуса за издаване на
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и издаването му, продължило
повече от 15 години. Що се отнася до другите наследници на майката на ответницата –
племенниците й П. К. И. и К.М.Д., както и преживелият съпруг на сестра й - М.К.Д., същите
били наясно с желанието на майката на ответницата имотът в село ... да остане за нея,
знаели, че тя и дъщеря й се грижели до последно за майка й, а също и че основно тя
осигурявала пари къщата да се поддържала през последните години от живота на майка й.
7
Ответницата моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите
претенции на ищците В. С. Д., Л. Д. Л. и Р. Д. Л..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е осъдителен иск за защита правото на собственост с правно основание
чл.108 от ЗС. Искът по чл.108 от ЗС представлява претенция на носителя на вещното право
за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я владее или държи. Целта на защитата
е да върне фактическата власт на титуляря на вещното право, който притежава и правото да
владее вещта. Уважаването на този иск е предпоставено от установяването на три
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или
държи от ответника и владението или държането да е без основание.
Предмет на предявения ревандикационен иск са общо 2/5 идеални части от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ДВОРНО МЯСТО/, находящ се в с...., община Стара
Загора, представляващ УПИ I-69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/
в квартал 37 по плана на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който съгласно
действащия ПУП на селото се придават от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и
подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти -
паянтова стопанска постройка с площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ
и РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от
изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг - УПИ 111- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196
и 197.
Правното твърдение на ищците е, че са придобили правото на собственост върху
посочените в исковата молба идеални части от недвижимия имот по силата на
наследяването.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 5/22.02.2024 г. на
Община Стара Загора се установява, че ищцата В. С. Д. и ответницата са наследници по
закон на В.С.В., б.ж. на с...., починал на 28.11.1972 г. Видно от Саморъчно завещание от
28.07.1976 г., ищците Л. Д. Л. и Р. Д. Л. са наследници по завещание на наследницата по
закон П.В.П., починала на 01.07.1998 г. Видно от Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № 6/22.02.2024 г. на Кметство – с...., В.С.В. и В. С.Д. са имена на едно и
също лице.
По делото не е спорно, че недвижимият имот, предмет на иска, е бил собственост на
посоченото лице. От представената Скица № 1238/16.04.2024 г. става ясно, че в разписния
списък към плана на с.... процесният имот е записан като собствен на наследниците на В.
С.Д..
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 68, том I, рег.№ 450, дело № 50/15.02.2024 г. на нотариус П. И., рег.
№ 308 в НК ответницата В. К. А. е призната за собственик на спорния имот.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
8
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК /в този смисъл е
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/.
В случая ищците са оспорили констативния нотариален акт, признаващ правото на
собственост върху целия имот на ищцата. Същите са установили правото си на собственост
върху посочените в исковата молба идеални части в качеството на наследници на В.С.В.,
б.ж. на с...., починал на 28.11.1972 г., като В. С. Д. е собственик на 1/5 идеална част, Л. Д. Л.
е собственик на 1/10 идеална част и Р. Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част.
Ответницата е навела доводи за придобиване правото на собственост върху
идеалните части на ищците по силата на оригинерен придобивен способ – придобивна
давност. Твърди се, че нейната майка, а впоследствие и тя е владяла за себе си целия
процесен имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от десет години.
По своето естество придобивната давност представлява способ за придобиване
право на собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез фактическото
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.
Следователно фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента:
фактическо упражняване на съдържанието на вещно право, което се иска да бъде придобито,
и изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото
съдържание на вещното право. В процесния случай относно придобиването на недвижимия
имот по давност е приложим 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС. Твърдяното
от ответницата и нейната майка владение не е на правно основание, поради което същите
имат положението на недобросъвестни владелци.
Следва да се отчете обстоятелството, че давностното владение на ответницата е
осъществявано от съсобственик, който по дефиниция е владелец на своята идеална част и
държател на частта на другите съсобственици. За да е налице изменение на основанието на
неговото владение, е необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на
другите съсобственици /ищците/ върху тяхната част и те да са достигнали до тяхното
знание. За да превърне владението в самостоятелно, ответницата трябва да е отблъснала
владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против волята на ищците, а
не е достатъчно само да е манифестирала неопределено самостоятелността на владението.
Според Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, съсобственикът трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателствени
средства.
Свидетелката С. А. С. /дъщеря на ответницата/ сочи, че процесният имот в с....
9
се е поддържал от нейната баба, както и от майка й и баща й, които си ходили на село всяка
седмица. През 1996 г. бил извършен ремонт на покрива от майка й и баща й. От баба си
разбрала, че първоначално собственици на имота били свекърът и свекървата на баба й. Те
имали три дъщери и двама синове. Дъщерите рано се омъжили в селото, а в дома останали
двамата синове. По-големият син бил баща на В. Д., а по–малкият - дядо на свидетелката.
Бащата на В. Д. бил убит през 1944г. и детето било отглеждано от баба си и дядо си, а по-
късно от лелите си, които живеели в този имот. Д. живяла в имота до 2003 г. След 2003г. тя
се разболяла и до смъртта й през 2008г. живяла в К.. През този период посещавала селото. За
Д. се грижела майката на свидетелката и свидетелката, тъй като майка й заминала за Гърция.
След смъртта на Д. свидетелката посещавала имота, а нейните роднини се грижели за двора.
През 2014г. деверът й предложил да пуснат двама роднини М. и Н. да ползват имота и да се
грижат за него, без да искат средства за това. Не знае през всички тези години някой друг да
е имал претенции към този имот. Уточнява, че майка й заминала за Гърция през 2000 г. и
работела там докъм 2020 г.
Свидетелят С.Г.С. заявява, че е останал с впечатление, че имотът в с.... е на баба Д.,
като й е помагал за неговата поддръжка. Д. живеела в имота докъм 2000г., след което се
преместила в гр.К. при В.. След нейната смърт имотът започнал да запустява и баща му
помолил В. и С. да пуснат да живеят местни хора, за да се поддържа.
Свидетелят М. А. И. знае, че двете Войки притежават наследствен имот в с.....
Присъствал е на разговор между тях през 2007 г., когато трябвало да се снабдяват с
документи за наследници за къщата в с.....
Свидетелят С. А. С. /съпруг на ищцата Р. Л./ твърди, че през януари месец 2014 г. е
присъствал на разговор между ответницата и ищцата В. С., при което последната попитала
кога ще Д.т къщата, а ответницата й отговорила, че това ще стане, след като се прибере от
Гърция. През 2023 г. съпругата на свидетеля се обадила на В. К. по същия повод, но тя
казала, че трябва да разговаря със сина си и дъщеря си и има още малко работа в Гърция.
През 2024 г. съпругата му разбрала, че В. К. е собственик на въпросната къща.
Според свидетелката С. Х. М. след смъртта на дядо си В. К. дошла в гр.С. да иска от
В. Д. да остане майка й Д. да живее в къщата, докогато може. В. Д. веднага се съгласила. Д.
доста години живяла там, след това в с.... при малката си дъщеря, после в гр.К. при голямата
си дъщеря. През 2006 г. В. К. е идвала в гр.С. при В. Д. да иска да се откаже от този имот,
обаче тя категорично не го сторила. От В. Д. знае, че през 2007 г. със Стойно решили да
направят ново удостоверение за наследници, за да се започне подялбата на имота, но не
успели. През 2014 г. В. К. била в България и В. Д. настояла да направят подялбата, но К.
казала, че ще отива в Гърция. От тогава до сега не знае да са имали разговори. През 2023г.
дъщерята на В. Д. - Р. и съпругът й искали да купят къщата в с.... от другите наследници,
като платят дела на В. К., но последната отново заминала за Гърция и това не се случило.
Свидетелката П. К. И. /племенница на ответницата В. А./ сочи, че когато била дете,
баба й Д. живеела сама в с..... Къщата била с голям двор, поддържан от баба й и леля й. През
2000 г. баба й се разболяла и леля й и дъщеря й ходили да поддържат къщата. След като баба
10
й починала, леля й пуснала нейни братовчеди да живеят в къщата, за да я поддържат. Докато
баба й била жива, леля й работела в чужбина и пращала пари за поддържане на къщата. Знае
имота като имот на баба си, за претенции за имота чула за първи път през пролетта на 2024 г.
От анализа на така събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че по
делото не е установено по категоричен и безспорен начин ответницата да е отблъснала
владението на ищците - съсобственици на процесния недвижим имот и да е владяла за себе
си техните идеални части в продължение на повече от 10 години. Никой от разпитаните по
делото свидетели не сочи обективирани действия на В. А., с които тя да е манифестирала
пред другите съсобственици намерението си да владее процесния имот като свой. Съдебната
практика е трайна и непротиворечива по въпроса, че ползването на имот от един от
съсобствениците не е обстоятелство, което само по себе си да сочи, че този съсобственик е
отблъснал владението на останалите и е придобил техните части по давност. За да се
придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е
необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ -
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права /в този смисъл са: Решение №
481/06.10.2009 г. по гр.д.№ 2281/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 748/21.07.2009 г. по
гр.д.№ 39/2009 г., Решение № 566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на I г.о. на ВКС;
Решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на I г.о. на ВКС; Решение №
532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на I г.о. на ВКС; Решение № 381/25.10.2010 г. по гр.
д. № 37/2010 г. на I г.о. на ВКС и др./.
Що се отнася до твърдяното от ответницата давностно владение, осъществявано от
нейната майка Д. И. С., в показанията на свидетелите С. А. С., С.Г.С., С. Х. М. и П. К. И. се
съдържат данни за упражнявана от същата фактическа власт върху спорния имот, но никой
от свидетелите не сочи ясно кога и по какъв начин е станало завладяването на имота. С
оглед на това по делото не е доказано нито, че владението е било несъмнително, т.е., че
собствениците са знаели, че Д. С. е владяла имота за себе си, нито че владението е било
спокойно и явно, т.е., че не е било установено от Д. С. чрез насилие или по скрит начин.
Свидетелките С. и И. са от кръга на лицата по чл.172 ГПК и показанията им противоречат
на показанията на незаинтересуваната свидетелка М. по въпроса дали имотът е бил владян
от Д. С. като свой. Следователно заинтересоваността на посочените свидетелки е повлияла
на способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си пред съда. Поради това показанията им относно
намерението за своене на майката на ищцата не следва да бъдат кредитирани и
презумпцията по чл.69 ЗС следва да се счита за оборена предвид данните в показанията на
свидетелката М., че Д. С. е допусната временно в имота със съгласието на ищцата В. Д..
Следователно от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
налага изводът, че идеалните части на ищците от процесната сграда не са станали
собственост на ответницата по силата на придобивна давност.
Поради изложеното съдът намира установено наличието на първата предпоставка за
11
уважаване на ревандикационния иск – ищците да са собственици на вещта, предмет на иска,
а именно: В. С. Д. е собственик на 1/5 идеална част, ищецът Л. Д. Л. е собственик на 1/10
идеална част и ищцата Р. Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част от УПИ, предмет на
ревандикацията.
Ответницата признава, че владее целия спорен имот, поради което следва да се
приеме, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска за собственост по чл.108
от ЗС – ответникът да упражнява фактическа власт върху вещта, предмет на ревандикацията.
В хода на производството не са представени доказателства за наличието на
ограничено вещно право или облигационно правоотношение, по силата на което
ответницата да владее идеалните части на ищците на правно основание. Предвид това съдът
счита, че ответницата владее 2/5 ид.ч. от имота без правно основание, което означава, че е
налице и третата предпоставка за уважаване на иска за собственост.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване по
отношение на ответницата, че ищцата В. С. Д. е собственик на 1/5 идеална част, ищецът Л.
Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част и ищцата Р. Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част
от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ДВОРНО МЯСТО/, находящ се в с...., община Стара
Загора, представляващ УПИ I-69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/
в квартал 37 по плана на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който съгласно
действащия ПУП на селото се придават от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и
подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти -
паянтова стопанска постройка с площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ
и РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от
изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг - УПИ 111- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196
и 197, и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на гореописаните
идеални части, е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК, като законна последица от уважаването
на иска и установяване правото на собственост на ищците върху размера над 3/5 идеални
части от процесния имот, съдът е длъжен да измени Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 68, том I, рег.№ 450, дело №
50/15.02.2024 г. на нотариус П. И., рег.№ 308 в НК относно размера на притежаваните от
ответницата права.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдена ответницата да заплати на
ищците направените по делото разноски в размер на 1661,40 лв., представляващи държавни
такси и адвокатско възнаграждение. Не следва в полза на ищците да се присъждат
заплатените такси за удостоверение за данъчна оценка и за вписване на исковата молба, тъй
като те нямат характер на дължими в настоящото производство държавни такси, респ. не
представляват разноски по водене на делото по смисъла на чл.71, ал.1 ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. А. от гр. К., ..., ЕГН
**********, че В. С. Д. от гр.С., ..., ЕГН ********** е собственик на 1/5 идеална част, Л. Д.
Л. от гр. С., ..., ЕГН ********** е собственик на 1/10 идеална част и Р. Д. Л. от гр. Б., ...,
ап.14, ЕГН ********** е собственик на 1/10 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /ДВОРНО МЯСТО/, находящ се в с...., община Стара Загора, представляващ УПИ I-
69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37 по плана на с. ...,
отреден за поземлен имот № 69, към който съгласно действащия ПУП на селото се придават
от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м.
жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с площ
РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота:
от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг
- УПИ 111- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197, и ОСЪЖДА В. К. А. от гр. К.,
..., ЕГН ********** да предаде на В. С. Д. от гр.С., ..., ЕГН ********** владението на 1/5
идеална част, на Л. Д. Л. от гр. С., ..., ЕГН ********** владението на 1/10 идеална част и на
Р. Д. Л. от гр. Б., ..., ап.14, ЕГН ********** владението на 1/10 идеална част от гореописания
недвижим имот.
ИЗМЕНЯ Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и давност № 68, том I, рег.№ 450, дело № 50/15.02.2024 г. на нотариус П. И.,
рег.№ 308 в НК, като признава В. К. А. от гр. К., ..., ЕГН ********** за собственик на 3/5
идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ДВОРНО МЯСТО/, находящ се в с....,
община Стара Загора, представляващ УПИ I-69 /парцел първи за планоснимачен номер
шестдесет и девет/ в квартал 37 по плана на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който,
съгласно действащия ПУП на селото се придават от общинско място 183 кв.м., заедно с
постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни
обекти - паянтова стопанска постройка с площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска
постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199
и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг - УПИ 111- 68 и УПИ II- 67, от
запад - улица с о.т. 196 и 197.
ОСЪЖДА В. К. А. от гр. К., ..., ЕГН ********** да заплати на В. С. Д. от гр.С., ...,
ЕГН **********, Л. Д. Л. от гр. С., ..., ЕГН ********** и Р. Д. Л. от гр. Б., ..., ап.14, ЕГН
********** сумата 1661,40 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13