РЕШЕНИЕ
№ 546
гр.Плевен, 21.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1129 по описа на Административен съд – Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от „МЕК БАЛКАН“ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Перник, ул.“Средец“ № 1, с ЕИК *********, представлявано от К.М.Х. , чрез адвокат В. П.
с кантора и съдебен адрес ***, тел.**********, против Решение № 508/26.08.2019
г.на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и
части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ
„Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел
„Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен. Претендира се отмяна
на оспореното РМС № 508/26.08.2019г. за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък
122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на
областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно отчуждаването и определената пазарна
стойност на частта от отчужден имот, собственост на дружеството: ИМОТ №по
ПУП-ПП 32.53, имот с идентификатор 51620.32.53, земеделска територия , ниви с обща
площ - 27.149 дка , с трайно засегната площ от отчуждаването 8.867 дка. в
местността „ОСЕНОВЕЦ“ в землището на с.Николаево, Плевенска област.
Определеното от административния орган обезщетение за отчуждената част от
имота-собственост на дружеството, е в размер на 2257 /две хиляди двеста
петдесет и седем/ лева. Твърди се в жалбата, че решението в оспорената част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните
правила и неправилно приложение на закона. Оспорва се изцяло проведената
процедура по одържавяване на
земеделските земи, собственост на дружеството, както и стойността на
присъденото парично обезщетение. Твърди
се, че при изповядване на сделката за покупко-продажба на одържавените земи
дружеството е заплатило на декар 950
лева, поради което стойността на отчуждените 8,867 дка към датата на тяхното придобиване-6.10.2014
год. е в размер на 8424 лева. Твърди се, че присъденото обезщетение не е
равностойното парично обезщетение, определено в съответствие с предназначението
на имотите преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряване на ПУП,
който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в
сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на
пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания. Определеното обезщетение не е съобразено според жалбоподателя с
пазарните цени съгласно определението на §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява. Постъпила е писмена молба с вх.№5117/18.10.2019 год. от
пълномощника на дружеството адв.П., в която заявява,
че поддържа подадената жалба. Сочи, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че
определената оценка не представлява равностойно парично обезщетение за
отчуждаваните части от имотите. Твърди, че ВЛ е изготвило заключението си върху
сделки с имоти в същото землище, които са извършени при нереални цени. Твърди,
че в констативно -съобразителната част на заключението самото ВЛ е установило, че средната пазарна
цена на земеделски земи в района, в който попада и частта от процесния имот, е
в размер на 907,72 лева. Поради това моли съда да кредитира заключението на ВЛ и да приеме, че обезщетението за одържавяване
на имота на жалбоподателя следва да е в размер на 907,72 лева на дка, като се
има предвид, че заключението е базирано на изследване върху 13 сделки с имоти в
същия район. Твърди още, че методиката по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за
изчисляване на обезщетенията е незаконосъобразна и следва да се ползва само в
случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени сделки в съответната Служба по
вписванията. Моли да не се кредитира заключението на ВЛ в частта, в която е
изчислило размер на обезщетение за отчуждаване на 8,867 дка с определена
пазарна стойност 2257 лева.
Ответникът-Министерски
съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил
жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено
становище за неоснователност на подадената жалба. Развива подробни съображения
за законосъобразност на решението на МС в оспорената част като издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с
приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на
закона.
В съдебно
заседание ответникът не се представлява. Депозирал е писмено становище с
вх.№5087/16.10.2019 год. от правен съветник с юридическо образование М. Б.-И. с
пълномощно на л.317-гръб и удостоверение на л.326 от делото, моли съда да остави без разглеждане жалбата като
подадена след установения от закона срок, алтернативно-да отхвърли същата като
неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е представила
писмени становища с вх.№4956/9.10.2019 год. и вх.№5100/17.10.2019 год, в които оспорва изцяло като неоснователна и недоказана
подадената жалба, счита решението на МС в оспорената част за правилно и
законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна-Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Заинтересованата
страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София, е депозирала писмен отговор с
вх.№4931/8.10.2019 год., в който е взела становище за неоснователност на
подадената жалба, за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част относно определената пазарна стойност на
отчуждения имот. В съдебно заседание АПИ се представлява от юрисконсулт В.с
пълномощно на л.238 от делото, която моли съда
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението на
Министерски съвет като правилно и законосъобразно.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като се запозна със становищата на страните,
представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови
разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С писмо изх.№№
53-00-8615/29.08.2019 год. на л.19 от делото, жалбоподателят е уведомен за
оспореното решение за отчуждаване на двата процесни
имота на дружеството. Писмото е получено от „МЕК БАЛКАН” ЕООД на 9.09.2019
год., видно от известие за доставяне на л.232 от делото, а жалбата е подадена по
пощата с плик с пощенско клеймо от
24.09.2019 год./последният ден от 14-дневния срок е 23.09.2019 год. , който е
почивен на основание чл.154, ал.2 във връзка с ал.1 от КТ-22.09. е официален
празник и е неделя, 23.09. е следващият работен и на основание чл.154, ал.2 от КТ е неприсъствен, следователно по арг. от чл.60,
ал.5 и ал.6 във връзка с чл.62, ал.2 от ГПК срокът за обжалване изтича на
24.09, когато е подадена жалбата по пощата/
и е заведена с вх.№53-00-9533/25.09.2019 год., поради което се явява
подадена в установения от чл.38, ал.2 от ЗДС 14-дневен срок за оспорване и
от надлежна страна- адресат на акта, за
който същият е неблагоприятен. Дружеството – жалбоподател е собственик на
процесния имот, части от който се отчуждават с оспореното решение, видно от
нотариален акт №145, том IV, рег.№5448, дело №397 от 2014 год. Следователно,
жалбата е допустима за разглеждане.
По същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите. Оспореното решение е постановено от компетентен орган-Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него е отчужден част от
имот-частна собственост, видно от приложения на л.9-12 нотариален акт.
Отчужденият имот е предназначен за изграждането на национален обект-автомагистрала,
обявена за национален обект с Решение
№250/25.04.2013 год. на МС, приложено на л.81 от делото. Оспореното решение на
МС има съдържанието, предвидено в чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната
нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им,
стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на
решението, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото
ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на
финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към
него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС-л.66 и сл. Двамата
министри- на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, са
направили предложение за отчуждаване на имотите до МС –л.43 и сл., както и са
изготвили съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, видно от приложените на л.259-271 от делото писмени доказателства.
Предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС
приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в
сила ПУП - парцеларен план, който предвижда
изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус",
участък от км. 122+260 до км. 139+340,
включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин,
с.Лисец, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед
№РД-02-15-68/28.03.2019 год. и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на зам.
министъра на РРБ. Последната цитирана заповед за одобряване на ПУП относно
участъка от магистралата за землището на с.Николаево и с.Бохот, е влязла в сила на 15.05.2019 год. съгласно
представеното удостоверително писмо №АУ13-12/16.05.2019 год. на л.276 от делото. В
табличен вид на л.46 и сл. са представени имотите за отчуждаване с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е и финансова обосновка на л.59 гръб-л.60 от делото. Налице е и
оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран
оценител- л.68, гръб и сл. от делото. Неоснователно е възражението в жалбата,
че при определяне на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на
пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от приложения на л.68
и сл. по делото Оценителски доклад, равностойното
парично обезщетение, в т.ч.относно процесните имоти,
е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено
с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи
на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от
ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на
изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с
подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в
земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по
смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки,
сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а
именно- 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните от оценителя в административното
производство като аналози 20 броя пазарни сделки, са описани в таблица на л.75
от делото.
В оспорената му
част решение № 508 от 26.08.2018 г. на Министерския съвет постановява
отчуждаването на имот с идентификатор 51620.32.53, начин на трайно ползване –
нива/орна земя/, намиращ се в землището на с. Николаево, област Плевенска, със засегната площ от 8,867
дка, за която е определено парично обезщетение от 2257 лева.
Във връзка с
оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и §1а, т.1 от
ДР на ЗДС.
Съгласно
заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично
обезщетение за процесния имот, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР
на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид 20 сделки, вписани в Службата по
вписванията-Плевен за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи
се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също землище в
земеделските територии и горските територии, за период 8.05.2018-8.05.2019 год.
Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ
са описани изчерпателно в Приложение 1 към заключението. На база цените на
имотите, описани в Приложение 1, получената осреднена оценка е в размер на 254,
50 лева. Значителното невисоката осреднена стойност на сделките с имоти по
Приложение 1 според ВЛ се дължи на
факта, че цените/материалния интерес на сделките с имоти в Приложение 1 на ред
1,2, от 5 до 10 вкл., 12, 13, от 15 до 18 вкл. са много близко по стойност до
данъчната оценка в съответните нотариални актове /със сравнителен коефициент
около 1-ца/. Сделките с тези имоти са 70% от всички сделки, които се включват в
оценката за равностойно парично обезщетение по реда на ЗДС. Средните цени на
сделките с тези имоти-кол.13, са в границите от 103 до 240 лева/дка, за разлика
от шест сделки, чиито средни цени са в границите от 640 до 950 лева/дка и две
средни цени 357 и 427 лева/дка.
Получената осреднена пазарна цена от 254, 50 лева/дка е поради големия
диапазон, в който се намират приложимите за целите на оценката по чл.32 от ЗДС
средни цени на сделки с имоти в землището на с.Николаево, вписани в СлВп, и преобладаващият брой сделки с цени, много близки до
данъчната оценка. В този вариант на заключение, вземайки предвид сделките по
Приложение 1, които са извършени в едногодишния период по §1а, т.2 от ДР на
ЗДС-8.05.2018-8.05.2019 год., за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на
ЗДС-намиращи се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също
землище в земеделските територии и горските територии, равностойното парично
обезщетение за процесните части от отчуждения имот,
собственост на дружеството- ПИ с идентификатор 51620.32.53-нива IV категория,
местност „Осеновец” в землището на с.Николаево, обл.Плевенска,
с обща площ 27,149 дка и трайно засегната площ от него за отчуждаване-8,867, е в размер на
2257 лева /8867х254,50 лева/дка/. Пазарната стойност съвпада с тази, определена
с оспореното решение на МС. Съдът кредитира заключението на вещото лице в
частта, определяща равностойното парично обезщетение на процесните
имоти, като обективно, мотивирано с доказателствата по делото и компетентно,
изготвено на база изискванията относно "равностойно парично
обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР ЗДС
и относно "пазарни цени" по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС .
По делото не са
представени годни доказателства, които да оборват констатациите на
административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на
оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение. Заключението
на ВЛ в частта на
констативно-съобразителната част е направен анализ и на оценителската
картотека от ВЛ, в която се съдържат данни за сключени и вписани сделки
със земеделски земи, включително за
землището на с.Николаево и съседни на него землища с.Ласкар и с.Ралево. Трите
землища са съседни, попадат в един агроекологичен
район и имат сравнително еднакви продуктивни възможности за отглеждане на
основни земеделски култури: пшеница, царевица, слънчоглед и др. От анализа на
цените на наличните в картотеката 13
имота от цитираните сделки, вписани в СлВп. , ВЛ е
установило, че средната стойност е 907,72 лева, която е в границите на
пазарните цени на земеделски земи в периода 2018 год. и 2019 год. в района на
землищата на с.Николаево, с.Ралево и с.Ласкар. Но сделките с тези земеделски
земи, вписани в СлВп и налични в оценителската
картотека, са извършени на дати, които не попадат в периода по чл.32, §1а, т.2
от ДР на ЗДС за сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписвани в СлВп по
местонахождение на имота, а са сключени извън 12-месечния период /8.05.2018-8.05.2019/
, както и не отговарят на изискванията на §1а, т.4, б.в, тъй като не са
разположени в едно и също землище с отчуждавания имот. Поради това не могат да
се използват като аналог, тъй като не отговарят на изискванията на закона. Като
такъв аналог не може да се използва и нотариалният акт, с който е закупен
процесния имот, част от който се отчуждава, тъй като също е извън рамките на
12-месечният период , посочен от закона
Предвид
изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в оспорената му
част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
делото основателно е и искането на ответника –Министерски съвет и на заинтересованата
страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството за присъждане
на своевременно поисканите в писменото становище в хода на делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт на МС и
този на МРРБ не са се явили в съдебно заседание, а само са подали писмени
становища по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер по 50 лева за МС
и за МРРБ– минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение
съгласно чл.25а, ал.3 на НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.
Заинтересованата
страна-Агенция „Пътна инфраструктура“, нито в писмения отговор, приложен по
делото, нито в съдебно заседание, където е била представлявана от юрисконсулт,
е поискала присъждане на разноски, поради които такива не й се присъждат.
Воден от горното
съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „МЕК БАЛКАН“ЕООД със седалище и адрес
на управление в гр.Перник, ул.“Средец“ № 1, с ЕИК *********, представлявано от К.М.Х. , чрез адвокат В.
П. с кантора и съдебен адрес ***, тел.**********, против Решение №
508/26.08.2019 г.на Министерски сьвет за отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел
„Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен в ЧАСТТА относно
отчуждаването и определената пазарна стойност на частта от отчужден имот,
собственост на дружеството: ИМОТ №по ПУП-ПП 32.53, имот с идентификатор
51620.32.53, земеделска територия , ниви с обща площ - 27.149 дка , с трайно
засегната площ от отчуждаването 8.867 дка. в местността „ОСЕНОВЕЦ“ в землището
на с.Николаево, Плевенска област, и цена на обезщетението в размер на 2257 /две хиляди двеста петдесет и
седем/ лева.
ОСЪЖДА „МЕК БАЛКАН“ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Перник, ул.“Средец“ № 1, с ЕИК *********, представлявано от К.М.Х. да заплати в полза на Министерски съвет на РБ
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „МЕК
БАЛКАН“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Перник, ул.“Средец“ № 1, с
ЕИК *********, представлявано от К.М.Х. да
заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване, по аргумент от чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.
Преписи от решението да се изпратят на страните по електронна поща, факс или друг
подходящ бърз начин с указание своевременно да се върнат за прилагане по делото
на отрязъците от съобщенията до страните.
С Ъ Д И Я: /П/