РЕШЕНИЕ
Номер 1875, 06, декември, Година
2012 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 06.11.2012 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Е. К.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2054 по описа за 2011 година
намери за установено следното:
Субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът – М. М.М. ЕГН ********** ***
твърди, че на 01.11.2006г. по силата на възмездна сделка – покупко – продажба е
придобил право на собственост върху имот, подробно описан в исковата молба,
срещу заплащане на сумата от 172 000 лв., получена чрез предоставен кредит
от Банка ДСК ЕАД клон П. от 27.10.2006г., като е наложена законна ипотека за
вземането на банката до размера на цитираната сума. Сочи, че е упражнявал
търговска дейност като ЕТ „М. ММ-М. М.” и в резултат на неуредени търговски
отношения е бил осъден да заплати определена парична сума на „СИММАКС” ООД. Въз
основа на издаден изпълнителен лист и по искане на „СИММАКС” ООД е било
образувано изп.д. № 251/2007г. по описа на ЧСИ П.И., рег. № ***, по което било насочено принудително изпълнение срещу
собствения на ищеца недвижим имот, посредством налагане на възбрана, опис на
имота, а впоследствие и извършена публична продан на същия. Твърди, че
публичната продан е незаконосъобразно извършена, тъй като имотът е
несеквестируем, Банка ДСК е привилегирован кредитор, но въпреки това не е
конституирана като присъединен взискател, както и че ищецът като търговец не се
е ползвал от жилището за упражняване на търговска дейност, но постановлението
за възлагане на имота на ответника Н.П. Щ. е влязло в законна сила. Изложеното
до тук, а и факта, че търговското предприятие на ЕТ „М. ММ – М. М.” е
прехвърлено на „ФИНИ” ООД, считано от 25.01.2010г., за което ЧСИ П.И. бил
надлежно уведомен, не му попречило да насрочи и извърши въвод в собствения на
ищеца недвижим имот на 22.07.2011г. Затова и като счита, че е легитимиран
собственик на процесния недвижим имот, ищеца настоява, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците Н.П.Щ. и Б.С.Щ. да му отстъпят
собствеността и предадат владението на същия недвижим имот.
Ответниците – Н.П.Щ. ЕГН ********** и Б.С.Щ. ЕГН
********** и двамата с адрес ***, представлявани от адв. И.Н. считат иска за
допустим, но неоснователен. Твърденията са, че изпълнителното дело е образувано
срещу ищеца в качеството му на ЕТ „М. ММ – М. М.”, който отговаря неограничено
с личното си имущество за задължения, произтичащи от дейността. Сочат, че
възбрана върху процесния имот е вписана на 06.11.2007г. с акт № 17, том 5, вх.
№ 31697 от същата дата на СВ П. по образуваното изпълнително дело, а продажбата
на предприятието на ЕТ „М. ММ – М. М.” е станала на 25.01.2010г. и е вписана на
29.01.2010г. или далеч след вписване на изпълнителната възбрана, поради което и
е непротивопоставима на взискателя, респ. на ответниците като купувачи по
проведената публична продан. Ответниците твърдят още, че вписването на
продажбата на търговското предприятие е станало на 29.01.2010г., а
постановлението за възлагане на процесния имот е влязло в сила на 15.10.2009г.
и в този смисъл отчуждаването на търговското предприятие по никакъв начин не се
отразява на придобитите от купувачите по публичната продан права. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По фактите няма спор, а те са и документално
установени и от тях се установява следното: Ищецът е придобил по силата на
възмездна разпоредителна сделка – покупко – продажба от 01.11.2006г. права по
отношение на следния недвижим имот, а именно: 1/3 ид.ч. от дворно място,
представляващо парцел УПИ ІV – 764, кв. 60 по плана на кв. Хр. Б. – юг, гр. П.,
ул. ***, цялото от 392 кв.м., заедно с целия първи етаж от триетажната със
сутерен жилищна сграда, построена на 105 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от сутерена
и другите общи части на сградата и гараж № 2 със застроена площ от 19 кв.м. при
граници на имота: УПИ V-765, УПИ ХІ-771, УПИ ІІІ-763 и улица, за което е
съставен НА № 120, том ІV, рег. № 13704, н.д. № 673/2006г. /л.8/. Цената по
сключения договор е сумата 172 000 лв., която е заплатена на продавачите
П.В. и М.В. от „Банка ДСК” ЕАД със средства предоставени на ищеца като банков
кредит, обезпечен със законна ипотека в
полза на кредитодателя. По отношение на процесния имот са предприети действия
по принудително изпълнение на вземане на „СИММАКС” ООД, за което е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 51/2007г. по описа на ПОС с длъжник ищеца в
качеството му на ЕТ „М. – ММ М. М.”. Така по искане на ЧСИ П.И. по образуваното
изп.д. № 2007***0400251 на 06.11.2007г. е вписана възбрана върху коментирания
имот под № 31697, 17, том 5 в Агенцията по вписванията; насрочен е опис за
07.12.2007г. и обявено провеждането на публична продан за периода от
21.01.2008г. до 21.02.2008г. /л.64, 73 и 74/. Не се спори и че процесния имот е
възложен на ответницата – купувач по публична продан по изп.д. № 251/2007г. по
описа на ЧСИ П.И., рег. № *** /л.64-65/. С договор за продажба на търговско
предприятие от 25.01.2010г. ищеца е прехвърлил правото на собственост върху
търговското си предприятие с фирма ЕТ „М. ММ-М. М.” на трето лице „Фини” ООД, а
на 29.01.2010г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „М. ММ –
М. М.”.
Спорът по делото е концентриран в конкуренцията на две
правопораждащи правото на собственост основания и конкретно, легитимиран
собственик на процесния имот ли е ответницата Н.Щ. и съответно нейния съпруг,
въз основа на постановлението за
възлагане при проведената публична продан или такъв собственик е ищеца в
качеството му на купувач по коментирания договор за покупко - продажба от
01.11.2006г.
Постановлението за възлагане от 13.04.2009г. не е
обжалвано, поради което и съгласно чл.496, ал.3 ГПК действителността на
продажбата би могла да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената. Твърдения, а и доказателства за това, че имота е
купен от лице, което не е имало право да наддава липсват, поради което и следва
да се приеме, че извършената публична продан е действителна. Не се твърди, а не
се и доказва, че е налице втората от хипотезите на чл.496, ал.3 ГПК, а именно
невнасяне на цената. Казаното означава, че за ищеца като длъжник не са налице
основания за атакуване на коментираната публична продан по съдебен ред.
Договора от 25.01.2010г. за продажба на търговското предприятие
на ЕТ „М. ММ – М. М.” е без значение за настоящия спор, тъй като, видно от
съдържанието му, липсва съгласие за прехвърляне на недвижим имот или вещно
право като част от търговското предприятие на търговеца, поради което и същия
не е вписан, съгласно изискването на чл. 16, ал.4 ТЗ и съответно е
непротивопоставим на правата на взискателя, съответно на купувача. Дори и в
аванс за ищеца да се приеме, че с извършената продажба на търговско предприятие
е отчужден и спорния имот, то следва да се има предвид обстоятелството, че на
06.11.2007г. е вписана възбрана върху процесния имот, която прави извършеното
от длъжника разпореждане недействително спрямо взискателя – чл. 452 ГПК, чиито
права са преобретени от купувача по публичната продан – чл. 496, ал.2 ГПК.
Тук и за пълнота на изложението ще се посочи, че
ипотекарния кредитор Банка ДСК ЕАД е бил уведомяван за извършените действия по
принудително изпълнение по отношение на спорния имот, за което свидетелстват
изготвеното съобщение /л.73/ и писмо /л.74/, но дори и това да не беше сторено
в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат подобни възражения,
които следва да се релевират по пътя на обжалване действията на ЧСИ. В
аналогичен смисъл следва да се коментира и възражението на ищеца, че процесния
имот бил несеквистируем и по отношение на него не може да се насочи
принудително изпълнение – вж. чл. 435, ал.2 ГПК.
Изводът е, че ответниците владеят процесния имот на
стабилизирано на 15.10.2009г. правно
основание, а именно постановление за възлагане на недвижим имот, след извършена
публична продан на същия, поради което и не са основания за ревандикиране на
същия в полза на ищеца.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците се дължат
разноски, които съдът констатира да са в размер на 2500 лв., представляващи
платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М.М. ЕГН ********** *** срещу
Н.П.Щ. ЕГН ********** и Б.С.Щ. ЕГН ********** и двамата с адрес *** искове да
бъдат осъдени ответниците да предат собствеността и владението на ищеца по
отношение на следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от дворно място, представляващо
парцел УПИ ІV – 764, кв. 60 по плана на кв. Хр. Б. – юг, гр. П., ул. ***,
цялото от 392 кв.м., заедно с целия първи етаж от триетажната със сутерен
жилищна сграда, построена на 105 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от сутерена и
другите общи части на сградата и гараж № 2 със застроена площ от 19 кв.м. при
граници на имота: УПИ V-765, УПИ ХІ-771, УПИ ІІІ-763 и улица, който имот
представлява 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 56784.531.764 по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 48/03.06.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 434 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10
м./ със стар идентификатор УПИ ІV – 764, кв.60 при съседи: ПИ с идентификатор
56784.531.772, ПИ с идентификатор № 56784.531.771, ПИ с идентификатор №
56784.531.770, ПИ с идентификатор № 56784.531.765, ПИ с идентификатор №
56784.531.3020 и поземлен имот с идентификатор № 56784.531.763, ведно със
самостоятелно обособен обект с идентификатор № 56784.531.764.1.1, разположен на
първи етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор № 56784.531.764.1 с площ
от 105 кв.м., предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
самостоятелно обособен обект с идентификатор № 56784.531.764.1.4, над обекта –
самостоятелно обособен обект с идентификатор № 56784.531.764.1.2, ведно с 1/3
ид.ч. от общите части на сградата и сутерена и ведно със сграда с идентификатор
№ 56784.531.764.5, разположена в ПИ с идентификатор № 56784.531.764 със
застроена площ от 20 кв.м., предназначение – хангар, депо при съседи: сграда с
идентификатор № 56784.531.764.4, сграда с идентификатор № 56784.531.764.6 и
дворно място.
ОСЪЖДА М. М.М. ЕГН ********** *** да заплати общо на Н.П.Щ.
ЕГН ********** и Б.С.Щ. ЕГН ********** и двамата с адрес *** сума в размер на
2500 лв., представляваща направени по делото разноски по заплащане на
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: