МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО АНД № 62/2016Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Кубратската районна
прокуратура е внесла материалите по Досъдебно производство № 277/2015г. по
описа на Районно управление на МВР гр.Кубрат срещу нарушителя Г.П.И. за това,
че на 11.10.2015 год. в гр.Кубрат,
обл.Разградска, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на О.Г.О.
– 22-годишен от с.Медовене, обл.Разград, изразяваща се в порезна рана във
външната част на лявата половина на лицето (хирургично обработена) с дължина 9.5 см, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия О.Г.О.,
представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Внесено е и постановление от същата районна прокуратура, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на нарушителя Г.П.И. с
налагане на административно наказание за извършеното от него престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо във
вр. с чл.130, ал.1 от НК, предвид наличието на основанията на чл.78а от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението. Заявява, че
събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, установяват по безспорен
начин авторството му в извършване на инкриминираното деяние. Пледира, че са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а от НК, поради
което моли съда след като признае нарушителя за виновен по повдигнатото му
обвинение, същият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание глоба ориентирано над минималния размер.
Нарушителят Г.П.И., както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание отрича да е автор на
деянието, за което е обвинен от районната прокуратура. Възползва се от
процесуалното си право да не дава обяснения във връзка с обвинението.
Защитникът му поддържа становището, че обвинението е необосновано и недоказано.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като от събраните по
делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че именно подзащитният му е нападнал пострадалия и че
му е причинил уврежданията, посочени в съдебномедицинската експертиза.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и на доказателствата намиращи се по Досъдебно
производство № 277/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Кубрат, съгласно чл.378,
ал.2 от НПК, приема за установено следното:
Подс.Г.П.И. е 41-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен.
Родителите на свидетеля Д.С.И. ***
и синът им често ги посещавал. На 09.10.2015г. свидетелят бил рожденик, поради
което поканил на следващия ден свидетелите О. О. и сестра му А. О., и двамата
от село Медовене, за да ги почерпи. Така на 10.10.2015г. около 23:00 часа
тримата свидетели посетили кафе - аперитив „Луксури” /бивше кафе „Фокс”/,
намиращо се в централната част на гр.Кубрат, стопанисвано от св.Б.Ш.. В
заведението тримата приятели стояли около два часа и половина, след което решили
да се прибират в с.Медовене. Около 01:30 часа на 11.10.2015г. напуснали
заведението и тримата се отправили към автомобила на св.И., който бил паркиран
на паркинга пред офиса на „ЦКБ” и Дирекция „Социално подпомагане” в гр.Кубрат.
Когато пресичали главната улица
пред заведението, св.И. и неговите приятели чули зад себе си писъци и крясъци,
но не обърнали внимание и продължили към автомобила. Пресекли пл.Възраждане, минали
покрай офиса на „Теленор” и градинката в централната част на града, когато тримата
чули, че след тях непознати лица викат и се гонят, минавайки по същия маршрут, по който се движели и те.
Пред офиса на „ЦКБ”, на паркинга,
св.О. О. забелязал, две непознати за него лица, които бегом минали покрай тях в
посока сградата на РУМBP - Кубрат и казал на сестра си - св.А. О. да влиза
бързо в автомобила на св.И., тъй като инстинктивно усетил, че може да се случи
нещо лошо. Свидетелят И. седнал в автомобила си , последвала го и св.А. О.. В
момента, в който въпросните две лица бягали, св.О. О. се намирал на разстояние
от около 2 метра
от автомобила. О. О. забелязал, че Симеонов и Спасов бягали, тъй като зад тях
тичал друг мъж.
Малко след като бягащите две лица
отминали, зад гърба на О. О. се появил мъжът, който ги гонил, а това бил
нарушителят Г.И.. Последният се спрял до О. О., попитал го:„Кой си ти?” и без
да дочака отговор, без какъвто и да е било повод или причина, без да бъде
провокиран от пострадалия О., замахнал към лявата половина на лицето му с нож,
нанасяйки удар с него, при което успял да го пореже. Св.О. О. забелязал кръв по
лицето си, изплашил се и побягнал към ЦСМП - гр.Кубрат. След като нарушителят И.
нанесъл удара, с ръка ударил страничното дясно стъкло на автомобила на св.И.. Последният
излязъл от превозното средство и попитал нарушителя какво прави, а последният побягнал в посока улицата към полицията.
Бягайки към болницата в гр.Кубрат
св.О. О. видял полицейски автомобил, в който били свидетелите Н. и Х. -
полицейски служители от РУМВР гр.Кубрат, които били на смяна. Полицейските
служители качили пострадалият О. и го закарали в ЦСМП – Кубрат. Там пристигнали
и свидетелите Д.И. и А. О., като И. обяснил на полицейските служители, че
пострадалият е бил наранен от нарушителя Г.П.И.. Св.О. О. бил прегледан от
дежурния екип в спешния център, след което изпратен за оперативна интервенция в
МБАЛ - гр.Разград. До болничното заведение в областния град свидетелят бил
откаран от св.Д.И. и придружен от св.А. О..
На 12.10.2015г. св.О. О. бил
освидетелстван от съдебен лекар д-р Василева.
По досъдебното производство е
била изготвена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се
установява, че в резултат на нанесения удар с нож от нарушителя на 11.10.2015г. свидетелят О. О. е
получил: порезна рана във външната част на лявата половина на лицето /хирургично
обработена/ с дължина 9,5 см
и направление отгоре/надолу и отзад/напред. Установеното увреждане е довело до
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, представляващо
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна
повреда - чл.130, ал.1 от НК.
По доказателствата:
Всички доказателства в своята
съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и индивидуализират
деянието му.
Показанията на свидетелите О. О.,
А. О., Н. Н., Ц. Х., Б.Ш. и М.К. са единни и безпротиворечиви относно
обстоятелството, че именно нарушителят Г.П. е автор на деянието предмет на
настоящото обвинение.
Безспорно е, че свидетелите О.
О. и А. О. не са разпознали нападателя причинил порезната рана. Същият обаче е
бил безспорно разпознат от св.Д.И., който заявил изрично пред полицейските
служители Н. и Х., че именно Г.П.И. е нанесъл удар в областта на лицето на св.О.
О.. Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д.И. отрича на посочените в
обвинителния акт дата и място увреждането да е причинено от Г.И.. Съдът не дава
вяра на тези негови показания дадени в съдебно заседание, тъй като същите
категорично се опровергават от показанията дадени от полицейските служители –
свидетелите Н. и Х. и от св.А. О..
Съдът намира, че показанията
на свидетелите О. О., А. О., Н. Н., Ц. Х., Б.Ш., М.К. и Д.И., дадени на ДП, са
последователни, логични и безпротиворечиви. Същите недвусмислено установяват,
че именно нарушителят е автор на инкриминираното деяние. Съдът кредитира
техните показания и за това, защото те се подкрепят и от писмените
доказателства по делото: съдебно-медицинската
експертиза. Последната е категорична, че раната причинена на св.О. О. се дължи
на динамично въздействие (теглене) на предмет с остър/режещ ръб и може да е
получена от нож.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Г.П.И. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй
като на 11.10.2015 год. в
гр.Кубрат, обл.Разградска, по хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда на О.Г.О. – 22-годишен от с.Медовене, обл.Разград, изразяваща се в
порезна рана във външната част на лявата половина на лицето (хирургично обработена) с дължина 9.5 см, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия О.Г.О.,
представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна деянието е
извършено от нарушителя И. чрез действие - чрез нанасяне на удар с нож в
областта на лявата половина от лицето на св.О. О.. По своите медикобиологични
признаци полученото от пострадалото лице увреждане представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – довело е до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му. Налице е пряка причинноследствена връзка между
действията на нарушителя И. - нанесеният
удар на пострадалия и получените от него наранявания. Действията на нарушителя
при причиняване на телесните увреждания на св.О. О. са били съпроводени и с
изразяване в присъствието на други лица на явно неуважение към обществото, към
установените порядки и ред за общуване, както и открито пренебрежение към
телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалия. Поведението на св.О. О.
не е било укоримо и агресивно и по никакъв начин не е предизвикало ответната
реакция от страна на нарушителя. Действията на И. целели единствено грубо и
агресивно демонстриране на физическо надмощие над св.О. и незачитане на
достойнството му. По тези съображения деянието на нарушителя следва да се
квалифицира като извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1,
т.12 на НК.
От субективна страна нарушителят
е извършил престъплението при пряк умисъл с ясното съзнание за неговата
противоправност. Той е съзнавал, че с действията си накърнява телесната
неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, предвиждал е
общественоопасните последици - причиняването на нараняване, и искал тяхното
настъпване. Тези действия на нарушителя са били извършени по мотиви, изразяващи
явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и
личността на пострадалия.
По
наказанията:
Съдът намери, че по отношение
на нарушителя Г.П.И. са налице всички
законови предпоставки за приложението на чл.78а от НК: към момента на
извършване на деянието е пълнолетен, за извършеното престъпление се предвижда
наказание до една година лишаване от свобода, към момента на извършване на
престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV и глава VІІІ от НК, а осъждането ме за престъпление от общ характер е
заличено, тъй като е реабилитиран по право; към момента на извършване на
престъплението няма причинени имуществени вреди от престъплението.
Предвид горното съдът освободи
И. от наказателна отговорност за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК, му наложи административно наказание глоба
в полза на държавата в размер на 1
500.00 лева.
При индивидуализацията на
наложеното наказание съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство
упоритост в умисъла при осъществяване на престъплението, тъй като е причинено
увреждане в областта на лицето на пострадалото лице в изключително уязвима част
на тялото. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало, поради което наложи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, близо до минимума.
Така определеното наказание в
максимална степен би постигнало целите по чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НК,
същото съответства на конкретния вид престъпление и съобразено както с цел да
се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на законите и добрите нрави,
така и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
В този смисъл съдът постанови
решението си.
Председател: /П/ Ал. Великова