№ 39273
гр. София, 02.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110137235 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството
(ЗН), както и иск за възстановяване на запазена част по чл. от 30 ЗН.
Ищецът К. А. К. твърди, че с ответниците М. Д. К. и Д. Д. К. са съсобственици по
наследство и договор за дарение от покойните на ищеца наследодатели Тинка Рангелова
А.а, майка на ищеца, починала на 26.03.2022 г., и на Анаки К. А., баща на ищеца, починал
на 28.03.2022г., на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.600.1012.5.9
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, шестстотин, точка, хиляда и
дванадесет, точка, пет, точка, девет/ по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
4/09.03.2016г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 29.09.2020г., с адрес на
имота: град София, район „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 192 /сто деветдесет и
две/, вход „А“, етаж 4 (четвърти), ап. 9 /девет/, който самостоятелен обект се намира в
сграда с идентификатор 68134.600.1012.5 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, шестстотин, точка, хиляда и дванадесет, точка, пет/, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.600.1012 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, шестстотин, точка, хиляда и дванадесет/; предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ от 62.28 (шестдесет
и две цяло двадесет и осем стотни) кв.м., при съседи по схема: самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.600.1012.5.31, 68134.600.1012.5.8; под обекта:
68134.600.1012.5.6, над обекта: 68134.600.1012.5.12; прилежащи части: избено
помещение № 6 /шест/, с площ от 2.15 /две цяло и петнадесет стотни/ кв.м.; и 1,312%
/едно цяло триста и дванадесет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата, който самостоятелен обект по документ за собственост представлява
АПАРТАМЕНТ № 9 /девет/, находящ се в град София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 192
/сто деветдесет и две/, вход „А“, етаж 4 /четвърти/, състоящ се от: две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 62.28 /шестдесет и две цяло двадесет и
осем стотни/ кв.м., при съседи: изток - тревна площ, запад - улица, север - ап. 8, юг -
разделна стена, отгоре - ап. 12, отдолу - ап. 6, заедно с принадлежащото му избено
помещение № 6 /шест/, с площ от 2.15 /две цяло и петнадесет стотни/ кв.м., при
1
съседи: изток - коридор, запад - общо мазе, север - Трайков, юг - Петров, заедно с
1,312% /едно цяло триста и дванадесет хилядни върху сто/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ищецът твърди, че посоченият имот на 21.01.2022г. е бил прехвърлен чрез договор за
дарение на ответниците М. Д. К. и Д. Д. К., внуци на покойните на ищеца наследодатели.
Посочва, че ответниците не са от кръга наследници, призовани към наследяване, тъй като
наследодателите след смъртта си са оставили двама синове. Поддържа, че посредством тази
сделка е накърнена запазената част от наследството на ищеца, включващо единствено
посочения недвижим имот, с оглед на което ищецът приел наследството, оставено от
неговите родители, по опис въз основа на решение № 10263 от 15.06.2023 г. по ч. гр. дело №
51811/2022 г. на 80 с-в, СРС, вписано под № 1247/16.06.2023 г. в особената книга на съда.
Прави възражение за възстановяване на запазена част от наследството на майка си,
като счита, че разполагаемата част на майка му е била 1/3 част от наследството. Прави
възражение на възстановяване на запазена част от наследството на баща си, като счита, че
разполагаемата част на баща му е била 1/3 част от наследството.
С оглед възстановяване на запазената част счита, че е налице съсобственост между
страните върху описания имот, възникнала по наследство и договор за дарение, поради
което иска същият да бъде допуснат до съдебна делба.
Ответниците М. Д. К. и Д. Д. К. са депозирали отговора на исковата молба, в който
оспорват изложените от ищеца обстоятелства. Възразяват срещу правото на ищеца да иска
делба на процесния имот с довод, че с договор за дарение им е прехвърлено правото на
собственост по отношение на целия имот и ищеца не притежава право на собственост върху
същия. Намират, че лисват предпоставки за уважаване на възражението по чл. 30 ЗН,
доколкото между страните не е налице съсобственост, като при тези съображения оспорват
предявения иск за делба.
Твърдят, че част от наследството на наследодателя Анаки К. А. е и право на
собственост на поземлен имот- нива с площ от 16,200 дка, представляваща имот с номер
040017, находящ се в землището на с. Ярловци с ЕКАТТЕ 87566, община Трън в местността
„Владовица“, чиято стойност надхвърля размера на запазената част на ищеца в
наследството, с оглед на което намират възражението на ищеца за накърняване на запазена
част за неоснователно.
При евентуалност спрямо изложените доводи, възразяват по отношение на заявения от
ищеца размер на запазена част от наследството. Поддържат, че размерът на запазената част
на ищеца К. А. К. в наследството на майка му Тинка Рангелова А.а е 1/4 идеална част, а тъй
като тя е била собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, придобит в режим на
СИО, с който се е разпоредила чрез дарение, то запазената част на ищеца в делбения имот, в
случай, че се уважи неговата претенция, се равнява на 1/4 от 1/2, или на 1/8 идеална част, с
оглед на което квотите в делбения имот следва да се разпределят между страните в
настоящото производство по следния начин: за К. А. К. - 2/16 ид.ч., за М. Д. К. -7/16 ид.ч. и
за Д. Д. К. -7/16 ид.ч.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл.140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за
недопустимост на иска са неоснователни. Наличието на пасивна процесуална легитимация
като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца
и спорното право, което се претендира от него и което предопределя предмета на делото. В
исковата молба се съдържат твърдения, че е налице съсобственост между страните по
отношение на процесния недвижим имот, а въпросът относно наличието на съсобственост
между страните не касае процесуалната допустимост на производството, като същият
подлежи на изследване по същество на спора с крайния съдебен акт в първа фаза на делбата.
2
По иска по чл. 30 ЗН тежест на ищеца е да докаже, че е сред кръга от наследници с
право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ /в случая син на покойните
наследодатели/, родител или съпруг; че приживе наследодателите са се разпоредили
безвъзмездно със свое имущество – чрез дарение или завещание; че оставеното от всеки от
наследодателите наследство не е достатъчно за получаване от наследника със запазена част
на пълния размер на тази част поради извършено дарение или завещание, че е приел
наследството по опис /в случай, че с дарственото разпореждане не се изчерпва цялото
имущество на наследодателя/.
В тежест на ищеца по обективно съединения иск за делба при условията на
евентуалност е да докаже, че е налице съсобственост върху имота – предмет на делбата,
както и основанието за възникване на съсобствеността.
На ответниците следва да бъде указано да докажат обстоятелствата, от които
произтичат възраженията им, включително да докажат, че имуществото на покойните на
ищеца наследодатели не се изчерпва само с посочения в исковата молба имот, неговата
стойност, както и че неговата стойност надхвърля размера на запазената част на ищеца в
наследството.
Съдът намира, че следва служебно да допусне съдебно-оценителна експертиза, вещото
лице по която да даде стойност на имота, описан в исковата молба.
Приложените към исковата молба документи следва да се приемат като относими,
допустими и необходими за изясняване на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства, че имуществото на покойните на
ищеца наследодатели не се изчерпва само с посочения в исковата молба имота, както и не
сочат доказателства за обстоятелството, че посочения в отговора на исковата молба е част от
наследството, неговата стойност, както и че тя надхвърля размера на запазената част от
наследството.
УКАЗВА на страните най-късно в насроченото по делото о.с.з. да заявят дали само с
посочения в исковата молба имот се изчерпва имуществото - като съвкупност от права и
задължения, на покойните общи наследодатели.
УКАЗВА на страните най-късно в насроченото по делото о.с.з. да уточнят състоянието
на дарения имот към датата на дарственото разпореждане.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2024 г. от
3
16:10ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис
от отговора на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4