РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Велико Търново, 20.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря…………….. и прокурора ……………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. № 303 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК.
С Решение №7065/10.06.2021г. по Адм. Д. №830/2021г. състав
на ВАС е отменил Решение №352/14.12.2020г. по Адм. Д.
№303/2020 година в частта за определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 година, като вместо него е постановил решение по същество, с
което е отменил обжалвания РА в тази му част. Оставил е в сила Решението на
АСВТ в останалата обжалвана част, както и без разглеждане касационната жалба на
Г.А. срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която са определени
данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9 690,28 лв. и лихви в
размер на 10 413 лв., като е присъдил на страните разноски съобразно
постановеният от касационната инстанция окончателен резултат.
В мотивите на решението на ВАС е посочено, че в
първоинстанционното решение са допуснати очевидни фактически грешки. Така в
частта, в която съдът е посочил размера на определеното данъчно задължение по
ЗДДФЛ за процесния период 2008г. това задължение е посочено, в размер на 9 690,28
лв., вместо 9 518,08 лв., колкото е в обжалвания РА. Отделно съдът е посочил
размер на лихвата, който се отменя, от 10 413 лв., а определеният такъв
размер е 10 559,99 лв., т.е. липсва произнасяне по част то спорния
предмет.
Не е било отчетено от първоинстанционния съд също така
според състава на ВАС, че за процесния период по ЗДДФЛ 2010 година е бил
издаден РА за поправка на РА с №П-04000420023795-003-001/11.02.2020
година, с който данъкът по ЗДДФЛ за 2010 година, става от 550 лв. на 673,22 лв.
и лихвата върху него съответно от 491,25 лв. на 601,31 лв.
Тези несъответствия съставът на ВАС е посочил, че следва
да бъдат отстранени по реда на чл. 175, респективно чл. 176 от АПК след връщане
на делото в АСВТ.
След приключване на производството пред касационната
инстанция, съобразно мотивите в решението на ВАС, с разпореждане от 01.07.20201
година на съдията-докладчик е дадена възможност на страните да правят искания,
включително и такива по доказателствата въз основа на посочените обстоятелства
за приложение на чл. 175 и чл. 176 от АПК.
В даденият срок по делото е постъпило писмено
становище от *** В., пълномощник на ответника по касация, в което са развити
съображения в подкрепа на изводите за наличие на допуснати фактически грешки и
непълноти в съдебното решение, без да се правят нови доказателствени искания.
Жалбоподателят не е взел становище.
СЪДЪТ, като съобрази посочените обстоятелства в
решението на касационната инстанция и доказателствата по делото, намира, че са
налице допуснати фактически грешки при постановяването на първоинстанционния
акт, изразяващи се в неправилно посочване на суми на задължения за конкретни
данъчни периоди в обжалвания РА. Така за процесния данъчен период 2008 година
по ЗДДФЛ е посочен данък, в размер 9 690,28 лв. и лихва в размер на 10 413 лв.,
вместо определените с РА 9 518,08 лв. данък и лихва в размер на 10 559,99 лв. В
случая по отношение на определеното данъчно задължение е налице очевидна фактическа
грешка, изразяваща се като грешка в пресмятането и посочването на сумата, която
следва да бъде коригирана. Посоченият неправилен размер на лихвата може да се
определи както като фактическа грешка, така и като непълнота на съдебното
решение, тъй като при този постановен правен резултат съществува неяснота
относно определена сума за лихва в размер на 146,99 лв./разлика между посочения
размер от 10 413 лв. до определеният такъв от 10 559,99 лв./. Този
порок на съдебното решение може да бъде отстранен по реда на чл. 176 от АПК
като се постанови допълнително решение за отмяна на посочената сума. В мотивите
на първоинстанционото решение съдът е изложил съображения защо се налага
отмяната на определеното данъчно задължение, ведно с определената върху него
лихва за този данъчен период. Решението на съда в тази му част е влязло в сила.
По тези съображения в настоящото решение не следва да
се излагат допълнителни мотиви досежно наложителната отмяна на допълнителната
сума за лихва, по която съдът непрецизно се е произнесъл в първоначалния
съдебен акт.
В мотивите на решението на касационната инстанция са
посочени и допуснати фактически грешки по отношение на определеният размер на
данъчните задължения на Г.А. за процесния период 2010 година по чл. 48 от ЗДДФЛ.
В случая действително е налице несъобразяване от
страна на състава на АСВТ на наличието на РА за поправка на РА, с който са
коригирани определените данъчни задължения и задължения за лихви на жалбоподателя
за данъчен период по ЗДДФЛ 2010 година. В конкретният случай обаче тези
задължения като цифрови величини никъде не фигурират в първоинстанционното
решение. Тъй като обаче същите оказват влияние върху общия размер на отменените,
респективно оставащите данъчни задължения, следва да бъде допълнено
първоинстанционното съдебно решение, като се посочи конкретен размер на
потвърдените данъчни задължения за процесния период 2010 година. Следва да се
посочи, че с първоначалното съдебно решение жалбата на Г.А. срещу РА в обжалваната
част за определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и лихви за 2010 година е била
отхвърлена, като решението на АСВТ в тази му част е потвърдено с решението на
ВАС и е влязло в сила.
Поради това не се налага излагане на никакви
допълнителни съображения досежно законосъобразността на определените данъчни
задължения, а следва да се коригира съдебното решение, като допълнително се
посочи конкретният точен размер на данъчните задължения, които се потвърждават.
С молба по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК жалбоподателят Г.А. е поискал изменение на Решението по Адм. Д. №830/2021
година на ВАС в частта досежно присъдените му съдебни разноски. Тази молба е
оставена без уважение, като в Определение №10358/13.10.2021 година по АДм. Д. №830/2021
година ВАС е посочил, че допълнително разноски следва да се присъдят от
първоинстанционния съд след произнасяне по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК.
Ето защо, настоящият състав се произнася досежно определянето
на допълнителни разноски, съобразно постановения правен резултат с настоящото
решение. По отношение поправката на очевидните фактически грешки в първоинстанционното
съдебно решение страните не са сторили, респективно не са претендирали разноски
и за това производство такива не им се дължат.
По отношение допълване на съдебното решение за отмяна
на РА, в частта за определени задължения
за лихви в размер на 146,99 лв., разноски се дължат в полза на жалбоподателя, съобразно
материалният интерес /размерът на лихвата/. По компенсация съдът следва да
осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 5,50 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 175 от АПК и чл. 250, ал. 3 от ГПК, чл., вр. с § 2
от ДР на ДОПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
решение №352/14.12.2020г., постановено по административно дело №303
по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020г., както следва: на
стр. 9, ред 6 отдолу нагоре и на стр. 11 от решението, ред 18 отдолу нагоре да
се чете „9 518,08лв.“, вместо посоченото „9 690,28 лв.“.
ДОПЪЛВА Решение №352 постановено на 14.12.2020г.
по АД №303/2020г. по описа на АС – В. Търново, като
ОТМЕНЯ ревизионен акт
№Р-04000415010773-091-001/26.07.2016г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение №325/14.10.2014г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново в
обжалваната му част, в която са определени лихви върху данъчни задължения по
чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 146,99 лв. над
посочения в Решение
№352/14.12.2020г. по делото размер от 10 413 лв.
ДОПЪЛВА Решение №352 постановено на 14.12.2020г. по АД
№303/2020г. по описа на АС – В. Търново, като
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.А.
от гр. В. Търново срещу ревизионен акт №Р-04000419005520-091-001/04.02.2020г.
на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №66/28.04.2020г. на и.д. директор
на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново като неоснователна в обжалваната му част, в
която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер
на 673,22 лв. и лихви върху тях в размер на 601,31 лв.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на Г.Н.А. от гр. В.
Търново допълнителни разноски по компенсация, в размер на 5,50 лв./пет лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :