РЕШЕНИЕ
№ 2401
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330205264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36/0000388 от 21.06.2022 г.
издадено от и.д. ***** на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ с което на Н и Н
Транспорт Логистика с ЕИК: ********* е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 3000 /три хиляди/ лева за
извършено от него нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
Дружеството жалбоподател, чрез **** адв. А. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпрати представител.
Депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. При условията на евентуалност желае
редуцирането на претендирания адвокатски хонорар до предвидения
минимум.
1
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано
за това, че на 28.10.2021 г. в с. Я., бул. ,,Ц.ш.‘‘ база МАН сервиз, като лице с
предмет на дейност международен превоз на товари, притежаващо лиценз на
Общносттадопуска извършването на превоз на товари на територията на
Република България, с товарен автомобил МАН с рег. **** от категория N 3
и полуремарке Шмитц с рег. № ****, от категория О4 и двете пътни превозни
средства собственост на Н и Н Транспорт Логистика АД с водач Ч.А.Б. с ЕГН:
**********, извършващ превоза с пътен лист № **********/28.10.2021 г. и
товарителница № 84501, като водачът не притежава валидно свидетелство за
психологическа годност. Направена била справка в единната информационна
система, от която се установило, че водачът е притежавал удостоверение за
психологическа годност с № 509959 което е било валидно до 11.10.2021 г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан **** К. К. който
потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издаден от компетентни органи.
От представената справка от единната система на Изпълнителна
агенция автомобилна администрация се установява, че водачът на товарния
автомобил – Ч.А.Б. с ЕГН: ********** е притежавал удостоверение за
психологическа годност до 11.10.2021 г., като е посочено, че срокът му на
валидност започва от 11.10.2018 г., тоест се достигна до извод, че е
тригодишен.
2
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че към момента на извършване на проверката Чавдар
Бойкин, според Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС не е притежавал
удостоверение за психологическа годност, доколкото според този нормативен
акт срокът на валидност е тригодишен и започва да тече от 11.10.2018 г.
Следва в тази връзка да се посочи на първо място, че съгласно чл. 58,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари (Наредба № 11/2002 г.), водачът на превозно
средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да
отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Съгласно § 5 от ДР на Наредба № 11/2002 г., тази наредба се издава на
основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от ЗАвтПр.
Съгласно § 4а от ЗР на ЗАвтП, за прилагането на този закон и на
ратифицираните международни договори в областта на автомобилните
превози министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията издава наредби и инструкции.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 от ЗДвП, Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз. Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
съгласно § 2 от ПЗР на същата. Правилото на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. изисква при всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за
психологическа годност, което е валидно за срок три години от датата на
неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
3
навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т.
2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн.,
ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.) срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D,
DE, D1, D1E и Т - 5 години; като условие за издаване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е
необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа
годност за издаване на свидетелство за управление на МПС. Същият срок на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за
категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4
(Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските
лични документи.
Според чл. 7, пар. 3, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО
"Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила
за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното
движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще
взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни
средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински
прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради
причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят
от срока на валидност на свидетелството. ".
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива
126/2006/ЕО, "Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от
държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на
административна валидност 5 години. ".
В разпоредбата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац четвърти, шести и
4
седми от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано следното:
"Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност,
постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство
за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към
такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. "; "Държавите-
членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен
в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно
средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат
увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като ограничения за нарушители на пътното движение. "; "Държавите-членки
могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на
свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които
пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични
мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да
се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно
средство".
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО е
транспонирана в българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.
75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД) и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО,
се налага извод, че щом водач на моторно превозно средство има валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да
се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази
категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление
на МПС, който за посочените по-горе категории е пет години и съответно, не
следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този
срок. Това условие се потвърждава изрично от съдържанието на Параграф 9
от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а именно, че "Поради причини,
свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването
на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството".
Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предвиденият в чл. 8, ал. 2 (Посл. изм., ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г.) от Наредба
5
№ 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, тригодишен срок на
валидност на удостоверението за психологическа годност, което
удостоверение се издава при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство – в конкретния
случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет
години.
Разпоредбата на чл. 7 от Директивата, наименован "Издаване,
валидност и подновяване", т. 1 от същия, съдържа пет новели - от буква "а"
до буква "д", в които са регламентирани изискванията към кандидатите, за да
им бъде издадено свидетелство за управление на МПС, като в цялата т. 1 не се
съдържа текст, който да предвижда, че държавите - членки могат да въвеждат
в националното си законодателство и периодични медицински прегледи за
физическа и психическа годност извън тези, които се изискват при издаване
на свидетелство за управление на МПС. В чл. 7, т. 3 от Директивата се
съдържат текстове, които предвиждат, че държавите - членки могат да
приемат по-строги стандарти, свързани с контрола на физическата и
психическата годност на водачите. Но този текст се отнася до качествените
показатели на контрола, без да се визират вариации в честотата на неговото
прилагане. Нормата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 4 от Директивата,
предвижда, че: "Държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за
управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да
прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната
безопасност. ". Почти идентична регламентация е дадена и в чл. 7, пар. 3,
буква "б", абзац 6 от Директивата, съгласно който: "Държавите-членки могат
да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2,
на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за
всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на
медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за
нарушители на пътното движение. ", както и в чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 7
от Директивата, съгласно който: "Държавите-членки могат да намалят срока
на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на
превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са
достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на
6
медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни
курсове. ", като в изречение второ на същия абзац е указано, че "Този намален
срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство
за управление на превозно средство. ".
В случая, чрез прецизиране на националното законодателство при
транспониране изискванията на Директивата, без съмнение се дава
възможност на всяка държава-членка да прилага увеличена честота на
медицински проверки на водачите, но само чрез редуциране на срок на
валидност на свидетелство за управление на превозно средство, а не
самоцелно и изолирано от нуждите, за които първично е предвидена
необходимостта от доказване на психологическата годност на водачите.
Изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства са въведени в Закона за движение по пътищата със Закона
за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ,
бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), което
изрично е посочено в § 35, т. 3 от ДР към същия закон. В Закона за
българските лични документи, изискванията на Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства, касаещи срока на
валидност на свидетелствата за управление на МПС, са въведени с изменение
и допълнение на закона, конкретно със създаването на новите ал. 3, ал. 4 и ал.
5 на чл. 51 от същия - Обн., ДВ, бр. 75 от 02.10.2012 г., в сила от 19.01.2013 г.,
което изрично е посочено и в § 2 от ПЗР към същия закон. Същевременно,
последното изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на министъра на транспорта, на която са се позовали
контролните органи, е направено с ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г., т. е. повече от
седем месеца преди влизането в сила на изменението на чл. 51 от ЗБЛД,
поради което предвиденият в нея тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, не е съобразен със срока на
валидност на свидетелството за управление на МПС за категории С, СЕ, С1,
С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, регламентиран в ал. 4 на чл. 51 от ЗБЛД. Освен
това, в самата Наредба, не съществува разпоредба, било то в допълнителните
или в преходните и заключителни разпоредби, която да указва, че в същата са
въведени изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
7
и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства, относими към регулираните с наредбата обществени
отношения, посочени в чл. 1 и чл. 1а от нея.
Директивите като акт на ЕС, съдържащ правни норми, следва да бъдат
транспонирани в националното законодателство на държавите-членки.
Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да имат
директен ефект, както е постановено за първи път в дело № 41/74 Van Duyn
ECLI: EU: C: 1974: 133 и дело № 148/78 Ratti ECLI: EU: C: 1979: 110. Когато
разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези
разпоредби могат да се използват от лице срещу държавата. Една разпоредба
на законодателството на ЕС е безусловна тогава, когато не подлежи – като
прилагане и ефект - на предприемане на каквито и да било мерки - нито от
страна на институциите на ЕС, нито от държавите-членки. Освен това дадена
разпоредба е достатъчно прецизна, за да бъде използвана от лице и
приложена от съда тогава, когато задължението, което тя вменява, е
формулирано по недвусмислен начин. Независимо дали дадена разпоредба
има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в
светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат постигнати
нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища като
част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар
това задължение за "конформно тълкуване" да се прилага първоначално
спрямо вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо директивата,
задължението е по-широкообхватно. Съдът на ЕС пояснява, че: "Принципът
националното законодателство да се тълкува конформно със
законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко
в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното
законодателство в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се
прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от
нея цел.
В случая разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
на министъра на транспорта поставя самостоятелни и непредвидени в
европейската норма изисквания относно срока на действие на
удостоверението за психологическа годност, като по този начин изкуствено го
отделя от основното му предназначение – да обслужи първичното издаване
8
или преиздаване на свидетелството за управление на превозно средство от
съответните категории. Тоест налага се изводът, че изискванията на
Директива 2006/126/ЕО са въведени в ЗДвП и в ЗБЛД, но не са въведени в
подзаконовия нормативен акт - Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена от
министъра на транспорта, на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, или ако са
въведени, т. е. привнесени, то тези изисквания са привнесени неправилно и в
противоречие с целите на директивата. При това положение разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. се явява в противоречие с целите
на Директива 2006/126/ЕО, поради което по силата на примата на
европейското право не следва да бъде прилагана. В тази насока е Решение №
1505 от 2.08.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1147/2022 г.
Ето защо, се достигна до извод, че след като Ч.Б. притежава
удостоверение за психологическа годност от 11.10.2018 г., то неговият срок
на валидност е до 11.10.2023 г., тоест към момента на проверката 28.10.2021
г., същият е притежавал удостоверение за психологическа годност и няма
извършено от дружеството жалбоподател нарушение.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на дружеството жалбоподател трябва
да се присъдят сторените разноски за адвокат по делото. Налице са
доказателства за заплатени такива в размер от 960 лева с включено ДДС. От
друга страна е налице възражение от въззиваемата страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Правоотношението между
дружеството жалбоподател и адв. А. е възникнало на 15.09.2022 г., което е
преди изменението на Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДВ бр. 88/2022 г., в сила от 03.11.2022 г. Ето
защо, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определени към
момента на възникване на правоотношението между страните. Съдът намира
за основателно наведеното от страна на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя. Съдебното производство приключи в едно открито съдебно
заседание, с разпит на актосъставителя, като не се яви процесуалният
представител на жалбоподателя. Ето защо, претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минимума предвиден в
9
Наредбата, а именно в размер от 440 лева, като с включено ДДС остава в
размер от 528 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/0000388 от 21.06.2022 г.
издадено от и.д. ***** на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ с което на Н и Н
Транспорт Логистика с ЕИК: ********* е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 3000 /три хиляди/ лева за
извършено от него нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация‘‘ да заплати
на Н и Н Транспорт Логистика с ЕИК: ********* сумата в размер от 528 лева
с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10