Р Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, _20.03._ 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски, в съдебно
заседание на _двадесети февруари _ две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието
на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_27_
по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по е постъпила жалба от В.М.С., ЕГН**********,
с настоящ адрес: ***, против наказателно постановление №19-0938-005411/12.12.2019г.,
издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен.
Жалбоподателят навежда доводи, че при
съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т.5 от ЗАНН, като в акта било
посочено, че е нарушил чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. С това описание в акта счита,
че е нарушено правото му на защита, тъй като не била посочена законовата
разпоредба, която била нарушена, и по – точно – нормативният акт, в който се
съдържал посоченият чл. 483, ал.1, т.1.
Сочи, че така допуснатото при съставяне
на акта съществено нарушение на процесуалните правила било допуснато и при
издаване на наказателното постановление.
Счита, че е налице съществено различие
между установеното в АУАН и посоченото в НП нарушение с оглед качеството на
нарушител – водач или собственик на МПС. Това били две различни хипотези,
предполагащи два различни състава на административно нарушение, като в акта бил
посочен като водач, а в НП – като водач в обстоятелствената част, а в
описанието на нарушението – като притежател и не било ясно в какво качество
всъщност бил наказан.
Алтернативно, ако съдът не приеме
доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление моли съдът да
вземе предвид, че веднага след установяване на нарушението е сключил
застрахователен договор за „гражданска
отговорност“ и от несвоевременното му сключване не са настъпили никакви реални
последици, поради което са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Моли съда да отмени процесното
наказателно постановление.
За административнонаказващия орган –
редовно призован – не се явява представител,
в придружителното писмо отправят молба жалбата да бъде оставена без последствие
и съдът да потвърди наложеното наказание. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Административнонаказателното производство
е започнало със съставен на 07.11.2019 г. АУАН против жалбоподателя за това, че
на същата дата, в 10:24 часа в гр. Левски, ул. Н. Вапцаров, като водач на лек
автомобил Форд Ескорт, с посочен рег. номер
управлява без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите към момента на проверката.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ.
Въз основа на
така съставения АУАН административно наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.6, пр.1, вр. чл.
638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461 т.1 от КЗ е наложил административно
наказание глоба в размер на 800 лв. за извършено нарушение на чл. 438, ал.1, т.1
от КЗ. В обстоятелствената част на наказателното постановление се сочи, че
жалбоподателят в качеството на водач на МПС е извършил нарушението, като отново
в НП нарушението е описано като „физическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение повторно не
е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Установено с АТСС”.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят
Л. и свидетелят М..
В показанията си актосъставителят и
свидетелят разясняват, че са спрели за проверка автомобил. При извършената
проверка било установено, че няма сключена застраховка „гражданска отговорност“
за автомобила, за което бил съставен АУАН.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, чиито показания са последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на представените писмени доказателства.
Налице е
съществено различие в между установеното в АУАН установеното с АУАН и
посоченото в НП нарушение. Както бе посочено, в обстоятелствената част на
наказателното постановление се приема, че жалбоподателят в качеството на водач
на МПС е извършил нарушението, а отново в НП нарушението е описано като:
„физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р
България и не е спряно от движение повторно не е сключило договор за
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Налице са две различни
хипотези, предполагащи два различни състава на административно нарушение.
Установява се от обжалваното НП, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 638, ал.6, пр.1 от ЗДвП,
тъй като се твърди, че нарушението е установено с АТСС.
От една страна в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на
чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, като с НП е
наложено наказание на основание ЗДвП. От друга страна в санкционната норма на чл. 638 от КЗ
са предвидени три хипотези на нарушения, представляващи липса на сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, както следва:
В ал.1 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като
размерът и вида й за диференцирани в зависимост от това дали е физическо или
юридическо лице. Според чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно в чл. 638, ал.1
от КЗ е предвидена санкция за собственик на МПС, регистрирано в Р
България, което не е спряно от движение.
В ал.3 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор "ГО".
В ал.4 на чл. 638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
За всяка от
тези три хипотези на извършено нарушение, представляващо управление на МПС без
да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е предвидена санкция при
условията на повторност, както следва:
В ал.2 на чл.
638 от КЗ се съдържа размера на административното наказание при
повторно нарушение по: ал. 1, т. 1 – 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв.
В ал.5 на чл.
638 от КЗ е предвидена санкция при повторно нарушение по ал. 3 - 800
лв.
В ал.6 на чл.
638 от КЗ се съдържа размера на административното наказание, при
повторно нарушение по ал. 4 – "Глоба" в размер на 800 лв. за
физическо лице и "Имуществена санкция" в размер на 4000 лв. за
юридическо лице или едноличен търговец.
От анализа на чл. 638 от КЗ
се установява, че административно наказание при условията на повторност може да
се наложи, когато се установи, че в едногодишния срок по §1, т.51 от
ДРКЗ лицето е извършило същото по вид нарушение, като това, за което
е било санкционирано с влязло в сила НП.
АНО е приел,
че жалбоподателят е извършил нарушението при условията на повторност, като е
посочил като основание НП, влязло в сила на 12.07.2018г. Посочено е обаче в
обжалваното наказателно постановление, че нарушението, което е извършил
жалбоподателят е: „физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение, повторно не е сключило договор за
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, установено с
АТСС”.
Разпоредбата
на чл. 638, ал.6 от КЗ предвижда, че при повторно нарушение наказанието по ал.
4 е 800 лв. за ФЛ - когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по
ал.1.
Съгласно §1,
т.51 от КЗ, "Повторно нарушение" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
В конкретния случай
се твърди от административнонаказващия орган, че нарушението е установено с
АТСС. Безспорно е установено в случая, включително и от разпита на свидетелите,
че нарушението не е установено с АТСС, а е издадено НП въз основа на установено
с АУАН нарушение.
Изложеното
разминаване води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление
и е основание за отмяна на същото.
От страна на
административнонаказващия орган е приложена
заповед относно оправомощаване на длъжностно лице от ОДМВР – Плевен да
издава наказателни постановления по чл. 638, ал.1 – 5 и чл. 639 от КЗ.
В конкретния
случай се твърди, че нарушението е установено с АТСС. В този случай е приложима
разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ. При тази хипотеза не се съставя АУАН, а се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, при
условията и реда, предвиден в ЗДвП, като е разписана процедурата по изпращане и
обжалване.
Според разпоредбата
на чл. 647, ал.2 от КЗ, наказателното постановление се издава от
заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал.1 –3 и 5 и чл.
639 – от директора на областната дирекция на Министерство на вътрешните работи,
в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. Т.е. при нарушение по чл. 638, ал.4 и 6 от КЗ, която касае
нарушение, извършено при условията на повторност, полицейските органи не са
компетентни да издават наказателни постановления, а същите се издават от
заместник – председателя от специалния закон – Кодекса за застраховането. В
този смисъл е и приложената заповед.
Предвид
изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Освен това, с
оглед възприетата от наказващия орган правна квалификация и доколкото се
отнасят до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата, сочещи
повторност, следва да се съдържат в акта за установяването им, съобразно
разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН. Такива констатации в обстоятелствената
част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно постановление
жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по надлежния ред
и по което не се е защитавал.
По изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.