№ 1289
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100901610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Г.Ф.*“ ЕООД твърди, че след създаването си през 2020 г.
придобил активи под формата на вземания от трети лица. Същите обаче се
оказали несъбираеми и това затруднило както търговската му дейност, така и
погасяването на задълженията му към служителите и към държавата. В
резултат от изложеното молителят преустановил търговската си дейност и
нямало перспективи тя да бъде възстановена. Ето защо търговецът моли съда
да открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособността му, а евентуално – поради свръхзадълженост.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, учредено пред април 2020 г., което
в съответствие с вписания в търговския регистър предмет е осъществявало
консултантска дейност по стопанско управление (с код на икономическа
дейност 7022).
Според заключението на СИЕ към момента на устните състезания
молителят има изискуеми публично-правни задължения (главница и лихва)
към държавата в размер от 345 525,11 лв. Наред с това са налице задължения
към работници/служители в размер от 115 509,95 лв., които съгласно
представения от молителя списък са към пет лица, т.е. към повече от 1/3 от
служителите съобразно техния брой според установените от СИЕ
регистрирани трудови договори.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1,
т. 1 и т. 4 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни
да са погасени. Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
1
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството не притежава право на собственост върху недвижими имоти,
както и че паричните средства по банкови сметки са в незначителен спрямо
задълженията му размер (7,82 лв.). Коефициентите му за ликвидност и
финансова автономност към настоящия момент са значително под
референтните стойности (съответно 0,0042 и -0,9958).
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява
търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с
които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на
съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че
молителят има непогасени публични задължения, падежирали още през 2020
г., но същевременно през същата година, както и през 2021 г., дружеството е с
положителен финансов резултат (печалба), а коефициентите му за ликвидност
са над референтните стойности. От това може да се заключи, че наличието на
непогасени задължения в периода 2020 г. – 2021 г. не е в пряка причинна
връзка с влошено финансово състояние, а се дължи на лошо управление на
активите и пасивите (за това сочи и обстоятелството, че през 2021 г.
молителят все пак е извършвал макар и частични погашения на задълженията
си, както и че е генерирал събираемост на вземанията си в размер от 600 000
лв.). Финансовата стабилност на дружеството значително се влошава през
2022 г., когато в резултат от отписване на вземания (краткотрайни активи) в
значителен размер коефициентите за ликвидност и автономност придобиват
нереферентни стойности. Тъй като този процес е започнал още през 2021 г.
(последното извършено плащане от молителя е от юли 2021 г., което е
2
индиция за влошаващото му се състояние), то датата, към която със
сигурност може да се заключи, че са съществували едновременно и двата
елемента на неплатежоспособността (непогасено задължение и трайна
невъзможност за погасяването му), е най-ранната дата на падежиране на
задълженията през 2022 г. Съгласно Приложение № 2 към СИЕ тази дата е
25.01.2022 г., когато падежират задължения за данък върху доходите от
трудови и приравнени правоотношения и осигурителни задължения.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът не разполага с достатъчно налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се
установява от справката за открити банкови сметки. Ето защо с определение
от 26.10.2022 г. съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за
изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Г.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 25.01.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Г.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Г.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 1610/2022 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Г.Ф.*“ ЕООД , ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3