№ 51663
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110144502 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. А. А. срещу ЮЛ,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът и с отговора на исковата молба ответникът е
представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат
като писмени доказателства.
Не следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на ССчЕ,
тъй като част от въпросите са неотносими към предмета на делото, а за
останалите не са необходими специални знания.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.02.2026 г. от 15.15 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на ССчЕ.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
1
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1
ЗЗД от П. А. А. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № ******** от дата 24.01.2024 г., сключен между П. А.
А. срещу ЮЛ, поради противоречието му със закона.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен Договор за кредит №
******** от дата 24.01.2024 г. със следните параметри: размер на кредита –
2000 лв., размер на погасителната вноска – 4 х 75,00 лв. и 14 х 172.28 лв., ГПР
– 63,06 %, фиксиран лихвен процент – 50,00 %. Посочва, че страните се
договорили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с безусловна банкова
гаранция или с поръчителство на едно или две физически лица. Счита, че
неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 3436.08 лв. не се
включва при изчисляване на ГПР и същата съставлява скрито възнаграждение
за кредитора. Твърди, че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Счита, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Поддържа, че така формулираната неустойка излиза извън присъщите й
функции и представлява скрито възнаграждение, поради което е следвало да
бъде включена в общия разход по кредита. Заявява, че след прибавяне към
формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се
надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на
законната лихва. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита. Счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Намира за
необходимо в ГПР да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати
длъжника. Счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй
като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение, а не дадено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди.
Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за
недопустимо. Моли за уважаване на така предявения иск. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не е налице
недействителност по смисъла на ЗПК. Счита, че са спазени всички изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поддържа, че ГПР не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не следва да бъде
включвана в ГПР. Твърди, че и двете страни са били наясно със стойността на
неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Оспорва като неоснователни аргументите за нищожност
поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.
Намира оспорената неустойка за действителна. Счита, че чрез възможността
за отказ от договора се гарантират правата на потребителя. Заявява, че ищеца е
договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД.
Поддържа, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Твърди, че
2
няма как потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключването на договора за кредит. Счита, че процесните клаузи
напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за
неравноправните клаузи в потребителските договори. Посочва, че всички
изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се
оборват от факта, че ищецът е сключил общо два договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски
кредит № ******** от 24.01.2024 г., с посоченото в исковата молба
съдържание, че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между П. А. А. и ЮЛ е сключен Договор за потребителски
кредит № ******** от 24.01.2024 г., за сумата от 2000 лева, предоставена на
ищцата.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от Договор за потребителски кредит № ******** от
24.01.2024 г.
УКАЗВА на ЮЛ на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесната клауза е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
3
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4