Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 313
гр. Габрово, 12.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 5 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на П.С.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата № 23-0341-000227 от 24.12.2023 година, издадена от мл. автоконтрольор в сектор „ОП“ при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Габрово, РУ Севлиево.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като била издадена от орган, който не разполагал с компетентност да издаде подобен вид акт. Оспорва се извършването на вмененото във вина административно нарушение. Посочената в заповедта фактическа обстановка била неправилна, като ЗППАМ била незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните норми. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят П.С.П. се явява, като се
представлява от надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат.
Ответната страна от мл. автоконтрольор в сектор „ОП“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Габрово, РУ
Севлиево не се явява в открито
съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата № 23-0341-000227 от 24.12.2023 година, издадена от от мл. автоконтрольор в сектор „ОП“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, РУ Севлиево, на жалбоподателя П.П. на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка:
Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 23.12.2023 година около 23:49 часа в с. Душево, обл. Габрово на ул. „************* в посока центъра на селото П. управлява собственият си лек
автомобил, подробно описан в заповедта, като след извършване на проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARNA0152 КАТ, като уредът е отчел 0, 62 промила алкохол.
Издаден е талон за изследване №143059 и връчени 8бр. холограмни стикери с
№А078919. Кръвната проба на П.П. е с концентрация на алкохол 0,56 промила. Предвид изложеното по-горе е прието, че П. е управлявал
МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимите 0, 5 промила, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на оспорената заповед е
посочено, че П. е управлявал описания в заповедта автомобил
след употреба на алкохол, установена с техническо средство, отчело 0.62 промила.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя П.П., е съставен АУАН серия GA и № 911638 от 24.12.2023 година, в който е описана фактическа обстановка относно установената концентрация на алкохол с техническо средство, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатирано наличие на употреба на алкохол с техническо средство с показания над 0, 5 промила. Установената концентрация в случая е 0,62 промила, което представлява и административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително мл. автоконтрольор в сектор „ОП“ при ОД на МВР – Габрово /т. 2, 2.2 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“. Възраженията на оспорващия по повод компетентността на издателя на заповедта са неоснователни. Посочените по-горе заповеди са представени по делото във вид на надлежно заверени копия и/или преписи и по посочените по-горе съображения установяват компетентност на органа – издател.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното
наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими
разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на
наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се
установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е
налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на
нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да
преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно
движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от
административния орган.
По делото са разпитани двама свидетели- св. И. К.и св. Г. Л.. Свидетелят К. служител на РУ Севлиево
описва подробно извършената проверка на П.П., по време на която било установено
с техническо средство, че същият управлява МПС след употреба на алкохол.
Свидетелят подробно описва случилото се, а именно че на посочената в Заповедта
дата и място с колегата му били на установъчен пункт в с. Душево. Видели
приближаващият се автомобил, управляван от П.П. и подали сигнал за спиране на автомобила, но той не спрял, а
продължил движението си. Тъй като пътната настилка на улицата не била в добро
състояние, според свидетеля предприели маневра със служебния автомобил, и
пресрещнали МПС, управлявано от П.. Видели автомобила му, като в него имало две
лица- П. и жена, която била в автомобила. Свидетелят заявява, че преди спиране,
както и по време на проверката въпросното МПС било управлявано от П., който
помолил служителите на полицията да посочат, че жената е управлявала
автомобила. След като било установено че именно П. е управлявал процесното МПС,
той бил проверен с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата
била положителна. Според свидетеля, П. на два пъти бил помолил да бъде записано
че жената, която била заедно с него в автомобила го е управлявала, но това не
било сторено като по тази причина и пътничката не била тествана за употреба на
алкохол.
В противоречие с показанията на св. К. е описаната фактическа
обстановка от св. Л.. Тя описва как след като вечеряли в жилището на П. те излезли заедно, като
отишли пеша до автомобила му, който бил близо до дома на П.,***. След като
стояли известно време в колата, която била с изгасени светлини, до тях спрял
полицейски автомобил, като служителите на полицията поискали документите им за
проверка, а впоследствие проверили за алкохол П.П., тъй като той стоял на
шофьорската седалка.
Съдът не кредитира показанията на св. Л. тъй като същите освен че
са в противоречие с тези на св. К. са и вътрешно противоречиви и в разрез с
останалите събрани по делото доказателства. Безспорно установено е, че на
седалката на водача на процесния автомобил е седял П.П.. Колата му е е била в
близост, но не и до жилището му, на различна улица в селото. Служителите на
реда са видели автомобила на П., като са му подали сигнал със стоп палка да
спре, но той не е спрял, а е завил в улица, на която настилката не е била в
добро състояние. Това е дало основание на служителите на полицията да не го
последват, а знаейки че въпросната улица по която е тръгнал с автомобила си П.П.
няма друг изход, да го пресрещнат. Така и се случило, като няма данни, а и св.
Л.не твърди
тя или някой друг да е управлявал автомобила на П. за да се намира той там по
време на проверката, а не пред жилището му. Именно поради тази причина и св. Л. не е изпробвана за
употреба на алкохол, като св. К. заявява, че виждайки движещия се срещу тях
автомобил, видял че водачът му е мъж, а не жена.
Безспорно по делото е, че при извършената проверка
с техническо средство е установено, че П.П. е употребил алкохол.
По така
изложените съображения съдът не възприема показанията на св. Л., като счита че същите са
част от защитната теза на жалбоподателя П. в процеса.
В обстоятелствената част
на оспорената заповед е посочено, че П. е управлявал описания в
заповедта автомобил след употреба на алкохол, установена с техническо средство,
отчело 0.62 промила, което съставлява отделно нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 предл. 1 от ЗДвП, за което законът също
предвижда налагане на принудителна административна мярка съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, която е идентична по вид с процесната.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0341-000227 от 24.12.2024 година, издадена от мл. автоконтрольор в сектор ОП при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, РУ Севлиево е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.С.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата № 22-0341-000227 от 24.12.2024 година, издадена от мл. автоконтрольор в сектор „ОП“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, РУ Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: