№ 22794
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110161350 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „З. Д. Е.“ ЕАД против Г. ф., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.86
ЗЗД за заплащане на сумата от 9337,58 лв., представляваща регресно вземане за платено
вместо ответника в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
(НББАЗ) застрахователно обезщетение по щета № ********** за вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 16.09.2017 г. на територията на Италия, вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на мотоциклет Ямаха с рег. № ЕН **** А, ведно със
законната лихва от датата на плащането – 19.10.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 756.81 лева представляваща регресна претенция за изплатени лихви на НБАЗ по
същата щета.
Ищецът „З. Д. Е.“ ЕАД твърди, че Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) е предявил пред него претенция за възстановяване на платено от
страна на бюрото застрахователно обезщетение в размер на 9337,58 лв. за вреди, причинени
от ПТП, настъпило на 16.09.2017 г. на територията на Италия, вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на мотоциклет Ямаха с рег. № ЕН **** А, чийто
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ се твърди да е ищецът съгласно
застрахователна полица № BG/07/117000989374, с посочено в нея застраховано лице – Д. Б.
К.. Сочи, че съгласно справка в системата на Г. ф. към момента на настъпване на процесното
ПТП от 16.09.2017 г. не е налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ при него,
поради което оспорва да е обезпечавал деликтната отговорност на мотоциклет Ямаха с рег.
№ ЕН **** А. В тази връзка посочва, че застрахователна полица № BG/07/117000989374 е
1
прекратила действието си считано от 28.04.2017 г., който факт ответникът Г. ф. отразил в
системата си. Оспорва да е бил обвързан към момента на настъпване на застрахователното
събитие, респ. да следва да отговаря за причинените вследствие на водача на мотоциклет
Ямаха с рег. № ЕН **** А вреди. Твърди, че е извършил плащане в полза на Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на сума по щета № ********** в
размер на 9337,58 лв., поради което претендира възстановяването на същата от ответника Г.
ф., позовавайки се на чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1 КЗ. Твърди, че ответникът е
поканен да възстанови същата, но в предоставения срок той не е сторил това, поради която я
претендира. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. ф. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че представената застрахователна
полица удостоверява заплащане на първата вноска от застрахователната премия, дължима
към застрахователя, позовавайки се на презумпцията, уредена в чл. 336, ал. 1 КЗ. Счита, че
при наличието на издадена застрахователна полица първоначалната вноска би следвало да е
заплатена на застрахователния посредник, който е следвало да я заплати на застрахователя.
Счита, че отношенията между застрахователното дружество и застрахователния
брокер/агент не могат да се противопоставят на трети незаинтересовани лица. В тази връзка
посочва, че видно от застрахователната полица първата вноска е била заплатена, а дали
брокерът е отчел сумата на застрахователя е без значение за пораждане на действието на
същата. Твърди, че с факта на деклариране на действието на застрахователната полица пред
Гаранционния фонд ищецът е одобрил същата и се е съгласил с нейното действие, поради
което доводите, че тя не е породила такова счита за некореспондиращи със собственото му
поведение. Поддържа, че процесната застрахователна полица е била неправомерно
прекратена, тъй като в чл. 368, ал. 4 КЗ е регламентирано право на застрахователя на
предсрочно прекратяване на застрахователния договор единствено при невнасяне на
поредна вноска по застрахователната премия, но не и при невнасяне на първа вноска, поради
което застрахователят договор поражда действие към датата на процесното застрахователно
събитие. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено препис-извлечение от Застрахователна полица
BG/07/117000989374 от 30.03.2017 г. Видно от съдържанието й, гражданската отговорност
по отношение на процесният мотоциклет е с покритие за периода от 30.03.2017 г. до
29.03.2018 г. Посочено е, че застрахователната премия е в размер на 108,10 лева, платими
разсрочено, на две вноски. Падежът на първата вноска е определен на 30.03.2017г., като е
посочено е, че вноските по застрахователната премия се плащат в законовия срок в брой или
по банков път. При неплащане на застрахователната премия или на първата вноска от нея
застрахователното покритие не започва и застрахователят не носи риска по договора. При
2
неплащане на разсрочена вноска в уговорения срок, договорът се прекратява с изтичането
на 15 дни от падежната дата.
Във връзка с процесното ПТП и от приетия доклад по щета № **********/19.10.2023
г. се установява, че при ищеца е образувана преписка по щета във връзка с отправеното
искане за изплащане на обезщетение.
Представен е и препис на справка от базата данни на Информационния център към
ответника от който се установява, че процесната полица е вписана като прекратена, считано
от 00:00 часа на 28.04.2017г.
Страните не спорят по механизмът на настъпване на деянието, застрахователната
щета, размерът и плащането на същата от страна на бюрото и възстановяването от ищеца на
бюрото, което се установява и от изслушаната експертиза.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че
нито една вноска от застрахователната премия не е била изплатена на ищеца.
Съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ „Когато застрахователното събитие е настъпило извън
територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор
между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети
увреденото лице и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила
на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако
впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява
на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на
плащането“. В случая механизмът на настъпване на деянието, застрахователната щета,
размерът и плащането на същата от страна на бюрото и възстановяването от ищеца на
бюрото не се спорят между страните. Основните спорни въпроси между тях засягат
сключването на договора, възникването на облигационна връзка между застраховател и
застрахован, дали договорът е бил законосъобразно прекратен и дали застрахователят е
носил риска към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предявени са искове с правно основание по чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 499, ал. 5 КЗ:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) процесното
застрахователно събитие да е настъпило извън територията на Република България; 2) спор
между ищеца и ответника кой носи отговорността за заплащане на обезщетение на
увреденото лице; 3) НББАЗ да е изплатило обезщетение на увреденото лице; 4) ищецът да е
възстановил на НББАЗ изплатеното обезщетение; 5) отговорността за заплащане на
обезщетение на увреденото лице да е на ответника – в разглеждания случай поради липса на
сключена от виновния водач валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
3
на автомобилистите.
В отношенията между страните по делото спорен се явява единствено въпросът кой
следва да носи отговорността за заплащане на обезщетение на увреденото лице, респ. дали
към момента на настъпване на застрахователното събитие – ПТП от 16.09.2017 г., по
отношение на мотоциклет марка "Ямаха", peг. № ЕН **** А е била налице валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ищеца.
Относно наличието на останалите предпоставки, обуславящи основателността на исковата
претенция, страните не спорят, а и същите се установиха по безспорен начин от събраните
по делото писмени доказателства, както и от заключението на назначената по делото ССЧЕ.
Съдът намира, че в разглеждания случай отговорността за заплащане на обезщетение
на увреденото лице следва да се понесе от ответника поради следните съображения.
По делото се установи, че при ищеца по отношение на мотоциклета, управляван от
виновния за настъпване на ПТП водач, на 16.09.2017 г. е бил сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото писмени доказателства обаче не се установи заплащането на
уговорената между страните застрахователната премия – нито на първоначалната вноска,
нито на последващите такива. Същевременно от заключението на назначената по делото
ССчЕ се установи, че по отношение на процесната застрахователна полица няма
осчетоводени плащания за застрахователна премия. Плащането на първата вноска от
застрахователната премия не може да се установи по безспорен начин и чрез евентуалното
представяне на застрахователната полица в оригинал от застрахователния брокер, а може да
се отчете като индиция в тази насока. Ето защо съдът намира за установено по делото, че
първата вноска от застрахователната премия по процесния договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не е заплатена.
Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ освен ако е уговорено друго,
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора
или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията. От представената
застрахователна полица не се установи страните да са уговорили нещо различно, напротив
установи се, че страните са се придържали именно към правилото уредено в посочената
разпоредба, респ. в нея изрично е посочено, че при не плащане на първата вноска
застрахователното покритие не започва и застрахователят не носи риска по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 367, ал. 1 КЗ цялата премия или първата вноска при
разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор,
освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора.
От анализа на посочените разпоредби следва, че за застрахователя не може да
възникне задължение да носи риска от настъпване на застрахователното събитие преди да е
платена цената за това. Следователно плащането на цялата застрахователна премия или на
първата вноска от нея, както е в случая, е регламентирано от законодателя като условие за
пораждане действието на договора.
4
След като в случая не се установи да е платена както първоначалната вноска от
застрахователната премия, така и последващите вноски се извежда категоричен извод, че
процесният застрахователен договор не е действал към момента на настъпване на
застрахователното събитие от 16.09.2017 г.
По отношение процесуалноправното значение на вписването в регистъра за
установяване/оспорване на обуславящите го предпоставки, следва да се посочи, че
вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1
КЗ (отм.); на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за
липса на застрахователно правоотношение – Решение № 183 от 22.12.2017 г. по т. д. №
746/2017 г. на ВКС, I т. о. В случая заинтересованото лице – Г. ф., чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирало доказателства, опровергаващи валидността на вписаното
обстоятелство, поради което ще следва да се приеме, че не е опровергано и прекратяването
на застраховката "Гражданска отговорност".
При това положение на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността за заплащане
на застрахователно обезщетение следва да се понесе от ответника, доколкото макар да се
установи, че е бил сключен договор застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, то същият не е бил валиден, не е действал към момента на реализирането
на ПТП от 16.09.2017 г.
В разглеждания случай е без правно значение за решаване на делото дали
застрахователят надлежно е прекратил процесния договор за застраховка, респ.
същественото е, че този договор не е породил действие.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на
обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.
В тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг.
Видно от приетото по делото уведомително писмо при ищеца е постъпила претенция
на НББАЗ за заплащане на сумата от 8257.02 евро, с включени 756.81 лева лихви по
процесната щета. С преводно нареждане от 19.06.2024 г. ищецът изплатил на НББАЗ по
посочената банкова сметка и тази сума, представляваща лихви по процесната щета №
**********
При това положение исковата претенция по чл. 499, ал. 5 КЗ се явява изцяло
основателна, установена както по своето основание, така и по размер и като такава следва
да се уважи в цялост.
По отношение на разноските:
5
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2223,51 лв., от които 423,51 лв. за ДТ,
500,00 лв. за депозит за вещо лице и 1300,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на ответника срещу адвокатското
възнаграждение на ищеца, предвид правната и фактическа сложност на делото, проведените
три на брой открити съдебни заседания и материалния интерес. Не следва да се уважават
разноските за превод на документи в размер на 1128.00 лв. с вкл. ДДС, тъй като не става
ясно кои документи са преведени, респ. тяхната относимост към производството. Още
повече, че сумата е платена на 26.11.2024 г., а исковата молба е заведена в съда на 16.10.2024
г.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ф., с ЕИК: *********** и адрес на управление: гр. С., ул. граф И. № 2,
ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на „З. Д. Е.“ АД, с ЕИК: ******* и адрес на управление: гр. С., район
И., бул. Х. К. № 43, сумата от 9337,58 лв., представляваща регресно вземане за платено
вместо ответника в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
(НББАЗ) застрахователно обезщетение по щета № ********** за вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 16.09.2017 г. на територията на Италия, вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на мотоциклет Ямаха с рег. № ЕН **** А, ведно със
законната лихва от датата на плащането – 19.10.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 756.81 лева представляваща регресна претенция за изплатени лихви на НБАЗ по
същата щета.
ОСЪЖДА Г. ф., с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
граф И. № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „З. Д. Е.“ АД, с ЕИК:
******* и адрес на управление: гр. С., район И., бул. Х. К. № 43, сумата от общо 2223,51
лева, представляваща разноски – за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице и за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6