№ 1737
гр. Варна, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. М.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от М. М. Гражданско дело №
20243100101822 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:39 часа се явиха:
Ищецът Ц. Л. М., редовно уведомена, се явява лично. Представлява се
от адв. Д. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответниците Д. М. М. и Т. К. М. редовно уведомени, не се явяват.
Представляват се от адв. А. А., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Свидетелят Й. Т. Д., редовно призован, се явява.
Съдът, след проверка на самоличността на лично явилия се ищец,
връща личната карта на същия.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовността на призоваване на всички страни в
производството по делото, намира, че не са налице процесуални пречки по
дава ход на делото, с оглед, на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството делото е било отложено в
1
предходно съдебно заседание, с оглед необходимост от разпит на двама
свидетели на всяка една от страните.
АДВ. К.: Водим допуснатия ни свидетел.
АДВ. А.: Поисканият от нас свидетел в режим на призоваване, също се
явява.
СЪДЪТ, предвид предоставената възможност на ищеца да ангажира
гласни доказателства, намира, че следва да допусне до разпит водения в
днешно съдебно заседание свидетел, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля В.Ц.И.,
воден от ищеца.
Свидетелят В.Ц.И. влиза в съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката и сне самоличността
и: В.Ц.И. на 77 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и
́
дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ В.И.:
Обещавам да говоря истината.
Познавам Ц. М.. Били сме колежки в радиозавода и се познаваме от 40
години. Знам кои са Д. и Т. от Ц.. Ходила съм много пъти в нейния стар
апартамент и съм виждала синът й там, тъй като той ходеше у тях често да
обядва, тя го хранеше. Под стар апартамент имам предвид апартаментът,
който се намира на ул. ****, на гарата.
За този апартамент знам, че след като почина нейния баща, след това
през 2010 г. беше прехвърлен на нейно име от майка й, като Ц. придоби 5/6 ид.
ч. и право на наследство до живот. След 10 дена, тези 5/6 ид. ч. Ц. ги
прехвърли на сина си и на неговата жена Т., като тя продължи да живее в
апартамента с майка си М., която тогава все още беше жива. Познавам добре и
майка й, тъй като бяхме приятелки.
Ц. живя в апартамента на ул. **** до 2014 г. Този апартамента на ул.
****, тя го прехвърли на нейния син десет дена след като беше прехвърлен на
нейно име. През 2014 г. синът й продаде апартамента и тогава те имаха
уговорка той да й купи с парите от продажбата жилище, някъде във Варна, но
все нещо не харесваха в апартаментите, които намираха и в крайна сметка се
отказаха и извикаха Ц. да живее в неговата къща, която се намира в А.. Ц. се
съгласи и се премести да живее при тях. При синът си живя от 2014 г. само
няколко месеца, тъй като станаха някакви големи разправии и скандали
помежду им. Докато Ц. не се премести да живее в А., отношенията със синът й
бяха нормални, човешки отношения. След това се превърна в някакъв ад, като
2
тя беше обвинена в това, че била вещица и заради нея бил паднал тавана на
тъщата й.
След това Ц. заживя на *****, в апартамента, който е собственост на
бившия й съпруг М. М., под наем. Мисля, че се измести да живее в
апартамента на **** през 2014 г. Там живя до 2023 г., под наем. За този
апартамент плащаше наем от 274 лева и живееше с едно момиче там, което
също плащаше наем. Наемът го плащаше на бившия си съпруг М..
Знам, че след като синът на Ц. я изгони от А., се споразумяха да й плаща
издръжка 200 лева. Тази издръжка й се плащаше до 2023 г.
През 2023 г. аз лично присъствах когато Ц. водеше разговори със синът
си Д., да й помогне за разходите по поставяне на горна протеза на зъбите. Това
става през 2023 г., като ставаше въпрос за 800 лева. Разговорът между двамата
се водеше по телефона. Аз знам, че Ц. няколко пъти е разговаряла с него по
този повод. На този разговор чух, че той категорично й отказа да й даде пари,
като каза, че и на него му трябвали пари. Ц. искаше пари за да си направи
горна протеза, тъй като не можеше да се храни. След това тя трябваше да
събира пари за тези протези до 2025 г. и аз й помогнах на два пъти по 150
лева, като знам, че една приятелка също й помогна, тъй като от този момент
нататък синът й спря и издръжката от 200 лева. Тогава 2024 г. Ц., чрез своя
адвокат инициира молба с услугата „Телепоща“ до синът й Д. по два пункта -
единия да й дава по 500 лева и да излезе от апартамента на ****, а другия
вариант беше да й дава по 300 лева издръжка и доживотно да живее в този
апартамент.
Цялата разправия беше, че бившия й съпруг М. прехвърли апартамента
на **** на синът им Д. през есента на 2023 г. Оттогава започнаха разправии за
апартамента, защото синът й искаше да я изгони оттам. През 2025 г. синът й
Д. заведе съдебен иск и я изведоха от там.
След прехвърлянето, Ц. продължи да живее в апартамента на **** до
20.10.2025 г.
В момента Ц. живее на свободен наем на ул. ****** за 600 лева, която
сума е абсолютно непосилна за нея.
Посочените в поканата по „Телепоща“ 500 лева, бяха месечна издръжка.
Майката на Ц. – М. почина през 2014 г. и тогава синът й и Т. веднага
продадоха този апартамент. Ц. очакваше, защото бяха говорили за това, синът
й да й купи жилище с тези пари, но той отказва и я извика да живее в А., в
неговия дом.
Въпрос на АДВ. К.: Защо чакаха бабата да умре за да продадат
апартамента?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адвокат К., като указва въпросът да бъде
преформулиран или бъде зададен друг въпрос.
Въпрос на АДВ. К.: Баба М. имала ли е някаква тежест върху
апартамента?
3
СВИДЕТЕЛЯТ В.И.: Да. Когато баба М. прехвърли на Ц., беше
прехвърлила доживотно право на ползване на този апартамент.
След като Ц. отиде да живее при М., тя живя там до 2025 г., докато я
извадиха със съдебен иск.
От 2010 г. до 2014 г. тя живя в апартамента на ул. ****, когато беше
продаден.
Не знам Ц. да е искала да се правят ремонти, за да отида да живее в А..
В А. Ц. живееше на първия етаж с тъщата в две съседни стаи и оттам
започнаха разправиите. Започнаха да й спират тока, да и думкат на вратата, Т.
отиде и я души една нощ, искаше да я убива и тогава Ц. се изнесе.
В жилището в А., доколкото знам Ц. в нейната си стая имаше
домакински уреди и сама си спеше и си готвеше.
Не ми е известно Ц. и синът й да са сключвали споразумения, относно
това кой къде да живее, кой да се грижи и какво да се плаща.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ, предвид предоставената възможност на ответника да ангажира
гласни доказателства, намира, че следва да допусне до разпит призования в
днешно съдебно заседание свидетел, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание призования
свидетел Й. Т. Д..
Свидетелят Й. Т. Д. влиза в съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля и сне самоличността му:
Й. Т. Д., на 61 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.
290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Т. Д.:
Обещавам да говоря истината.
Познавам Ц., която е майка на Д. М., с когото сме близки приятели.
Познаваме се от 2001 г. или 2002 г.
Към 2010 г. не знам къде е живяла Ц., не се сещам. През 2014 г. дойде да
живее при приятеля ми Д. в семейната им къща. Чувал съм, че родителите на
Ц. живееха на гарата, а аз работех там и даже баща й идваше при мен, тъй
като аз работех на гарата. След смъртта им съм чувал, че Ц. живее в този
апартамент.
Не знам за никакви уговорки между Ц. и Д. за този имот до гарата.
Знам, че Ц. се премести да живее при Д. в А.. Не знам да са имали
4
уговорки във връзка с това, как да живее в А.. В А. Ц. живя може би 2 или 3
години, така мисля. Виждал съм я в имота. Близки сме и може би на 2-3
месеца веднъж съм ходил там и съм я виждал, и оттам са ми впечатленията, че
живее там.
От Д. съм чувал, че ще търси да й наеме квартира и мисля, че нае, но не
знам къде. След 2 години тя се изнесе от А. и отиде да живее в апартамента,
който Д. нае. Чувал съм, че той плаща наема за този апартамент от съпругата
му Т. и от самия Д., но не знам къде е това жилище. Не знам до кога е живяла в
това жилище.
Доколкото знам апартаментът на гарата, в който Ц. е живеела е бил
наследствен и мисля, че е трябвало да бъде продаден и затова тя дойде да
живее в А.. Това го знам от Д..
Преди Ц. да дойде да живее в А., се наложи да се направят някои
реорганизации на жилището в А. и ремонтни дейности. Аз съм виждал тези
ремонтни дейности и съм бил и пряк участник в тях. Наложи се да се изгради
един допълнителен коридор, за да може едната част от къщата да се обособи
като самостоятелно жилище, изгради се санитарен възел, реорганизира се
стаята, направи се отопление. Ремонтите бяха в частта, където щеше да живее
майката на Д.. Д. и семейството му живееха на втория етаж в къщата и си бяха
съвсем отделни домакинства. В къщата Ц. живееше в едно помещение, на
приземен етаж, но в това помещение имаше и кухня и санитарен възел. Стаята
и кухнята бяха заедно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. К.: Представям в днешното съдебно заседание писмени
доказателства, тъй като лично научих тези факти сега, а в предходно съдебно
заседание беше допуснат свидетел за факти от 2014 г. Представям ги след като
тези доказателства ми станаха на мен известни, а и не съм знаела кога е
починала баба М., която реално е имала доживотно право на ползване на този
апартамент. Защитната теза на ответника е, че ищцата е живяла четири години
необезпокоявано след като е прехвърлен апартамента срещу гледане и
издръжка и това е положителния факт според тях, но фактически върху
апартамента е имало вещна тежест, а имено право на ползване на баба М.,
която е майка на ищцата.
Представям нот. актове от 12.02.2010 г., когато баба М. е прехвърлила
недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, препис-
извлечение от акт за смърт на М. Стоянова и медицинско удостоверение от
2015 г. Моля да прецените дали са относими.
АДВ. А.: Намирам, че представените писмени доказателства са били
достъпни и известни на ищцовата страна и е преклудирана възможността да
се иска те да бъдат приети към днешния момент.
Отделно от това, считам, че тези доказателства са ирелевантни по
отношение на предмета на настоящия спор, поради което моля да оставите без
уважение искането на ищцовата страна да бъдат приети представените в
днешното съдебно заседание писмени доказателства.
5
СЪДЪТ по представените в днешното съдебно заседание три броя
писмени доказателства – нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 2010 г., с който майката на ищцата й
прехвърля 4/6 ид. части от апартамент, находящ се на ул. **** № 39, препис-
извлечение от акт за смърт на майката на ищцата, починала 2014 г., както и
медицинско удостоверение на самата ищца след преглед, извършен на
18.01.2015 г., намира, че посочените писмени доказателства, представени на
този етап в процеса не покриват изискванията, които са посочени в
разпоредбата на чл. 147, т.1 ГПК, същите не представляват нови или
новооткрити такива, като страната, която ги представя е могла своевременно в
първото съдебно заседание да ангажира същите.
Налице са процесуални преклузии, поради което съдът намира, че следва
да остави без уважение искането за приемане на представените в днешното
съдебно заседание три броя доказателства от ищцовата страна.
С оглед горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на представените в
днешното съдебно заседание три броя доказателства – нот. акт № 14, том І,
рег. № 317, дело № 12 от 2010 г., препис-извлечение от акт за смърт №
0490/18.03.2014 г. и медицинско удостоверение № 55/2015 г. от ищцовата
страна.
Приобщава същите към корица на делото.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
Представям разписка за предоставена безплатна адвокатска помощ.
АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък по
реда на чл. 80 от ГПК.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски, представени от
страните, ведно с доказателства за извършването им.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства и нямат други
доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните намира, че са
налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК
6
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Моля да уважите предявения иск така, както е предявен в
уточнителните молби, като най-изчерпателната молба е от 07.10.2024 г., тъй
като безспорно се оказа, че имаме основателни причини да предявим този иск
и въпреки, че до завеждането на исковата молба имаше само три неплатени
вноски, но и по време на самото дело ответникът не е направил опит за
изплащане на издръжка, нито да остави ищцата да живее в неговия собствен
имот. Напротив, още в настоящото производство ищцата беше принудително
изведена чрез частен съдебен изпълнител, на основание от предходно заведено
от него дело за изваждане, според него владеещ несобственик.
Като цяло при трансформация на издръжката би трябвало тази
трасформация за непосредствените грижи и издръжка да бъде заменена с
парично уравняване, което да стане само за кратко време, тъй като този
договор е такъв по същество и не би трябвало да има даване вместо
изпълнение, т.е. договорът не се превръща в договор за рента или договор за
наем или издръжка или т.н. Във всички случаи, това би трябвало да е
временна мярка, а споразумението, което е приложено по делото е от 2015 г.,
след отпадане на проблемите, които са били тогава, би трябвало да се върне
към първоначалния договор за гледане и издръжка и да се полагат
необходимите грижи. Това е така, защото отказ от бъдещи права е
недействителен и дори към него момент доверителката ми да е подписала
споразумение, че е съгласна на 200 лева издръжка, то след инфлационните
процеси, които са настъпили, след като е напреднала възрастта й и след като
ответникът, придобивайки имота започва една атака да я накара да напусне
апартамента, за който тя е заплащала наем и въпреки, че е бил поносим като
сума, тъй като е имала съквартирантка и е бил 275 лева, издръжката, която е
плащал синът й от 2015 г. и няколко месеца преди да се заведе делото я
прекратиха, е в размер на 200 лева.
С оглед изложеното аз считам, че искът е доказан с направеното
изменение на иска. Не оспорвам, че страната през годините е заплатила 21 150
лева под форма на ежемесечна издръжка, т.е. в условия на евентуалност би
следвало съдът да ни присъди тази разлика, която съществува между двете
суми 125 300 и 21 150 лева.
Моля да осъдите ответниците като ни присъдите направените разноски.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки по
делото.
АДВ. А.: Моля да присъдите на доверителите ми, направените в хода на
съдебното производство съдебно-деловодни разноски.
Намирам, че събрания доказателствен материал дава основание както на
мен, така и на ищцовата стана и в частност на съда, който има практическа
възможност да прецени този доказателствен материал, за да направи едни
обосновани правни и фактически изводи.
В този смисъл искам да отбележа елемента добросъвестност от страна
7
на моя доверител, който според мен е съществен при вземането на решение
предвид обстоятелството, че добросъвестността определя момента, към който
следва да се прецени дължимото обезщетение от страна на моите доверители
ако съдът прецени, че следва да уважи иска на ищцовата страна.
Споделям лично мнение, което е обосновано от доказателствения
материал, че ищцовата претенция е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение в каквато посока ще моля и за решение.
В условията на евентуалност, моля да уважите нашето искане за
прихващане на сумата, която е била платена съгласно споразумението,
съотнесена към момента на отчуждаване на апартамент № 4 на ул. **** на
трето лице. Това е момента, към който следва да бъдат преценявани
обстоятелствата.
Моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 от ГПК, обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще
обяви решението си в законоустановения срок.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок на ищцовата страна за изготвяне на
писмена защита, считано след срока за изготвяне на съдебния протокол.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8