РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ в закрито заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20201110212340 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Т. Т. срещу наказателно постановление/НП/ № 20-4332-
013120/24.07.2020г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на
основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че съдържанието на АУАН и НП не позволява да се разбере в какво се
изразява вмененото нарушение – в какво се изразява несъответствието с предназначението
на пътищата, отворени за обществено ползване. Навеждат се доводи, че са допуснати
множество съществени процесуални нарушения, както и че жалбоподателят не е извършил
вменените му нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 13.07.2020г. в 19.32 часа в гр. София по бул. „Сливница” с посока на движение от ул.
„Годеч” към ул. „732-ра” жалбоподателят П. Т. Т. управлявал л.а. „М” с ДК № . В същата
1
посока се движел и служебен полицейски автомобил, в който се намирали полицейските
служители С С. и колегата му М.С.. На светофара на кръстовището с бул. „Панчо
Владигеров” полицейският автомобил, както и автомобилът, управляван от жалбоподателя,
спрели в две съседни пътни ленти на забранен червен сигнал. След като светнал разрешен
зелен сигнал, водачът на л.а. „М” с рег. № форсирал двигателя на автомобила, той рязко
тръгнал от място, поднесъл от едната в другата лента, като задната част на МПС извършила
резки движения наляво и надясно. След това водачът бил спрян от полицейските служители
и самоличността му била установена като П. Т. Т.. Водачът представил АУАН с изтекъл
срок, издаден на 20.12.2019г.
Свидетелят С С. съставил на П.Т. АУАН № 251101/13.07.2020г. за нарушения на чл. 104б, т.
2 ЗДвП и на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 20-4332-013120/24.07.2020г.
Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи Г В Б е
преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване” към
ОПП-СДВР.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи началникът
на сектор в О”ПП”-СДВР е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а
актосъставителят е оправомощен да състави процесния АУАН
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на
свидетеля С С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към
материалите по делото, а именно – АУАН № 251101/13.07.20г., справка-картон на водача,
заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, АУАН
№ 033259/20.12.19г.
Между събраните доказателства не са налице противоречия и несъответствия, като същите
изясняват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин. С С. си спомняше
добре процесния случай, като от неговите показания, преценени в съвкупност с писменото
доказателство АУАН, категорично се установяват всички правно релевантни факти.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Свидетелят дава ясни, конкретни и непротиворечиви показания, че на инкриминираните в
АУАН и НП време и място жалбоподателят П.Т. е управлявал лек автомобил "М" с ДК № с
форсиране на двигателя, което предизвикало рязко тръгване от място и поднасяне на задната
част на автомобила наляво и надясно.
По делото не са събрани доказателства, оборващи фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП, включително относно авторството на нарушението. Водачът на МПС е наказан
за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Визираната разпоредба императивно забранява на
2
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Обстоятелството,
че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други цели,
освен за превоз на хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В
случая както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на
нарушението, а именно че боравейки със системите на автомобила - форсиране на
двигателя, жалбоподателят е постигнал ефект на рязко тръгване от място и резки движения
на задната част на МПС наляво надясно, който не би могъл да настъпи при нормалното
управление на МПС. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 104б, т.
2 ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища
и на обособените за целта места. С оглед на изложеното вмененото нарушение се явява
доказано по несъмнен начин от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото в качеството си на
водач на МПС жалбоподателят съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване,
предвид движението на хора и автомобили, за други цели, освен в съответствие с
предназначението му за управление на МПС с цел превоз на хора и товари.
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач,
който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая наложените на
жалбоподателя наказания са правилно индивидуализирани в предвидения от закона
абсолютен размер, поради което не следва да се обсъжда въпроса за тяхното редуциране.
Доказано се явява и другото вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
Съгласно чл. 157, ал. 6 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният
талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3.
Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП, тъй като същият не е представил на полицейските
служители контролен талон към СУМПС, а АУАН, чиято дата на издаване е била от преди
повече от месец от датата на проверката.
Нарушението по чл. 157, ал. 6 ЗДвП е извършено умишлено, тъй като нарушителят е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, като ги е целял.
За нарушението на чл. 157, ал. 6 ЗДвП законосъобразно на основание чл. 185 ЗДвП е
наложена глоба в размер от 20 лева.
НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди в неговата цялост.
3
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като въззиваемата страна не е била
представлявана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-013120/24.07.2020г., издадено от
началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на П. Т. Т. са наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от
дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 6
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4