РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Монтана, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20241600100307 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано е по искова молба на Й.Й., ЕГН: **********
против ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 250 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син С. Ц. ,ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2024г./датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното изпълнение на задължението,както и направените в производството разноски
. Ищцата твърди , че на 17.11.2023г., около 13:30ч, на път II - 13, км 66, на около 400 метра
след табелата за изход от гр. *, в посока гр. *, е настъпило ПТП ,причинено от водача М. А.,
ЕГН: **********, който, управлявайки лек автомобил „*" с per. № *, виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, при което настъпила смъртта на С. Ц., ЕГН:
********** /неин син/ - пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „*".
Поддържа,че двамата били в много близки, безконфликтни отношения,като живеели в едно
домакинство. През 2000г. Й. се разделила с бащата на С., а през 2007г. двамата се развели,
като родителските права по отношение на С.били предоставени на ищцата ,която сама поела
грижити по отглеждането и възпитаването на детето . Бащата на С.заминал за И.и не
поддържал контакт с него. Смъртта на С. била посрещната изключително тежко от майката
на пострадалия и й причинила непоправими мъка и страдания и тежки психически промени.
Същата не могже да спи, почти не яде, затворила се е в себе си и не иска да живее. Плаче
постоянно, получава паник атаки, не може да мисли за друго освен за починалия си син.
Наложило се да й бъде оказвана спешна медицинска помощ. Предписани й били
успокоителни медикаменти. С. е бил нейната опора в живота. Към датата на ПТП за
управлявания от водача М. А. лек автомобил „*" с per. № *, е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗК „Б.И." АД, с начало 15.05.2023г. и
край 14.05.2024г, полица № BG/02/123001427413, и на това основание ответникът дължи на
ищцата обезщетение за причинените й вреди. Ищцата отправила до ответника претенция за
доброволно плащане с молба, получена от ответника на 30.01.2024г., но ответникът отказал
1
да плати обезщетение с писмо от 22.04.2024Г. Предвид гореизложените съображения моли
съда да постанови решение,с което да осъди ответника да й заплати исковата суми,ведно със
законните последици.
Ответникът - ЗД “ Б.И.“ АД чрез своя процесуален представител е представил
писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място се оспорва
да е причинен деликт на посочената дата от лицето М.А. , при който да е настъпила смъртта
на С.Ц. ,като твърди ,че няма доказателства в тази насока . Оспорва се изцяло механизма,
посочен в исковата молба и в КП за ПТП . На второ място се оспорва размера на исковата
претенция,като се излагат доводи за несъразмерност на претендираното обезщетение ,като
се излагат доводи в тази насока. Ответникът твърди също така,че в случая е налице
съпричиняване от страна на пострадалия /качил се е в автомобил,управляван от
неправоспособен водач/,като се излагат доводи в тази насока . Оспорва се и искането за
присъждане на обезщетение за забавено плащане с твърдения,че същото не е съобразено с
чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
В производството е конституирано трето лице помагач на страната на ответника, а
именно М. А.,който не се ангажира със становище относно основателността на претенцията.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна са назначени и извършени съдебно техническа ,медицинска експертиза и
психологическа експертиза.
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо
единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя е
необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди.
Безспорно е установено обстоятелството , че е сключена гражданска отговорност
към ответното дружество по отношение на управлявания от водача М.А. лек автомобил „*"
с per. № * с начало 15.05.2023г. и край 14.05.2024г, полица № BG/02/123001427413.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
От извършената по делото автотехническа експертиза се установява следният
механизъм на произшествието:
На 17.11.2023 г. около 13,30 ч на път II-13 е настъпило тежко пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с per. № * управляван от
2
М. А., и товарен автомобил марка „*“, модел „*“, с per. № *, управляван от И. П..
Пострадалият С.Ц. е седял на предна дясна седалка в лекия автомобил „*.
При км 66 на път II-13 двете превозни средства е следвало да се разминат при
условие, че всеки от участниците се е движил в полагащата му се дясна пътна лента за
движение.
Произшествието е настъпило в условията на ляв завой в посока от * към *и
низходящ наклон на пътя, в която се е движил л.а. „.“.
Произшествието е настъпило извън населено място при пътнотранспортна
обстановка, характеризираща се с: дневна светлина, мокра и хлъзгава пътна настилка, дъжд,
ляв/десен завой с наклони при спускане/изкачване.
В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да
ограничават скоростта на движение, която за товарния автомобил е до 80 км/ч (категория
„С“), а за лекия автомобил е до 90 км/ч (категория „В“).
Участъкът от пътя, където е настъпило ПТП-то, е с двупосочен режим на движение,
с две пътни ленти - по една за всяка посока и в условия на ляв завой, гледано в посока гр. *.
Товарният автомобил „*“ се е движил в посока гр. *- гр. *, в дясната лента със
скорост от около 82 км/ч, като е следвало да премине през продължителен десен завой с
наклон при изкачване
В същият момент по същия път, но в обратна посока се е движил лекият автомобил
„*“ със скорост от около 111 км/час, при разрешени до 90 км/час, като е следвало да премине
през продължителен ляв завой с наклон при спускане.
При навлизане в левия завой с тази скорост, която е над критичната за конкретната
пътно - транспортна обстановка, лекият автомобил „*“ е изгубил напречната си устойчивост,
като е започнал да се плъзга по траекторията на масовия си център.
Загубата на напречна устойчивост и стабилното следване промяната на
траекторията на пътя от л.а., е в резултат на невъзможността от уравновесяване на
инерционната центробежна сила и силата на странично сцепление. Инерционната
центробежна сила е в пряка зависимост от масата на превозното средство (включително
масата на двете пътуващи лица), скоростта на движение на автомобила и радиуса на завоя.
При това си движение при навлизане в насрещната пътна лента след странично
плъзгане автомобилът е достигнал до мястото на удара и със страничната си лява част се е
блъснал челно в насрещно движещият се товарен автомобил “*”, движещ се в полагащата
му се дясна пътна лента. Техническа причина за настъпване на процесното произшествие , е
управлението от страна на водача на лекия автомобил „*“ със скорост, значително по-висока
от критичната скорост за движение в условията на завоя и мокра пътна настилка, при която
автомобилът е започнал да се плъзга по допирателната траектория на масовия си център в
резултат на невъзможността от уравновесяване на инерционната центробежна сила и силата
на странично сцепление. Критичната скорост на движение от 86 км/ч е по-малка от
скоростта на движение на лекия автомобил “*” от около 111 км/ч.
Предвид горното се налага несъмнения извод,че вина за настъпването на ПТП има
водачът на л.автомобил „*“, който е допуснал нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДП.В тази насока
са и представените писмени доказателства-Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед
на ПТП ,Протокол за оглед на ПТП.
С оглед на така изложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението на ответника относно липсата на вина на водача М. А. .
Не се оспорва и легитимацията на ищцата -същата е майка на пострадалия
3
С.Ц.
Безспорно е установено от извършената медицинска експертиза,че
непосредствената причина за смъртта на С.Ц. е тежката множествена травма със
счупването на костите на черепа, гръдният кош, таза и на дясна предмишница и
разкъсването на жизнено важни вътрешни органи - сърце, черен дроб и слезка, т.е. между
получените при станалото ПТП увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно-
следствена връзка.
Загубата на сина е понесена изключително тежко от ищцата.
От показанията на разпитаната С.ка Д.П.се установява,че ищцата е отгледала сама
сина си, като с бащата са разделени от 2007 г. и той въобще не се е интересувал от него.
През целият си живот С. е живял заедно с майка си, няма семейство и отношенията между
тях са изключително близки. Ищцата е понесла изключително тежко загубата на детето
си,като и досега стаята на Т. е запазена така, както е била и преди .Същата непрекъснато
говори за сина си ,затворила се е в себе си и рядко контактува с други хора.И досега е на
успокоителни
От извършената психологическа експертиза се установява,че загубата на сина й е
предизвикало у ищцата шок, ужас, чувство за тежка, безвъзвратна и несправедлива,
преждевременна загуба на детето й. Не без значение е и фактът, че майка и син са имали
много силна емоционална връзка и привързаност. А връзката с починалият й син е била
изключително значима за нея, тъй като в негово лице е среща упора, бил е смисъл на
животът й. Отражението върху психиката на ищцата на смъртта на сина й има характерът на
тежка психична травма, с разгърната пълна и интензивна симптоматика, характерна за това
състояние. Смъртта на дете, независимо от възрастта му /включително и на възрастен вече
човек/ е тежка и непреодолима загуба за родителя, предвид и фактът, че подобна смъртта в
повечето случаи, освен при дълго протичаща болест, има неочакван характер.Вещото лице
зоключава,че отражението върху психиката на ищцата на смъртта на сина й има характерът
на тежка психична травма, с разгърната пълна и интензивна симптоматика, характерна за
това състояние. Смъртта на дете, независимо от възрастта му /включително и на възрастен
вече човек/ е тежка и непреодолима загуба за родителя, предвид и фактът, че подобна
смъртта в повечето случаи, освен при дълго протичаща болест, има неочакван характер.
Налице са индикации за постравматично стресово разстройство, тежко протичане на
процеса на преминаване през етапите на траур и скръб при смърт на близък човек, в случаят
собственият й син. Високи нива на тревожност и интензивна картина на разгърната
симптоматика на депресивно състояние. Прогнозата за пълно възстановяване на психиката
на ищцата е негативна.
Анализирайки показанията на С.ката и извършената експертиза се налага
безспорния извод,че смъртта на С. е причинила изключителна празнина в света на ищцата .
Съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от
ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също
такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа
на справедливостта.
Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците
са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата
на близкия човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.
В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната.
Смъртта на нейния син й е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за
неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
4
последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се
ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането
страдания, а продължават и след това. От събраните по делото доказателства се налага
извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и към
настоящия момент. Ищцата е претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек . В
случая тази загуба е нанесла трайни и необратими последици върху психическото състояние
на ищцата, което, както се установява от вещото лице, не могат да бъдат преодолени по
никакъв начин.
Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищцата, характера на
съществуващите отношения на обич и привързаност между тях , обстоятелството, че
ищцата на практика е загубила син в разцвета на силите си, който е полагал и основно
грижите за нея , начинът, по който смъртта на С. се е отразила на ищцата и степента на
преживените от нея психични страдания от загубата му, на основание чл. 52 ЗЗД съдът
намира за справедливо обезщетение в размер на 200 000 лв.
В настоящето производство процесуалият представител на ответника е направил
възражение за съпричиняване с твърдения,че водачът на лекия автомобил,в който се е возил
пострадалият, е бил неправоспособен към момента на настъпване на катастрофата.
Съдът намира така направото възражение за неоснователно.
Действително,от заключението на експерта по техническата експертиза се
установява,че водачът на лекия автомобил М.А. притежава СУ МПС, валидно до 31.10.2023
г. или към датата на ПТП С.ството за управление не е валидно .
В случая обаче това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за
съпричиняване.
Последователно e застъпваното от ВКС принципно разбиране, че приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл.432 КЗ и с оглед
разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже при
условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата и не
би могло този принос да се отчита от съда въз основа на предположения.
В случая,дори и да се приеме,че водачът на автомобила е допуснал административно
нарушение/управлявал е МПС с изтекъл документ за правоуправление/,ответникът следва да
установи,че пострадалият е знаел за това обстоятелство и настъпилото ПТП е в причинно-
следствена връзка с това нарушение .
В настоящата хипотеза такива категорични доказателства липсват.
Ето защо съдът намира,че в процесния случай не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно и
нормата на чл.51,ал.2 ЗЗД не намира приложение .
Предвид гореизложените съображения съдът намира исковата претенция за
основателна до сумата 200 000 лв. Над този размер до предявения такъв 250 000 лв.искът
следва да бъде отхвърлен като прекомерен .
Ищецът е претендирал законна лихва върху главницата, считано от 30.01.2024г.-
датата на уведомяване на застрахователя.
Ответникът е направил възражение,че претенцията на ищеца за начисляване на
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя, е неоснователна.Излага доводи в
5
насока,че самият ищец не е представил в срок изисканите с Писмо изх.№ 2845/22.04.2024г.
,поради което и лихвата се дължи ,считано от изтичане на три месеца от уведомлението.
Така направеното възражение е неоснователно ,като съображенията за това са
следните:
С решение №128 от 04.02.2020г., по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.,а и в
последващи съдебни решения, които настоящият съдебен състав споделя, е разяснено, че в
хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от
застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени са
аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.429, ал.1-
ал.3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ- отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за
произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава,
за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл.432, ал.1 КЗ. В обобщение, на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят
покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне
или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
Предвид горното лихвата върху главницата се дължи, считано от 30.01.2024г.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни
имат право на разноски, присъждането на които е поискано своевременно
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски и е била
защитавана безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да й се
присъждат, а такива се следват на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ , ЕИК *. Ето защо и
ответникът следва да заплати на същото ,съоразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.5 НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. За възнагражденията за адвокатската работа и съобразявайки се с
фактическата и правна сложност на делото , извършените в защита интересите на ищеца
процесуални действия,броя на проведените съдебни заседания сумата 15 180 лв. с ДДС,/
12650 лв. без ДДС / лв. адвокатско възнаграждение .
Установените разноски на ответника са платено адвокатско възнаграждение в размер
на 17640 лв. с ДДС . По възражение на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът приема
платеното адвокатско възнаграждение за прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна
сложност и извършените от пълномощника процесуални действия ,поради което и намалява
същото до 14650 лева с ДДС. При съобразяване общия размер на предявените искове и
6
отхвърлените частично такива, то на ответника се дължат разноски в размер на 2930 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на МОС и ДТ в размер на 8000лв. /ищцата
е освободена от ДТ/ и разноски в размер на 1040 лв.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*,
бул.“*“ № *да заплати на Й. Й., ЕГН: ********** от с.*,община *СУМАТА
200 000/двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейния син С. Ц., ЕГН: **********, причинена от настъпило
ПТП на 17.11.23 г. ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения
такъв 250 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ ,
ЕИК *сумата 15 180 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Й. Й., ЕГН: *да заплати на ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *сумата 2930 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*,
бул.“*“ № *да заплати по сметка на МОС ДТ в размер на 8000 лв. и разноски в размер на
1040 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач М.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7