Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 13.09.2021г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 868 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79,86,138 ЗЗД.
Първа
инвестиционна банка АД , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на З.С.З. с посочен адрес *** и Й.Н.З.,***, че
дължат солидарно на ищеца сумата от 7144,77евро просрочена главница, 6724,10
евро просрочена договорна лихва от 22.03.2012г до 17.11.2019г, 5081,42 евро
просрочена наказателна лихва от 22.04.2011г до 17.11.2019г, 5,95 евро законна
лихва върху предсрочно изискуема главница от 18.11.2019г до 20.11.2019г,
разноски за връчване на покани в размер на 49,08евро, ведно със законната лихва
от 21.11.2019г до изплащането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
издадена по ч. гр. д. 2530/2019г на АРС.
Твърди, че на 22.10.2010г между
ищеца и първия ответник е сключен договор за банков кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 7260евро с краен срок на
погасяване 22.10.2020г. Съгласно
договора длъжникът е следвало да върне така отпуснатата сума, ведно с начислена
надбавка от 7,99% годишно, а при просрочие
се прилага лихва в размер на договорената плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва. За
обезпечаване задълженията по договора за кредит е бил сключен договор за
поръчителство между ищеца и втория ответник , съгласно който
поръчителят се е задължил при неизпълнение на главното задължение от страна на
кредитополучателя да внесе всички дължими суми. Отпуснатият кредит е
бил изцяло усвоен. Кредитът е в просрочие, считано от 25.04.2011г, като са
просрочени 115 вноски по главница, с общ размер на посочената главница от
7144,77 евро, 92 вноски по лихви в общ размер от 6724,10 евро. Поради просрочието кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, за което длъжниците са били уведомени с покана чрез ЧСИ
Константин Павлов. Ищецът се е снабдил
със ЗИ за вземането си в образуваното ч гр д 2350/2019г на АРС, а настоящия иск
предявява след постъпило възражение от длъжниците в заповедното производство. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответниците оспорват иска като неоснователен. Не оспорват
твърдението, че между ищеца и първата ответница е сключен договор за банков
кредит от 22.10.2010г в размер на 7260евро . Правят възражение за погасяване по давност на дължимите
вноски по главницата от 22.04.2011г до 22.10.2014г включително, а на вноските
по лихви от 22.03.2012г до 22.10.2016г, както и за погасяване по давност на
просрочена наказателна лихва върху вноските по главница и договорна лихва.
Твърдят на следващо място, че договорът за банков кредит е сключен при
нарушение на чл. 11 ал.1 т.12 т.20 и
ал.2 ЗПК, както и в нарушение на чл. 29 ал.4 ЗПК и е недействителен по смисъла
на чл. 22 ЗПК. Процесният догвор за кредит е сключен при Общи условия, отнапред
съставени от кредитора, чрез които се стандартизират и типизират субективните
права и задължения на страните по договора, едностранно формулирарни от
кредитора. Или договорът за кредит следва да се счита недействителен доколкото
последният е сключен при отнапред определени от кредитора ОУ, без да е спазено
изискването на чл. 11 ал.2 ЗПК на всяка страница да бъдат подписани от
потребителя. Представените с ИМ ОУ не са
подписани от страните, няма подписи на последната страница на същите.
След като в договора за кредит не се съдържа информацията по чл. 11 ал.1 т.12 ЗПК, която е част от разпоредбите на ОУ, то договорът за кредит е
недействителен. На следващо място сочат, че при подписването на договора за
кредит не са спазени и изискванията на чл. 10 ал.1 ЗПК доколкото размера на шрифта
с който е изписан текста на подписания договор , погасителния план и ОУ е
по-малък от размер 12, което също прави договора недействителен по смисъла на
чл. 22 ЗПК.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна: На 22.10.2010г между Първа инвестиционна
банка АД гр София, в качеството на кредитор и З.С.З. - кредитополучател е
подписан Договор № 006LD-R-001448/22/10/2010г,
по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в
размер на 7260евро, която сума последният се е задължил да върне ведно с
начислената договорна лихва в срок до
22/10/2020г, съгласно погасителен план. При сключване на договора
кредитополучателят е декларирал, че е запознат
и са му представени Общите условия на банката за кредити на физически
лица , и приема прилагането им при уреждане на отношенията с банката. На същата дата между Първа инвестиционна
банка АД гр София и Й.Н.З. – поръчител - е сключен догоор за поръчителство, по
силата на който поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от
неизпълнеието на главното задължение, включително лихвите и разноските. Поради неизпълнение задълженията по договора, до
З.С.З. е изпратена
покана уведомление(получена от последната на 04.10.2019г) да погаси дължимите по договора за кредит суми общ размер на 18494,40евро в 7-мо дневен срок, като в противен случай вземането ще бъде считано
за предсрочно изискуемо. До Й.Н.З. е
изпратено уведомление от кредитора(връчено на 09.10.2019г), с което е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, дългът към 21.08.2019г е в размер на
18494,10 евро, и е поканен в 3-дневен
срок да погаси задъалжението, като в противен слчай вземането ще бъде счетено
за изцяло и предсрочно изискуемо. За вземането си кредиторът се е снабдил със
ЗИ на парично задължение по чл. 417 ГПК в образуваното ч гр д 2530/2019г на
АРС, и въз основа издадения в заповедното производство ИЛ от 02.12.2019г е е образувано изп д 75/2020г на ЧСИ Павлов.
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, по договор за кредит от 22.10.2010г с
кредитополучател З.С.З. е предоставен кредит в размер на 7260евро, размерът на
усвоеният кредит е 7260евро еднократно на 22.10.2010г по разплащателна сметка с титуляр З.С.З.. Вещото
лице е констатирало, че по договора за
кредит са платени суми по главница и лихви съгласно погаситен план, както следва:
главница 115,23евро, договорна лихва 1734,52евро. В заключението посочва, че към
22.11.2019г по кредита са просрочени задължения съгласно погасителен план,
както следва: 115 вноски за главница, които са били дължими на падежи от 22.04.2011г
до 22.10.2020г в общ размер на
7144,77евро, 92 вноски по лихва, които са били дължими на падежи от 22.03.2012г
до 22.10.2019г в общ размер на 6724,10евро. Към 22.11.2019г – датата на подаване
на заявлението за издаване ЗИ на парично
задължение по чл. 41 ГПК задълженито по договора за кредит е в размер на
просрочена главница 7144,77евро от 22.04.2011-22.10.2020, просрочена договорна
лихва 6724,10евро от 22.03.2012-18.11.2019, просрочена наказателна лихва 5081,47евро от 22.04.2011-18.11.2019, законна
лихва 5,95евро от 18.11.2019-22.11.2019г. Вещото лице е посочило, че към 22.11.2019г начисленото задължение по договора за кредит
с изчислена главница пет години преди датата на заявлението и лихва три години
преди датата на заявлението са в размери, както следва: просрочена главница
5751,91евро от 22.11.2014-22.10.2020, просрочена договорна лихва 1735,95евро от
22.11.2016-18.11.2019, просрочена наказателна лихва 1897,69евро от 22.11.2016-18.11.2019,
законна лива 4,79евро от 18.11.2019-22.11.2019. Изслушано в с з заявява, че не
е установило лихвеният процент да е променян за срока на договора.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените
в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 ГПК, чл.
79,86,138 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответниците дължат
солидарно сумата по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.
гр. д. № 2530/2019г по описа на АРС.
Разгледан
по същество. Не е спорно между страните обстоятелството, а и се установи от
ангажираните по писмени доказателства, че между ищеца в качеството на
кредитодател и първата ответница – кредитополучател, е сключен договор за
кредит 22.10.2010г, по силата на който на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 7260евро, както и че
така предоставената сума
последният се е задължил да върне в срок до
20.10.2020г съгласно погасителен план, както и че на
същата дата между ищеца и втория ответник, в качесството на поръчител, е сключен
договор за поръчителство, по силата на който последният е поел задължението да
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.
Не е спорно, а и се установи от ангажираните доказателства(ССчЕ), че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя заемната сума. От ответниците се прави възражение на първо
място за недействителност на договора за кредит, тъй като е подписан при
изначално приети ОУ, които не са подписани от кредитополучателя, което е в противоречие
с разпоредбата на чл. 11 ал.2 ЗПК. Това възражение е неоснователно. Видно от представения
договор за кредит, кредитиполучателят е декларирал, че е запознат с ОУ и ги
приема, е текстът на чл. 11 ал.2 ЗПК , в
редакцията му към датата на подписване на договора не е съдържал изискване ОУ
да бъдат подписани. Това изискване е въведено с изменението на ЗПК – ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. На
същото основание неоснователно се явява възражението, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като е изписан на шрифт, по малък от 12. Или налице е валидно облигационно
правоотношение между ищеца и първата ответница по силата на договор за кредит
от 20.10.2010г, както и между ищеца и втория ответник по силата на договор за поръчителство от същата дата. Ищецът е
изпълнил задължението си по договора, като е предоставил заемната сума, поради
което първата ответница – кредитополучател дължи връщане на дадената сума(чл.
79 ЗЗД), а вторият ответник – поръчител отговаря солидарно за дължимите по договора
суми(чл. 138 ЗЗД). Ето защо следва да бъде разгледано направеното възражение за
погасяване по давност на претендираните суми. Вземането за главница се погасява след изтичане на общата пет
годишна давност(чл. 110 ЗЗД), а вземането за лихви се погасява с изтичането на
три години(чл. 111 б“В“ ЗЗД). Кредиторът
е поискал издаване ЗИ на парично
задължение по чл. 417 ГПК на 22.11.2019г, ето защо вземането за главници е погасено по давност по
отношение дължимите главници с падежи до 22.11.2014г. или преди земането за лихви е погасено по отношение петенциите 22.11.2016г. Поради
това следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по ЗИ на парично задължение издадена по ч гр д
2530/2019г в размерите, изчислени от вещото лице по ССчЕ, както следва: просрочена главница
5751,91евро от 22.11.2014-22.10.2020г, просрочена договорна лихва 1735,95евро
от 22.11.2016-18.11.2019г, просрочена наказателна лихва 1897,69евро от 22.11.2016-18.11.2019г,
законна лихва 4,79евро от 18.11.2019-22.11.2019г. Видно от представените по
делото и неоспорени писмени доказателсства, за събиране на
вземането са сторени разноски разноски за връчване на покани в размер на
49,08евро. Ето защо следва да бъде признато за установено вземането на ищеца в
посочените размери, ведно със законната лихва от 22.11.2019г., като до пълните
предявени размери исковете се отхвърлят.
При този изход на делото следва да бъдат
разпределена отговорността за разноските в заповедното производство, като в
полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 364,28лв.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по производството съобразно уважената част на иска в размер на 382,80лв.
Ответниците също имат право да им бъдат заплатени направените в производсвото
разноски съобразно отхвърлената част на иска(чл. 78 ал.3 ГПК). Ето защо следва
да бъде осъден ищецът да заплати на З.З.
разноски по производството(съобразно представените доказателства за направени
такива) в размер на 918лв
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено вземането на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК831094393,
със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Драган Цанков“ № 37 по отношение на солидарните длъжници З.С.З. ЕГН********** с
посочен адрес *** и Й.Н.З. ЕГН**********,*** по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по ч гр д 2530/2019г по описа на АРС
в размер на просрочена главница 5751,91(пет хиляди седемстотин петдесет и едно
евро деветдесет и един евроцента)евро от 22.11.2014-22.10.2020, просрочена
договорна лихва 1735,95(хиляда седемстотин тридесет и пет евро деветдесет и пет
евроцента)евро от 22.11.2016-18.11.2019, просрочена наказателна лихва 1897,69(хиляда
осемстотин деветдесет и седем евро шестдесет и девет евроцента)евро от 22.11.2016-18.11.2019,
законна лихва 4,79(четири еро седемдесет и девет евроцента)евро от 18.11.2019-22.11.2019,
разноски за връчване на покани в размер
на 49,08(четиридесет и девет евро и осем евроцента)евро, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда - 22.11.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълните предявени размери от 7144,77евро
просрочена главница, 6724,10 евро просрочена договорна лихва от 22.03.2012г до
17.11.2019г, 5081,42 евро просрочена наказателна лихва от 22.04.2011г до
17.11.2019г, 5,95 евро законна лихва върху предсрочно изискуема главница от
18.11.2019г до 20.11.2019г
ОСЪЖДА З.С.З. ЕГН********** с посочен адрес *** и Й.Н.З. ЕГН**********,***
да заплатят на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК831094393, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37 разноски по заповедното производство в размер
на 364,28(триста шестдесет и четири лв двадесет и осем ст)лв, както и разноски
по настоящото производство 382,80(триста осемдесет и два лв
и осемдесет ст)лв.
ОСЪЖДА ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да заплати на З.С.З. ЕГН********** с посочен
адрес *** разноски по производството в размер на 918(деветстотин и осемнадесет)лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: